Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Моите съболезнования. Аз лично също не мисля да търся. Усещам, че мъжът ми беше прекалено добър и прекрасен човек и знам, че такъв не мога да срещна отново. Усещам също, че мога да продължа сама напред и не ми е нужен друг мъж в живота ми.

Нищо няма да търся аз, ако е писано ще ме намери само.
Летвата е много висока обаче.

На мен също не ми е нужен някакъв мъж. Нужен ми е един конкретен мъж, който вече го няма и не мисля, че би могъл да бъде заменен с някой друг.

Аз също много съм се чудила. Предполагам, че бих оцеляла сама. Но се притеснявам за момчетата ми, които нямат баща, особено малкото, което сега е на 3. Но не мисля, че бих търсила активно или бих допуснала компромис заради децата. Както много добре казаха, летвата е висока, а и още боли, много.

Трудна работа, Златко... Шанса да станеш космонавт е по-голям... Това не е като да си разведен и да си намериш друга жена. Отрицателните емоции са жестоки в нашия случай, трудно би намерил някой да ти "напастне", най малкото че всеки в мъката си идеализира съпруг/ата си и "вдига" летвата (както казват горе момичетата)... Аз конкретно не съм се замислял, по-скоро си казвам, че вече съм на 50 и няма "за кога"... Със сигурност, ако наистина искаш, то по-добре търси "нормална" раведена жена с или без деца, а не съкрушена от загуба... Това си мисля аз, дано не обидя някой

В противовес на стереотипа и без да омаловажавам мъката на когото и да е тук мисля, че мъжете сме една идея по-уязвими психически след загубата на любимия човек. Може би затова по-трудно понасяме самотата. Но в крайна сметка всеки, независимо от пола, решава, как иска да изживее остатъка от живота си. @Златко - ако търсиш ще намериш, само не прибързвай. Вдигнатата летва не помага, всеки е различен и не търсим замяна на резервна част по точна спецификация, та по-добре си дай шанс пък времето ще покаже.

Soyak, много добре казано. Не мисля, че болката се влияе от пола, по-скоро влияят други неща - на каква възраст си, колко са големи децата, ако са порастнали и самостоятелни е едно, ако с години ще са с теб, е друго, мислиш първо за тях. Много фактори са. Според мен е късмет. Всичко. И досегашният партньор е късмет, а ако има следващ - още по-голям късмет. Пожелавам на всички да намерят каквото търсят и да се чувстват добре в кожата си. Мнението на околните е последното, което ме интересува.

Светли, болката не, но справянето с нея и с ежедневните ангажименти, грижата за децата и дома определено ние жените се справяме по-добре.
Защо ни наричат нежния пол е въпроса 😊

Здравейте! Рядко пиша, но всеки път се натъжавам от нарастващия брой хора в темата
Някои от Вас знаят историята ми, други са нови в темата. На кратко, преди повече от 8 години загубих съпруга си. Бях бременна в началото на 5-ти месец със сина ни. Аз на 26 год, той бе на 32 год. Всичко стана от сега за сега и шока бе огромен. Вкопчих се в бременността си и в детето, буквално! Битувах доста време, изпаднах в безтегловност, говорих с психолог, освестих се.
По темата за това как се намира друг човек, не се намира, ако е писано, ще стане. Не търсиш, сам идва, но подминеш ли го, не знам друг ще дойде ли. Вярвам във вторите шансове, които Господ ни дава и съм благодарна за тях!
Най-важното е, никога, ама никога да не сравняваме хората един с друг, дали си овдовял, разведен, с бивш/бивша, всичко е едно и също. Никой не може да замени някой друг. Всички сме различни и ние самите не бихме били щастливи някой да ни квалифицира под общ знаменател. Дълго време си казвах: "Та кой ще иска самотна майка с дете?", тогава насреща чух отговор: "Може би някой друг с дете!". Аз самата мразя да ме сравняват с друго хора, старая се да не го правя с останалите.
Това, което сме имали, няма да се върне, няма да се забрави, но в един момент свикваш, ако ли не, се погубваш. Себе си, децата си, приятелите се отдалечават.
Преди почти 3 месеца загубих баща си, след тежко боледуване. Това бе втората най-тежла загуба в живота ми. Опитвам да давам кураж и сили на майка ми, защото знам как се чувства. Мъчно ми е за всичко, което се случи, но една случка ме отрезви. Малко след това, моя близка загуби детето си. Плаках за загубата й. Изпитах по-силна мъка от тази към баща ми, може да ми е грях на душата, но знам, че той не би се разсърдил за тези мои чувства.
Човек трябва да се опита да се радва на днешния ден, т.к. утрешния не е гарантиран никому. Радвайте се на децата си, на родителите, на близките и приятелите си, не ги игнорирайте и не се затваряйте в себе си. Не отблъсквайте добронамерени към Вас нови хора. Хората се усещаме един друг, кой за какво става и става ли изобщо, но трябва да се даде шанс.
Относно близките на починалият съпруг/съпруга. Тяхната мъка е различна, но ако са разумни хора, ще се разберете. В крайна сметка внуците са и тяхна радост и не трябва да се прекъсва връзката.
Не се винете, никой от нас не е избрал тази съдба, за съжаление никой от нас не бе попитан какво искаме и не ни е била дадена възможност да променим ситуацията. Вярвам, че половинките ни ще бдят над нас и най-вече над децата ни, ще се радват, ако успеем да намерим шанс за щастие, както и ние бихме се радвали за тях, ако ситуацията беше обратната.
Бъдете здрави, Вие и децата Ви!

