За децата с необичайни имена, техните родители и другите

  • 4 450
  • 69
# 15
Кажи го това на "Маргарита, с лайна покрита" и "Дария - диария".
Виж целия пост
# 16
Да децата нямат спирачки. Но това е ниво "детска градина" и тези рими са измислени по някакъв повод, а не срещу самото име на детето.  Чакай да видиш какво става в училище с децата с "различните имена". Когато чуят името и автоматично се настройват, без да проверяват какво е детето. Колко трудно ги приемат и включват в групичките. Там е проблема с необичайните имена, трябва да имаш изграден мироглед (това включва и толерантност, дето хлапетата я нямат), за да приемеш нещо необичайно.

ПП Научната фантастика е изградена от необичайни идеи, поставени на необичайно място, така необичайната идея става интересна и по-лесна за възприемане.
Виж целия пост
# 17
Моето име се струваше необичайно на съучениците ми (повечето твърдяха, че не са го чували, преди да се запознаят с мен), но не са ми се подигравали заради него. Имах прякор свързан с името си, но той не дойде от него, а от скобите, които носех на зъбите си няколко години. Не мога да кажа, че са ме включвали и изключвали от дадени групи, заради името. По-скоро всички бяха любопитни защо се казвам така и дали съм изцяло българка. Имаше моменти (но не продължителни), когато съм искала обикновено име за себе си, но това беше по-скоро защото се дразнех, че никой не успяваше да чуе името ми правилно от първия път. Просто споделям личния си опит, никога едно твърдение не може да бъде вярно във всички случаи.
Ще стана банална с този случай, но най-сериозната подигравка с името на даден човек, за което се сещам, беше с една Райна, която не си харесваше името и се прекръсти на Рени. Предполагам има значение ти самия какво отношение показваш към името си.
Виж целия пост
# 18
БориславМ, говориш наизуст. По лесно е да приемеш, че децата с необичайни имена биват приемани по по различен начин от тези с прозаични такива, но това не е вярно. Зависи си от детето и от един куп други неща, какво да правят примерно пълните деца, или твърде нисичките, или твърде високите, или тези с лунички, или тези с очила, какво ще направиш с детето, което носи брекети, за да не му се подиграват? И още нещо, децата в детската градина да не би да не се обиждат от такъв тип подигравки, че да е все тая за въпросната Маргарита как ще й викат в детската градина, стига да не й се подиграват в училище? Тук се намесват неща като възпитание, които са по важни за това как се възприема детето, отколкото какво казват другите за него - не можеш да го предпазиш от всичко и винаги, все едно ако знаеш, че ще ти се роди дете с лунички, да не го раждаш, понеже ще му се подиграват. Името е най най малкия проблем, ако решат да си правят майтап с някого, повярвай ми. Аз съм Жени и цял живот някой за нещо ми се подиграва, обичайното ми име далеч не ме е предпазило от това.

Определено има значение личното отношение - не само към името си, а към всичко. Ако не се притесняваш от излишните си килограми, никой няма да може да те обиди на тази тема.
Виж целия пост
# 19
Децата могат да не обърнат внимание на много необичайно име и да измислят прякор на най-обикновено. В това са много изобретателни. И винаги в основата стои отношението към детето, а не към името.
Виж целия пост
# 20
Съгласна съм с мнението на МГМ, до този момент никой не се е подигравал, на детето ми нито за името, нито за очилата.
Виж целия пост
# 21
БориславМ, говориш наизуст. По лесно е да приемеш, че децата с необичайни имена биват приемани по по различен начин от тези с прозаични такива, но това не е вярно. Зависи си от детето и от един куп други неща,  

По татово време в 5-ти клас дойде едно момче от смесен брак с необичайно арабско име. Първите 1-2 месеца беше изолирано и само строгите учителките успяваха да го предпазят от заяждане. Детето си беше съвсем нормално приятно и възпитано( както после разбрахме), но го приехме наравно чак към края на втория срок, защото някой му измисли приличен прякор. Още помня прякора и детето, но не и името му. Сигурен съм, че името му е било напълно нормално за неговите родители и тяхното обкръжение, но беше много необичайно ( и трудно за произнасяне) за нас ( като деца де).
Избягвам да говоря наизуст за сериозни неща. Името на човека е една от думите, които най-често чува и употребява през живота си, и е едно от първите впечатления, които оставя у другите хора — добро или лошо.

