Любители на кучета-19

Добро утро! 

Много е сладка,всички тези пози са ми познати..........

Не съм чела последните 2 страници  За бързо се включвам защото след грипа ме тръшна и някаква пролетна умора и направо отврат 
Само се включвам да благодаря на Витаминчето  С удоволствие бих се навила да снима нашата мамина сладка ,но ме е страх да я пусна в Борисовата . За кучето на приятелката ми , то е Бигъл и имат почти същия проблем с пускането... Иначе с удоволствие 
Честит рожден ден и от мен на рождениците , много здраве , весели игри и пълни купички с вкусни неща 
 
Връщам се да дочитаааммм 

Много ви благодаря, страшно сте мили!  

Дарито, не се справихме с тортата  . Всъщост, това беше почти тройна доза храна, иначе щеше да е съвсем смешна тортичката. Джеси първо изрови гранулите, след това изяде лакомствата, а консервата почти не я пипна  

Реа, Нора е чудна! И много хубава възглавничка!  

m@msy,   страшно готин "терлик" си имаш  

жгмъц, страшни стойки!  

Да се включа и аз в диалога за големите/малките кучета. Абсолютно съм съгласна, че отговорността е само и единствено на стопаните. Джесика е мизерно малка, но я възпитаваме като истинско куче (леле, как звучи само!  ). Имам предвид - никакво ходене при хората, когато сме навън, никакви боклуци от земята, никакво пипане на моето куче от чужди хора. В това отношение с нея имаме страшен късмет - навън тя е абсолютно незаинтересована и изобщо не реагира на външни дразнители - подсвиркване, пляскане с ръце, клекнал човек, който я вика. Не реагира дори на наши приятели, които я викат по име. Върши си някаква нейна работа, души си нещо и не обръща внимание на никого. Само с децата беше по-трудно, защото ги обожава, но свикна да не ходи и при тях.

Навън имаме две правила - не разрешавам някой да ми пипа кучето и никога не казвам как се казва. Всъщност, навън използваме кодовото име "Джулика", тя така или иначе реагира само на моя глас, независимо какво казвам, много хубаво допълнително объркваме хората за името ни   Гледам, че и на кучета не реагира особено - като излизахме с пекинезо-пинчера, само я подуши, не изяви желание да си играят, вървеше съвсем отделно от него  

БориславМ, аз разбрах, откъде дойде недоразумението с вестника  "Вестникът" за наказание при нас беше половин страничка от вестника, навита на руло, така че е точно така, както пишеш ти - само произвежда шум, не може да нарани кучето 

Да са живи и здрави рождениците, да радват стопаните си, да бъдат много гушкани и глезени, да хапват само лакомства и пържолки и да тичат на воля на най-зелените и чисти полянки  !!!
(Малко на патерица е поздрава  , но ще ме извините!)
Относно големите и малките кучета: За съжаление има много прости и неграмотни хора, които смятат, че като имат голямо куче, парка е техен и не трябва да се съобразяват с другите  . Заради тях страдат и тези, които подхождат с цялата отговорност към отглеждането на своя любимец. Защото е много трудно да убедиш хората, че ти си грамотен и отговорен, твоето куче е възпитано, чистиш си след него и наистина не представляваш проблем или опасност за никого.
Но има и един друг момент - има много стопани на малки породи, които истерично започват да дърпат или вдигат на ръце кучетата си дори и в ситуации, когато това не е необходимо. По този начин създават допълнителна психоза. Какво толкова ще се случи, ако неагресивна немска овчарка подуши чихуа-хуа?

mmmshushy80, как да се абстрахирам от насочен срещу нас пистолет? Случи ни се и това. От пръв поглед ни се поставя диагноза "опасен" и край!

flambe, чувството на отговорност се гради още в най-ранна възраст. Колкото по-късно, толкова по-трудно. Но ние можем да помогнем като създадем правила, по които всички да се ръководят, за да споделят времето на разходките и това време да бъде приятно. Като не можем да бъдем отговорни, можем поне на малко толерантност да се научим.

