Дори и нещо толкова дребно може да се окаже проблем, ако двамата имат различни навици и възгледи по някои чисто домакински въпроси. 
На съпружеството не му харесва да яде"гарнитури". Така че като иска храна по свой вкус, се налага да си я приготви сам. В което той е много талантлив. Роден кулинар е. НО не иска да готви, защото се робува на всеобщото мнение, че жената трябва да е домакиня. Следователно я кара на сухоежбина.
да, полезно е, вкусно и въобще всеки предпочита домашно приготвената храна пред т.нар. готова. Не всеки обича обаче да готви, не става въпрос обаче ,че не го прави, защото е полезно за децата , за близките му, става въпрос ,че това готвенето не е напременеен фактор в семейните ни отношения. Вече писах , аз не обичам да готвя, изнервям се от дългото седене в кухнята. Въпреки че ми се получава, вкусно е и всички са доволни, но го правя само защото, че е необходимо, а не защото ми доставя удоволствие. Тези на които доставя удоволствие мога само да им кажа : браво! Еманципацията не е причина да не готвим, да не се грижим за себе си и за близките ни, както и обратното. Аз готвя най-вече ,защото имам две растящи деца и искам повече от всичко да са здрави! Ако бяхме двамата с мъжа ми винаги щяхме да се спасяваме в крачка, защото ежедневието щеше да ни е друго. не мога да забравя стойката...разбери ме...по-силно е от мен.... :mrgreen: 
/ .
само и само за да съм еманципирана жена. / . само и само за да съм еманципирана жена. Еманципацията се промъкна в темата, защото така по-лесно /явно/ се разтълкуват разните му там народни приказки. 
Използваха я , за да обяснят идеята за готвенето и кое чисто женско и чисто мъжко. Тази еманципация навсякъде е удобна. Иначе както повечето неща и еманципацията е криворазбрана. 
/ съм съгласна с поста на Вилико! Всъщност грижата за семейството си е задължение, отговорност , която сами сме поели и взели решение за нея. Препоръчани теми
