Домашно насилие - Тема №2

Не съм си мислела,че ще пиша в тази тема,но съм тук.

Засега само Ви чета но скоро и аз ще се включа активно

Здравейте и от мен!Да се представя казвам се Сузана и съм от София на 42год,с едно момиченце на 11год.Семейна съм от 12год,преди 9год почина баща ми и може би от тогава мъжа ми започна да се чувства "мъж",живея в апартамент който е наследство от моите родители.Преди 4год почина и майка ми и от тогава живота ми стана АД.Доста бой съм яла без повод и причина-закъсняла съм 20мин след като съм била на кафе с приятелка,забавила съм се в магазина и разни такива.Преглъщала съм всичко в името на детето,но от както почина и майка ми стана нетърпимо.От 3год спим отделно,от 1.6год дори и секс не правим,не че имам желание...Мислила съм доста често за развод,дори съм имала смелост да му каже че искам да се махне и тогава ме обижда без дори да мисли че детето слуша.Казвал ми е че ако реша да подам молба за развод ще ме убие без да се замисли,злобата му е огромна.От 2 месеца положението стана нетърпимо,за най малкото следват обиди-боклук,парцал,к...и да не изброявам още какво,ако закъснея след работа-(работя на смени),веднага ми казва че съм била при някой любовник.Дори когато ми се налага да отида до магазина ми засича време за пазар,не мога с приятелка да изляза дори,само с детето,но и тогава имам скандали.Преди 3 дена ме бутна на леглото и започна да ме души защото ме видял да говоря с мъж в магазина в които работя,ами минават клиенти-питат,не мога да не отговоря.От тогава живота ми стана ад в пълния смисъл на думата,креши пред детето обиди от които просто ми идва да скоча от 8 етаж,детето вече не издържа и снощи грабна нож и скочи срещу него.Милата моя малка Принцеса със сълзи на очи ме моли да го изгоня и да живеем само двете.Страх ме е че ако подам молба за развод ще ме смаже от бой,просто незнам на къде да хвана,мислила съм и за самоубийство но на кого ще оставя детето си което обожавам повече от живота си.Мисля утре да се обадя до Анимус и да поискам консултация защото сама незнам на къде да отида,искам да се оттърва от този звяр но незнам как.
Боже,колко приказки изписах,но няма с кого да споделя,а имам нужда от съвет и подкрепа.Моля ви не ми се сърдете за дългия пост.

Миличка, съжалявам за всичкото което преживяваш, но направи нещо. Обърни се към някоя фондация. Може просто в един ден да подадеш молба за развод, да му изнесеш нещата и да смениш ключа . Но внимавай да не стане нещо с детето, явно всичко това много го притеснява и то изгражда сега себе си като човек. Много е важно да махнеш този човек от живота ви заради детето и заради теб.

Сузанка,
Обаждай се в Анимус всеки път при обиди, посягане и всякаква форма на насилие.Направи си среща с тях(без мъжът ти да знае), консултиряй се с тхните психолози примерно.Просто поговори, за да разбереш, че случаят не е единствен, хората имат опит с такива изроди. После при евентуално дело за насилие, това много ще ти помогне.Т.е. събираш доказателства за тормоза.
Поинтересувай се от пусканите тук теми(може и Анимус да питаш), за реда за издаване на ограничителна заповед на мъжа ти.
Да стане изведнъж, да смениш ключалка, да сезираш полицията и съда. Може и да подадеш жалба за домашно насилие в полицията.
Действай, сериозно ти казвам....
Друго нещо - само не се страхувай. Бъди твърда и хладнокръвна.Знай, че тези хора всъщност са страхливци, слаби са психически и компенсират като издевателстват над по-слаби и беззащитни.
Докато си оплетеш кошницата и си подготвиш нещата, гледай да не го предизвикваш излишно.
Да не съм те чула за самоубийство да говориш
Животът е прекрасен, имаш всичките шансове на света пред себе си Като се отървеш от "звяра" ще видиш!
Успех

Наистина тези доказателства след това се превръщат в писмени данни и ще ти помогнат при развода. Но не очаквай те да ти помогнат с друго освен общи приказки. Така че просто ги използвай като помощно средство!

