Януарче весело играе, майка му за ...... пролетта мечтае!

Много съм впечатлена от чичо ти и семейството му. Дай някоя снимка.

Много мило, че си регистрирала присъствието ми  Пишех преди години, но като че ли загубих навик да го правя, а вашата тема остана една от любимите ми във форума с едни от най-цветните и позитивни потребители  и ми е приятно да споделям вашите радости и мисли.

Ето нещо, което ме вълнува напоследък - домашен любимец, който може да вирее в малко пространство, няма да страда от липстващи стопани по цял ден и е подходящ за деца. Нямам опит с никое животно, което също вероятно е проблем. Все още съм на идеен етап и от седмица обмислям, но не мога да спра избора си на никое животно, а Радина от месец почти обръча всяка плюшена или пластмасова играчка на измислен уж истински домашен любимец. Събирам идеи и мнения 

Serenity' , костенурка. Но не знам колко време предвиждаш да лиспвате. Аз обмислям да им купя, но макар и веднъж годишно липсваме за седмица, не знам кой ще я храни през това време. А да я мъкна с нас е абсурд. И май ще чакам да станах 2-3 клас някъде и да купим куче, за което да се грижат само те. Това ми е условието, знаят го, аз знам, че преди определена възраст е глупаво да очаквам това от тях, така че просто чакаме да му дойде времето.

На костенурката нищо няма да и стане, ако не яде седмица, че и две.
Ние имахме, но на мен ми тежеше отглеждането. Ако аквариумът и има помпичка-филтър и нагревателче ще е добре, защото няма да се налага да се сменя водата.
Нашия нямаше и горкото костенурче зеленясваше.

Преди време я пуснахме при нейни колежки в един голям аквариум в детската градина

Сега имаме котка и за мен тя е най-лесно гледащото се животно (имали сме куче, хамстер, рибки също), но котката най-добре ни пасна 

Дано намерите вашия любимец, Serenity'

Кучетата искат разходки, котето на моменти забравям, че го има. Отива, изляга се някъде и само за храна ме търси. Иначе костенурка, рибки, мисля друго няма, което да издържа на глад повече от 2 дена.
Клемс, голям оптимист си Аз на 14 не се грижем сама за котката, по-често мама се сещаше да я храни. Сега пак Вики се занимава повече с нея

Ивонска, а как е станало така, че чичо ти да замине за Япония?

Цвета, аз на по-малко от 14 се грижех на кучето. Но съм им обяснила, ако не се грижат за него - ще го подаря на някого. Аз зор за куче нямам, в техни ръце е изборът дали-или. 

Ожени се за японка.

Само да допълня, че забелязваме всички, надничащи от балкона!   Чудим се защо не пишете, но в крайна сметка, това е личен избор...   И русенки липсват, но се надяваме, че са добре и разчитаме поне на Ели да ги отсрамва!     

ПП. Ами, ВВенкова, Ехо и Мими?...   Я, като наминат, да се отчетат!   И Манка, и тя!  

Благодаря за споделения опит   Преди седмица се разхождахме из един птичи пазар, който организаират редовно тук и се нагледахме на толкова симпатични пернати, та сега обмислям и този вариант   Каквото и да е, трябва да се появи скоро, защото другото настойчиво желание е да стане кака, но към настоящия момент не мога да задоволя тази молба  

"Не можеш" в случая е като да "не искаш"!   Можеш, можееееш!...  

Абе аз от опит да кажа, че пернаните са шумни и много цапат. Иначе мечтата ми е да си взема жако и някой ден ще я осъществя, ако ще и от зоопарка да си го гепам

Ехо наистина липсва отдавна. Онзи ден й звънях, но не ми върна обаждането. Пак ще я "прослушам".

Ели, какво става с катастрофиралото момче? Има ли подобрение?

Иве, и аз чакам с нетърпение да видя снимки на "японското" семейство!

И пак да питам - някой има ли инфо какво става с Манана, Магнолия, Шметерлинг.........?

Пернато животно абсолютно ни забраниха.
Ники правеше кашлици с пристъпи и лекарите казаха - никакви птици.

На мен на Ехо малкия ми прозвънява телефона понякога, нали съм с А 

 Има добри хора на този свят! 
    Снощи за пореден път ми се наложи да прибирам Алекс насила.С едната ръка бутах количката с ревяща Юлия,с другата,подмишница носех пищящ и дърпащ се  Алекс.Цялата площадка,както обикновено ме гледаше кой гнусливо,кой осъждащо,кой недоумяващо.....

  И изведнъж една жена с малко детенце се втурна да ми помага.Явно само тя се е сетила ,колко може да е трудно в такава ситуация да стигнеш до входа,да отключиш вратата,да качиш количката по стълби,в асансьора и всичко това,задържайки бягащия,съпротивляващ се  Алекс.Само тя не се вживяваше в ролята на съдия,а прояви истинска човещина. 

  Чак вкъщи осъзнах,че досега през ума не ми е минавало,че е възможно някой да прояви някакво участие.Даже бременна до последния месец съм вдигала пищящия Алекс да го прибирам пред очите на цъкащите с езици,немърдащи надменни комшийки.

   Осъзнах ,че не аз,минаващата всеки път през площадката с наведени очи,трябва да се срамувам,че съм "лоша майка на лошо" дете,а те!Те,които ме сочат с пръст,че "не го възпитавам,както трябва",те ,които всъщност подават най-грозния пример на своите деца със своята повърхностност,нетолерантност и равнодушие към чуждата болка.

   Извинявайте за дългото излияние,но имах нужда да ви го кажа!

   Света не върви на добре!
   Хората са забравили,че са ,като един един океан(както каза Достоевски),от един край пипнеш,ще се откликне в другия.
   Повечето само наблюдават,оценяват и осъждат.
   Човещината и милосърдието са се атрофирали в повечето души....