Февруарки09

rosicp, точно от г-н Трифонов не очаквай стихотворението да му е в главата или да обърне внимание на болката, която изпитваме всички...

И аз мисля така   всеки път като влезна в темата започвам да плача и да се задушавам - казвам си, че за днес стига   ...., но след час пак съм тук...   имам чувството, че съм в омагьосан кръг.
Не ми се сърдете, но започвам да си мисля, че е по-добре Радето да не влиза известно време в темата ни. На мен ми е толкова мъчително да чета сърцераздирателните съболезнования... И цялата вселена да се съберем барабар с докторите и "докторите" да се молим, няма да върнем Валето - тази мисъл ме смазва.
Имаме още една мама на ангелче - pretty снощи четох нейните публикации - не мога да го опиша с думи как се почувствах... Прекланям се пред силната й душа, радвам се за нещата които й се случват в момента и най-вече, че чака второто си детенце.... - Ето това е, ако можех да знам, че след 2 години Радето ще пише пак положителни постове, ще споделя радости, ще намери смисъл в живота да продължи напред.... остава ми само да се       да се надявам, и да вярвам, че ще е така.
Ох, написах го толкава объркано, но тръгнали да го редактирам, пак ще го изтрия.

 О, мила Geia аз нищо не очаквам от тях!Та какво може да очаква човек от такива,които показват на какво са способни - на едно нищо!Просто съм си казала,че всеки Божи ден аз ще пращам по едно съобщение на тези,които са в тази група /даже списък си водя/ със снимката на Валето и стихотворението на г-жа Нервакова!
Може нищо да не постигна,но това ми идва от душата и сърцето...В името на едно неизживяно детство!
Досега съм пратила на 16 !!!Остават ми още 640 бр

Аз също съм от мартенските мами 2009. Втори ден чета темата, сега намирам сили да напиша, силно се потресох и натъжих от загубата на това красиво и мило  детенце!!! Все още ми треперят ръцете

Почивай в мир малко ангелче! Дано си на някое по-красиво място 

Дано родителите намерят утеха, дано скоро има нова радост в живота им. 

Гледаш пламъка с тайна надежда,
че чрез него ще победиш.
Но мисълта, че щом восъка
изгори, той ще угасне
И това ще го тласне
под камък горещ да лежи.
И тогава решаваш да бъдеш кандило
и вечен огън в теб да гори.
И макар свещта в свещник да тлее,
в теб ще живее
Помни!

  Какво мога да кажа ,споделям един стих писан от мен за едно друго дете което загина. Пожелавам ви сила и дано се преборим за истината  и получим справедливост.

Ето един отговор:
  ? Нещо искате да ми кажете на мен, която съм държала посиняващото си, задушаващо дете в ръцете си!!!!!!!!!!!!!!!!!! СРАМОТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗА ТАКИВА КАТО ВАС НЯМАМ ДУМИ! ПРАВЕЩИ СЕ НА ВЕЛИКИ И СУПЕР СЪСТРАДАТЕЛНИ
Ето и моят към нея след това:
...Не г-жо нищо не искам да ви кажа.Просто виждам,че сте майка...и следващия път като гушнете вашето или чуждо детенце си помислете дали не може да се направи нещо повече...
Не след дълго и отговора и:
 Всеки един от нас го мисли всеки божи ден! Знаете ли какво е да лекувате дете и как всичко ви се свива, когато видите сълзите в очите му и когато казава "мамо, боли ме" или "мамо, страх ме е". Знаете ли колко пъти ми се случвало? Помислете за това! Срещу вас стоят хора, които изпитват чувства! Знаете ли какво е да ви умре пациент в ръцете? А когато се случи за втори, за трети, за 10 път! И обвиненията "какво не направих както трябва?" Помислете над това!!!!
И моя:
Вие може би все още чувствате и мислите,защото сте млада и държите едно малко създание в ръцете си - вашето дете,но Вие замисляли ли сте се,че има лекари които не са като Вас.Отговорете си вие на този въпрос и тогава се защитавайте взеймно.Не всички хора са еднакви има лоши и добри,професионалисти и такива, които само се мислят за такива!Може би Валето е попаднал на последните...

Февруарски майки искам само да ви кажа ,че и ние майките от другите теми мн скърбим за малкото човече ,че и ние сме потресени от безхаберието на мн лекари .Не се сърдете.
Каквото и да решат Рада и Пешо,ние всички майки ще сме с тях.

  

На 1-ви март исках да честитя Баба Марта и рождения ден на малкия Валко, а бях шокирана и потресена от тежката скръбна вест, която видях   ...разплаках се и ми стана ужасно тъжно, защо Господи.. защо съдбата отнема такова прекрасно дете, защо отнема неповторимата радост на родителите... нямах сили да пиша в момента тогава, докато си събера мислите...  


Ах мило Валенце..., почивай в мир хубаво детенце !!!  
Нека най-нежните, добри и  светли ангелчета бдят над малката ти нежна душица !!! Ние винаги ще те помним с твоята чаровна усмивка !!!


Миличка Раде, моите съболезнования......  искам да те прегърна силно и да ти предам цялата си сърдечна подкрепа !!! Ужасно тежко е  и непреодолима мъка за майчиното сърце  ... но нека Господ ти дава много сили и вяра на теб и твоето семейство да продължите напред !!!



