Домашни любимци за заети хора и малки жилища

Да споделя и моя скромен опит.... аз също съм "кучкарка" , с малък апартамент, тогава и малко дете и клонящо към нула свободно време. Затова и аз след дълго четене се насочих съм нещо "по-неангажиращо". Резултата е следната менажерия - рибки, хамстер, котка и на финала куче. Просто който обича кучета, а ако е и имал куче преди, никога няма да се задоволи с по-неангажиращите животни. Обичам си ги всичките, но кучето си е друга работа. Първо рибките наистина не са прости за отглеждане, а почистването за мен си е истинска хамалогия. Контакт с тях - 0. Детето загуби интерес към тях на 3-тия ден. Хамстера е сладур, но живее много кратко /за някой това може и да е плюс /. Ссвен това, ако хуманно решиш да го пуснеш да се рахожда из апартамента можеш да прекараш нощта в завиране във всички дупки със сирене в ръка в опити да го подмамиш обратно в клетката. Котката е наистина много чисто и дисциплинирано /откъм хигиенна гледна точка/ животно, но в повечто случаи не я интерсува, че искам да я гушна и погаля, т.е. ние не сме й господари, а нещо като елитен обслужващ персонал. Оставяли сме я по няколко дни сама вкъщи с порядъчно количество храна и вода и не сме имали никакви проблеми. Големия проблем при нея, който аз не можах да разреша, е точенето на ноктите по мебелите и късането на пердета - други хора сигурна имат успех, но при мен не се получи. Докато накрая не взехме и кучето. Тук обаче имах благоразумието да взема малка порода, която се научи /не казвам, че беше лесно/ да върши ежедневните си нужди на памперс на терасата. В случая това е  пласмасова рамка, която се продава в зоомагазините, а вътре се поставя чаршаф за лежащо болен и като обща сума за месеца е колкото цената на котешката тоалетна. Извеждаме го на разходка, разбира се, но не е непременно в един и същи час и не е задължително 2-3 пъти на ден. Та така, ако обичате и искате куче и  - вземете си направо куче . Успех!

chris, смях се с глас на всяко твое изречение! Друго е да имаш какво да кажеш и да знаеш как да го направиш - някои ходят по форуми само за да ръсят лошата част от енергията си, тоест цялата.
Дълбоко в себе си зная, че си права. Гледам ги котките, разглеждам ги всеки ден, има прекрасни, красиви, сладки, готова съм да им дам любов... но зная, че никога няма да обичам коте, така както куче. Просто който обича кучета, не може да ги замени с никое друго животно. Както каза една продавачка в зоомагазин, защо не си вземете и коте, и куче, какво пречи? Абе сещам се за някои неща, които пречат, но принципно е прекрасна утопия 

Нашият дребосък също е научен да ходи на памперс. Взехме го, когато беше бебе и го научихме. Не съгрешава. В това отношение изобщо не е труден за отглеждане - вода, гранулки, да му се смени памперса и мноооого любов и внимание.
В момента се опитваме да научим на същото и кокера, който намерихме. След месец и половина мога гордо да кажа, че имаме някакви зачатъци на прогрес.
В момента в тристаен живеем трима души, 2 кучета и един гълъб, който утре ще си отлети.
http://milinca.snimka.bg/animals/na-22-01-2011g-e-nameren-koker- … 5606.22517225.big

Кокерът е чуден, и двете животинки са много сладки.
Не се ли появи стопанинът му?

Прекрасни са и двамата. А гълъбът как живее у вас, как попадна? 

Днес един бездомник се залепи за нас (не без нашите настоятелни покани, разбира се  ) и го понахранихме от един кучешки магазин. После ни изпрати до пред вратата, като през целия път до нас вървеше наоколо, наблюдаваше ни внимателно, въобще беше перфектната компания. Никога не съм имала куче, което да върви с мен/до мен по улицата - все с каишки, все сме се дърпали - както съм описала в блога, последните две кучета ни използваха като че сме шейни, а те бяха впрягът 
Не че е по темата, но за мен не е и далеч от нея - как се научават да вървят до теб, да те следват?

