

не е лесна никак! Не е мястото да си разказвам детството и юношеството (което още продължава
включвай се когато с каквото решиш, иначе какво да разпитвам като дърта клюкарка
всяко зло за добро!
Сияна заслужава всичките обич и внимание на света, свекърва ти няма грам основание да дели децата
както казваше баба ми Господ не забравя
не се натъжавай
. и за баща ти, дето вика Далчето не е никак лесна тази
Ама трябва да се живее 
Сетих се и за още една, тази с уплашеното от филм момченце... Говорим за 80% от мойте дружки
Тия български мъже ще дойдат страшни безхаберници
Само ми се разказват разни истории за забегнали татковци, та от сега ще започвам да провеждам редовен инструктаж на Миото


убедена съм че можех да живея и без да съм наясно с туй,ма... късно е вече

Представям си колко ти е криво от отношението му или по-скоро от липсата му на такова. И аз не я разбирам тази незаинтересованост....
Моят е тук, ама пък ако знаеш колко кусури има, та ми е най-добре като е по-далече (съжалявам, че говоря така, но, повярвайте, мисля го сериозно). Да е жив и здрав, но не мога да вирея покрай него!



Радвам се че се престраши,я кажи сега Макс проходи ли вече,колко зъба има,че аз съм от любопитките,като повечето от нас 
Снощи подквасих пак и този път си стана както трябва 
Добавих те на 1-ва страничка. 





Добави мерките на Диди на 1-вата страничка - 11 030гр., 79см. (аз ги писах и преди, ама явно не съм успяла да се вместя в статистиката). И много благодаря за комплиментите
(най-нахално си присвоявам комплиментите за Диди
).
Ходене, зъби - граби с пълни шепи от живота...

Ха, познайте дали дава някой лев.....?! 
Тъкмо вчера се зарадвах, че се сбогуваме за тази зима с бацила, и спрях Бисептол-а, и хоп, днес пак ... И отново го започнах, дали е правилно така?! 
Не като някой други русенки, обадят се и забегнат за дълго.
Както си прецениш, но май да не му се обаждаш повече,
няма смисъл. И нашите са на периоди. По два месеца майка ми не е идвала да ни види, а баща ми само от единия РД на другия. Както бях писала, по назад, като се съберат в къщи, и с брат ми си разнищват взаимоотношенията и се изпокарват, та не ми е много кеф да ги събирам. С брат ми пък един път в годината се виждаме. Ама и аз не се напъвам, колкото желание имат, толкова! Насила хубост не става!

. Успех на всички в това начинание
!


. Важното е, че винаги мога да разчитам на тях, а това ми дава безкрайна сила
.
. Най-дълго месец съм била навън. Не искам да слугувам на никого, за да се доказвам наново и евентуално да ме приемат в даденото общество, за да се чувствам и живея като бял човек. Имам достатъчно примери от мои приятели. Да съм вечната чужденка - а, не, мерси
. Не искам да си причинявам този стрес. Не че тук съм много спокойна, но пък предпочитам на родна почва да съм. А и да съм далече от всички приятели, семейство и т.н. - не е за мен. Не знам, Емо е толкова навит, че само трябва да кажа, че тръгваме, но не искам. Няма да съм по-щастлива без хората, които обичам повече от всичко на света, а и камъкът си тежи на мястото.
. Ще вечеряме рано, защото само закуско-обядвахме в 11ч
. 




При положение, че доскоро пишеше, че твърда храна почти не яде! 

Чий ще го дирите по чужбинско, а?
Спокойно, ще изгрее слънце и при вас, който както си го разбира там, има време! 
(освен по екскурзии, де
).
Трудно е, особено като нямаш помощ от приятел (или роднина
Да не прозвуча неблагодарна де, обичам си родителите, нищо, че са зомбита и не смятам, че са ми длъжни въобще с нещо повече от чиста лИбоФ. 
Аз само си разсъждавам и мечтая за по- добри времена... 
Пък като порастнат аз няма да ставам, та... тук съм.
Препоръчани теми