ФЕВРУАРЧЕТА 2007

Пу пу пепел ти на устата. Сама срещу четирима, не мой тая тежка орисия да ми се натресе. 
За червените коси хубаво, ама като знам какви сме упорити диванета... 

Теди, айде и от мен честито пак, и пожелания за една прекрасна малка кукла.
Уф аз с тия две женки, си мечтая за една пи*ка  Съвсем сериозно започнах да се замислям за трето, макар че едва се оправяме сега с две хуни. Ама като видя приятелки с момченца и се разтапям, толкова са нежни, любвеобилни и гушанести....ах. Трябва да изтрая две три години още.
Варицалата я има и в нашата детска, ама дано ни подмине, не се притеснявам за децата, а за собствената си кожа, и тази на милУтУ, и двамата не сме карали, а болен мъж хич не ща в къщата си  То са охкания, пъшкания, влачене .....дано ни подмине 
Ще пусна тия дни снимки на бандитките да видите какво чудо е.

Момичета въпрос, ако не се появеше мантуто при дребните, реваксинация ли се прави, и колко време мога да си позволя да чакам да се появи, помните ли?

joya, ти за мантуто ли говориш или за белега на рамото ? . Ако белегът не се появи , тогава се прави манту . Вкарва се подкожно малко ваксина и след няколко дена се отчита резултата . По големината на зачервенето се преценя дали има имунитет или не . Ако е над 10 мм се счита ,че има , ако е под - няма и се прави реимунизация. Колко се чака да се появи честно казано не помня . Това го след педиатъра и казва дали да се направи мантуто .

Аз пък сега съм в друга драма . На Вики пъпчето от бебе си е по-подвижно в кожичката около него . Не се подува като при пъпната херния ами просто се движи и като седи прав понякога има една малка като дупчица отдолу в кожата . Мислих ,че с времето ще го израсте , но това не се случва . И сега мисля ,че е крайно време да го водя по лекари и да видим налага ли се операция , че после с големия корем или пък с бебето въобще няма да е подходящо. Не че сега е подходящо да ида в болницата за 3-4 дена , амаа  .

Джоя, на кого са правили Манту? На Маринка ли? Аз знам, че се чака до 3 дни да се образува подутинка и зачервяване с размери над 5 мм (при децата). А иначе белега не трябваше ли да се провери към седмия месец?

Радост, дано все пак се разминете с операцията! Но най-добре го заведи на лекар сега, ако не ти е твърде натоварено разбира се. Ако не си се сетила, съветвам те някой близък да отиде с теб на прегледа, да не си сама.

А после, ако се наложи болница, което пък въобще не е задължително да става, не може ли с баща си да лежи (през март когато бяхме с Калина позволиха, и макар че тя не искаше, баща ѝ спа с нея, а аз я забавлявах през деня, но гОркия лъв ви на умряло през целия десетдневен престой, щото едно, че никогаш не се беше напрегал толкова зарад децата, второ, че беше на нова работа, в изпитателен срок, трето, точно тогава заваляха поръчки и се наложи да отказваме, което хич не беше добре).

Пиши как е коремчето, ти в кой месец си вече? Как е на Вики косата? Аз открих в ДМ прословутия шампоан на д-р Тайс и измих с него Люсил, при което крустите паднаха, даже без да ги търкам, но имаме проблем -- този шампоан люти и къпането беше наказание за мен и за детето, ма какво да се прави. 

Хайде, весело лято желая на всички, с някои от вас сме разменили телефони и може да се чуем, ако се намерим в околовръст. Ние ще сме в Албена м/у 17 и 24 юли, всички желаещи да се видим, могат да ми драснат някой ред на лични.

Мяу, я да те питам, като спомена за новата работа на мъжо -той нали беше доктор. Успя ли да си намери работна позиция по специалността и достойна за докторското му звание?  Питам, защото и моя мъж се сдоби с тази научна степен и сега работа - нъц. Но горкия хич не му се работи нещо каквото и да е, и го разбирам, то толкова учене и писане към 10 години е откарал и сега да не може да го използва. Чудя се дали да го натискам да си търси по-добре платена рабора или да го оставя да се прави на учен още известно време....

Аз явно обърках понятията, не манту значи, а белегът който трябва да се почви.
Да от почти една годинка се мотам. Сега взех бележка от педито и ще водим Марина тия дни на проба. Само като чуя туберколозна болница и изпадам в потрес.
Radostche, може да е нещо козметично, и да е разминете с операцията. Стискам палци, ама ако имаш съмнения заведи го детето. После и с корем, а пък и с бебе, ще е още по-трудно  
Марина беше бебе като лежа в Токуда две седмици за еширехия коли, първата седмица бях с нея, след това се разболях, и баба и ме отмени. Така че може и друг роднина, проблема е че Вики е голям, и сигурно си иска мама.
roverandom , на братовчедка ми мъжът и е хирург, и точно защото няма работа, а той беше на стаж на много хубаво място, отлагаше дипломирането си (или там каквото и да е) до момента в който се отвори позиция, и той я зае. Ама си спомня че се чудих как може човек д аима нерви толкова години да учи и да стажува. Е сега му се изплаща търпението.

joya, под "доктор" аз нямах предвид "лекар". Нали знаеш, докторски степени има във всички специалности. Той за съжаление е в хуманитарните, а там работните места се доста кът....
Между другото сега се замислям, че и на Яна пъпчето е такова, както го описва Радостче. Тя като бебе имаше проблем с него и се чудиха дали да не й го лепят, но в крайна сметка решиха, че няма нужда. Сега не е съвсем гладко, понякога е "подвижно". Не се бях замисляла, че това може да е проблем...

