Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 436 307
  • 3 590
# 3 540
Ето ме и мен при вас...Cry
Съжалявам за загубата ви.
Съпругът ми почина на 25.01 на 49 години.
От 10 години беше с хронична миелоидна левкемия, но последните 2 години здравословното му състояние се влоши. Получи инфаркт, 2 операции от хернии, бъбречна недостатъчност, предполагаем миелом.
Спортуваше, не пушеше и водеше здравословен живот.
Винаги приемаше всичко с усмивка, слушаше много лекарите, но от 2023 започнаха всички гадости изброени по-горе. От болница в болница, десетки изследвания, химиотерапии. Въпреки това не спираше да работи и да се радва на живота и да прави планове.
От лятото на 2025 година остаря визуално много и започна да губи сила.
По Коледа се разболяхме от грип и там се случи ужаса. Приеха го в болницата с пневмония  на 31.12 ... Там само спеше, бъбреците почти отказаха, не можеше да се храни да стигне до тоалетната. Преливаха му кръв 2 пъти и така на 10тия ден ни изписаха( аз бях с него в болницата). Вкъщи беше малко по-добре, но трябваше пак да влезе в болница заради бъбреците. Започнаха с хемодиализа и след няколко дни почина в болницата. Лекарите казаха, че органите са отказали.Толкова съжалявам, че не бях при него в този момент. Бях вкъщи. Постоянно се питам дали направихме достатъчно.
Имаме син на 20 години, който е студент 2ри курс. Беше много близък с баща си.
Върнах се бързо на работа. Плача постоянно, но когато съм сама. Той беше моят най-добър приятел. С всеки изминал ден болката става по-силна.

Малко е хаотично написано, но мислите ми са една голяма въртележка.
Виж целия пост
# 3 541
V_M, съболезнования Disappointed Relieved
Съжалявам, че сте преминали през толкова трудни последни дни...
Пиши в темата, за да ти олеква, ще намериш подкрепа, разбиране и съвети.
Виж целия пост
# 3 542
Прегръдки ❤️
Нормално е това състояние за жалост.
Виж целия пост
# 3 543
Чета в разни книги и в разни публикации, че когато си отиде нашият много скъп човек, трябва в един момент да го пуснем, да спрем да скърбим, по този начин го задържаме, казват. Може и така да е, никой не знае всъщност... А как става тоя номер с пускането не мога все още да проумея... При мен не става. А при вас?
Виж целия пост
# 3 544
Какво значи да го пуснеш?!... След почти  4 години време се сещам всеки ден за него и ми тежи, че го няма... Като гледам останалите семейства как се забавляват и радват на живота, а за нас като че ли времето е спряло... Според мен е лично усещане, защото познавам вдовци и вдовици, които много бързо се ориентираха и се сдобиха с нови партньори, даже за единия случай имам съмнения, че нещата са се зародили още преди жена му, нелечимо болна, да си отиде от този свят. До 40 дни вече представяше новата избраница на родата. Съдби разни, но не оставяйте с впечатление, че съдя някого. Просто споделям, че сме различни като характери и възприемане на света.Никога не е хубаво да се казва никога, но дори нямам желание, а и не се опитвам да забравя или пък да спра да мисля за него. Просто защото не ми се получава и защото винаги си мисля какво би могло да бъде, ако той не беше си отишъл...Във всяка една ситуация, във всеки един отминаващ ден... Ако някой би могъл да каже как би могло да спреш да мислиш и да пуснеш отишлия си,, пък нека да каже...Как го е постигнал и как е успял да се справи с липсата..