Добро утро на всички!Просто не вярвах някой да ми отговори,но сега виждам че тук има страхотни жени готови да откликнат на всяка болка.
Върнахте ми малко надеждата че ще мога да се справя и с това изпитание.След малко ще звънна в Анимус-всъщност само тази фондация знам,искам да поговоря с тях и да ми покажат посоката и реда на действие,после ще изтегля заем и започвам с адвокат,като заедно с това мисля да подам жалба в полицията.Малко ме е страх че живеем заедно,но и да ме набие това ще ми донесе документ за физически тормоз.Боже,страх ме е ,но не ми се живее в този АД.Хубав ден за всички и много

Сузанка, изгради си план на действие, като обмислиш всяка стъпка от всяка страна и се презастраховаш. Можеш ли да отидеш при някого с детето без той да знае къде си. Намери якички приятели, смени ключалката и му събери багажа. Когато се върне те да са при теб и да му натвърдят да се разкара и че ако се върне, той ще бъде бития. Знам колко е трудно, но трябда да предприемеш мерки. Аз в момента действам също срещу моя "прекрасен". Знам колко е трудно да милиш прагматично в тяхно присъствие (насилниците мъже) това е най-силното им уръжие - да те объркат и изплашат. Аз изчетох доста литература на ангииски и с тях трябва да се действа само хладнокръвно и прагматично, без чувства и жал. Повярвай, те нямат жал за нас.
Имаш ли роднини и приятели, които да го сплашат та дори и да го "посъветват". Аз наскоро бях направила организация с мои приятелки и ако се беше наложило, щях и до там да стигна. Не се наложи. Да ти дам съвет какво бях направила аз за моя самозащита. На моя приятелка пращах смс всяка вечер като си лягам, за да знае, че съм ок. Ако и пратех празен смс или да не и пратя, това означаваше да идва да ме спасява. На бързо избиране на телефона си бях вкарала полицията и приятелките от "Отряда за бързо реягиране". както казах, не се стигна до там, но се бях застраховала.
Не се страхувай и успех! Стискам палци!

Благодаря на всички за силните думу и подкрепа.В 17часа имам вече уговорена среща в Анимус,страх не стах започвам да действам.После ще кажа до къде съм стигнала.Стискайте палци.

Момичета ,здравейте ...........съжелявам ,че така нахълтвам в темата ,но имам нужда от съвет .Моя близка е под психически ,а от известно време и от по-лека форма физически тормоз ,цялото й семейство я подкрепя ,приятелите също (съветват я да се махне и тя и децата) .Работата е там ,обаче ,че тя не иска - плаче ,страда ,поболява се и постоянно повтаря ,че иска децата й да имат татко и семейство ,отказва да приеме реалността .Агресията на господина нараства и нас ни е страх за нея .Какво да направим ,наисла не можем да я изведем с децата,молбите не помагат ?

Докато твоята позната не иска даси тръгне Вие нищо не може да напаправите.

Благодаря за отговора ,въпреки че се надявах на нещо по-окуражително ,но явно това е реалността

Защита по ЗЗДН могат да поискат освен пострадалото лице:
1. пострадалото лице....
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;

3. настойника или попечителя на пострадалото лице;

4. директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Само е написано. Длъжностното лице, защитаващо по ЗЗДН, като дойде и заинтересованото лице каже, че няма проблеми. Какво правим тогава!! Остава си само сигнала и поисканата защита!!! Без заинтересованото лице просто не става. А в някои случаи и със заинтересованото лице длъжностните лица просто не си вършат работата!!! 

