Имаме си НОВИНА, БОРЯНА роди се във АПРИЛската тайфа!!!!

И аз бих, ама не било писано, така че мен ме ориентирайте към есенно-зимните възможности

Хора, същата работа е и при нас с тръшканията.... Ответната реакция от моя страна е на периоди по-скоро - лятото такива истерии и такова увещаване за най-малкото нещо беше, че съм шамарила дупе и още как!
После идва другия период, в който наистина имам търпение и то много, работя само с висок и превисок тон.
В някакъв момент малката се научи да отива при другия като не й изнася, и с мъжа ми го играехме на добрия и лошия полицай сигурно половин година, за да може изобщо да я сложим да спи да речем към 21.00-21.30, когато вече едвам гледаме за сън, пък малкото не се предава.  

Хелън, според мен дори и да не го споменава, появата на Боряна е причина за поведението на Еличка, в смисъл това пренарежда досегашния й свят и я изнервя! 100000 % е свързано с бебето, да знаеш! Не че много можеш да направиш, ще си е период това, поне при Лидия беше така и продължи не малко като време. Единственото като съвет - трябва да имаш дори и половин час само да се занимаваш с Еличка на ден, а друг да държи Боряна през това време.

Ласи, и при моите е такава любов, търсят се постоянно, просто няма начин единия да прави нещо, и другията да не участва и в проекта! Коси сутрин като отидем в стаята да ги будим с баща й (спим отделно засега ), търси да я гали по

За зодии - препоръчвам везни. главичката, много са ми сладк.  При нашата разлика съм убедена, че Лидия няма спомен отпреди появата на Коси, изобщо не помни да е била самичка.

Здравейте момичета, вчера писах, писах по темата, а комютъра ми се изключи сам, така ме е яд - бях разказала на дълго и широко, а сега вече не ми се пише повторно 
на кратко - вчера Боби направи същото като Елица, едно към едно, не можех да повярвам какво чета - все едно аз съм разказала за моя ден. С тая разлика, че аз бях сама с двамата и накрая го взех на ръце и по пижама в детската - там го облякоха  Директорката е провела сериозен разговор с него, не знам за какво са говорили, но Боби само е запомнил, че е умно момче и няма вече да прави така - хайде да видим днес 
И да ви кажа не е от зодията - Боби е телец - такъв инат на света няма. По точно има де - аз бях същата като малка....Единственото, което ме успокоява за сега е, че аз бях същата като малка, а станах човек 
Понякога се чувствам неспособна майка, лоша майка....Не мога да се справям с капризите му...
А зЗара, нали и тя ми е дете - с нея нямам такива проблеми, айде сега кажете ми - къде сбърках с Боби 
А ако с възрастта не премине - много се плаша, какво ще стане като порастне.
Иначе в детската е най-добрия, най-послушния, само го хвалят, в бабини си също - кротко агънце - в нас звяр - значи в мен е причината 
И да ви кажа - книгите за възпитание мен само ме подтискат - като ги чета стигам до извода , че не съм очертала ясни граници на допустимото и нямам авторитет на родител - в крайна сметка спрях да чета, оправям с е с каквото ми хрумне.
За отношенията между двамата - много се обичат, да ама като са разделени - непрекъснато плачат един за друг - заедно ли са - само се карат за играчки, дърпат си от ръцете един на други накрая се стига до скубане и хапане, бутане, направо бой, аз не ги бия, но те си наваксват.

За сега наказвам - прибирам любими играчки на високо на секцията - да ги виждат, но да не могат да ги стигат, до като аз реша, един конструктор стоя там повече от месец. Понякога казвам, че изхвърлям нещо и го скривам за по-дълго - например на тавана. Но това понякога си е наказание и за мен самата.
както и да е - според мен е до харакер на детето - кой каквото и да ми обяснява, че е успял, щото е бил твърд и постоянен, аз не вярвам, точно защото имам две деца и двете са различни все едно са от различни родители. А може би така ми харесва, за да не чувствам аз виновна, знам ли - родителството наистина е най-трудната професия 

