Забраненият плод (Aşk-ı Memnu) ~ 32

Най-добре някои спорове да бъдат пренесени на лични съобщения. Всяка една от темите е пълна и ще бъде пълна с подобен спам. Ние жените обичаме последната дума да бъде именно нашата, и в яда си не усещаме как превръщаме разискването на въпроси, отнасящи се до филма в един грозен спор. Аз като влязох за първи път в предишната вече тема, направо се изумих. Дори и аз бях тръгнала с рогата напред по едно време, но се осъзнах. Ничие мнение не можем да променяме и няма как да наложим собственото си. Със здраве момичета, нека да анализираме на воля, но без излишни подмятания 

Здравейте От известно време ви чета с интерес и се надявам готовността да приемате нови коментари да не е намаляла поради изострените спорове напоследък. 

Не съм гледала филма напред, защото не откривам всички серии с английски субтитри и реших да не си развалям удоволствието. Наблюденията ми се основават на излъчените дотук по БТВ серии и няколко след това (катастрофата на Бихтер и опита за самоубийство на Елиф).

Не бих казала, че персонажите на Бихтер и Бехлюл са ми любими, но това не ми пречи да мисля, че между тях съществува любов. Направи ми впечатление, че тук се защитават предимно две крайни гледища – 1. Бихтер и Бехлюл са прекрасни, наранени, неразбрани – следователно чувството между тях е също толкова прекрасно и е любов и нищо друго; 2. Бихтер и Бехлюл за безотговорни, отегчени, разглезени – следователно връзката между тях не е достойна и не може да се опише като любовна.

Аз мисля, че колкото и да са несъвършени и каквито и недостатъци да им се приписват, те се обичат. Според собствената си природа и характери и както могат. Друг е въпросът колко последователно беше изградена историята на влюбването им (според мен тази част от сюжета сериозно куца). 

Чувствата на Бехлюл са основно примесени със страх (страхът на бонвивана, несвикнал с поемането на отговорност, сериозното обвързване и взимането на решения) и вина (синовна вина спрямо Аднан и семейството). Бихтер пък според мен обича с интензивността на самотната душа, люшкаща се между нуждата винаги да е нащрек поради сложните отношения в семейството си и нормите на социалния си статут, и от друга страна – желанието за пълнокръвни връзки с хората около себе си.

Съвсем отделен е въпросът доколко те успяват да превъзмогнат слабостите си в опитите да изживеят тази любов. Дълга тема, за която си струва да има отделна дискусия. 

Много се изписа по темата кое е любов, как се проявява, колко достойни трябва да са хората, за да се мисли, че чувствата им са от величината на „истинската любов”. 

Същественото тук за мен е, че не е необходимо да привиждам в Бехлюл и Бихтер ореола на ангелоподобни създания (съществуващи предимно в притчите и в човешките мечтания за съвършенство)  , за да характеризирам чувствата им като любовни. Любовта им не ги прави автоматично прекрасни човеци обаче. Прави ги преди всичко участници в една човешка любовна история, с всички кривини на човешката природа.

Много изкуствено ми се струва да се отрича напълно любовта им на основата на съмнения в добродетелността им като хора, или пък да се преминава в другата крайност и признавайки любовта им, да се налага заключението, че са невинни като капки роса…

Постът се получи малко дългичък  и затова мисля да спра дотук. Надявам се да мога по-нататък да се включа с по-конкретни наблюдения и примери за любими ситуации, персонажи и т.н.

Лека нощ и спорна седмица на всички!   

Добро утро на новата седмица. Добро утро на всички.

Добро утро.

Klodilia, съгласна съм с теб.

Спокоен ден! 

С изненада откривам, че никак не е било скучно последните страници, ала тонът е сериозно сбъркан.
 mariana51 , благодарим за кафето, ако може следващият път бисквитите поне три да са.
Искам да кажа, че чакам с нетърпение да видя как Нихал ще излезе из добрия тон в сериите довечера и ще се "озъби" на Матмоазел. Не, че това държание ме радва, но просто ще я видим в невиждана до сега светлина, извън ореола й на "доброто момиче".
Относно Б и Б... - вярвам, че изпитват силни чувства, но някак в себе си си мисля, че ако заживеят заедно нещата бързо ще се променят. Мисля, че би било разумно ако искат всичко да се развие прилично и с най-малки сътресения Бихтер трябва да се разведе с г-н Аднан, като му се извини, че го обича, но като баща. После като мине известно време - да афишират връзката си с Бехлюл и да заминат.
`Айде Мир!