Здравейте, не съм писала до сега, поне не в тази тема но искам да споделя моят проблем и опит. Може да се окаже че ще си помогнем взаимно. Бях на 6 годинки, когато майка ми се омъжи повторно, в началото нищо не предвещаваше онова, което имаше да се случва. Трябваше да минат години за да разбера защо. По онези времена ако си от провинцията получаваш софийско жителство само след брак и някои други случаи но нашият е от тези. Вторият съпруг на майка ми беше от провинцията и не можеше да работи където искаше заради жителството си. До получаването му не смееше да си проявява характера а и баба ми беше изключително влиятелна и бойна жена тя не го харесваше и имаше всички възможности да му направи живота ад само ако посмее да нарани някого. Майка ми беше преживяла насилие при първият си съпруг, който дори е искал да ме изхвърли през балкона когато съм била на четири месеца и баба ми беше много чуствителна на тази тема. Но мина време, вторият съпруг си получи жителството и се започна една друга история. Започна психическият тормоз. Бях 13 годишна когато се оплаках на майка ми че когато я няма издевателства над мене по най брутален начин, случвало ли ви се е да си повръщате в чинията защото ви карат да изядете нещо от което ви се повдига и после да ви накарат да изядете повърнатото, сигурно не, но на менбе ми се случваше и обидите и нападките за това че съм преместила една ваза на друго място но това беше само когато няма свидетели, пред хората беше света вода ненапита. Разказах на майка ми а тя не само че не ми повярва но и ми каза да не си създавам ппроблеми с моите измислици. Но той започна да си показва рогата и пред другите караше се с майка ми, заплашваше я бях достатъчно голяма за да подслушвам разговорите им и един ден не издържах и връхлетях в хола и се развиках бях на същите тези 13 години и двамата онемяха, бях в истерия, той по всяка вероятност се страхуваше да не излетя на вънка и да разтръбя на целия свят каква измет е а майка ми не очакваше такова нещо. Станах непоправима бунтарка, опълчвах срещу най малката несправедливост проявена срешу някого, няма значение кой, бях готова да воювам за правдата с всеки и с това си създавах немалко ядове като дете но никога не отстъпих от убеждението си че за истината трябва да се бориш, единствено за моята не се преборих не и тогава. От там на сетне целият ми живот мина под знака на тормозеното дете и грешките, които допусках бяха под влиянието на именно този скрит от света тормоз, трябваше да минат години и мойта сестра, която е негово дете да помоли майка ми да се разведе със собственият и баща за да осъзнае тя макар и късно какво ми е причинила, това мисля я уби. Почина от рак. В деня на смърта и за първи път сестра ми стана свидетел на това какво съм преживявала преди, той изгуби човешкият си облик защото последният преграден камък между него и мене падна реши че да ме пребие е най- близко дои акъла, за да излее целия спотаен гняв и злоба. Сестра ми беше в шок, преди това на този тормоз беше станал свъдетел само дядо ми който почина година преди майка ми без да смее да каже нещо мисля че се страхуваше от него и той. Сега вече нямаше пречки за него. Сестра ми ми разказа тогава неща от които се потресох, какво беше говорил пред хората за мене, неща, които нямат нищо общо с реалноста, тотални лъжи и измислици които може дори да се докажат че са такива но той се беше постарал добре, през годините бях прекъснала връзка със семейството си за известно време просто нямах сили да ги виждам и за този период майка ми го била помолила да ме намери и той не само че не си е направил труда да го направи ами и на всичкото отгоре си беше измислил достойна за криминален роман история. Когато майка ми почина аз и сестра ми я гледахме, аз бях разведена вече с три големи деца и имах възможност за това, сестра ми не толкова беше с бебе на ръце и слава богу щастлив брак. Преди това гледах с дядо ми пет гони на легло болната си баба, която до последно познаваше само мене и никой друг. После ми се налагаше да поставям инжекциите с морфин на майка си и това не ме направи особено щастлива след всичко преживяно до тук и след мъж който ме