НОЕМВРИЙЧЕТАТА - най-красивите деца, нашите прекрасни пролетни цветя!

Ох,съвсем ме отчаяхте значи! Какви картинки,лепенки и рисунки? Изобщо неам нерви и търпение за такива неща де...Ето и сега даже Ивчето си разиграва роли и ме чака и аз да се включа,ами издържах 10 мин,не мога повече. Освен друго аз като съм гладна не мога да мисля изобщо,като се прибера в главата ми е първо мезе и аператив и тогава друго и то  стане 100часА. Абе оправдавам се с две думи,ако може само да я гушкам супер ще е И ние само и викаме "Млъкни! Изключи се!" И тя се свие обидено в ъгъла,е как после да не се чувствам виновна? Добре,че не съм само аз де. Таш   Лилчо честито ви придобивка! Да пишеш повече!
Аз пък си имам съдомиялна Ивчето жална се надяваше така да има повече време за нея,но не би.

Ох, много болна тема ми е това, Сладурка 

С баткото навремето много повече се занимавах, оцветявахме, рисувахме, учехме букви, цифри, цветове, какво ли не ... Сега с малкото, добре, че е баба му, аз вечер докато видя големия какво е направил, написал и научил и то станало време за лягане. А събота и неделя гледаме все навън да ги изведем. Сега като застудя и се заседим вкъщи повече, дано имам повече време и за него ...

На Тошко миналата година рождения ден беше в неделя, но пак трябваше да носим торта, сокчета и т.н. в градината.
Аз много се чудя дали вече е достатъчно голям за рожден ден в клубче? До сега все вкъщи само с нас и бабите сме празнували, но много се замислям да му организираме нещо с деца, не че в градината няма да е с деца, но все пак.

Ааа и неработещите също, и неработещите...  Даже си мисля, че ако работех, щях да се разведрявам със смяната на ангажиментите и щях да се занимавам повече, а сега... деца, деца и детски теми и детски и гри и подходящи места за деца иии 
 Хайде напъвам се, но крайно недостатъчно. Днес тръгнах да редя кофички с кисело мляко на кула, че да ги бута с топка, но реших да ги облепим преди това с цветна хартия(стари календари) и докато да налепим и половината, Никола се събуди. На всичкото отгоре се нервирах, че намачква тиксото преди да го залепи, сопнах му се и той се отказа, а аз продължих сама 

Здравейте!
Честито на първия ни рожденник!

Да се включа и аз с малко идеи за Сладурка. Мисля, че решението е да присъединиш Ивчето в задачите в къщи.
Примерно приготвяйте вечерята заедно. На Рони му давам да бърка салатата, да сервира, да носи салфетки, прибори и т.н. и така не скучае. Обожава да правим палачинки, мъфини и изобщо да готвим заедно. Миялната също много го забавлява, винаги той вади съдовете и които са в ниски шкафове сам ги подрежда. Разпределянето на покупките от магазина по шкафове и хладилник също е негова задача. Така хем работата е свършена, хем детето е доволно. Надявам се и на Ивчето да й хареса. След вечеря пък се разпределяме кой да играе с Рони, така че винаги да има компания, ако иска. А по възможност 1 час всяка вечер си играем тримата. Телевизор не включваме изобщо.
За другите игри - сега са на фаза оцветяване с Ангел /откакто стана студено и рано се стъмнява/. После играем на автокъща, купуваме и продаваме коли като луди или пък на едно килимче с нарисуван град става голяма задръстване, защото около 100 коли се опитват да стигнат до Варна...
Футболът и гимнастиката взеха да му писват и другия месец май няма да го записвам.
За рожденния ден имам накупени разни дреболии - една кола, книга с устройството на различни марки автомобили, поло и пуловер с Маккуин. Толкова е претрупан с играчки, и то при положение, че се стараем да купуваме възможно най-рядко, че вече нищо не го впечатлява. Мисля да предложа на свекърва ми за РД и Коледа да му измислят някакви нематериални подаръци като цирк, театър, концерт, сладкарница и под. - по-интересно ще му е.