Гълъбът се появи по случайност - кучетата подплашиха някаква хищна птица, която го беше нагънала да го яде. Беше ранен, прибрах го, полекувахме се няколко седмици и днес си замина щастливо. Оставихме бележка на крачето му, дано собственикът се обади, че се е прибрал жив и здрав. Ветеринарът, който го прегледа, каза, че е породист пощенски и задължително ще си се прибере вкъщи.
За кокера никой не се обади, единствено кандидат осиновители. Хем бях заляла целия интернет с обяви... Накрая му сложихме чип, паспорт и си го осиновихме.
Кокерът е много различен като характер от пинчера - много гальовен, лигав, все се гушка. Дребният е истински серсемин и само се чуди каква поразия да извърши. Но се допълват и са голяма дружинка

Здравейте,
жилището ни не е голямо, а и ние сме заети хора. Обаче и двамата обичаме животинки.
Първо гледахме двойка папагали, уникални бяха. Как се грижеха един за друг, как се караха, как си говореха. Но мноооого цапаха. В последствие мъжкия избяга и го намерихме в кухнята, в окаян вид, все едно котка го беше влачила. След няколко дни почина и дадохме женската на отглеждане при братовчед ми с другите му папагалчета.
После имахме зайче, обаче изгриза цялата къща. Отиде при сестра ми при нейния зайо и сега двамцата се радват на поколение и на тичане в двора.
От 9 месеца имаме куче. Наистина, ангажимента и отговорността са огромни, но някак разбрахме, че това е нашето животинче. Толкова любов ни дава, е и бели де. Но без тях не може.
Замалко да се обзаведем и с таралеж, който кучето намери на поляната. Тъкмо бях тръгнала да го прибирам с кашон и ябълка и беше избягал, дано да е добре.
Спряхме се на по-голяма порода куче, заради благият им характер и любовта към хората. В началото ни беше доста трудно докато се настроим на една вълна откъм възпитание и имахме проблеми, но вече мога да кажа, че Каринестото ни е верен другар и е много възпитана и мила.
Мили, не е по темата, ама да кажа. В кучешкото възпитание обикновено има 2 метода, похвален (чрез лакомства) и силовия (например с душач не е травмиращо или болезнено за кучето, просто е начин, по който да го контролираш). Много зависи какво е кучето, колко е голямо и какъв характер има.

Най-добре в такъв случай е котка или хамстер.Хамстерът е малък,пухкав,не изисква особени грижи,освен смяна на талаша всяка седмица,но това отнема не повече от 10-15 мин.,ако се мие клектака или аквариума.Може да ви няма и 5 дни и пак нищо няма да му стане.Слагате му много храна и готово,а и той сам си складира без това.Мили животинки са,аз съм имала много от тях,наистина много ми допадат.Котките са другият вариант.Но все пак искат своите грижи.Чистене на тоалетната,чистене на косми всеки ден,ресане и т.н.Ако ще си взимате породисто коте,препоръчвам да е от развъдник.От улицата също е възможен вариант-обезпаразитяване,ваксини,къпане и става дом.коте .

Котка - чиста, умна, интелигентна - сама се гледа

За мен котката е идеалното животно за апртамент.
На вилата имаме куче - огромно - не би могло да живее затворено, защото има нужда да тича, да рови и т.н.
Имаме и зайчета - много миришат и не са общителни.
Вкъщи взехме котка. На вилата имаме един страхотен котарак, който се "загаджи" с комшийската котка и им се родиха малки. Докато обмисляхме вариант да гледаме мини пинчер и се шашкахме какво ще правим, когато не сме вкъщи и кой ще го извежда, котето само ни избра. Донесохме си я вкъщи и се влюбихме в нея - чистичка, тихичка, кротичка. Не иска големи грижи, освен да й е чиста котешката тоалетна /напоследък даже пробва да ползва тоалетната чиния, но още не й се получава/ и да й е пълна паничката, а в добавка да има кой да я гали и гушка, когато тя самата си поиска.
По цял ден спи, през нощта спи с мен /под мишницата ми/ и ми мърка, приспивайки ме. Случвало се е да я оставяме сама за по 3-4 дни и също не е имало проблем - напълваме й паничките и баща ми минава веднъж на 1-2 дни да й изхвърли тоалетната. Единственото нещо, което ме дразни, че си остри ноктите по тапетите в коридора, но вече все по-рядко и се надявам след около 1-2 г. да спре съвсем и ще трябва само да минем един латекс, пък и никой тапет не може да и даде тази обич, преданост и нежност, която ни дава Тиси.
Буквално я приемам като едно от децата ми вече, а и тя определено ме приема за мама. Децата страшно много се забавляват с нея, а тя е влюбена в мъжа ми и постоянно ходи по петите му.
И не иска големи разходи - в началото й купихме котешка тоалетна, кош за спане и една комбинирана играчка. Сложихме й ваксини, а сега разходите са само за храна /обичам да я глезя с разни консерви/, витамини отвреме-навреме и през определени периоди от време й даваме обизпаразитяващи таблетки.