пребиваше за щяло и нещяло. Вярно е че жертвите на домашно насилие, като че ли направляват кармата си в все в тази посока към следващо такова. Но имах силата да се разведа, нямах само силата да спра втория си баща, защото бях обещала на майка ми да не го правя. Боже колко съм била глупава, но това го осъзнах в последствие. След случката в деня на смърта и, сестра ми ме посъветва да сменя ключалката на апартамента в който живееме и който е наследствен от баба ми и майка ми и да не го пускам вътре под никакъв предлог. Така и направих, за кратко всичко беше спокойно, после заминах за чижбина, най после намерих мъж който данаправи житът ми щастлив и смятах че така ще е, но уви. Изчакал ме беше да замина и научавайки от децата ми че ме няма в страната започнал да ги тормози тях, не издържах и се прибрах, вдигнах телефона и му се разкрещях, не можех да допусна да тормози децата ми така както беше тормозил мене. На следващия ден се появи пред вратата и като не го пуснах да влезе започна да ми посяга и да налита на бой за да влезе в жилището, разкрешях се и се появи голямата ми дъщеря, той се стресна мислеше че съм сама пред свидетели не смееше да прави нищо, каза че ще извика полици да ме изхвърли и да им разкаже как го тормозя и обиждам. Така и направи за негово съжаления на лицето ми явно беше изписан целият страх, ужас и отчаяние и полицаите бързо схванаха кой кого насилва, посъветваха ме да подам жалба и да потърся защита. Подадох жалба в полицията и те съставиха акт срещу него с наложена глоба но след като потърсих съвет от адвокат, той ми заяви да помоля приятел за помощ и че ако нямам средства за дела никой ниощо не може да направи повече, а и че никой нямало да се рови и да доказва тормоз а сестра ми не била свидетел защото ми е кръвен роднина. Трябваше да си замина отново но ужаса за децата ми ме кара да се будя посред нощ и да звъня панически по телефоните на сутринта за да проверявам всичко ли е на ред, животът ми вместо щастлив е испълнен с паника и страх. Все още не разполагам с възможноста да заведа дело но съвсем скоро ще мога и ще го направя но ще бъде сложно и ми се иска да променя много в нашето правораздаване, защото много семеен тормоз е скрит и това създава насилници, самата аз бях на крачка да се превърна в такъв спрямо собствените ми деца добре че си останах само с крачката, хващала съм се да им крещя за глупости но това беше в един ужасно гаден и нестабилен период от животът ми, обичам децата си повече от всичко и съм готова да го убия ако им посегне или ги тормози не ме интересува нищо, нито закон, ното институции и ако те не са способни да помогнат на хора като мене и да рзпознаят истинското насили на каква защита трябва да разчитат жертвите освен на най старата "око за око, зъб за зъб". Бяха го уволнили от работа след жалбата на една негова колежка обвиняваща го в тормоз и дори тогава на никой не му светна лампичката че ако го прави в работата си то какво ли върши в къщи. Едно е ясно, за не допускаме насилниците да създават насилници трябва да вземем мерки и ако не го направим рискуваме някой ден нашите деца да станат жертва на такива, повярвайте ми, не го искате. Със сигурност насилниците са страхливи и ако им покажете че вече не се страхувате от тях, те започват да се плашат. Но има и нещо друго, със сигурност те са най изкусните лъжци на света, не можете да си представите какво чух от устата на човека направил животът ми ад и в най лошите си кошмари не съм си представяла живота и себе си такива, каквито той има наглоста да разказва че са, благодаря на бога че има хора, които да потвърдят обратното. Каквото и да ми коства това, смятам да победя в тази цял един живот битка. И ако не друго поне сега, на края на живота си да съм щастлива и да знам, че децата ми не ги заплашва нищо.

Вместо цитати от закона постарайте се да помагате на хората, които имат нужда, ще се почуствате по добре и по щастливи. Аз не намерих кой да ми помогне (имам пред вид адвокат) но и това ще стане надявам се, лошото е че всички мислят само за пари а това прави нещата до немай къде порочни.

Поздрави и дано всеки намери щасливо кътче за хората които обича и себе си.