  Когато ме сърби клавиатурата, я начесвам в "клюкарника" или в един друг форум   typeuu    surpriseuu
Виж целия пост
# 22
Когато дойде ново дете в 95% от случаите е изолирано и това продължава повече и от 2 месеца. Ако детето пък се отличава по нещо от останалите процентите се увеличават. Под отличаване нямам предвид името.
Виж целия пост
# 23
Никога в детските си години не съм срещала проблеми с имената и прякорите. Да в училището и детската градина много деца имаха прякори римувани с имената, но те зависеха от самите деца и дали те са приятни на останалите. Почти всяко име може да се римува  и да му се измисли прякор, но факт е, че деца с еднакви имена в една и съща среда може да не получат еднакви прякори и отношение.
В днешно време децата са свикнали на много по различни имена и мисля, че родителите са по тесногръди в това отношение.
Виж целия пост
# 24
Било е, по татово време. Тогава, и децата с нормални имена са били- зъбати, очилати...
Виж целия пост
# 25
Моето име е съвсем нормално за България. Родена съм в чужбина. Акушерките, които са ме израждали, са били шокирани, че така искат да ме кръстят. Израснах в среда, където и името, и фамилията ми се считаха за шантави. В един момент свикваш с вниманието и претръпваш. Не се чувствам увредена по никакъв начин.

В днешно време децата са свикнали на много по различни имена и мисля, че родителите са по тесногръди в това отношение.

С това мнение съм напълно съгласна.
Виж целия пост
# 26
Ами да, напоследък контактувам с един американец, за когото моите най най най обикновени три имена са супер странни и дори смешни, добре че личното ми име има свестен еквивалент на английски (за него е по лесно да разбере и произнесе Джени, а не Жени), но това не прави името ми необичайно за България, а за целия останал свят. В Русия пък ще ми се чудят защо съм с мъжко име. За тук обаче е съвсем, съвсем нормално, и, пак казвам, никак не ме е предпазило от подигравки.
Виж целия пост
# 27
Имала съм съученици в първи клас - ........ и ........ . Израстнала съм със съседка ........ - пише тук, във форума  Simple Smile  И ........ имах, съученик - и то е рядко и странно, май, нали? Не е имало подигравки, не са били изолирани, не са били делени, не е подхождано към тях с предубеждение и съмнения. Истината е, че едва наскоро осъзнах, че това са редки и уникални имена. Тъй, като съм се срещнала с тях в съвсем ранна детска възраст, приела съм ги като най- нормални. Дори не мога да преценя .......... за тази група ли е или не  Thinking

Колкото до родителите, убедена съм, че няма общо с комплекси  Simple Smile Не мисля, и че е до някакви грандомански очаквания към детето. В тези четири случая, които споменах, за 3 от тях знам, че са кръстени на баби/дядовци, а за 4-я случай не знам. Аз бих/искам да дам на детето си рядко и интересно име - така го чувствам, така би отговаряло на моята душевност и би отразило отношението ми към света и живота.

Моля, не цитирайте мнението ми в тази част, в която са изброени имена, ще редактирам след малко и ще ги изтрия, за да не им висят имената в интернет! Благодаря!
Виж целия пост
# 28
За мен две от имената са си съвсем обичайни. (предполагам би познала кои две и без да ги пиша) Специално с едното познавам 3-4 човека.
Виж целия пост
# 29
Затова е и трудно да се прецени, кое име е необичайно и кое не. Тука е обсъждано като необичайно - за България, името Марко. Ми, в селото на баща ми са около 10-тина мъже, от различни поколения с това име  Simple Smile На мене ми е даже често срещано.  Simple Smile

Тия 4-ри, които съм споменала за редки, са ми единствени познати хора с това име. Включително и по телевизията не съм виждала втори, по надписи на предавания и подобни източници.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия