


Мъжът ми се пошашка, ама моят е от паниките - на кого се обаждаме, да тръгваме, какво става
Казах му да се успокои малко и че ще си чакам контракциите. Видимо разочарован, накрая легна с мен да гледаме новините... След 20тина минути беше първата болезнена контракция и 10ина минути след нея друга. Ясно беше, че се почва и се съгласих да звъннем на свекървата да идва да остане при Ели и ние да ходим. Отидох да се измия (много се радвам, че малко преди това се бях изкъпала и избръснала, че ако трябваше и тая работа да върша нямаше да стига до болницата сигурно
), контракциите обаче ми станаха директно на минута-две - по време на контракциите дишах много хубаво и правилно (горда съм от себе си) и минаваха, но едвам се облякох, за да тръгнем. Бабата дойде бързичко (и добре че), ама аз докато стигна до колата (пред блока) спирах на 3 пъти да си дишам... Тръгнахме, един полицай искаше да ни спира за проверка, ама мъжът ми му каза, че раждам, той ме погледна подозрително и ни пусна (пак късмет). Оказа се, че не мога да изтърпя цялото Цариградско шосе, защото по време на контракциите вече си ме болеше мноооого сериозно и по едно време накарах мъжа ми да спре колата да си подишам, а той милият паникьосан, че ще родя в колата и не искаше да спира
ама спря накрая де. Та правихме още 3 такива спирки докато стигнем заветния Майчин дом. Там (отново късмет) нямаше друг за приемане, та бързо ме вкараха, 7см. разкритие, а контракциите почти непрекъснати. Лекарката беше някакъв шемет и седи и ме гледа очудено като малко дете и само коментира "Леле, какъв голям корем! Ама виж колко и е голям корема...". Чудеха се дали да ми правят клизмата, накрая лекарката каза давайте, ама бързичко. Само дето мен такова чудо не ме лови и всичко си изтече веднага, работа не успях да свърша. Те не настояваха де, явно бебето вече е било ниско. Та в 23:30 вече бях готова, разделихме се с мъжа ми и ме качиха към предродилна. На видеозон изкараха Краси около 4кг, сравнително точно
Искаха да ме слагат за запис, ама аз реших, че ми се ходи до тоалетна и ме пуснаха. Много ми беше хубаво да се помотам още малко, че легнала не издържах вече. Но с дишане и движение контракциите си бяха съвсем поносими. Върнах се и ме сложиха за запис, след което всички се разотидоха нанякъде и ме оставиха да си чакам. Ама Краси не чака
След точно две минути усетих много силен напън и ги извиках. В коридора седеше някаква жена и попълваше някакви документи, та започнаха да си препредават и след малко се появи една акушерка. Погледна ме и каза "Тя е за родилна" и ме накара да ставам да тръгвам. Лесно да се каже, ама трудно изпълнимо. Станах с триста зора и тръгнах, по пътя обаче нов много силен напън и усетих, че излиза главичката. Едвам се качих на магарето така настрани някак си, че се притеснявах да не го затисна. Направих още един напън, но не можа да излезе, чух, че ще направят епизиотомия, но не възразявах, защото знаех, че ще е голям. Направиха я те и на 4тия напън в 00:02 Краси излезе
(със счупена ключица е, може да са го подръпнали, ама казаха, че до няколко седмици ще се оправи, само пазим ръчичката). Та откакто ме остави мъжът ми до изплакването на Краси беше минал цял половин час и имах цял 2-минутен запис на тоновете. Лекар не успя да дойде за раждането, само с акушерката си раждах
), но аз не можах да мигна изобщо - от превъзбудата явно, чак сутринта придремах малко. Следващата нощ ни беше малко тежка, той беше много неспокоен, на третата пак се кротна, на моменти е, но като цяло не бих се оплаквала много от него. 

! Моя малък също не можеше да суче, но се научи! Стискам палци да се оправя бързо Ели, а Краси да папка хубаво и да спинка. Много ми е мило, че ни сподели за раждането, благодаря.
Като чета май и от акушерката си нямала нужда
Дано каката ви се оправи, че и тя да се включи към гледането на бебока

Много ми харесаха, а и са по-леки от предишните и направо лети с тях 

Герой си ти, дано Ели не се влоши и да се радва и тя на братчето си
Съвет не мога да дам, но консултантките на Ла Лече Лига са много приятни и любезни, потърси ги 
Явно затова се спъва милия, може и той да е на 22 вече
Толкова съм застреляна, на Яна купих едни пролетни по-големи обувчици, които засега ползва за пантофи, а на Жори съм забравила дори да измеря карака 

Радвам се, че всичко е минало бързо и леко и сте си вкъщи
Дано Краси да е спокойно бебче и да се научи да суче добре- тук не мога да помогна, защото както ти каза и Анди се роди научен да суче
А как успяха да ти разболеят Ели за 3 дни, милото, дано бързо се оправи
Само хубави неща да ви очакват оттук нататък 
Хвана ме за ръката и ми показа
Сега разхожда сешоара из стаята- дърпа го за кабела и върви 

Препоръчани теми