Ауууу не можете да си представите колко се изчервих  ....Пете, тенк ю за милите думи, трогната съм  , но според мен съм много даааалеч от идеалната майка. Да, наистина, децата ме слушат много, но като своя основна грешка ежедневно отчитам нервното си поведение. Което всъщност не са точно нерви, а някакъв стремеж да съм идеална във всяко едно отношение и това ме държи напрегната от сутрин до вечер. А и не си представям ситуацията по различен начин, защото няма как да се примиря с посредствеността! Съответно очаквам същото и от децата.....а сега кажете ми, че грешката не е в моя телевизор 

Иначе и аз викам много, от време на време пошляпвам, което всъщност е рядко, защото за сега викането има ефект. Да и аз съм чела доста за позитивното възпитание и това, че викането по децата съвсем не е правилния метод на възпитание, но уви аз не успявам да го прилагам. Рядко ми се получава да се прибера от работа и да съм спокойна То всъщност и през почивните дни не ми се получава, точно защото като са двамата заедно и нон-стоп се драчат за нещо, все нещо делят... Издържам около 3-4 часа спокойна и после....пак се почва викането....и така до понеделник, когато и аз като Ехмея идвам на работа с най-широката усмивка 
Но определено мога да кажа, че вече не ми е толкова трудно с двамата, вече си личи, че са големи, че разбират, като им говоря. Осъзнавам, че ако им е заето съзнанието постоянно и с различни дейности, т.е. да се занимаваме с тях постоянно всичко е на 6. Но и това не може да е всеки ден...все пак и аз съм човек и дом имам за поддържане.....абе знаете как е....лудница, но пък сутрин като се събудя и знам, че сме живи и здрави и като им видя усмивките - няма как да не тръгна и аз с усмивка на работа.

Хелън, много сте сладки!  Ти изглеждаш прекрасно! Пожелавам ти най-вече спокойствие и търпение. Всичко ще се нареди  с времето. За мен е много важно детето да не е само и да има близък човек в живота, на който да разчита. И сега колкото и да се карат си мисля, че след време това ще отмине и ще са щастливи братя или сестри!

Благодаря за идеите за зодии. Имам си един телец в къщи, мъжо, верно че е кротичък, ама и какви телци други познавам, олеле, големи инати. За везни и аз се замислих. Накрая ще е май каквото дойде, няма да го върнем 
Да ви се оплача при нас ентусиазмът за детската градина се изпари. След като 3 дни си стоя в къщи, тази сутрин такъв рев беше, половин час не мога да я успокоя, накрая я вкараха ревяща вътре, направо ми се късаше сърцето. И сега ми е едно притеснено, ужас просто. Накарах майка ми да ходи да провери дали се е успокоила, уж след музикалните занимания е малко по-спокойна, да видим довечера какво ще кажат.
А за децата с малка разлика да кажа, ние със сестра ми сме с 2 години разлика, толкова се биехме и карахме като малки, все деляхме нещо, те че и сега не се караме, но пък толкова се обичаме, и винаги сме били много близки приятелки най-вече и заради малката разлика, Общо взето винаги в една компания сме си били, все заедно навсякъде, даже ни мислеха за близначки.
Хайде стискайте палци Дари да не плаче повече днес.
Хубав ден от мен   

Хаха, как се смях на поста ти Милена
Според мен момчетата са по- големи лигльовци като малки, но пък в някои отношения са по- лесни като големи. Ще поживеем, ще видим дали е така. (Бе и аз съм стрелец  )
Бибо, не мисля, че може много, много да се планира това 