П.С. Понякога си мисля шантави неща... Защо поне един ден не ми е предоставен с него..Да му се оплача, да му се похваля, да го видя усмихнат, ей така, та даже и да помълчим заедно... Дано поне той да ни вижда и тайно да ни закриля...Дано....
Виж целия пост
# 3 545
V_M, съжалявам за загубата 😢 Върна ме назад във времето и за момент имах чувството, че аз съм писала този пост… Загубих съпруга си от същата коварна болест, само че остра… и всичко се разви много бързо. И аз се обвинявам дали направихме всичко, макар че вътрешно знам, че нямаше  какво друго да бъде направено. След два месеца ще станат 8 години, а аз дори и за ден не съм спряла да мисля за него. Защо не го пусна? - ами не знам как става това, може би той не ме е пуснал?!?
Голямото ми дете след няколко дни ще бъде абитуриентка, дъщеря на баща си, имаха невероятно силна връзка и знам, че и на нея той ще й липсва ужасно много в този ден. Надявам се да съумея да остана силна, за да дам сила и на нея.
Моля, припомнете ми какво следва да се направи с наследствената пенсия? Този месец й изплатиха половината от сумата. След като запише университет тогава ли трябва да подаде удостоверение в НОИ или като започне обучение?
Виж целия пост
# 3 546
Като вземе дипломата трябва да си направи копие и да подаде в НОИ-изплащат още един месец-за това си проверете,защото имаше срок и ние подадохме последния ден на срока ...На нас от ТУ не ни дадоха уверение,че учи там с довода,че до септември може и да се откаже и чак септември подаде за възстановяване на наследствената пенсия.
Прегръдки-на мен миналата година по това време ми беше много тежко,аз съм писала и в темата даже,но може би защото всичко стана 4 г по-рано ,месец и половина след бала на големия.
Виж целия пост
# 3 547
И нашият голям син е абитуриент, така че това с пенсията ми беше много полезно, съвсем я бях изключила. А сега моят син е получил не половината ами към 70%.
Редактирам се с информация от първоизточника. За май изплащат до 22.05, когато е втората матура. После като вземе дипломата, я подава в НОИ и плащат до датата на решението на комисията, записано в дипломата, примерно 16.06. Лятото няма пенсия. После се подава уверение за всеки записан семестър и плащат за него. Дано ви е от полза.
Виж целия пост
# 3 548
Много полезно svetli 🤗
Благодаря ви момичета ❤❤
Виж целия пост
# 3 549
Чак сега ви открих.
Вдовица съм от 27.12.2023 год. ММ си отиде за един час , инфаркт. Останах сама , а малката дъщеря беше 12 клас. Не знаех , как ще оцелея. Е , физически оцелях. Изплатиха ни застраховка живот , завода където работеше ми направи 40000 лв. дарение за образованието на детето. То има и 700 евро пенсия , която има право да получава до 26 години , ако е студентка.
Емоционално ми е трудно , няма ден , в който да не ми липсва. Мислех , че малката дъщеря го приема геройски , докато един ден не се срина и не плака с часове и казваше , че и липсва , и че иска да е с нея. Винаги , каквото и да правим , тя казва тате щеше да каже ... , да направи ...
Ще се връщам да изчета всичко , но довечера , когато съм вкъщи  , защото съм сигурна , че много ще плача.
Виж целия пост
# 3 550
Съболезнования *Тони*!
ММ също почина от инфаркт за 2 часа преди 6 годи и още ми е тежко.Disappointed Relieved
Малката ми дъщеря тогава беше на 8 години и почти не реагира, затвори се в себе си. През годините е имало моменти, в които избухва, но сме заедно и си помагаме.
Виж целия пост
# 3 551
Съболезнования *Тони*, Баба ви Яга  Cry
Декември 2023 г и моят съпруг получи инфаркт, но успяха да го стабилизират.
Не мога да си представя какъв е шокът при такава внезапна смърт.
Аз се уча да съм силна, но ми е доста трудно... знам, че е много рано още. Плача си когато съм сама.
Тони и моят син все казва: " тате щеше да каже, щеше да се радва....  В момента е на стаж в една фирма и все ми повтаря " поне успях да му се похваля, че се преборих с другите кандидати и ме взеха на стаж". Съпругът ми много се гордееше с него и все казваше, че имаме невероятно момче.

Синът ми подаде документи за пенсия средата на февруари, но още няма излязло решение. Предполагам, че съвсем скоро ще излезе.

Прегръщам ви всички тук и бъдете силни.
Виж целия пост
# 3 552
Докато излезе решението се получава някакъв минимум/ беше  преди 5 г и съм забравила колко/, после разликата се превежда накуп.При нас решението излезе точно след 6 месеца.
Виж целия пост
# 3 553
V_M , ние подадохме в средата на януари , в средата на март и изплатиха минималното от датата на смъртта , в края на април и останалата сума.
Виж целия пост
# 3 554
Някой беше писал за приемане на наследство по опис, но не го откривам. Ще съм благодарна ако сподели пак.
Свекърът ми почина, а малката е на 15 години и сега проучвам как се случва. Когато ММ почина преди 6 години от банката не ми искаха такова нещо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия