Подсъзнанието може всичко 38 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Благодаря Дессс,
може би трябва да го закрия някак си ... , за съжаление не всичко можеш да се отървеш от предишните хора.
Наскоро се чудех как мога да разбера дали ми е положителна или отрицатена енергията ...

Здравейте сладурки!Чета ви отдавна темите и ми е много интересно и приятно.Може ли и аз да се включа?Може малко в начолото да съм като индианец,но не се смейте ,пък и да се посмеете-е здравословно.

Здравейте!
Бях писала преди,че искам да споделя с вас проблем , които e години вече част о т живота ми е не мога да се справя все още ,каквото и да се опитвам да правя..Извинявам се,че макар и не много по темата ще ви занимавам със себе си ,но за съжаление нямам много време да влизам през седмицата,а когато влезя  обикновено е вечер, изписали сте  доста неща и за да наваксам,първо чета ,то ми се приспи и все отлагам писането. Не съм жлизала от няколко дена и виждам,че има доста пак за четене,но сега реших първо да  пиша и после да чета,така,че още жеднъж ме извинете.
Става въпрос за това,че баща ми от около 6-7г  някъде  има  много сериозен проблем с хазарта. Всичко стана изведнъж. Наложи се да продадем жилището си,за да оправя дълговете си.Имахме друго жилище,в което се преместихме ,но всичко не свърши до тук. Два или три месеца след ,като се преместихме той имаше двойно повече дългове и беше заложил жилището. За да не останем на улицата майка ми изтегли кредит( който до сега още изплаща ) и изплати ипотеката...Тя милата със здравето не е никак добре,тъй като са й деформирани почти всички кости и движенията са й много затруднени и ограничени. Милата, едва ходи на работа,но се бори и продължава. Когато започна всичко бях още студентка и не можех да помагам финансово.След като завърших беше трудно,но си намерих работа,макар,че не особено платена.От тогава до сега постоянно давам пари ,за да плащам дълговте му,а те не намаляват и не намаляват. Постоянно звъняха и продължават да звънят разни хора у нас да си искат парите,които той е взел от тях ,а ние си нямахме на идея от кого,каво и кога е взел. Идваха няколко пъти  да описват имушеството ни и ,за да спася положението вземах пари на заем,като част от тях дори не съм върнала още..Така  в продължение на  всичките тези години,а и сега обстановката е крайно изнервена,.нямаме грам спокойствие,караме се, и повтаряме едно съсщо,той обещава и след два дни или още на другия старата песен. Говорили сме много пъти ,обещавал е ,защото вижда как са нещата,но ..... страта песен продължава. Бях стигнала до положение ,в което само,като го видя и не ммога да Ви опиша какво изпитвах една непоносимост такава не знам как да го описа по-точно. Никога не съм мразила никого в живота си и съм се старала да се отнасям с всички добре. Разбира се срещала съм хора,които не са ми приятни или  по някакъв начин ме отблъскват,но в такива случай просто съм ги игнорирала и съм ги изклчвала от обкръжението си. Обаче баща си ,колкото и да се опитвам няма как да го изключа. Независимо от всичко ,обаче дотолкова ми е писнало,че се усещам ,че от месец някъде вече нито му се сърдя, нито пък изпитвам към него нещо(просто като го видя и нищо пълно  безразличие)  вече нито му се сърдя нито нищо.
Не съжалявам за парите,които съм давала и давам,не искам да ми ги връща,(защото все повтаря,че ще ми ги върне) искам спокойствие само . Хубавото все пак,е че  успях да се съхраня и да не се превърна в озлобен и нацупен човек,а да си остана усмихната въпреки всичко,каквато си бях и преди това.,и каквато си  ме познават хората.  Само аз,обаче си знам какво ми е, защото изживявам нещата вътре в себе си по мой си начин ,а  външно никой не може да ме разбере. Когато Ви открих ,както писах преди вече попаднах на тема 17 и надписа „Ако сте попаднали тук сега това не е случайно” и след,като прочетох изписаното там ми се прииска още тогава да споделя всичко с Вас,но все отлагах ,а колкото повече продължавах да ви чета толкова по-близки Ви чувствах и все повече ми се искаше да споделя това с Вас.Определено от, както чета форума вече около 4м някъде мога дакажа,че поне се опитвам веднага да прогонвам негативните мисли,които се промъкват в главата ми. От както започна този проблем с баща ми у мен се появи и желанието да замина за чужбина Естествено идеята ми беше,че така ще мога да успявам да изкарвам повече пари и да оправя тук нещата и да си стъпя на краката. И така още ,докато бях студентка пробвах да отида на бригада 3 пъти,но нещата ми все не се получаваха. Единия път трябваше да избера да замина по-рано или да изчакам  2 месеца, за когато си бях подала  документите и аз естествено ,за да не пренебрегна учението отказах по-ранното заминаване,а после така и не се получиха нещата.Втория път вече нещата не зависеха от мен ,но пропадна работата,третия пак по причини не зависещи от мен се провали заминаването. След,като вече бях завършила и работех аз не престанах да искам това нещо.Ходех на църква,молех се така да се получат нещата ,че да замина и да е на място,което да е сигурно. Така след около година  ми се отдаде възможност за заминаване ,като всичко ми беше уредено.Напуснах работа и чаках да заминавам, но тогава у мен се появи едно такова чувство на страх.Вътрешно усещах,че всичко ще е добре уж,но от притеснение ли от какво в един момент започнах да си мисля,че няма да се оправя там,че само още ще втъна с пари,които трябваше да взема на заем (и то никак малко) и на цялото положение,в което се намираме у нас ще затъна още повече и какво ще правя тогава. Това,за което сте писали тук интуицията ми подсказа,че всичко ще е добре,но с мислите,които допуснах в главата си ,страха ли,който ме обзе така се оплетох,че през оставащите дни до заминаването ми вече не знаех какво е вътрешното ми усещане.изпитвах само някакво притеснение и страх.И така няколко дена след това неочаквано ми изникна един здравословен проблем и аз се отказах. Имах  уредена работа,чакаха ме ,всичко беше такова за каквото се бях молила толкова време и нкрая го изпуснах. В крайна сметка здравословния проблем отшумя,но останах тук и без работа.Положението стана още по –напрегнато,но 3 месеца месеца след това съвсем случайно започнах работа на място, където съм казвала много пъти преди това,че би било добре да работя.. Така започнах вършех си работата, с колегите се разбирах прекрасно,справях се добре и всички бяха доволни.Е да ,но не беше това,което което очквах,като заплащане,а на мен ми трябваха и все още ми трябват пари, а заплата се оказа ,като на  повечето места. И пак ,като преди работех,а заплата ми отиваше за дълговете  и аз все на нула. От тогава минаха две години все още съм на това място.Изместиха ме на друга позиция , където работата е доста по-кофти,а  заплатата е съсщата.От една страна се чувствам някак си добре да работя в тази сфера,но от друга не се чувствам удовлетворена  и  все мисля за навън и всеки път,като се сетя за това, че не заминах преди съжалявам. Разбира се съм блгодарна на това,което имам в момента,защото положението можеше да е и много по неприятно. Проблема е,обаче че  вече и с езика не съм добре никак.И преди не съм била много добре,защото признавам си не ми се е налагало да контактувам говоримо, и все кандидатствах за работа ,за която не е било нужно да се знае толкова език, но след толкова време,като пък изобщо не ми се е налагало да го всичко съм изпозабравила..И сега иска ми се да се запиша на уроци ,но колкото и смешно да Ви се струва не мога да си позваля да отделя никакви пари.Просто не ми остава нищо наистина. Има някаква надежда да се преместя на друга позиция,но нито е сигурно,нито пък се знае кога ще стане и дали изобщо ще стане.И хем искам да замина навън, хем тук се надявам на нещо, но в действителност истината е че и аз не знам какво искам май точно. Това,което знам на този етап е,че искам да се махна от тази обстановка, искам спокойствие,най-сетне да помисля и за себе си и да подредя живота си в една нормална страна,зщото тук всичко е хаос.Наистина никога не съм знаела наистина какво точно искам да работя или с какво да се занимавам,сякаш нямама мечти,нищо не виждам,като погледна напред.Четох из форума доста за визуализирането и установих,че и преди това съм правила такова нещо съвсем несъзнателно. Имало е неща,които толкова често съм си представяла в детайли и как става всичко ,а накрая се е получава корено различно нещо от прдставите ми ,изобщо не се получава или самата ситуация се развива съвсем с неочакван резултат.Затова някак си избягвам да си представям нещата и да си правя планове,защото почти винаги се провалят. В същото време пък си мисля, че като не си представям нищо сигурно и затова съм в такъв омагиосан кръг вече толкова време. . Освен това не знам що за човек съм ,но и да искам нещо ,мого то сякаш не е чак токова силно.В смисъл,че ако трябва да си пожелая нещо,което би станало още на момента еми.........то едно мислене ще има,едно чудене. Искам разни неща,но да определя най-съкровеното сякаш никога не съм можела до сега..Започвам да си мисля,че има нещо сбъркано в мен сякаш. Бях решила да си правя карта на желанията дори бях ви питала някой подробности за направата й, защото само това някк си ме се стори за мен,но не си направих,защото нещо вътрешно ме спря,когато дойде времето. Реших да си напиша желания,защото поне едно нещо за сега искам и то е свързано с работа естествено. Е , написах ги не в първите 8 часа а в последните 3 от новолунието,но пък не усетих кога станаха 10 на брой.Прочетох ги после някои не ми звучаха добре и драсках,поправях та накрая изгорих листа.Вех си нов и си написах същите общо взето ,но нямаше драсканици вече след това.Написах си ги в едно тефтерче подобно на детски дневник,което се заключва,но не съм късала листа. Даже си го разнасям с мен. Най-отдоло написах датата на новолунието ,а някъде че всичко е изпълнено и едно благодаря  пак някъде на листа. Поне това ако не се лъжа май направих ,както трябва. От тогава до новолунието,което беше на 04.03 си разнасям тефтера с мен ,но не го бях отваряла, дори и не помнех всичко,което съм писала.На 04.03 отново реших да си напиша желания в тефтера,но не всички от предния път ,които бях писала написах и сега,защото сега написах някои други. Написах всичко това,защото днес отново ме е налегнал негативизма и лошите мисли. Имах отново поредната неприятна ситуация в къщи, повишаване на тон и т.н.Гадно ми е и мие тъжно,а искам и смятам,че е време нещата вече да се променат за по-добро. Моля Ви дайте някакъв съвет,какво да пррдприема? Какво да чета ?Просто каво бихте ме посъветвали? Споделяла съм с приятели проблемите си,но някак си не мога напълно да опиша ситуацията в действителност и просто споделям част от нещата,не изпадам в подробности,а и не искам да товаря никои с проблемите си,защото всеки си има по нещо на главата,но днес наистина ми дойде в повече и просто седнах и нямам спирка. Като цяло имам силно вътрешно усещане за нещата. Тук във форума пишете интуиция ,а аз си му казвам предчувствие,6-то чувство,както и да е. Повечето от приятелите ми,като имат някакъв проблем или се чудят за нещо се допитват до мен,защото не знам как ,но още,като ми споделат дадено нещо и веднага без да искам отътре ми изниква някакво усещане за нещата дали ще станат или не и обикновено после винаги съм права. Но за мен самата сякаш не мога да определя във моменти, в които трябва да взема важно решение точно какво ми подсказва –„да” или „не”(става въпрос в случая дали да направя нещо или не) и тогава съм много объркана. Научила съм се с годините да разпознавам, , когато ме предупреждава,че прдстои нещо лошо да се случи.Усещането е силно,но нямя как да Ви го опиша с думи(нещо подобно, като на  притеснение без да има причина обаче)и после винаги се случва  каквото има да се случва(в тези случаи не хубаво) ,но  ми става ясно защо е било това усещане ,след като вече се е случило. И още нещо как да се спрвя с това,че макар и да си казвам всичко,че отива към по-добро и правя по някое утвърждение (признаеам си не всеки ден) често вътрешното ми усещане е на друго мнение сякаш,а да не говорим,че от 2 седмици имам чувството,че нищо не усещам едно такова пълно безразличие. Искам да Ви попитам така и така съм започнала и за желанията,които писах.Какво да правя с предния лист, гореше ли се или да си стои,че не си спомням вече къде каво съм чела,а и с този сега,който писах на 04.03? Трябва ли да си пиша едни и същи желания все,докато не се получат ,че някъде пишеше,че се пишат същите,а на друго място,че не се бърка.  Освен това бихте ли ми обяснили за мудрите,че ми стана интересно.Как се прилагат,когато преценим ,че има нужда или в определено време?  Благодаря на всеки ,който е отдели от времето си да прочете поста ми,както и на всички останали.Извинявам се наистина,че стана прекалено дълъг пост и вероятно доста неподреден и разхвърлян ,но мислите ми текаът толкова бързо в момента,че едва смогвам и с  писането,както и че зех тлкова място в темата, че просто но имах нужда.Надявам се да ми простите ,но сега определено ми е по-леко. Обичам Ви и Ви Благодаря!
 

Аnaximandra, относно символа моето лично усещане е, че това е защитен символ и не чувствам нищо притеснително. Имам чувстото, че е за защита за майка с дете. Какви са били хората, които са обитавали жилището, знаеш ли?  
Ако теб обаче те притеснява и не се чувстваш комфортно, махни го и си направи едно енергийно чистене  

Миже,
там е работата, че не знам какви са били предните хора, съквартирантката ми при която се преместих и тя не знае, но мисля, че са били студенти... Усещането не е негативно, имам усещането,че е нещо хубаво, но трябва да знам ...
Днес си окадих с тамян и после светена вода, това достатъчно ли е за енергийното чистене?

Аnaximandra , на мен не ми харесва излъчването му на този знак, иначе е за пари , явно в този сектор е сектора на финансите, освен това е обрърнат. Деси е права, хубаво е да се  заличат тези следи.

galimera , въпреки всичко си силен човек, при тези преживявания си сложила усмихнат аватар. Остави мудрите, остави листовете, чувай себе си, там е всичко....казват му медитация 

galimera,твоят разказ за мечтата ти да работиш в друга държава и за спънките,които си срещнала ми напомни ето тази история на Зеланд:
 В Русия Програмиста беше висококвалифицирано „момче за всичко"”, а както често се случваше - и „за бой” включително. А там, на Запад, хората като него съставляваха най-елитната каста от всички „бели якички”. Когато до нас стигаха новини оттам за умопомрачителни заплати, скъпи коли и къщи с басейни, свят ти се завиваше, а в гърдите ти бушуваше треска - съвсем истинска „златна треска”.
Сякаш ръководейки се от принципите на транссърфинга, приятелят ми се запита: каква цел на картата да избере? И душата му веднага без колебание отговори - разбира се, Австрия. Кой знае защо, точно тази страна беше най-близо до сърцето му. Алпите, ски в планината, природа с уникална красота, пък и изобщо едно от най-уютните кътчета на планетата.
Приятелят ми с блестящи очи ми разказваше за идеята си и дори ме кандърдисваше да заминем заедно. По всичко изглеждаше, че душата и разумът му се бяха слели в един стремеж. Но тогава не знаехме за никакъв транссърфинг, затова разумът на Програмиста пое кормилото на управление на съдбата в свои ръце.
Веднъж приятелят ми дойде с помръкнал взор и ми каза, че ще се наложи да се откаже от
идеята си. Не било толкова лесно да пробие стената на австрийското емиграционно законодателство. Прагматичният разум, свикнал да си има работа с реално постижими цели, надделя. Това беше първата грешка на Програмиста.
На бърза ръка погреба мечтата си и душата на моя приятел се омърлуши. Предприемчивият разум обаче скоро откри напълно приемлива замяна. Канада! Ами това съвсем не е лошо! Освен това там не достигат специалисти, пък и е много по-лесно да получиш работна виза.
Новата идея беше реално постижима. Приятелят ми с всички подробности ми описваше всички предимства на замисъла си. Но предишният блясък в очите му вече липсваше. Разсъждаваше като аналитик, грижливо претеглил всички за и против и предварително пресметнал алгоритъма на постигане на целта. Доколкото разбрах, тя беше да получи добре заплатена работа. Трябваше да храни семейството си. И не само да го храни - беше му омръзнало да тъне в мизерия, и то с такъв ум! Наистина беше първокласен програмист.
Тъй като приятелят ми се славеше като работохолик, за него беше съвсем очевидно, че заможен живот може да се постигне единствено с упорит труд. Зае се с цялото си усърдие за работа. Наблегна на английския, усвои нови компютърни технологии, написа си добро резюме и го изпрати там, където трябва. Изобщо направи всичко, както се полага.
Мина половин година. Оттам - нищо, само студено мълчание. Резюмето му вече беше съвършено, квалификацията - по-добра не може и да бъде, английският му съвсем не беше лош. А на толкова адреси беше изпратил предложението си, че би трябвало да го познава цяла Канада. Какво още не им стига? Вероятно трябва да повиши квалификацията си. И той се трудеше още по-усърдно, без се щади. Нима е по-лош от другите?!
От една страна, там наистина имаше остър недостиг на специалисти. Но същевременно непрекъснато се просмукваха сведения, че канадските работодатели твърде неохотно се свързват с чужденци. И пак разумната логика засече.
В тази ситуация разумът на Програмиста мъдро разсъди, че не си струва да зацикля само на Канада. Може да се опита и с Щатите. Както се оказва, там нашите мозъци се ценят твърде високо. И така, предишната цел отстъпи на заден план и започна нова кампания за завоюване на Америка.
Програмиста вече имаше опит. Той подробно проучи цялата необходима информация и точно знаеше какво, къде и как. Обмисли стратегията и тактиката си до най-малките подробности. Притежаваше всичко на най-високо ниво - и знания, и практически опит, и представителност. Стана истински професионалист в сферата на търсене на работа.
На пръв поглед американските работодатели би трябвало да са зашеметени от великолепното „портфолио” на нашия герой. Никой обаче не проявяваше интерес към специалиста от висока класа и не бързаше с лова на мозъка му. Разумът на Програмиста трескаво се опитваше да открие причината за тази странна ситуация: нали прави всичко перфектно, защо няма резултат? Къде са се дянали „ловците на мозъци”? Ами историите за стотиците, дори хилядите компютърни специалисти, направили блестяща кариера в Щатите?
И този път нямаше обяснение. Високите технологии се развиваха с бързи темпове и в момента на борсата на труда имаше особено повишено търсене за специалност, която не влизаше в профила на нашия герой. Въпреки че и неговата специалност също се търсеше. С присъщото си упор-ство Програмиста се зае да усвоява новата технология. Той трябва да е най-добрият! Каквото и да му струва. Но всичките му старания бяха напразни. Америка пазеше неизменно безразличие, сякаш беше страховита и недостъпна Статуя на свободата. Така измина още една година.
Приятелят ми понякога ме навестяваше и ми разказваше за митарствата си. Къде се дяна вътрешната светлина, която излъчваше, когато с такова увлечение говореше за своята Австрия! Сега той не беше предишният ентусиаст, а изморен и загрижен играч, който всеки ден методично проверява пощата си в очакване на печалбата.
Който не е бил в такова положение, трудно ще разбере какво означава да балансираш на границата между надеждата и отчаянието. Но ето че най-сетне получи предложение, и то не едно, а цели три едновременно!
Все пак съдбата е ехидна и жестока кокетка! Това се случи тъкмо в момента, когато Програмиста вече беше изгубил надежда и почти беше махнал с ръка на идеята си.
Събеседването се провеждаше в Москва. Разбира се, той тутакси замина за там.
Ако ти е станало интересно допрочети го тук-разказът е от книгата "Създател на реалността".Не се плаши от заглавието на разказа- метафора е.Историята не е съвсем като твоята,но става дума за грешките,които допускаме при осъществяването на мечтите си.Мудрите може да ги правиш когато и където искаш.Избери си тези,които смяташ,че са за теб и ги прави.Действат.
Следвай мечтите си и обичай себе си!

http://play.novatv.bg/play/242811/?autostart=true
Интервюто е с Венета Райкова /втората половина, след 34 минута/ за нейните виждания за окултното, методи и визуализации, които тя използва. На който му е интересно да гледа...   

