Февруарки09

Владимир също не говори. Дори мама и тати спря да казва . Иначе не спира да си бърбори по бебешки и всичко разбира, но единствените "думички", които казва на място са "пссст" на котката и "шшшшшт" когато му се скарам за нещо. Според педиатърката е така, защото не изпитва нужда да говори, понеже и без думи го разбираме. Надеждата ми е в яслата.

Здравейте,

Наде, хомеопатичният ти дневник може да ни бъде много полезен

Ние с говоренето сме средна хубост. Говори доста неща, но някои от тях само аз и баща й разбираме, напр. туха тата = духа вятър, тати ка'а та = тати се кара, Мони боли чето = Мони я боли крачето и т.н.

От една седмица сме на ясла и много плачем сутрин, направо в истерия изпада, но докато стигнем дотам. После всички лели казват, че се успокоявала и си играела. доволни са от нея.
При другите ясленчета за колко време мина ревливият период.
Още ми е свито сърцето от тази сутрин...

И Мони е още с памперс. Ще изчакам по-топло време, за да го махнем. Обикновено казва , че ака, след като памперсът вече е намазан

И от мен здравейте,
Таничка много говори ,пее песнички .В яслата я бяха научили на едно стихче за Баба Марта,но тя на цялото тържество рева и мама не можа да го чуе  Сега обаче от време на време й идва музата и го казва.Не говори много правилно ,но все пак доста неща й се разбират вече 
На ясла тръгна още август месец миналата година ,плака 2 седмици и това е-сега нямам никакъв проблем с нея 

Аз писах на Фокси снощи.Тя ми се обади днес,минала е операцията тази сутрин рано,малко е казал,че го боли като се е събудил,но след това е заспал пак.
Тя се надява днес да ги изпишат и ще се включи по-късно за подробности.Но като цяло всичко е наред

Чудесна новина  Миме 

с Фокси говорих и аз преди малко-добре са и двамката.тя звучеше много бодра,но е изчивяла стрес по време на операцията разбира се.малкият малко трудно е излезнал от упойката,но всичко е наред

Привет и от мен
Влезнах за малко за новини от Фокси, много се радвам, че всичко е наред! 
Гледам за говоренето пишете - Венцо, също като Белка, изведнъж проговори. Казваше 4-5 думи и в един момент на ден започваше да казва по 5 нови. Научи се да брои до 12, всички букви от азбуката да познава, като му ги покажеш , цветовете, формите. Отскоро прави нещо като изречения. Е, с доста фантазия, ама се разбира какво иска (най-вече тогава е много обстоятелствен). Не мисля, че беше свързано изцяло с ходенето на ясла, но определено помогна и това. Той също все при по-големите се бута...
А с ходенето наясла маминия ревльо доста бавно свикна... Сега тича навътре и с половин уста и през рамо ми казва "Чао!" )

Наде, ако не се лъжа ни е един и същ хомеопата  Mercurius Solubilis го дава на Венци при висока температура, хрема и всички там екстри на грипа...

Стискам палци за всички болнички бързо да се оправят!

Ще гледам да се включа пак скоро... 

Тук съм вече Малко по-късно ще пиша, защото баба и дядо в момента са тук

Фокси,браво-изписали са ви.По-добре така,да не се травмира малкият в болницата

Фокси, супер че вече сте си вкъщи. Много  на малкото юначе!

 Фокси,  дано малкия бързо се възстанови и забрави за операцията!

 Раде,  мислим те!

Фокси, браво че са ви изписали Дано Насето бързо забрави

Аз пък вчера ходих на гинеколог и много се притесних, защото мястото на конизацията е започнало да кърви - сега трябва да се гори с някаква киселина, която обаче от година няма внос. Цяла нощ не съм спала и си представям как трябва пак да се реже, защото се е инфектирало,абе ужас. Дано по-бързо го намеря и да започнем процедурите.
Отделно за последната година ми се е смъкнала матката (това при положение,че съм секцио) и препоръката беше естествено да не вдигам тежко ( освен Рали друго тежко не съм вдигала, но това е достатъчно). Много ми стана странно, защото преди година лекарят нищо не е забелязал, а сега

dorabella,дано да няма нищо притеснително.Напиши каква е киселината точно,за да я търсим и при нас

Здравейте,момичета!