Добро утро!

СТРАСТ, ЛЮБОВ или ОБИЧ?
Полянка с маргаритки...
Представи си безкрайно поле осеяно с бели маргаритки. Пролет е...
И ти вървиш по пътя, криволичещ по тази полянка...
Изведнъж, сред стотиците, хилядите маргаритки, една привлича твоя поглед. Колкото и да си приличат всичките, точно в тази има нещо, което необяснимо и непреодолимо те привлича. Отиваш до нея, навеждаш се и...
Откъсваш я! Искаш да е само твоя. Само и единствено твоя! Не се замисляш в този миг, че с това я убиваш, не го осъзнаваш. Просто я откъсваш и продължаваш по пътя си... Удовлетворен! Макар и само временно...
Това е СТРАСТ!

Пак си представи същата полянка с маргаритки...
Ти пак вървиш по тясната пътека сред тях. И отново една от всичките привлича твоя поглед...
Приближаваш я, навеждаш се към нея. Очите ти не виждат вече нищо друго. Протягаш плахо ръка към нея, но не смееш да я докоснеш, страх те е да не я нараниш. Иска ти се да си останеш там до нея завинаги, дори да умреш с нея там, споделяйки всяка секунда от краткия й живот...
Но... в следващия момент отнякъде полъхва лек ветрец и донася до теб аромата на друго някакво цвете... Не можеш да устоиш на този аромат. Забравяш всичко друго и тръгваш към посоката от която той се носи. Онази маргаритка си остава там, в някое кътче на сърцето ти... Твърде много неща са останали неизживяни и несподелени, но вече няма връщане назад...
Това е ЛЮБОВ!

Отново крачиш по същата пътека...
Навсякъде около теб е осеяно с бели маргаритки - стотици, хиляди, милиони може би... И отново една от тях те грабва, пленява те с нещо, за което не намираш логично обяснение.
Отиваш при нея и... оставаш там. Не искаш да се отделиш дори за миг от нея... Искаш да си там, до нея и с нея. Завинаги!
Тя се превръща в твоя свят... Правиш всичко по силите си, за да удължиш живота и... И оставаш там, до своята маргаритка, до последния й миг на тази земя...
Верен на нея. И на себе си...
Това е ОБИЧ!

Tова да ви напомня за някого?

"Търся си дама на сърцето,/но да не е Нихал или Бихтер,нито пък Елиф,Пейкер...и др./Много ми е мъчно ,че не мога да я открияяяя..."

Много е хубаво това за Страстта, Любовта и Обичта.

Slawena   
Но какво да си пожелае човек
За мен Аднан,Дениз,Бешир и Джамиле,обичат.
А Бихтер,Бехлюл и Нихал,са просто разглезени деца на съдбата.
Те искат,сега и веднага.
Затова са и нещастни.Нещастни въпреки,че получават това което искат.

Хубаво разсъждение джоджо, но не съм съгласна с това, че получават каквото искат. Получават само част от това което искат и може би това ги изкарва от равновесие.

Lady Vi ,защото са нетърпеливи.
Искат да грабят,да има само за тях.
Ако можеха да почакат, ,,узрелия плод"сам щеше да им падне

Да, но дали щеше да има за всички желаещи от узрелия плод? 

Добро утро!  
След дълго отсъствие ми е приятно пак да коментирам темата с вас!
Целувки на Снежка!    
Джоджо-много точно изказване! Някои хора мислят ,че "добрият начин на живот" е даденост за тях и не знаят колко усилия и нерви коства това на други......

Здравейте момичета
Хареса ми поста на Славена и този на Клодилия!
Особено за частта касаеща влюбването на Бихтер и Бех - това е най-слабото място във филма според мен.И понеже го дадоха много щтриховано,схематично - затова може би не можем и се колебаем в тълкуванията ни - обичат ли се или само физически се привличат.

Моето мнение е, че това е основната сюжетна линия във филма. Всичко останало са детайлите без които не може един филм. Главни герои, с тях започва и началото на всяка серия са Б и Б.
Това е най-силната част от филма, а разсъжденията са друго нещо - индивидуални, според това кой с какви чувства гледа филма.