Dalimera-здравей мили4ка ,трогна ме до сълзи и толкова добре те разбирам!Много бих искала да ти дам съвет,но съм убедена,4е ти ще се справиш със проблема и си много близо до решението,Трябва ти може би още малко време и смелост,4овек понякога трябва да бъде егоист,Силно те подкрепям и ти пожелавам да се слу4и най-доброто за теб

Аnaximandra, чисто интуитивно и на мен този знак ми е за пари, късмет и защита от негативни влияния. Не мисля, че в него има нещо лошо. Но въпреки това бух го премахнала, понеже не идва от мен. Т.е. не носи моя енергиен заряд. 

galimera,
Има програма към Агенция по заетостта за безплатно обучение за работещи по трудов договор или самонаети лица. Аз самата съм подала документи за обучение по език. Ето темата тук във форума, ако искаш погледни http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=564197.0

За овладяване на пристрастявания съм ползвала комбинации от руни /от каталога на 1-вата страничка/ + разговори с висшия Аз на човека.

Аз лично желанията които си пиша на новолуние си ги пазя. Желанията в по-голямата си част се припокриват, но понякога пиша нови, друг път премахвам, зависи какво ми е на душата в момента. Когато ми е било тежко или имам нужда да се освободя от нещо, го написвам на лист, накъсвам го хубавичко и го пращам да си ходи в тоалетната чиния. Нещо което много ми допадна беше писането на собствен хороскоп - може да го пробваш - хем е забавно, хем помага да си подредиш мислите. 
Друго, което се сещам е, че би могла да опиташ някоя техника или медитация, за да се поотпуснеш и успокоиш   
Ще се справиш

  КЛЕМИ, благодаря и за твоя отговор..., но всичкит сте прави,че не носи моя заряд ( почти бях сигурна, че предните наематели са го сложили за добро).... аз живея в тази кавртирка ( на един таван - пъъъълна романтика с тераска) ... съквартирантката ми е тук от няколко години, а аз от няколко месеца се нанесох при нея... Ще го обмисля какво да сложа отгоре, а и не знам дали тя ще се съгласи да го махан, но това си е моя грижа 

  Starlight, как ти е хороскопа, доволна ли си... случват ли се нещата? При мене едно 60-70% стават точно както съм написала Други 20% е станало малко по друг начин, но е станало ..., а другото .... Е, живота не е свършил, ще се случи в по-подходящо време хе хе

Аnaximandra, сега сравних - има реализация, но има и неща които не са станали. Аз бях малко пестелива в описанията в първите месеци, та не съм дала много мат'риал на Вселената Около лятото вече се поотпуснах и развихрих  Ситуации и факти за сега не са се реализирали, но пък усещанията, чувства и състояния са почти такива каквито съм си ги предрекла, което си е супер. 

Ех, а аз така ги наблъсках първите месеци ( то явно месец ми е малко да ми се случат нещата) и накрая на годината вече се чудех какво да напиша и да си измисля Не мога да смогна да направя нещата! Срамота Алчно алчно, чак ненаситно да ми се случат нещата!   

А е толкова хубаво ,когато ти се случват нещата, както ти се иска..... В този ред на мисли, та правя си аз ремонт на една стая и стигам до первазите....Еми никой не иска да ми ги направи...  Пък и в неделя..Почти до яд го бях докарала, но си викам вътрешно, че всичко ще се нреди/като мантра го бях заредила/..И аз си чеша главата и се чудя кой да" прилъжа", защото за толкова малко никой не иска да дойде ..и тогава човекът, който ми правеше гардеробчето вика : дай да се пробвам! Да ,ама няма бормашина и аз хукнах по етажите да търся--Накрая моля едни комшии, за бормашината , де , и те хоп...синът им бил при тях и с това се занимавал.Дойдоха  с бащата и за 3 часа наслагаха перфектно всичко, ...за което много им благодарих...
Затова вече за нищо не се ядосвам. Просто знам, че ще стане най-доброто за мене...Вярвайте и вие Не допускайте и грам съмнение...Обърнала съм го на игра! Я ,дали ще стане еди си какво..? И чакам в кой момент ще се случи..Ами прекрасно си е !Обичам ви Нека тази седмица бъде за вас Седмицата на сбъднатите желания!