Домашно насилие - Тема №2

Бубето вземай си детето и се махай от там.Самотата-не се страхувай...в момента колкото и странно да звучи просто и се наслаждавам.Вече няма кой постоянно да ме мачка.Не е самота а свобода,е аз поне така си го усещам.Пък и явно така съм се отвратила ,е не искам и да си помислям за мъж.Като чета тук си мисля ...сякаш всички мислят и процедират по един и същи начин(за бащите на децата ни говоря)И мен ме моли да се върна,и си живее в някаква излюзия че ще стане...вярва си човека.Ооообаче никога повече,никога!Обещах на детето си да има вече нормални празници,без скандали и грозни гледки.Като се замисля на какво се е нагледало милото...дано не помни нищо!и аз си тръгвах няколко пъти и той все се променяше -да бе да ,за една седмица,след това ми се връщаше умножено по 3 всичко.Махайте се,Бягайте от тези ...боклуци.Те не ви заслужават!!!

Здравейте момичета! Включвам се в темата, тъй като отдавна исках да си споделя чувствата с хора които са в подобна на моята ситуация. А тя е следната: С човека с който живея нещата не вървят изобщо и то е така от година и половина  назад, само че с всеки изминал ден става все по- зле. Така на всичкото отгоре имаме дете на 20 дни и вместо то да ти сплоти, скандалите и посяганията стават повече от негова страна!!! Накратко, той е разведен 40 год. мъж с предишен брак и дете от него, постоянно се опитва да си наложи върху мен, онзи ден дори ме заплаши, че щял да ми вземе детето по съдебен път ( това няма как да стане защото жилището в което живеем е лично мое, наследство ми е и той няма никакъв доход, няма собствено жилище и има кредити за 50 бона. Няма съдия който да му даде дете на него ), но обидата си е обида а за мен двама души стигнат ли да си говорят така.... значи раздялата е въпрос на време. Друг косур ( меко казано ) е факта, че той обича да посяга и то не само шамар.... хахаха не не там нещата стигат до синини, псувни удари скубене и т.н. Аз не му оставам длъжна момичета, но нали се сещате колко мога да му отвърна!?!?  Когато бях в 8 или вече началото на 9 месец ... познайте пак си позволи да посегне!!! Няма да изпадам в подробности защо го е правил. На него нещо като не му изнася и това му е решението, той друг начин няма и ми се оправдава с факта, че той не бил такъв и, че видиш ли, аз съм го предизвиквала всеки път и всичките скандали ставали заради мен. Той може да си прави каквото си иска и да се заяжда за всичко а когато аз го направя започва давика и да заплашва с бой е да ама не. Няма да стане. Дайте съвет какво да направя?!?! Имаме дете на 20 дни с този човек. Искам да си гледам бебето на спокойствие и без неговото присъствие. Как да го изгоня има ли начин нещата да минат леко  и без селски истории все пак е баща на детето ми. А колко ме е страх от факта, че ще съм самотна майка........ Цял живот съм се борила да не ми се случва това на мен, сигурна бях , че няма да го допусна... ама ето- съдба!!! (((

По добре самотна спокойна майка,от колкото тормоз всеки ден.Парички все ще се намерят още повече имаш и покрив над главата си,някои майчета бягат на квартири и всичко пак се нарежда.Трябва да си силна и да не се подаваш на негови обещания и т.н.,както беше казала една жена по-нагоре-те рядко се спазват.Зареди се с много търпение,ще намериш истинския човек и ще си създадете семейство и всичко ще е както си го мислила.Направо на такива трябва да им се татуира на челото,че са такива и да ги заобикалят хората

всяка една ситуация на домашно насилие е комплицирана поради едни или други фактори. някои майки нямат къде да отидат или са финансово зависими...ти пък не знаеш как да го накараш да си тръгне 
като цяло има 3 начина (ако наистина си решила да се разделите, а би трябвало да си решила, защото насилието не е модел, при който да отгледаш детето си):
- да го помолиш да си тръгне и той да се съгласи
- да го изхвърлиш насила (да му изнесеш нещата и да смениш ключалката)
- да заведеш дело за домашно насилие и съда да постанови извеждане на насилника от семейното жилище и ограничителна заповед

