Здравейте, момичета!
Нещо не ми идва муза за писане, но да драсна два реда.
Още не сме измислили име на бебето и не знам как ще стане - чакаме просветление някакво. Най-много се задържаме по две седмици на име и после вече не ни харесва. Някакси не можем да намерим подходящо. Свекърва ми казва, че в Швеция давали име няколко дни след раждането, когато родителите видят детето и усетят кое име ще му подхожда. Имам чувството, че точно това ни трябва. Същевременно не ми харесва толкова месеци вече бебчето да е безименно.
Последно се бяхме спрели на Лидия, но след като двама унгарци се опулиха като го чуха, на трети не посмях да го кажа. През лятото бяхме на вариант Ливия, което е популярно в Унгария, но пък в БГ почти никой не го е чувал. Имаше и вариант Анна, обаче явно в момента е най-популярното женско име в Унгария - има невероятно много Анни. Освен това унгарците не го казват с хубаво А, а между А и О и така ми звучи ужасно + по подразбиране галените имена на Анна са Панка, Пани и под., които също не ни харесват. Умуваме също за Антониа, Наталиа, Лилианна - обаче на български вероятно ще са с А накрая, като имам впредвид че ги превеждат буквално от унгарски.
Иначе съм само с 1,5 кг в плюс, нося си небременните дрехи и си влизам в XS и S размери. В България си върнах загубените кг от гаденето, но тук няма много кулинарни изкушения, които да ме провокират и затова не наддавам много. За сметка на това бебчето си дебелее добре.
Сега ходя на вътреутробна терапия, която очаквах да е за бебето /заради стреса от генетичните изследвания/, но се заеха с мен - оказа се, че съм била подложена на сериозен вътреутробен стрес.
Звучи фантастично, но изглежда е вярно. Майка ми потвърди всички факти, казани от терапевта. Това всъщност е онази жена, при която преди години водихме Рони - едва доловимо докосва точки по стъпалата и по движението на мускулите /пак едва доловимо/ разбира в кой период от живота какво е преживял човек. Тогава Рони се разплакваше и успокояваше спонтанно. Сега същото стана с мен. Слушах запис на сърцебиене, лежах в тъмна стая, жената ми докосва стъпалата, а аз на три пъти се разплаках без да зная защо и успокоих от само себе си. Един час след терапията плаках без да зная защо и после ме обзе блаженно спокойствие. Оттогава вече няколко човека ми казват, че съм по-различна, истински весела и усмихната, без тъга на заден фон. Ходя на всеки две седмици и така до раждането, а когато бебето стане на 1 месец трябва да заведа и него и тогава ще е за редуциране на стреса от генетичните изследвания.
Аз и Ангел трудно вярваме в наглед ирационални неща и нетрадиционни методи, но наистина усещам разлика, а и всички факти и описание на характера ми бяха верни. Методът се нарича "диапозитивен" и от т.нар. източни практики за редуциране на стреса, които разглеждат тялото и душата в съвкупност.
Ето, пак роман стана.
Медхен, чакам да ми се обадиш, ако не си се върнала в София вече.
А имаме и топ новина - Рони прояде какво ли не, включително филии с препечена свинска мас.
Били много вкусни. Казвам го тихичко, че винаги като се похваля с нещо във форума, реално после става обратното. Заслугата е на едни биофлавоноиди, които свекърва ми откри. Още от първия прием имаше ефект. Това са естествени витамини и наистина разликата в ефекта е огромна в сравнение със синтетичните, които пиеше нон-стоп заради бедното му меню.
В ДГ ходи с голямо желание, едва успявам да го взема - все мърмори, че идвам много рано, искал да играе още.
От октомври ще ходи на футбол и лечебна гимнастика /не че има някакъв проблем, но тук всички гимнастики са "лечебни" /. Остава да му намеря и курс по френски, но май е мисия невъзможна. Има страхотно произношение и много се забавлява като учи думички, но в група с други деца ще му е още по-интересно.
Спирам дотук. Весел ден на всички! 
Виж целия пост
Нещо не ми идва муза за писане, но да драсна два реда.
Още не сме измислили име на бебето и не знам как ще стане - чакаме просветление някакво. Най-много се задържаме по две седмици на име и после вече не ни харесва. Някакси не можем да намерим подходящо. Свекърва ми казва, че в Швеция давали име няколко дни след раждането, когато родителите видят детето и усетят кое име ще му подхожда. Имам чувството, че точно това ни трябва. Същевременно не ми харесва толкова месеци вече бебчето да е безименно.
Последно се бяхме спрели на Лидия, но след като двама унгарци се опулиха като го чуха, на трети не посмях да го кажа. През лятото бяхме на вариант Ливия, което е популярно в Унгария, но пък в БГ почти никой не го е чувал. Имаше и вариант Анна, обаче явно в момента е най-популярното женско име в Унгария - има невероятно много Анни. Освен това унгарците не го казват с хубаво А, а между А и О и така ми звучи ужасно + по подразбиране галените имена на Анна са Панка, Пани и под., които също не ни харесват. Умуваме също за Антониа, Наталиа, Лилианна - обаче на български вероятно ще са с А накрая, като имам впредвид че ги превеждат буквално от унгарски.
Иначе съм само с 1,5 кг в плюс, нося си небременните дрехи и си влизам в XS и S размери. В България си върнах загубените кг от гаденето, но тук няма много кулинарни изкушения, които да ме провокират и затова не наддавам много. За сметка на това бебчето си дебелее добре.
Сега ходя на вътреутробна терапия, която очаквах да е за бебето /заради стреса от генетичните изследвания/, но се заеха с мен - оказа се, че съм била подложена на сериозен вътреутробен стрес.
Звучи фантастично, но изглежда е вярно. Майка ми потвърди всички факти, казани от терапевта. Това всъщност е онази жена, при която преди години водихме Рони - едва доловимо докосва точки по стъпалата и по движението на мускулите /пак едва доловимо/ разбира в кой период от живота какво е преживял човек. Тогава Рони се разплакваше и успокояваше спонтанно. Сега същото стана с мен. Слушах запис на сърцебиене, лежах в тъмна стая, жената ми докосва стъпалата, а аз на три пъти се разплаках без да зная защо и успокоих от само себе си. Един час след терапията плаках без да зная защо и после ме обзе блаженно спокойствие. Оттогава вече няколко човека ми казват, че съм по-различна, истински весела и усмихната, без тъга на заден фон. Ходя на всеки две седмици и така до раждането, а когато бебето стане на 1 месец трябва да заведа и него и тогава ще е за редуциране на стреса от генетичните изследвания.Аз и Ангел трудно вярваме в наглед ирационални неща и нетрадиционни методи, но наистина усещам разлика, а и всички факти и описание на характера ми бяха верни. Методът се нарича "диапозитивен" и от т.нар. източни практики за редуциране на стреса, които разглеждат тялото и душата в съвкупност.
Ето, пак роман стана.
Медхен, чакам да ми се обадиш, ако не си се върнала в София вече.
А имаме и топ новина - Рони прояде какво ли не, включително филии с препечена свинска мас.
Били много вкусни. Казвам го тихичко, че винаги като се похваля с нещо във форума, реално после става обратното. Заслугата е на едни биофлавоноиди, които свекърва ми откри. Още от първия прием имаше ефект. Това са естествени витамини и наистина разликата в ефекта е огромна в сравнение със синтетичните, които пиеше нон-стоп заради бедното му меню.В ДГ ходи с голямо желание, едва успявам да го взема - все мърмори, че идвам много рано, искал да играе още.
От октомври ще ходи на футбол и лечебна гимнастика /не че има някакъв проблем, но тук всички гимнастики са "лечебни" /. Остава да му намеря и курс по френски, но май е мисия невъзможна. Има страхотно произношение и много се забавлява като учи думички, но в група с други деца ще му е още по-интересно.Спирам дотук.
Весел ден на всички! 
Радвам се, че и с Рони нещата се нареждат и вървят толкова добре 
Аз получавам подкожни кръвоизливчета от минимално количество 
/. Чукам на дърво вече. 
/
Василия я заварих спяща в 7 вечерта и няма никакво намерение да заспива, ще се наложи да предприемам силови мерки.
Пиши как сте! Тия дни попаднах на снимка от къмпинг Градина,спомняш ли си? Тогава се удивлявах как Павчо си държи шишето с две ръце и си пие сам,бях много впечатлен 
Има едно-две,с които се заиграва,ама с едно момиченце миналия ден се раминаха като котараци готови да скочат на бой 
, що ли и при нас не е така? Поздравления за стройната бременна фигура,нямаш ли апетит бе момиче? 
Ама верно и един час не спираме за секунда!
Да ви се похваля и изостават ми точно 60 дни до малко ги преброих. Термина ми се пада на 22 ноември, 10 дни след рождения ден на Да ни NeWS76. Да ни пък е страшно щастлив, днес баща му му купи " кораб че на света" и Да ни не дава косъм от главата му да не падне. :Lil: И аз съм като Рози, като видях колко е щастлив малкия, като получи чорапчето, как му светнаха обичките и веднага се хвърли на врата на та ти просто... се почувствах отново дете. Днес сънувах странен сън: някой влиза вкъщи, отива да стаята на Да ни, целува го по главичката и изчезва... Какво може да означава това? 