Lurdes - засега се движа по твоя план : ) с везната, пък ще видим. Много ми е далечна тази зодия : ) Вчера се сдухах (русенски лаф, от Иван го знам - значи, да се подтиснеш), защото Боряна не ака като човек, ами пръцка с малко ако по около 1000 пъти след всяко хранене - една торба памперси отиват, де да я знам кога ще й е споледния пръц...та се сдухах, защото Елица беше същата и аз реших, че ще е същия темперамент, биохимия и т.н....Значи, момичета -   ...Ами тогава свен едно УФ да кажа! И Емма - не смей да се хвалиш така без да кажеш Пу-Пу в началото! Ванче - и ти за Зара - рано му е още да се хвалиш   Според мен са им дали нещо в ДГ на Елица и Боби онзи ден - от хапчето "Подлуди мама след 12 часа"   Миленка - това за наказанието в стаята го пише в книгите (още не съм ударила Елица с тях  ), но как да я заведа там, като тя не отива...пише, че трябва да се занесе - и ако не стои родителят да стои пред вратата и да я държи да не излезе   и аз кво печеля от това - 10 минути да държа вратата на детската ли? Бибобибо - и при нас като е само с мен или с баща си е по-добре, отколкото, когато сме заедно...
Никито - ами ако сав с кестени, носи кестени, камъни...кво пък, и това ли е глезене? А дали става с носене на стихче или песен Аз пробвах щото онзи ден - не става!!!
Тази сутрин беше една нормална сутрин! Дори изпих едно кафе на тишина (с 1/8 лъжичка кафе, да не ме награбите сега...).
Целууууууувки! (ВаняМ нищо не изкоментира за четвъртия гений : ) )

П.С. Сестра ми е с 4г6м по-голяма от мен. Имам ясен спомен, че като се биехме, тя само ме стискаше, пазеше ме да не ме удари, а аз пищях, хапех и скубех, защото друго не можех...веднъж я ударих с дилафа, бяхме с печка с дърва. Проблемът беше не удар, ами това, че й оцапах дънките, които си беше купила от ГДР като ходи там с народните танци..и те не се изпраха - немска му работа...това беше най-големия удар за сестра ми! Аз съжалих и веднъж тя ме видя, че се опитвам в едно огромно корито да ги изпера, с една четка...сестра ми ме прегърна и ми каза да не се безпокоя, обеща ми, че някой ден ще имаме толкова пари, че ще можем да си купим колкото си искаме дънки. После тя стана студентка, точно в началото на 90-те, и ми купуваше страшно много подаръци от Пловдив. Веднъж ми купи дънки-пирамид и ми каза, че и аз й дължа едни дънки  Имаме голяма разлика, не сме като приятелки, но след мама се сещам за нея...

Нищо не казах, защото онемях, Хелън  
Макар, че съвсем наскоро четох, че идеалната възраст за майчинство е 40 години (повече инфо тук), а аз таман тази година ги изпълних  
И като се замисля хората са донякъде прави - аз Косьо го родих почти на 37. И друг път съм казвала - това ми е най-осъзнатото майчинство. Толкова му се радвам и дори не мога да му се ядосам истински...Точно както бабите   Ма то майка ми стана баба на 43, така че...

Иначе в зодии аз не вярвам, Вярвам само на гени Мъж ми е Козел (Козирог, де), голямата щерка е Рак - ами като под индиго са  

Така че не е важно кога ще ги правите децата, а ского  

То аз съм такъв инат, явно на мен се е метнала 

Хелън, като четях за сестра ти, се сетих, понеже аз съм по-голямата с 2 години, като се биехме като малки аз все я пазех да не я удрям силно, а тя се дереше все едно съм я пребила, а пък аз стисках със зъби като ме удря, и накрая винаги аз го отнасях, и досега продължавам да си го имам този закрилнически инстинкт към нея.

Ехмея, така си е, но не пречи поне да опитаме 

Добро утро Къде изчезнахте всички 

Ние започнахме седмицата с жесток рев в детската градина Тъкмо вече се бях успокоила, че преодоляхме този проблем и тази сутрин....Толкова жално плачеше миличкото ми дете  Сърчицето му тупкаше като на уплашено зайче... Нямам търпение да стане следобед да отида да си го взема 

Иначе за уикенда бяхме на Копривщица. Времето беше чудесно. Изкарахме си страхотно 

И нещо смешно - Коско се е научил да свири с уста и сега всяко обръщение към някой е свързано с подсвиркване. "Мамо", фюююют. "Тати", фююют и т.н. Чуда се дали и на госпожите в градината така ще им подсвирква И как ще реагират те 

