Колко често излизат мъжете ви вечер?

Ще дам един много пресен пример:)
С най-близките ми три на брой приятелки напоследък се виждаме доста рядко. Работата и другите чудесии ни завъртяха много. Гледаме поне веднъж в месеца да се съберем цялата компания - я на заведение, я на бар. Тогава си идва и приятеля ми (ако му се излиза, разбира се) и става много весело. Но отделно с мацките държим да си правим женски вечери - събираме се в едната (без мъж), готвим си, ходим по анцузи и си говорим точно ония глупости, които мъжете намират за скучни

Като ходим по заведения пак само с тях, плюс някоя друга бройка човек, моя мил понякога идва, но доста често пропуска, просто защото ние обичаме да ходим по дискотеки от време на време, а той  не се кефи чак толкова много. Пътите, в които е идвал и сме се събирали по-голяма компания, има мрънкане за музиката, хората, а на мен тези неща не ми правят впечатление, когато сме с мацките.
Аз също доста често съм отказвала да излизам с него, ако съм уморена, мързи ме или пък заведението, в което има среща, не ми харесва. Също така ми се е случвало да излезем двамата на среща с приятели, в бар, но аз да си тръгна по-рано, защото съм на работа на другия ден.

Иначе много ясно, че предпочитам да излизаме заедно и така и става в повечето случаи. Имаме една компания, всеки познава познатите на другия, общи интереси, но просто понякога се случва така, че имаш потребност и желание да излезеш сам. И това е едно от нещата, в които се крие чара на случващото се.


.:Диди:. - добре си го казала!

Ами, ето ти още една причина:
Аз не съм родена в Пловдив.Дойдохме тук, след като завършихме образованието си в София.
Неговата среда е тук, съвсем естествено е неговите приятели и съпругите им да станат общи такива.
Аз не обичам да съм заобиколена от тълпи приятелки, имам точно две, които мога да нарека така.
Познатите не ги включвам....Едната я познава, другата-не.
С тях се виждам през деня, на кафе, питие, клюки...
А вечерните/нощните излизания са семейни, с други семейни двойки.
Не изпитвам необходимост да излизам само по женски вечер, защото каквото бих правила в женска компания, това правя и в смесена.

Търсиш под вола теле. Просто казвам, че днес хората заети и не прекарват много време заедно, така че нито времето е много, нито е чак толкова чудно, ако им е приятно заедно.
А и при положение, че светът е толкова шарен, последното нещо, на което ще седна да се чудя е какво харесва двойката Х и що така, ама верно ли, ауууу, ама много ми е странно, брей, интересно и т.н.  


Не само мъжете  

Човече, не забравяй, че форума е точно за това - да се чудим на другите

 

Аз чета и все още не мога да разбера какъв е проблема някой да танцува с някой,и какво като мъжа ми танцува с някоя наша приятелка?Или аз с някой наш приятел,случвало се е стотици пъти,просто част от забавлението е...Единствено би ме подразнило,ако тръгне по дискотеката да кани чужди мацки,но трябва да е мнооого прост за да го направи.

Отскоро започна да ходи на плуване за по два часа веднъж седмично вечерта. Аз понякога излизам насаме с приятелки. Мога да го правя когато си поискам, но аз не искам да е по-често. Като излизаме, най-често е със семейства. Така се случи, че като имигрирахме повечето ни приятели са семейства, двамата се запознахме с тях по едно и също време, така че имаме общи приятели. В България беше друго, там всеки си имаше и приятели отпреди да тръгнем с него, с които се виждахме отделно. Честно казано, най-приятно ми е да съм само с него, или поне като съм с други хора, да сме двамата с него. Пред възможността да излеза само с него или с приятелка, винаги ще предпочета него. Това със социалните контакти - не че ми е неприятно, в никакъв случай, но трябва специално да се подканям, за да го организирам.

Красо - при вас е стечение на обстоятелствата и навиците ви са си това. Не вярвам някога да сте излизали поотделно вечер. Доста назад го казах - както тръгне от началото - така си продължава.

Човече - стига с това време - има време за всичко, да си 24 часа заедно с мъжа си не е единствената здравословна семейна среда. Едно излизане за няколко часа от време на време без половинката - не боли. Нито ощетява някого.

И още нещо - хобитата, в които човек е сам със себе си - са много ценно нещо. Или и те сега са трън, щот по-добре с мъжа да ни е общо хобито?

Напълно съм съгласна.
Просто аз и мъжът ми не желаем, защото нямаме такава нужда
Не правим нищо насила, това също - няма да изляза насила, просто защото на някоя друга двойка им се излиза отделно. Те са в правото си да ползват собственото си време, за каквото преценят, както и аз.
Има време за всичко - и тук си права. Нашето време през деня за семейни занимания тримата е от 18 до 22 и за самостоятелни двамата от 22 докато заспим натам.
В другото време не сме заедно, така че тези 4-6 часа в никакъв случай не бих ги определила като страшно много.
Близо 15 г. сме били по 24 часа на ден, липсва ни това време заедно, но засега нещата се промениха временно.

И да, точно това е нашата здравословна семейна среда. Напълно разбирам, че за други е различна, но да дойде някой да ми обяснява какво е здравословно за нас е нелогично, да си гледа неговата

О, ако човек реши да се рови - може инаучни трудове да намери, в които е обяснено и описано защо човек има нужда от различни по вид дейности и контакти и как нещо може да го изцеди и задуши. Това не се о тнася до теб, а по принцип - че обяснение всеки за всичко може да намери, иначе си напълно права /лично аз това никъде не съм оспорвала/, че всеки си има неговия начин.

Сигурна съм, че има.
Просто отдавна открих, че когато правя нещата така, както ми харесват, а не както някой учен някъде е поставил всички под един знаменател, или е поставил милиарди население в една шепа групи, се чувствам най-добре. А че не попадам точно в модела на книгите и учебниците, ами... дреме ми 

Човек може да се чувства задушен и от 1 час, прекаран за цяла седмица с даден човек. Всичко е относително.

И въобще не виждам как тези необходими контакти и дейности автоматично се броят за липсващи, само защото единият от тях не си търси умишлено непознати приятели и хоби, което е сигурен, че другият няма да хареса, та сакън да не го задуши 

Толкова ли е трудно хората да правят това, което искат, без непрекъснато някой да им обяснява колко е грешно, че им е хубаво 

Точно обратното, бе Човек. 
Просто по-разпространено е това човек да има нужда от лично време. Без родители, деца, парньор, колеги и тн. Както си ги подредиш де, може на първо място да е детето 

Откъде-накъде ти ще знаеш как ти е хубаво?   
То си има учЕни за тая работа.....  дето все правят някакви "научни" изследвания, и всичко знаят...   
Намерили са лесен начин да си изкарват парите, разбираемо е....   

  А пък моя мъж има една ухажорка-съседка, дето му носи разни подаръци от командировките в които ходи и му се обажда в неделя сутрин дали може да я закара донякъде си. Вярно, наблизо и за малко.

 Това е невидима заплаха, а не че някой си седнал да изпие една бира

Вярно, друго си е една майна да затрие цялата нАука психология 
Вероятно трябва да се редактирам, защото майна сега ще се приеме за обида може би