Ето предложение - всеки да напише по едно правило.

Ето правило, което спазвам аз - на влизане във входа винаги изчаквам ако някой излиза. На излизане моля мен да изчакат. Тясното пространство и ехото може да изнерви кучетата.

Деси, mamavili, хайде, включете се с ваши правила.

Gugito, предложи на възрастната жена с овчарката да потърси територия или време, където и когато няма други животни. Аз съм намерила няколко варианта къде да пусна да потичат моите.

И да, с пуснато на воля куче, независимо от калибъра, можем да подразним някого. Не трябва да забравяме, че има и такива, които не обичат животните. Моите трудно ще сритат (затова пък ще им извадят пистолет), но мъниците... 
 
Snarky Chimpfanny, има два начина да се справите със ситуацията - да я държиш на повод или да я научиш на команди "стой" и "не".

m@msy, твоята тарлъчка е сладка бонбонка. Говориш като типичен стопанин на териер - всяко куче на повод. Така е редно. Към твоите причини мога да добавя още 100 поне. 

m@msy, тоз терлик голяма сладурка   ... , а аз вчера като отидох на разходка  с Рошко един дядо ми вика " .... ооо къде си го пъмъкнала този плъх ... , че и му чистиш след него "   не схванах нито шегата , нито нищо , ама то простотията ходи по хората. Просто ми писна да ми се подиграват като правя редното някой да не нагази акитата му  

жгмъц, много готини стойки ... Роши прави нещо като челна стойка когато иска да го голят по гърдичките ...много е смешен , трябва да го снимам  

Джема, много съжалявам , че сте претърпяли и това , освен да те прегърна   ... и на мен ми писна да ми се подиграват че чистя на Рошко , усещам се като бълък някакъв  

Ами аз в тази връзка ще кажа, че винаги почиствам след моя сладур /това е нашето правило/ и дори когато ходим в центъра , понеже там е доктора ни , съпруга ми винаги от вкъщи старателно тъпче в джобовете пакет мокри кърпи и торбички , да не би случайно да се изложим някъде и да ни направят забележка.

Правилото ти е страхотно! Мисля, че е и задължително вече или е само препоръчително?

А за сравненията - плъх, а?  Чакай аз да ти разкажа:
Разхождам Ерка по улицата. Изведнъж виждам на 50-тин метра пред нас някакъв дядка ръкомаха срещу ни и бързо ни приближава. Като ни стигна, запъхтяно ми вика: Абре, момиче, Я мислЕх, че коза водиш, а оно -  куче..."  (оно на шопски диалект = то )

   
А за сравненията - плъх, а?  Чакай аз да ти разкажа:
Разхождам Ерка по улицата. Изведнъж виждам на 50-тин метра пред нас някакъв дядка ръкомаха срещу ни и бързо ни приближава. Като ни стигна, запъхтяно ми вика: Абре, момиче, Я мислЕх, че коза водиш, а оно -  куче..."  (оно на шопски диалект = то )
[/quote]  хихихихи , направо ме развесели 

Моето правило, че никога не се возим с други хора в асансьора.
И при влизане, и при излизане, пускам хората.
Джемма, при нас проблема май е друг. Когато има деца, възбудата й се качва на макс. "Стой" и "не" ги знае прекрасно, но в тия моменти все едно не е тя.
Е, в неделя сме на курс, моля, пожелайте ни успех.

П.С. Мен ме заплашиха, че ще му убият, задето голдънката ми подуши човек. Добре, всячески се опитвам да не го позволявам. Но не мислите ли, че понякога и другите хора доста преувеличават? Защо не гърми глутницата, която най-редовно напада хора до блока ни? Ей това не разбирам.
И как така ще ми отправя заплахи?!?!?! Яд ме е, че не предприех нищо тогава. И той ме заплаши след като най-възпитано му се извиних.