Ти решаваш и избираш как да постъпиш, в зависимост от собствената си ситуация, но каквото и да е- действай бързо(детенцето е много малко. има нужда на 100% от здрава и спокойна майка)

успех   

iv_marinova, в момента си търся жилище /дай боже по-бързо да си намеря/,знам че ще ми е адски трудно,но и аз реших повече никакви компромиси 
Аз много се съмнявам,мен да ме моли да се върна отново,понеже имам чувството,че чака с четири очи да се изнеса и да си доведе любовницата в къщи 

бубето, запали една свещичка, че се отърваваш така лесно . повечето си мечтаят за това.
успех с намирането на квартира   

Именно!

tancheto_halacheva , за какво го отлеждаш този екземпляр ?
Той не стига , че паразитира върху теб , ами и ербап го раздава ?

Защото съм смотана. Все се притеснявам как ще реагират близките ми ( родителите ми са починали и имам само баба и дядо, е имам и вуйчовци на които мога винаги да разчитам, помагат ми много но те са в Австралия.... ) притеснявам се от това,че бебето е още малко и родителите му да са разделени........ много ми е трудно. СМятам първо да говоря с близките ми да им обясня как стоят нещата и това е !!!

А той помага ли ти с нещо за детето ?

LoveIsTheAnswer ,никак няма да ми е лесно -сега е така "ларш",понеже знае,че ще си взема само моите дрехи и дрехите и играчките на детето,но след това като го познавам колко е заядлив и отмъстителен знам,че ще си имам доста главоболия 
Постоянно ми повтаря,че освен една издръжка за детето,друго нищо не ми се полагало /засега си мълча,за да няма проблеми/,но дефакто знам,че не е така и като започна да си търся правата,тогава ще стане страшно 

tancheto_halacheva  звучи като клише, но наистина - ти за себе си и детето ли живееш или за близките ти? сигурна съм, че ако споделиш с тях и им обясниш подробностите ще те раберат! Но дори и да ти дават акъли да оставаш и да се опитваш да го променяш, да знаеш, че това не работи!

Мисли за себе си! един живот живееш! Погледни се отстрани - все едно не ти се случва на теб, а на някоя позната. Какво би я посъветвала? Как трябва да се постъпи, за да е щастлива с детето си? Когато излезеш от ситуацията и я погледнеш като страничен наблюдате, и когато послушаш сърцето си, намираш отговорите и нещата се нареждат по най-добрия начин!

кураж!  

[/quote]

LoveIsTheAnswer ,никак няма да ми е лесно -сега е така "ларш",понеже знае,че ще си взема само моите дрехи и дрехите и играчките на детето,но след това като го познавам колко е заядлив и отмъстителен знам,че ще си имам доста главоболия 
Постоянно ми повтаря,че освен една издръжка за детето,друго нищо не ми се полагало /засега си мълча,за да няма проблеми/,но дефакто знам,че не е така и като започна да си търся правата,тогава ще стане страшно 
[/quote]

далеч съм от мисълта, че ще ти е лесно. Исках само да кажа, че поне това няма да мислиш- как да се измъкнеш от него. Трудностите са неминуеми! Кураж и на теб
P.S. (и на мен ще ми трябва скоро кураж, но като му дойде времето ще ви поплача на рамото )

Де да имаше и моя любовница,че да не ме търси... ако ще и 10 жени да си доведе,а не мен да ме кара да се връщам

Ей това и аз се молех ,да вземе да си намери някоя,че да ме остави на мира.

Момичета, не премълчавайте и не КРИЙТЕ домашното насилие. защото последиците са страшни! Отначало върху вас, а след това върху децата ви!
За домашното насилие трябва да се дава гласност! Недейте да живеете с мислълта: срам ме е; как ще погледна съседите: какво ще кажат/помислят и как ще оггледнат съседите на случващото се! Огромна грешка!
Ако сега премълчите, утре съседите, приятелите, колегите, роднини ще кажат: Какво добро семейство бяха, а тя го изгони и заведе дело за развод! И в случая без вина виновни ще се окажете. Замислете се: за кого живеете: за това какво ще кажат съседите/близки/приятели/колеги или за вас и дечицата ви???!!!