Вярвам,  че душата не спира своя път с последния дъх.... и  малката детска душица вижда отгоре и усеща духовно цялата любов към него...

Стихчето е изключително трогателно, и е страхотен жест че сте го направили като спомен да остане на Валето !!!

А когато става дума за лекарска намеса или по-точно за липсата на навременна и адекватна помощ за да бъде спасен един човешки живот.... ме изпълва ужасен гняв и яд на лекарската система в България, нямам думи....

rosicp идеята ти да изпращаш на медиците тези съобщения е много добра. Естествено, че повечето от тях ще започнат да се оправдават и обясняват  или да нападат, но това няма никакво значение. Дори и един от тези почти 700 човека да стане по-внимателен и отговорен към пациентите си ще има смисъл.  А ако са такива , не мисля , че ще се засегнат и обидят. В случая май важи поговорката - Гузен негонен бяга.
 И аз ви благодаря момичета от други отчетни теми за съпричасността, която прояврявате ще имаме нужда и от вашата подкрепа 

Почивай в мир малко слънчице 

Аз днес на обяд съм заспала и сънувам, че си бъбрим в чата във Фейсбук- кой какво прави, кой с какво казва "наздраве", като в първите дни там. И че Радито казва, че нейните мъже спяли, а тя играела покер. И си мисля, дали да и кажа каква глупост съм сънувала снощи, че Валето е починал, ама накрая реших да не и казвам. И , не знам случвало ли ви се е, ама като се събудих вярно си мислех, че съм го сънувала всичко това. И като отворих "обновените теми" и видях заглавието... 
Според мен тези хора със стихотворения не можеш да ги трогнеш. Хеле пък г-н Трифонов, дето си обижда пациентките, шие ги без упойка и им раздава визитки с тарифата си. 

ОООО момичета!Определено има ефект.Ето един отговор на един от тях:Koia ste vie, poznavate li me? az vas ne. kakvo iskate da mi kajete s tova?
P.S. Аз реших вместо снимката на Валето да пращам направо тази връзка
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=799392
отдолу под стихотворението!

rosicp,
едва ли някой има нещо против да изпращаш стихче на лекарите, но аз не намирам стихотворението на г-жа Нервакова, за да го прочета, може да е било в предната ни тема ... .
Минаха 20 години в преход, включително и в здравни реформи,но продължавам да мисля, че докато хората не се променят - нищо няма да се получи, а това тръгва и от нас. Мисля, че ако всеки в живота си приеме за ценно да бъде добросърдечен, да помага и да е състрадателен към хората, да намери начин да го показва и възпитава и в другите хора, би било чудесно, иначе ще се вихри бездушието и егоизма. Да, сега може да изглежда борба с вятърни мелници, но това не е причина да се откажем, иначе ще сме загубили всичко човешко в нас. В този смисъл rosicp, ако мислиш, че посланието ти цели именно това, то ти си намерила своя начин на "борба с вятърните мелници".

biserche - ето го стихотворението
На поляна зелена и пълна с живот,
те играят щастливи - в море от любов.
И смехът им разпръсква се в златни криле
и полита в безкрайното синьо небе.
Те са малки и бели - деца в светлина,
непорочни и чисти - със бяла душа.
Те не знаят какво е болка, и страх
от преминала вечност на другия бряг.
"Мила мамо, пазя твоите обич и плам
и ги нося в сърцето си тук. И не знам
пак кога ще те видя, но ще дойдеш при мен
и ще бъдеш пак заедно, мамо, със мен."
"Виждаш ли, мамо - рисунка с бои -
толкова цветни, пълни с мечти.
Има слънце, трева и поток -
аз загубих ги, мамо, във моя живот.
Нарисувах за тебе море и цветя -
пъстра, весела, нежна дъга.
За да имаш частица от мен – не плачи,
а отново усмивка сега ми дари".
"Татко, татко, не гледай с тъга -
колелото си карам щастлив - и сега
пак те виждам, но тъжен и свит.
Не плачи - аз съм в свят по-красив.
Няма мрачно и тъжно небе,
няма болка във мойто сърце.
Само липсваш ми. В нощния мрак
да се гушна сънено в теб, искам пак".
"Мили мамо и татко, седя
на поляната пъстра и пиша писма -
и до вас, и до баба и дядо дори:
Не покривайте с мъка реални мечти.
Посадете за мен пак червени цветя -
ще поникнат красиви и с ЖИВА душа.
В цветовете им нежни ще виждате мен
и ще бъдем пак заедно - във ВАШИЯ ден."
"Пред усмихната снимка, мамо, тъжиш
и сълзите ти капят. Със болка редиш
думи страдащи, думи на гняв
и отчаяна търсиш спасителен бряг.
Не в земята съм, мамо, сега –
не навеждай разплакана твойта глава.
Погледни във небето - ще видиш за миг
във луната изгряла детския лик.
Не плачи, положи уморена глава
на зелената, мека и росна трева.
Ще се гушна до теб и ще бъдем сами -
ще целуваш със обич пак моите очи."

На поляна зелена и пълна с живот
те играят щастливи - в море от любов.
И смехът им разпръсква се в златни криле
и полита в безкрайното синьо небе.


И отдолу им пращам това - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=799392
защото някои от тях може да не знаят за какво става въпрос даже!
Ето така изглежда всяко мое съобщение към "ЛЕКАРИТЕ"