Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Маргарита Петкова ......И всеки ден така..пренареждане...

http://vbox7.com/play:214774d7
сложих я в подписа си ,"писана е за мен"

Мили момичета,
чувството за вина е във всяка от нас. Аз също не бях при съпруга си когато се случи фаталното, сина ми, тогава на 11, трябваше да понесе пръв удара. Какво да ви кажа, ако... Всички си го задаваме този въпрос. Затова ще ви кажа че съм съгласна с Татяна, нещата просто се случват и ние нямаме никакво влияние върху тях. Съседката на моя приятелка има такава съдба, съпруга и с когото са заедно от 22 години, първата и голямата и любов, 3 деца, се разболява от рак. Лечението продължава три години, много интерзивно, лекарите казват че заболяването е нелечимо, минимални шансове за оцеляване. Той обаче се вкопчва в живота и опитва какво ли не. Тя се примирява психически че ще го загуби. Но се случва чудо. След 3 години той е напално изчестен, няма разсейки, лекарите не проумяват как е възможно. Тя е безумно щастлива. Радват се на живота, благодарни са на бога. Два месеца след като пълното оздравяване е констатирано, човека го премазва трактор при нелепи обстоятелства, докато се разхожда. Не можем нищо да напривим мили момичета, няма АКО.
Днес приживявам всичко отново. Братът на най- добрата ми приятелка почина вчера при същите обстоятелства както съпруга ми. На 33, с бебе на 5 месеца, преди малко повече от година бях на свадбата му. Какво да ви кажа...
Станка Пенчева го е казала: Не за радост, за мъка на тази земя сме калесани...
До Fee: И за постоянно ходя на гроба на съпруга ми, мен също нищо не ме спира. Отказах да заровят урната с праха на съпруга ми, вкопчила съм се в нея, в последното физическо нещо което имам от него, прегръщам я, целувам я. Не можах да я погреба, та това означаваше че наистина няма да имам повече нищо от него, сега имам поне прах. Но преди седмица сънувах страннен сън, съпрага ми ме молеше да го пусна да живее отделно от нас, молеше ми. И си мисля че не е проява на здрав разум да държа урната, съпруга ми има право да умре, има право да бъде погребан. Коя съм аз та да се разпореждам с тези неща? Сега събирам сили за да погреба урната. След повече от година и още не мога...

Аз не знаех,е в Бг е позволено задържането на урната.Тук,във Финландия това е било възможно преди,но отдавна вече не.Иначе познай дали щах да я погреба?!
Съпругът ми обичаше пътешествията,морето,океана...Със сигурност бих държала урната година и след това бих разпръснала праха му в морето...

Цял ден слушам тази песен. Много е тъжна, но и много хубава...

    ОБИЧАМ ТЕ!!! ПОЧИВАЙ СПОКОЙНО,МОЙ СЛЪН!!!                                                                http://vbox7.com/play:59f012ea

Толкова добре казано !В момента съм точно една нещастна жена ,която воюва с живота и за прошка не мога  да мисля ...!
Сега прочетох ето това :
процедурата „прощаване с миналото”. Мислено благодарете за изминалите години и се сбогувайте с тях. Тогава ще ви е по-леко да осъзнаете, че те не могат да се върнат и е безсмислено да тъгувате по този повод.
Дали това е начин да се справим с тъгата по миналото ,ами с болката от загубата какво да правим  ?

 

До FEN: Този метод за прощаване с миналото съм го пробвала, но при мене не работи. Даже накарах да изсекът надпис в надгробната плоча / не се чудете, аз си имам и надгробна плоча с надпис и снимка, както си му е редът, нищо че там никой не е погребан и урна, човек да се чуди да ми се смее ли или да плаче/ в този смисъл, че съм благодарна на съпруга ми за всички щастливи мигове заедно, но болката не става по малка. Днес, по повод на твоя постинг, го пробах пак и завърших просната на пода в стаята с подути очи. Сега чакам да се поуспокоя за да вляза при детето и си повтарям едно изречение: Светът е голям и спасение дебне от всякъде, Светът е голям и спасение дебне от всякъде, Светът е голям и спасение дебне от всякъде... Едноименния филм е хубав, през лятото ще пробвам неговата идея. Ще обикаляме със сина ми малко по света, да видим дали това ще работи
Не се отчаивайте момичета!

Мили мами, знаете ли, че днес 23.06. е обявен официално с резолюция на ООН за международен ден на вдовиците:  http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N10/523/90/PDF/N10523 … 0.pdf?OpenElement !

И мили мами, Времето не лекува!!! Времето няма да ни  помогне да излекуваме загубата на любимия ни човек! Времето само ще ни помогне Любовта ни да пребъдва и ще ни помогне да свикнем с мисълта, че до края на живота ни ще трябва да живеем разделени един от друг! С всеки изминал час, ден, година ще ни учи да ставаме по- силни, по- решителни, по-смели, по-прозорливи, по-мъдри и знаещи .... и така до и нашия сетен час, нооооооооооо  до тогава колкото и да тъгуваме, ще трябва отново да се научим да виждаме красотата на Живота!!!

