Честит празник със закъснение на Бърборанчето, Гого Донин и Георги на Слънчогледчето!!!
Ние сме си в БГ. Имах нужда от няколко дни на климатизация, а и докато се подредя в "другото у нас". Видях малко зор в началото без кошара и бебешки решетки, че нали знаете моето е много своенравно, но вече си сглобих кошарата(с помощ от мъж ми по скайпа) и сега си имам качествен затвор за Непослушелика.
Вчера я оставих в детския център (вашия, Наде) и се накефи уникално. Цял ден игри, а мама на фризъор. Ще взема да свикна така
Оставям я и на бабите за по 2-3 часа, което за мен си е голяма екстра.
Всичко и е приключение, понеже е ново и различно. Първия път като я пуснах по Главната да търчи и запищя от кеф. А там въртележки, влакчета, надуваеми замъци. И направо няма насита. Разправяме се половин час като трябва да си ходим от люлките.
Имам и един куп работа за вършене, както и няколко есета да предавам, докато съм тук, но смятам и добре да се поглезя, защото след първите четири месеца бременност определено имам нужда.
Коремчето расте, неразположения нямам, освен лека умора на моменти, но това е нормално. Пия си желязото и чакам тези дни да усетя първите движения. Ще ходя и да го шпионирам бебето дали е момче или момиче, но малко по-нататък.
Лорини, браво на теб за стаята! Катерина е късметлийка!
За езиците-засега чакам български и английски да проговори, а после мисля да почне испански. Любимата й Дора Изследоватлката нали говори спаниш, та покрай нея вече знае няколко думи. Тъкмо и аз да го понауча малко, че от едно време ми е мерак.
Виж целия пост
Ние сме си в БГ. Имах нужда от няколко дни на климатизация, а и докато се подредя в "другото у нас". Видях малко зор в началото без кошара и бебешки решетки, че нали знаете моето е много своенравно, но вече си сглобих кошарата(с помощ от мъж ми по скайпа) и сега си имам качествен затвор за Непослушелика.
Вчера я оставих в детския център (вашия, Наде) и се накефи уникално. Цял ден игри, а мама на фризъор. Ще взема да свикна така
Оставям я и на бабите за по 2-3 часа, което за мен си е голяма екстра. Всичко и е приключение, понеже е ново и различно. Първия път като я пуснах по Главната да търчи и запищя от кеф. А там въртележки, влакчета, надуваеми замъци. И направо няма насита. Разправяме се половин час като трябва да си ходим от люлките.
Имам и един куп работа за вършене, както и няколко есета да предавам, докато съм тук, но смятам и добре да се поглезя, защото след първите четири месеца бременност определено имам нужда.
Коремчето расте, неразположения нямам, освен лека умора на моменти, но това е нормално. Пия си желязото и чакам тези дни да усетя първите движения. Ще ходя и да го шпионирам бебето дали е момче или момиче, но малко по-нататък.
Лорини, браво на теб за стаята! Катерина е късметлийка!
За езиците-засега чакам български и английски да проговори, а после мисля да почне испански. Любимата й Дора Изследоватлката нали говори спаниш, та покрай нея вече знае няколко думи. Тъкмо и аз да го понауча малко, че от едно време ми е мерак.
, ще ни трябва нов комп в най-скоро време, макар че той сигурно пак ще е лепнат за мен 
.
! Чакаме снимки, в Белгия е приятно, а Брюксел има доста интересни места.
! Наистина отбиването му беше голям шок за мен специално. След Великден, се върнах във Варна на работа, а той остана в Ракитово с баща си. За спиране на кърмата пих само чай от салвия и то не кой знае колко - 3 дни. Цедях по малко /около 20 мл/ на ден и в началото течността се абсорбираше, та все бях подута, но и това отмина. Марти рядко ме е търсил и ако говорех по телефона с него, доста се разстройваше. Когато се върнах /пътувах през нощта/, сутринта той като ме видя веднага си поиска "тоци" както обичайно, аз отказах и той заплака. Така през целия ден отбивах атаки и все намирах с нещо друго да го занимавам. На следващия ден вече не се сещаше за "тоци". Хубавото е, че през нощта спи без да се събужда, лошото е, че едва успявам да го приспя 
. Това ми е най-големия ужас - на няколко пъти се случва през деня да не спи изобщо. Та това е в общи линии - след 2 години 3 месеца и 15 дни, кърменето приключи. В началото беше ужасно, имах моменти на нежелание за кърмене, минах през различни етапи, от сегашна гледна точка е предостатъчно, но честно казано, сякаш не съм го завършила както трябва, в мен остана една неудовлетвореност за несвършена работа. 
, да не говорим, че заплатата ми е ............. no comment ........ Но основното, което ме вълнува е прекия началник - от това зависи дали ходиш с удоволствие или само да ти мине денят.
.
На сватбата бяхме с такава и каза, че един ден като "станел голям" ще си купи 
Като я къпем с косата плаче, иначе обича. Сешоарът е мръсна дума. 