Първо искам огромно да ви благодаря за всички стиснати палци и за това, че ни мислихте
Второ - искам да ви пожелая от сърце НИКОГА да не попадате в болница и да не се налага операция на детето ви, пък ако ще и да е най-леката.
Докато чаках Насето да излезе от операция имам чувството, че живота ми се скъси поне с 5 години. Някакъв ужас е да седиш и да чакаш.. Преди да го вкарат за операция му дадоха някакво сиропче, от което му се замайва главата и от което трябваше да заспи. Е да, ама не. Милия 20 минути беше като пиян, но така и не успя да заспи... Явно не му бяха преценили правилно килограмите и си влезна в залата съвсем в съзнание. Чувах го как се дереше и викаше "Мамо,мамо" и сърцето ми се късаше После чаках близо 40 минути докато го изкарат. Опитвах се да бъда спокойна, но до мен седеше още една майка с детето си, което щеше да бъде оперирано след Наско. Тая жена се скъса от рев ,а аз едвам издържах.... Изкараха Наско на едно легълце, буйстващ. Едвам го удържах, за да не падне, докато го заведем в стаята. После буйстваше и ревеше около половин час. Удари се в решетките на кошарата (беше желязна) и сега има две синини на челото и носа. Миличкото ми детенце така плачеше, че не мога да ви опиша. Накрая се успокои малко явно от умора, започнах да го галя по главата и заспа. След около 2 часа се събуди и всичко вече беше ок.
Няма да ви описвам в подробности какво беше когато предния ден Боян ни остави в болницата... Жорето плачеше, Наско плачеше, трепереше, не можех да го успокоя. Никога не се бяхме разделяли и това много ни се отрази на всички. Наско постоянно повтаряше "тати, Жоро" и плачеше. В съседната до нас стая плечеше едно бебе и Наско като го чу започна да вика "Жорето плаче, видим го" и плачейки ме дърпаше да ходим да го видим. Докато му обясня, че това е бебенце, а не е Жорето минаха сигурно два часа.. Абе...гадна работа!
Наско се стресира доста от престоя там. Само като видеше доктори започваше да се къса от рев. Вчера като се прибрахме не искаше да ходи при баща си. Сигурно в съзнанието му е останало, че баща му ни е оставил сами в болницата. Само при мен идваше... Но пък си играеше с Жорето. Малко трудно ходи, но като цяло е добре. Отвреме-навреме казва, че го боли и си поплаква, но за кратко.
По принцип щяха да ни изпишат днес, но аз помолих да ни изпишат вчера, защото нямаше смисъл да седим. Така или иначе Насето седна още на 3-4 час и след това искаше да ходи. Беше си видимо добре, нямаше температура, раната му не кървеше. Смениха му превръзката и си тръгнахме. Доцентката разбра, че живеем много наблизо и каза ако има нещо да тичаме към болницата.
Та така минаха нашите два дни в болницата, които ми се сториха цяла вечност.. Първо заради чакането и второ, защото в отделението беше такава мизерия, че не искам да ви описвам.. Добре че носих чаршафи за детето...
Както и да е. Важнот е, че всичко приключи и всичко е наред.
Може би ще ви стане смешно, че за такава елементарна операция съм се притеснила толкова много, но самия факт, че детето ми влезе в операционна ме побърка. Два дни се опитвах да стискам зъби и да не плача, за да не стресирам и Наско, но накрай след операцията и след като той заспа просто не издържах и се наревах едно хубаво. Миме, ти го отнесе, мила, но така се случи. Извинявай, че ти поплаках по телефона
Благодаря на всички, които ми писахте и с които говорих. Определено имаше ефект. След всеки смс или обаждане се успокоявах малко... Много ви благодаря



Ето две снимки на Насето да го видите малко след като буйстваше след операцията и после, 3 часа след това, когато ефекта от упойката беше отминал...

Герой е Насето, браво на него
И на теб, фокси

И на мен ми е едно свито.... още от сега ми е мъчно за Белката Обяснявам й че няма да ни има една седмица, но тя не ме слуша много-много...
Само разбрах, че ще й е мъчно, но няма да плаче