Мили момичета, искам да ви напиша нещо, едно стихотворение на Станка Пенчева. Пак ми беше много мъчно, плачех и днес, както всеки ден последната седмица и изведнъж ме порази мисълта: защо плача, аз имам толкова много, трябва да съм благодарна за това което имам. Наистина осъзнах че имам безкрайно много. Започнах да благадаря на бога за това, което имам, искранно от цялото си сърце. И чудото се случи. Болката се стопи постепенно. Не мога да го обясня, не знам как стана. Тъгата я има, но спря да ме боли. В главата ми се завъртя това стихотворение. От сърце ви пожелавам, от цялото си сърце и вас да ви озари това, което на мен ми се случи преди малко.
Подарявам ви с любов нещо, което не е мое, но си мисля че Станка Пенчева не би имала против:

Един по един те си отиват-
отпътували,
мъртви,
разлюбени.
Аз ги изпращам мълчаливо,
свикнала да губя.
Като вълна се отдръпва времето,
всичко отнася, всичко ми взема.
И отново се връща кипяща вълната
и аз пак съм най-богатата,
пак посрещам пътници отдалече
и всеки по една страна ми дарява,
пак ме стоплят децата с дъх млечен,
пак любовните гроздове узряват...
Не,
не е бряг пустиннен сърцето ми!
Не очаквам милостта на морето.
Аз съм земята,
необятната-
вечна и новородена,
с извори врящи
и с извори лед студени.
Избуяват тревите ми,
от плод се кършат клоните,
пълни са пчелните пити,
житото ми се рони...
Знам-
след косачите и жетварите
ще остане голо стърнище,
треви и листи слана ще ги попари.
Нищо, нищо...
Аз съм земята, която не свършва.
Мойта сила изправя стеблото прекършено.
В мен и мъртъвци са заровени,
и семена,
и кълнове нови.


Мили момичета, тази сила е в нас! Има я!

Много прекрасно стихотворение, kd!

[videohttp://www.youtube.com/watch?v=yL_3cteUQUs&feature=related][/video] [video]http://www.youtube.com/watch?v=uHyrmKNAuWs&feature=related[/video]

Жди  меня, и  я  вернусь...

 

Жди  меня, и  я  вернусь.

Только  очен  жди,

Жди, когда  наводят  грусть

Желтые  дожди,

Жди,  когда  снега  метут,

Жди, когда  жара,

Жди, когда  других  не  ждут,

Позабыв  вчера.

Жди, когда  из  дальних  мест

Писем  не  придет,

Жди, когда  уж  надоест

Всем, кто  вместе  ждет.

 

Жди  меня, и  я  вернусь,

Не  желай  добра,

Всем, кто  знает  наизуст,

Что  забыт  пора.

Пусть  поверят  сын  и  мать

В  то, что  нет  меня,

Пусть  друзья  устанут  ждать,

Сядут  у  огня

Выпют  горькое  вино

На  помин  души...

Жди. И  с  ними  заодно

Выпит  не  спеши.

 
 

Жди  меня, и  я  вернусь,

Всем  смертям  назло.

Кто  не  ждал  меня, тот  пусть

Скажет : - Повезло. -

Не  понят  не  ждавшим  им,

Как  среди  огня

Ожиданием  своим

Ты  спасла  меня.

Как  я  выжил, будем  знать

Только  мы  с  табой,

Просто  ты  умела  ждать,

Как  никто  другой.

 

 

                          Чакай  ме  и  ще  се  върна...

 

Чакай  ме  и  ще  се  върна,

само  чакай  ти.

Чакай, даже  да  си  тъжна,

даже  да  вали,

чакай  и  във  снежна  буря,

чакай  и  във  пек,

чакай  даже  вчера  други

да  забравят  веч.

Чакай  ме, дори  да  нямаш

ти  писма  от  мен,

чакай  и  кога  дотегне

на  чакащите  с  теб.

 

Чакай  ме  и  ще  се  върна.

Не  желай  добро

на  онези, дето  знаят,

но  не  помнят  дълго.

Нека  да  повярват  мама

и  синът  ми  във  това,

че  и  мене  веч  ме  няма.

И  приятелите  мои

нека  да  се  изморят.

И  душата  ми - на  помен -

с  вино  те  да  почетат.

Чакай. И  не  бързай  ти 

Чаша  с  тях  да  вдигнеш.

Чакай. И  не  бързай  ти 

заедно  със  тях  да  пиеш.

 

Чакай  ме  и  ще  се  върна

на  смъртта  напук.

Който  спрял  е  да  очаква

Ще  реши : - Късмет.-

Никой  няма  да  узнае,

че, очаквайки  ме  ти,

посред  битката  и  огъня

всъщност  ме  спаси.

Как  съм  оживял  ще  знаем

само  ние  тук -

ти  умееше  да  чакаш 

както  никой  друг.

Невероятни са, и стиха, и песента!
Irin, благодаря ти за красотата!

http://www.imdb.com/video/imdb/vi3383820569/

Мили, мами невероятно романтичен филм : P.S. I love you  ...  за всички, които не са го гледали и за всички, които са го гледали ... : )