Хамстери съм гледала и те също са миризливковци, пък и не можеш да играеш с тях, защото са крехки и чувствителни.
Рибки не препоръчвам на никого - гледала съм много на времето, но баща ми се грижеше повече за тях, а с мъжа ми се пробвахме да гледаме 2 г. една златна рибка, но беше много трудно. Трябва да се поддържа чиста водата, на определена температура; не бива да гладува или да се прехранва; трябват куп добавки и т.н. Накрая умря при едно наше отсъствие от дома само за 2 дни.

mili, ще се радвам да съм била в помощ. Ако котката ти е алтернатива, не трябва да имаш никакви притеснения, че ще се справиш. Котката наистина не иска сериозен ангажимент, научава се бързо къде да ходи до тоалетна /нашата котка свикна от първия ден/ и ако има храна, вода и място където да спи, необезпокоявана от никой, няма да имаш никакви грижи. От практична гледна точка проблем са ми съдраните пердета и диван, затова ако се спреш на коте,  се опитай да го привикнеш към някъв специален предмет за точене на нокти - примери има много, и купешки и самоделни. Но и това не е най-важното... Хората явно се делят на "кучешки" и "котешки" . За мен, като представител на първия вид, общуването с кучето не може да ми го замени нито една котка, игрите, невинния влажен поглед /след като се е изпикало по средата на килима  /, това че ме посреща всяка вечер все едно сме били разделени поне година и не спира, докато не ми свали грима с език... ако си от моята порода те предупреждавам най-тържествено, че през каквито и домашни любимци да преминеш, накрая пак ще искаш някой около теб да върти опашка . А що се касае за самата порода, наистина си мисля, че правилно си се насочила към дребните - няма да се измъчва от липсата на пространство, иска по- малко и по-кратки разходки, което е най-големия ангажимент, а любовта, която ще получиш винаги ще е XXL, независимо от продата.

аз май малко късно се включвам, но все пак да изразя мнение от собствен опит. Имам зайче от около 2 години - декоративен, малък, не издава звуци, гледа се сам, не мерише, полусоциален и не изисква нищп повече от това да му се слага сутрин малко храна, да му се следи дали има водичка (да кажем че на около 2 дни му сипвам) и са има сено. Също така нямам и проблеми с пренасянето му. С времето стана един много добре изпитан в пътуванията заек, което виждам, че не се отразява на животинката по никакъв начин. Заради което силно препоръчва! Естесвено всяко животно има някакъв характер и нрав и не може да се разчита, че щом едно е такова, значи всички ще са, но все пак и има значение как се гледа.

boryana., не се включваш късно, благодаря за мнението! 
Все още се чудим и маем. Казаха ни, че котките се окотват някъде април-май и като че това чакаме. Чудя се дали си струва да взимам котка от развъдник или магазин и да дам едни 300-400 лв, като по дворовете има наистина големи сладури.
Зайчето ни е втори вариант засега. Трети е чихуахуа.
Ще пиша пак, благодаря на всички за съветите!

   

така като се замисля ми идва на идея и чинчилата. Също симпатично животинче, но тя е още по-антисоциална и от зайчето мисля...Но пък има завабни навици и поведение ) Ако се спрете на зайце мога да консултирам какво, къде, защо и т.н.   

Аз видях този сайт... И мисля, че ще си вземем животинка от Богров...

http://arsofia.org/bg/17917/izostaveni-lyubimtsi-sedmichen-ulov- … -pincher-dalmatin