Съчувствам ви. При мен минаха почти три години от кончината на съпругата ми. Наистина един нормален хетеросексуален мъж би живял трудно без жена до себе си. Но по-важното е, че детенцето също има нужда от добро женско присъствие, внимание, съвет.
Ами трудно е да се намери подходящ човек. Жените със сходна загуба често идеализират починалите си половинки и е сложно. Дамите, които не са били омъжени до момента и нямат деца са често егоистични и незрели. Разведените и разделените родители са в най-различни вариации - отчаяни от живота, не искат следващ партньор, хвърлят се в многобройни краткотрайни връзки и т.н.
Трудно се намира и подходящ човек пък било и само за интимни отношения, който е достатъчно морален, разбиращ, склонен да координира графика си с вашия.
Въобще мъка е намирането на свестен партньор. Но противно на мнението, че ако ти е писано ще те намери, аз смятам, че трябва да се търси по-активно. За съжаление, това е много емоционален, отнемащ време и средства процес. Може да се прави, но да не наврежда на грижите за детето или децата. Например, поставете си цел да се запознавате с един нов потенциал месечно. Повечето ще отпадат бързо, но кой знае, със значителна доза късмет, вероятно ще излезе подходящ човек след няколко месеца или години.

Бих се съгласила с Вас относно търсенето. Генетично заложено е търсенето на половинка, при мъжете по-силно изразено, но не става на всяка цена и не като удавник за сламка. Не съм Ви разбрала погрешно, по-скоро добавям към Вашето мнение. Човек трябва в един момент да спре да се самосъжалява, най-вече да не позволява да съжаляват децата му, като, че ли са половин хора. Да, част от нас винаги ще липсва, на тях ще им липсва подкрепата на починалият родител, но със съжаление няма да се промени ситуацията.

girlinblue182, много, ама много добре си написала всичко.

Благодаря, verche! Отне ми много време да осъзная всичко! Благодарна съм на родителите ми, че бяха винаги до нас, на мама, да ми е жива и здрава, все още! На свекърва ми, която въпреки всичко, продължи да ме подкрепя, тя е интелигентен човек. На приятелите ми, които не ми обърнаха гръб. Срещнах много други, които ме подкрепиха и ми дадоха кураж. Благодаря на Господ за вторите шансове в живота!
Никога няма да разбера защо трябваше да се случи това със съпруга ми, няма и кой да ми отговори. Аз съм човека, който ще съжалява цял живот, че не успя да види очичките на сина ни, но той ще живее завинаги в тях и в сърцето ми.
Личен съвет към всички, намерите ли сили да продължите и да бъдете щастливи, позволете си го, не се упреквайте за това, но щастието обича тишината. Бъдете щастливи за себе си и за децата си! Много е трудно да си го позволиш! Никога няма да забравя как няколко месеца след като почина съпруга ми, аз се засмях през сълзи. Разсмя ме 3-месечната ми племеница. Толкова заразителен детски смях, че не се сдържах. Смеех се, не можех да спра и изпитвах вина за това, че не бива и не трябва. А се смеех от радост на едно малко дете. Тези емоции неминуемо ще избухнат в един момент, но все пак сме просто хора, които изпитват и радост и тъга. Трудно е да продължиш, но трябва! Знам как звучи! Но децата ни имат само нас на този свят, заслужават да дадем всичко от себе си, за да са добре и доколкото може да грее щастие в техните очи!

girlinblue182,страхотно написано .Благодаря ти

Чета ви от два дни и размишлявам . Няма да лъжа, че съм се замисляла по въпроса за втория шанс и след това се мразя.
Чесно да ви кажа, че след близо 30 годишен брак ми е трудно да асимилирам, че изобщо може да ми минават мисли за нов партньор някога.  В момента мозъка ми казва само едно-това  е изневяра. Така го чувствам сега.
Аз имам и угризения, че го заведох да празнуваме нашата годишнина в ресторант и там се зарази.  А сега какво?
Главата ми ще се пръсне от мисли по случилото се и то най-вече от последните 10 дни от живота му. Само затова мисля.
Хубавото време почти свършва и като се затворя зас тия четири стени и се сдухвам.