Да си жива, здрава и много, много щастлива

Включих се в последния възможен момент

! Много здраве и успехи ти желая!
!
Надявам се сте имали хубав празник, хубави подаръци и чакаме разказчета. 
и лисиците. Лъвовете ги подмина като бърз влак малка гара.
А довечера сме и на балет.
Голям зор докато й намеря цвички, не й се пъха крачето, или пъха се, но има два пръста отпред празно. Та взехме едни половинки, да видим.
Абе все гадно.
Много ми се иска и аз да запиша Лилия на някакви танци, все се кълчи, прави разни балетни (модерен балет
) стойки...не мога да не я запиша
Още щом тръгне на градина, ще разпитам тук-там 
, се прибираме у Свиленграда
Като дойде това време и ме обзема една носталгия за София, но и за вкъщи много ми е домъчняло
А аз будалата всеки ден готвя за трима ни поотделно,щото явно е лесно 

. А може на Коце да му е дошло в повече това, че даваме пари за сто работи в градината всеки месец, плащаме половин такса дори да не ходи и за капак, той наистина не ходи, щото или е сополив или сме някъде на път. Лилчо, на теб разчитам да ме свържеш с местата, където се забавлявате.
Може би ще е по-добре все пак да е посвикнал с ходенето на ДГ 
Отвреме навреме и тя си позволява да ми посегне, но веднага се усеща и ме гушка
За всеки случай с нея ми е доста по-лесно, отколкото с Христо. Там положението е простооо
Не знам пубертет ли е какво е, но вече дума не може да му се каже - обижда се, отговаря понякога...
Иначе вчера Симона беше на първо занятие балет. Много беше щастлива.
Родителите имаме възможност да ги гледаме на един телевизор докато ги чакаме - леле,паднах. То бяха танци, подскоци, търкаляха се по земята, летяха с едни ленти, голяма емоция.
И после вече могат да се хванат на станка, да влязат в зала с огледала и да почват сериозните тренировки. ( Цеци, после да кажеш и вашата госпожа какво ви е омаяла 

По-важното е, че опазих Вико, иначе щеше яко да си удари главата в плочките. За сметка на това сега едвам ходя, и двете ми колена си лилави и страшно ме болят. Добре поне, че не си паднах на капачките 

,
. Ние гостуваме при нашите. Децата лудеят, изморяват се и заспиват за секунди следобед и вечер
. Все повтарят колко се обичкат
(това, когато не се хапят и удрят)
.
. То май при всяко занимание не може да става дума за истинска тренировка до около 6 годинки, а просто запознаване и привикване. Представям си я каква е кукла
.
. А пък Деян е в такава възраст, а и демонстрира, това което са научили вкъщи с брат си
. Напоследък обаче имам напредък - само като кажа, че си тръгваме от площадката и спира.
) 
Не е изключено и нетрадиционни методи да изберем, но сигурно ще е доста трудничко. Още повече, че в момента не впечатляваме с блестящи умения. Но тъкмо ще имаме 1-2 години, в които да решим дали е за нас или не. Препоръчани теми