Ама той лъв ми е д-р на филологическите нАуки, не е медик, тъй че за него хУЕП нЕма в нАуката, а той хем е от тия, дет хич не им се работи, хем пък е от тия, дето не търпят безпаричие, та му се налага да си наляга парцалите (въобще не чака аз да го натискам), но досега не е намерил достатъчно добре платена работа, та да закърпим положението и да се почувстваме спокойни поне, ако не да рахатясаме малко. Затуй аз се опитвам също да отмятам по някоя страничка, но... слаба работа, с два хунвейбина

Ровер, те да не би да се познават, нашите мъже? Ако е бил докторант към БАН твоят, 100% ще са се виждАли.

Мене ако питаш, или го натискай да работи нещо за пари, или го натискай да си търси научното призвание зад граница, ако разбира се това не изключено за вашето семейство. Защото пари за наука в БГ никога няма да се отделят, а дори и да се отделят по разни проекти, все разни търтеи ги обират, няма оправия.

И на Калина пъпчето е странно, тоест, не е като моето или като на Люс, но не е чак подвижно, само е... хм, изпъкнало.

П.П. Май не бях много ясна, но исках да кажа, че мъжът ми работи друго, не е само учЕН, но си е запазил и половин работен ден в БАН (всички знаят, че там работата е мижи да те лажем, въобще не ходят). И въпреки че работи друго, пак не докарва достатъчно ср-ва, така че, не знам. Аз съм му планирала паралелно надграждане на вишуто, не към доктор, а просто към друга специалност. Искаше ми се на мене да уча, но нашият заяви категорично, че нямало кой да гледа децата и съответно не можем да си го позволим.

Ох, като чета не лесна и вашта. Значи не се е отказал съвсем от науката твоят мъж, което е хубаво. Иначе е доста тъжно и жалко, че си вложил толкова време, работа и средства в нещо, което ще зарежеш след време, а  най-малкото ти харесва да работиш. Но това е положението тук. Моят мъж беше докторант в СУ, така че сигурно не се знаят. Сега се опитва за чужбинско нещо да се класира, но и там си е трудно за хуманитарните специалности.
Ти, Мяу защо пък да не учиш, щом искаш? Според мен учене и гледане на деца по се съвместяват, отколкото работа на 8 часа и гледане.

Защото при всички положения трябва да работя, после трябва да гледам децата... и някак за учене не остава време, както и за много други неща...

Косата на Вики спря да капе почти веднага , след като паднаха последните крусти . Сега го мажа с ампули ревалид . Виздам тук таме малки нови косъмчета , но пораженията са големи и според мен резултатът ще дойде бавно . Все още се виждат петната , където е окапала косата . Бях решила да го подстрижа , но после се сетих ,че така петната ще са още по-видими и се отказах . Освен ако не го направя нула номер , за което още не съм събрала смелост ... Трябва търпние според мен . Бавно ще е въстановяването , А дотогава трябва да свиквам с гледката ....


За пъпа - бяхме го лепили като беше много малък . Тогава го водих на хирург . Той каза ,че лепенки няма да помогнат и може да се оправи от само себе си като почне да кара колело и укрепнат мускулите . Но това не се случи . Още си мърда пъпа , пък и има една малка вдлъбнатинка отдолу , която ме тревожи . Като легне си потъва навътре , но като стане и като се движи се вижда. Никога не се е подувал , както се случва с пъпните хернии - те се издуват много  - пъпчетата стават с големината на череша . не не създава проблеми с болка или нещо , но все пак се тревожа . Мисля ,че трябва да решим проблема ( ако има такъв) час по-скоро ... Ако се наложи да се влиза в болница - ще ходя с него. Няма как . Слагам една маска и съм върдо с него . Само така ще ми е що годе спокойно . Иначе ще откача. И предвид ,че корема ми ще расте - трябва да бързаме . Дано да се укаже козметичен дефект , както казвате .  

Днес успяхме да стигнем до кабинета на детския хируруг. Каза ,че Вики има лека дъговидна пъпна херния , която обаче не се нуждае от оперативна намеса . Каза ,че той самия имал 3 деца и трите имали пъпни хернии , но нито едно не е оперирал. Много ми олекна , че няма да ходя по болници с бебе в корема .

Е то си е за олекване. Не само заради бебето. 

Оооо да - не само заради него разбира се . Какви филми ми бяха в главата за упойката - срам ме е да си призная 

Ееее, Радост, сигурна бях в добрия изход. 
Ай ся, крОтни се малко и си гледай кефа Много е трудно, знам, на моменти граничи с невъзможност, сякаш мозъка ти се е бъгнал нещо.