Лека и спорна седмица ви желая 

Здравейте и от мен момичета  Не бях влизала няколко дена във форума и вие писали писали голяма активност браво на вас  Като ,чета постовете ви за поведението на децата малко се успокоих ,тъй като си мислех ,че Габи вече съм я изпуснала във възпитанието  Напоследък простто немога да се справям с нея като започне искам червената чаша ,след малко неискам тази искам другата ,да не ви разказвам с дрехите какво чудо е имаме определени дрехи който тя иска да облича другите си седят ей така нови необличани тък като тя не ги харесвала били ГАДНИ както тя се изразява  Като почне да се инати за някакви дребни неща направо откачам удрям я през ръцете или по дупето ,но тя реве тропа с крак и вика искам ,докато нестане на нейната неспира ама като ви казвам това инатене продължава 1 час -2 часа и тя си реве реве,наказвам я в другата стая и така..... Незнам нищо не се получава в повечето случай и се надявам да е нещо което ще го израсте и ще отмине.

Хелън много сте хубави и бебка е една сладка малка само да я гушнеш   

Ох, да ви кажа, при нас наказанието хич не действа. Изпада в по-голяма истерия, и накрая аз съм наказаната. При Невена действа друга тактика - трябва така да изкарам нещата, че тя да реши да направи това, което съм наумила. Ако действам с директна конфронтация, получавам още по-решителна съпротива. Овенче, какво да се прави. Друг номер, който понякога помага е да реагирам в стил "оле, кой ми е сменил детето. Моето е едно такова добричко, а това тук е сърдито и не слуша". Докато се обърна и хоп, отново си ми е дошло добричкото.
За удряне и дума не може да става, само леко да й повиша глас се почва такъв жален рев, че не сварвам да се обяснявам как моята забележка не е "каране".
Най-голям проблем са ни ужасните писъци, които ми продънват главата.  Не знам вашите така ли пищят, като искат нещо, но при нас е ужасно направо. В градината няма и помен от това - госпожите се скъсват от похвали. Казах й, че от всеки писък ми се забиват иглички в главата и уж прояви състрадание, да видим.

За дрехите, и Дари е така-иска все розови, лилави, на картинки и пр. Едната баба си нема работа и й купи един черен кадифен панталон, еми не е пробван даже. Друг е въпроса, че и аз хич не се кефя на черни дрехи за деца, ама тва е друга бира, дет' се вика. Та така, сама си ги избира дрехите, сама си ги облича и всичко. В градината я хвалят, а в къщи ние си я знаем каква е лудетина При нас най-ефективно е оставянето да реве в стаята (седи и не се опива да дойде , преди да сме я "освободили" от наказанието), или да го обърна и аз някак, че все едно тя го е решила, ама не винаги мога. За шамарите вече писах, та тъй ..ефективни или не, чат пат се случва, но рядко и по дупето. Иначе и тя е много чувствителна и почва да реве още на повишен тон..

Ех, че раздвижване:) Толкова интересни теми и така се зачетох:)
Обещавам скоро по-дълго да разкажа за нас, междувременно се включвам само с горещо препоръчване на една книга - Твоето компетентно дете на Йеспер Юл, има я на български и на българския пазар. Доста е по-различна от традиционните подобни книги и доста революционна, но и полезна и прекрасна, наистина!

http://www.capital.bg/light/neshta/razkaz/2011/10/27/1189171_tvo … kompetentno_dete/

Ясмина, тъй кято знам, че имаш Киндъл, а и по усет си тръгнала по един възпитателен път, много добре описан от книгата Unconditioanal Parenting- възпитание без наказания, но забележете и без поощрения. Много ме накара да се замисля и ми е много полезна наистина:

http://www.amazon.com/Unconditional-Parenting-Moving-Rewards-Pun … nts/dp/0743487486

Позволявам си да препоръчам горещо и тези семинари по ненасилствена комуникация:

http://www.facebook.com/event.php?eid=280128655342039

И всичко това далеч не значи, че Марти няма гневни моменти и изблици, напротив. Но някак си тези книги и методи ми показаха и научиха да гледам по философски на тях, да си ги обяснявам, да не се чувствам виновна и най-вече да осъзная колко безполезни са наказанията, дори и поощренията, но като почета още малко ще се изкажа по-компетентно:)