Лекарят ми насрочи секцио за 7.11, на рожденния ден на Рони - толкова се шокирах от ранната дата /терминът ми е за 20.11/, че не реагирах. Първия вариант беше за моя рожден ден, но се оказа, че се е шегувал. Утре вече ще преговарям да не е на 7-ми. За Рони секциото беше планирано 3 дни преди термина, но явно единствената причина затова е, че преди това лекарят ми е бил на почивка в Париж.
Вече съм +2,5 кг и сигурно ще ме впишат като рекорд за най-слаба бременна. Никой не вярва, че ще раждам тази година.
Апропо, реших си вътреутробните проблеми и ефектът е, че станах много мила и добра , готвя минимум по 2-3 ястия на ден и то с удоволствие /а преди 1-2 пъти седмично и с досада/ и не се захващам с мъжка работа. Направо не ми се вярва да си остана все такава.

Лек и усмихнат ден на всички!

Скре4, казвай как точно се продупчват проклетите кестени с клечки, че и ние сме събрали де що кьорав кестен има из квартала и се чудя какво да ги правим! За сега само ги редим в разни форми, рисуваме им очички и устенца, опитвам се да им лепя пластелин за уши, но много лесно пада.

Сладур, и аз съм намалила времето, което прекарвам с детето, неизбежно е...но установявам, че съм на етап, в който много си почивам, когато играя с нея, разсейвам се и се разнообразявам.  И ние рисуваме, давам й да реже рекламните брошури с които ни заливат - там продуктите нали обикновено са дадени в едни карета, та я карам да реже по права линия, все едно правим карти с продуктите и после си разменяме разни продукти, играем на магазин. Четем книжки, Бърборино-то е на голяма почит. Подобно на Ванилия - ангажирам я в разни домакински дейности, подреждане на дрехите, продуктите, помага с елементарни неща в готвенето. А как мопи.... А след вечеря, противно на всички правила, настъпва времето за парти  - тати пуска музика ( нещо готино - Принс, Майкъл, соул, много фънк ) и се почват едни танци на народите, пеене, лигавене. Хубаво е.  Разбира се, не винаги съм в кондиция за забави и игри и тогава пускаме филмче.

Лилчо, честит топец 

Ванилия, дано успееш с преговорите, не че е лошо да са на една дата с баткото, ама повече веселба да има. Лелеее, наближи времето  и на двете ни бременни майчета  (Кате -  )

За РДто, идея си нямам. В градината е ясно, но тъй като това не е най-любимото й място  със сигурност ще правим и друг празник, но най-вероятно  ще го стесня до най - близките й приятелчета - 2-3 дечица. Давайте още идеи за подаръци, че и аз съм в чуденка.

Сладурка и аз вече не се занимавам толкова. С баткото повече играех, но сега дребното си има другарче. Така или иначе си играят без мен.
Включвам ги в слагането на масата, вилици, чинии, хляб, чаши, разрешавам им сами да си пекат филийки на тостера и да ги мажат с нож , ръсят чубрица...общо взето си играем заедно, но на моите игри 
И на мен, както на Таш, ми омръзна откакто съм родила все да се чуствам виновна за нещо  Просто сега го прочетох и изкристализира.

Канела, готино е да са на две поредни дати Хем ще си имат своя си дата, хем ще може да ги комбинираш някой ден 

Скреч, имаш кофички от кисело мляко за кула??? Браво...от години не бях чувала някой да ги събира

Аз мога да дам много идеи за занимавки за деца с подръчни материали  Кестените се пробиват най-лесно и бързо с шило, кука за плетене, шишче за скара. Може и с клечка за зъби, но клечките вече са калпави и често се чупят.
Кестените може да се нанижат и на гердан. Става много красиво.
Също може да се направят главички (момченца, момиченца), като шапката да е капачка от безалкохолно. С червен и черен перманентен маркер стават чудесни очички, уста и т.н.
Може кестен за глава а надолу тяло от нанизани нарязани сламки и да виси за украса.
Разни какви ли не. Само желание да има 

 

Колко е хубаво, че ни се раздвижи темичката 

И аз крада време вечер да се занимавам с хлапетата. Разни апликации от хартия, пластелини, глина, оцветяване на мидички, рисуване с всичко налично (с боите става мазало). Също нанизваме гердани от най-различни мъниста, върху глина правим апликации с копчета, камъчета и т.н. Четенето на приказки е много любимо на Кари, но пък Вико не е съгласен с това занимание  И двамата помагат в готвенето, особено им е любимо да чупят яйцата, когато правим омлет. По разбираеми причини хрупаме леко после, но здраве да е 

Подкрепям Таш, че Крокотак е перфектното място за идеи за подобни занимания   

Канелке, дано успееш да смениш датата. И аз имах голям страх да не съвпаднат дати (че бая народ вкъщи са родени през ноември) и то взе, че се получи от самосебе си  Виктор беше планиран за 9ти, но избърза на 8ми 

Тази година подаръци за рожденни дни няма да купуваме, но пък ще им организираме шумно и голямо парти в клуб и ще разчитаме на гостите за армагани 

Лилчо, копирам още и ще дам знак като съм готова  А къде ходите на плуване?

Хубав следобяд   

Е пак ми скрихте шапката всички! не ме бива и нямам желание за подобни занимания,свързани с лепен,изрязване и прочие. Значи ще разигравам сценки и ще мълча. Ето,днес наобед например преди да тръгна на работа Ивчето се беше скрила под един голям кашон и нареждаше кои кукли имат право да влизат,те и се молят да ги пусне вътре,пък тя изведнъж се превръщаше в баба Яга и ги изяждаше(съответно аз трябваше да поема всички реплики на куклите) После пък уж се беше скрила и аз се преструвам,че я търся навсякъде и се изненадвам като я намеря някъде си. Изтраях отново 10 мин,.бъга е в мен,знам си. Само,че чувството за вина не изчезва.

Сладурке Стига с тази вина, няма смисъл. Да играеш насила с детето е по- вредно, отколкото да не играеш с него изобщо. Самото дете има чувството, че ти е досадно и това си е така. Няма лошо просто да си стоите заедно и всеки да си играе на неговата игра. Няма правила как да се забавлява едно семейство. Едни си говорят, други гледат заедно ТВ, трети хапват заедно или приготвят заедно храната, четвърти заедно доят кравите в обора и тн. Важното е детето да бъде обичано, а всеки обича различно и различно си изразява чувствата, вниманието е в различна форма. Ако се замислиш и с теб една част от близките ти са играли, други са ти чели книжки, трети са те водили навън и тн. Все си е общуване. А и в ДГ достатъчно занимават децата и те имат право у дома да си отпуснат душата и да не се напрягат със задачи.
никой от нас няма да е съвършен като родител, нито ще отгледа Свръхчовек. пожелавам на всички повече време за нищоправене. виждам, че зацепи ли се на вълна задължение е трудно човек да се спре, но е нужно. Все пак е важно и да сме щастливи, нали.
Поздрави, мои прекрасни! 

ПП Вие зачезнахте из фейса, предполагам. Ще ме принудите и аз да правя профил, че ми липсвате.

Бояна съвършено си права,обаче моето момиченце иска да си играем,дори като вижда,че не се получава. От друга страна може да си играем малко,но аз се вживявам качествено. Но тя върви след мене и само ми стене жално"мамо,моля,моля,моля,моля ела да си играем!" Как да не ми се иска да се гръмна после! Миналата вечер направо плаках със сълзи като заспа тя,толкова гадно се чувствам,ами не мога да се настроя повече от 10 мин игра и това е! Искам да стоя и да я гледам как си играе,може да се включа от време на време,ама не и аз да и играя всички игри. А пък реша ли да седна на компютъра се чувствам като престъпник,ей сега също ми иде да ревна. Явно и аз съм си за лечение...

Сладурче колкото повече се обвиняваш, толкова повече ще те действа и обвинява и детето. Кажи и, че ще играете заедно, но всеки на своята игра и така ще си починете, но без да имаш угризения и може да си изкарате приятно. Пък като спре да ти е в задълженията може и да ти се доиграе. Защо не я включиш в готвенето. Малко дете може да измие зеленчуци на мивката, да реже с пластмасово ножче. Само като идея.
И не си за лечение. Ако мислиш, че има майки на света, които нямат угризения ми ги покажи. и майките са хора, не можеш да си все на рабположение. Всеки човек се изхабява. Аз те помня още като бременна какви домакински подвизи въртеше. Ако не се лъжа с едни 20- 40 килограма чушки направо ме разби тогава. Не е като от години да клатиш крака и детето да не поглеждаш. Почини си, пък ще ти дойде музата и за игра в някакъв момент.

Сладур, не ни е никак чуждо това, което споделяш  
Дитта, с клечки за зъби ги пробивам. Вчера направихме крава, като за крака, опашка уши и врат бяха клечки, а тялото и главата бяха голям и малък кестен.
 Мръндарина (от де ти дойде на акъла такъв ник   ), аз пък мисля, че с кофичките е най-масовата игра.

Митко днес вика :"Рисувам себе си... а сега рисувам мен"   А в момента разиграва поредна сцена смес между "клуб Мики Маус" и приказката за трите прасенца. Но сценария винаги си е негов. Толкова му е забавно, че днес не е гледал детско, въпреки, че аз съм на компютъра.

Бояна добре ме успокояваш ти. Аз,че не клатя крака е вярно,по принцип все действам нещо и ми е по-леко,отколкото игрите за съжаление. Ако имаеш приз за най-добра майка по брой манджи щях да съм го взела. Само се чудя с какво да я нахраня и угодя,даже вчера станах по-рано,за да и направя любимите бухти,които този път обаче тя не погледна.Няма да спра да се чувствам виновна, ще ми се доиграе знам,ама като стане мишлето голяма и почне да ми вика да се махам и да я оставя на мира... Не иска да я включвам в домакински задължение,само простира с кеф,останалото е"хайде да си играем".

Сладурка, и на мен по принцип не ми са по сърце игрите, затова гледам заедно да вършим работа - освен готвене и чистене, садим цветя в градината, събираме листа... На другите им идват от вътре детските игри, а при мен не.
Важното е да имате общи приятни преживявания, помисли си има ли игра, която би играла с удоволствие. Когато ходих на психолог, споделих за този си проблем и тя ми даде тези съвети. Каза също, че каквото и общо занимание/игра да измислим, може половин час да играя с Рони, но да съм на 100% там, иначе нямало смисъл. И ако правя това редовно, тогава няма да имам чувството, че постоянно иска да играем, защото детето не го интересува количеството, а качеството на полученото време само за него.
Същото каза и една от психоложките в детската градина - че за да се чувстват сигурни, децата имат нужда от малко време с родителите си, но тогава те трябва да са изцяло отдадени на тях. Нейните "нормативи" бяха 30 мин/дневно за татковците и 1 час/дневно за майките. Имаше и една много хубава мисъл - "Истински ценно е времето, прекарано без цел и без смисъл", но на родителите им е много трудно да се отпуснат и да бездействат, особено след работен ден и още куп висящи задачи.
От известно време имам муза за игри и мисля, че е заради последните терапии, Ангел направо не може да ме познае като ме види как всеотдайно играя с колички. А с кукли мисля, че ще ми е в пъти по-лесно.

Ако ви се пише, споделете как беше при вас с ревността на по-голямото дете при раждането на бебето. Всички се изреждат да ни плашат. В детската градина имаше лекция на тази тема, другата седмица съм на още една лекция по темата при друг психолог, чета книги, подготвена съм теоретично и изобщо не ми се вижда страшно, но ми е интересно при вас как беше. Навсякъде пише, че е ревността е неизбежна, така ли е наистина?

Ванилия права си за 100% отдаване! Сега като се прибера може да седна за 30 мин,ама ще е на 100%. Колкото мога-толкова. Иначе аз никакви игри не обичам,ако може да готвим заедно аз само това обичам,нищо друго.