При мен е същото 

Според мен хората са наплашени именно от глутниците и затова реагират така. Понеже бездомните песове си нямат човек и няма на кой да се развикат, си го изкарват на нас. И на мен ми се случи един младеж да рита кучето ми, след като го подуши, гарнирано с "любезности" относно майка ми и т.н. 

А истината е, че има наредба на СОС, според която всички кучета трябва да се разхождат на повод, колкото и да ни е неприятно ...

Ние също винаги сме на повод (ох, че смешно звучи това за нас  ), акото също винаги си го прибираме. Ние въртим кръгчета пред блока, отначало пенсионерите на пейките ни се смееха, но след като възпитано им обясних, че те ще са първите, които ще го настъпят на пътеката, ако не го прибера, престанаха. Дори почнах да чувам коментари: "Кога всички ще се научат да го правят?". 


Мерси 
Истерията на стопаните на малките породи е обяснима - по-лесно е да си вдигнеш кучето, отколкото някоя овчарка да го настъпи или да го изплаши. Изобщо не можеш да си сигурен, че голямото куче, което се приближава към вас, не е агресивно, не му го пише на муцуната  . Ако се познават - да, не съм против, но по принцип избягвам ДОМАШНИТЕ кучета, те са много по-непредвидими от уличните (поне за мен).

Джема, мнооого неприятна случка!  А с историята за козата направо ме уби, още се смея! 

Моите правила горе-долу ги написах и в предишния пост: винаги прибирам акото, не казвам името, никога не посягам да погаля чуждо куче, било и познато, никога не разрешавам да галят и викат моето.

Здравейте, от няколко дена ви чета, прочетох и последните 2 теми с голям  интерес  Така че, аз вече малко ви познавам, затова да се представя.
С моя приятел днес си взехме кученце лабрадор, тоест той го взе, аз в момента съм в София,  а той живее в Истанбул. От няколко месеца си говорехме за тази стъпка и мислехме да го направим  когато аз се пренеса при него, но така стана, че наши приятели имаха кученца, той видя едното и се влюби в него и решихме да го вземем. Съдба.    Малката се казва Нерèа, нямам търпение да я видя, днес като я взе и ми се обади я чух да хълца в колата 

Ще я гледаме в апартамент, но е достатъчно голям за куче, има и тераса на която дори може да се играе. Избрахме тази порода, заради любовта и към водата, ще има възможност да плува често, а името, което избрахме идва от гръцкия бог Néreys, което значи голям плувец, освен това кученцето е черно, а на италиански (приятеля ми е италианец) нера значи черна.

Никога до сега не съм имала "свое" куче, в къщи сме гледали, но аз бях малка и за него се грижеха баба ми и дядо ми, горе долу имам представа какво ме очаква, но много неща не знам и се надявам, че тази тема ще бъде полезна за нас.

Ами, това е за сега   

Навън сме винаги на повод, докато стигнем до полянката, там го пускам. По местата, в които има движение на хора или коли го карам да ходи “на ред“, спра ли движение, той трябва да седне и да изчака на място докато не тръгна. Когато го пусна буквално не откъсвам очи от него и се стремя да не съм на повече от няколко метра. Ако видя, че е пуснато някое от агресивните, подминавам и се стремя всячески да избегна срещата. Доста го строявам от време на време, главно да стои на място, ако преценя, че е неспокоен, дори и да има играещи кучета около нас. За което нееднократно ме обявавах за садист другите стопани и имаше доста подхилквания по адрес и на мен, и на мъжът ми. Не му позволявам да души хора и кучета, не пипам други кучета, не обичам да пипат и мойто, но го правят и обикновенно си замълчавам. Не давам да му дават и лакомства чужди хора и съответно да подскача и да се моли, но и там една част не се съобразяват и засега ни е проблем. Това е общи линии.
Между другото най-големия ми страх е, че може да ухапе някое куче. Въпреки че е малък, зъбите са му с големина на голямо куче/ Kukita може да го потвърди/ и е като крокодил в устата.