Изобщо не ми беше леко
. Смешно ми е докато пиша, но като се сетя за силното главоболие, за високата Т, за болките в краката, за сърбежа - хич не ми е смешно..., а това как изглеждам.... Ками каза "леле мамооооо, страшна си......"
разходки не пропускаме. Вече съм съвсем здрава.
В събота се качи на пързалка, която е с около 50-70 см по-висока от мен.


Всичко си й е наред, шава много и непрекъснато... ииии е поредното чипоносо момиче вкъщи 
Чудесно е, че всичко е наред! Спокойни седмици до финала ти желая
))
Дано да слуша... но тя като ме няма мен е доста послушна, иначе е като луда
само тича скача и както писах стои върху секциите.
.
То и няма кой знае какво толкова да направиш де. Ние винаги на излизане сме и казвали чао, не сме се крили, ако излиза някой на пазар или другаде без нея, дори до мазето като слиза баща и пак и казваше чао. Тя си е свикнала да ми маха и дава целувки, та и сега не беше по-различно. Идеята ми е била да приема за съвсем нормално нещо някой да излезе без нея, така и стана. Иначе аз самата съм заета в работата и нямам време да ми липсва. Чак на прибирането се усещам да подтичвам
) спала ли е и т.н. Така ми е по-лесно, иначе ще се размисля много. В началото си представях някакви глупости, както всяка майка, но с времето се уталожиха нещата. Абе няма нищо страшно 
Даже не съм сигурна, че виждам къде е бебето, ама мене ме зарежи, аз така и София не я различавах
Сигурна съм, че е много хубава
Бременилският ентусиазъм го няма и е нормално де. 




По цял ден събирам играчки и вечно няма къде да стъпиш.
Браво на Невичка- я виж как си иска шнолите. Моята мома- англичанка не търпи нищо на главата си, а ко случайно успея да я разсея и забрави, че съм й сложила нещо, брат й минава и го сваля. Препоръчани теми