Градинки, паркове, дръвчета оглеждат се за ЯНУАРСКА-та чета

Здравейте! Лъчко още не излиза от креватчето, ако случайно има някое по-плътно одеалце или възглавница се качва на тях и има шанс скоро при надвесването да натежи и да падне. Освен да внимавам, друго не правя за сега. Аз за яслите влязох да пиша. Получих мейл от ИСОДГ, че служебно са ни премахнали социалното предимство. Имам група инвалидност 70 % , а за предимството е нужно 71%. Много се разстроих, бях се навила, че сме вътре. Яслата е с много добри отзиви, много ни е близо. Сега сме на около 200-но място и надеждите ми се срутиха. В съседните частни освен, че са над 500 лв. , не ги препоръчват по форумите. Второ не искам, за момента и не мога. Искам да се върна на работа септември, обещала съм, искам и малка част от стария живот да си върна по тоя начин. Ще търсим детегледачка или детската градина към работата на мъжа ми, но и там резачката е огромна Резултатът е, че ще се затрудним доста финансово. А що се отнася до това кога да тръгне детето на ясла/градина - според мен , ако детето не боледува е добре да тръгне на 2 години. Попива и учи бързо, социализира се.
хайде лек ден от мен и здрави и послушни да са децата!

Социализацията........Те все ще се социализират децата........

Реално погледнато какво се получава........Не искам да влизам в полемики, не искам да се приема лично, само споделям мисли........

Така и така държавата по някакъв начин дава възможност детето да се гледа до 2г. - това е шанс за мен, който не е за изспускане......Погледнато реално малко държави дават подобна привилегия.....За мен контакта между майката и детето е незаменим и безценен........Защото реално какво се получава......

Работим понякога до последно по време на бременност. Това по някакъв начин може да повлияе на нероденото бебе - стреса, напрежението не са безобидни фактори.......Липсата на почивка също не е за пренебрегване.....

След това - гледаме децата си до 1г. и ги даваме на ясли.......После на градини......След това училището ги поема и в един момент какво се получава......Работим за децата, стремим се да им осигурим всичко материално, осигуряваме им най-доброто като курсове, спортове и т.н., но.....контакта с детето се е изгубил някъде по пътя......И в един момент искаме деца, а де факто сме с тях само 1-2 години......После животът така ни оплита в ежедневието си и битовизмите, че забравяме май най-важните неща в живота ни. Да, кариера, пари - не са за подценяване.....Но.....го има и този момент - до 40г. даваме здравето си за пари, а след 40г. даваме парите си за здраве.....един омагьосан кръг.......Не всичко е идеално и при гледането на деца и посвещението на майката към тях.......Но и не е всичко идеално и при работещата майка.....Та всеки си избира кръстта, който да носи......

Ето....аз имам още 2м. майчинство......Не искам ясла и това е........И има вероятност да си остана да си гледам детето в къщи без пари, но да го изкарам до едно положение до 2г. пък за по-натам ще мислим повече........Не си мислете,че с 4 деца пари не ни трябват и че ще цъфнем и вържем.......Да, може и да има лишения, но пък ще има инвестиране във време с децата.......Което не е малко, защото времето лети прекалено бързо и докато се обърнеш и детето ти излетяло от гнездото........И кога ще си с детето си? Като мама Божка - като се ожени ли?

Това са мои размисли, не е задължително да се съгласите с тях........Факт е и осъзнавам,че тук таткото трудно би издържал семейство, че няма социална политика и т.н. Изборът не  е лесен, дано намерим най-доброто за децата си! Винаги съм казвала,че нито работеща майка означава щастлива майка, нито пък отглеждаща децата си майка означава щастлива майка.......Всичко си има своите предимства и недостатъци.......Зависи къде са приоритетите и какво ще реши двойката....Но дано това, което избираме е в полза на децата ни. И да не изпитват нашата липса и да успеем да изградим едни качествени и добри отношения с тях........Че понякога животът ни поднася такива обрати, че понякога за отрицателно време сменяме приоритите си и осъзнаваме,че животът и здравето и семейството са най-ценни, всичко останало е суета и гонене на вятъра......И да осъзнаем,че малкото понякога е повече и че нямаме нужда от много за да бъдем щастливи и доволни!

Простете дългия пост!


SDK31 познавам дете, което така и не се социализира ни в яслата, ни в детската.......Все си бе затворено и плахо момче.....Сега е голям, но продължава да е стеснителен....Понякога и средата в детската може да комплексира децата и да ги затвори още повече - поне така мисля аз........Та...успех в избора!

 

Хайде и аз да се разпиша за детските градини и ясли.
Аз съм абсолютно за, може и някой да ме съди, но поне от опита, който имам с Яна която тръгна на 1 г. и 10 мес., трябва да кажа, че й се отрази много добре. Наистина отначало плачеше, но това продължи 2 седмици, които бяха най-ужасните в живота ми  Досега е имала само сополи и кашлица, с които се справяхме за между 3-5 дни. Не е имала усложнения и не е пила антибиотици. От януари не е отсъствала 1 ден. Сега силно се надявам да влезе и Жори, знам че отначало ще му бъде трудно, но ще се справи. Тук е мястото да отбележа, че съм много доволна от яслата, в която беше Яна, специално си я избрахме, както и от детската градина. Сега се надявам Жори да върви по нейния път, пък ще видим. Не я спрях дори когато той се роди, кърмех го в началото и не се е заразявал от нея като мъничък. Та така....
И в заключение да кажа, че отново с удоволствие прочетох поста на мама Це  Абсолютно съм съгласна, за времето, което прекарваме с децата си. Аз да ви призная си търсех раобто на половин ден, за 2-3 седмично нещо такова, за да мога да им отделям време, а и да взимам някой лев. Е, няма такова животно, иначе би било идеалния вариант за нас. В крайна сметка се примирих, но гледам да прекарвам времето си с децата максимално пълноценно. Малко ми идват в повече домакинските задължения по нощите, но засега деяна някакси.
Хайде, улях се, а си имам и работа, надявам се, че не съм ви отегчила с излианията си 
Стискам палци на всички кандидатстващи в София за утрешното класиране, непременно споделете резултатите 

Здрасти на всички.И аз да се изкажа за детските градини.Моето ходи вече 3 месеца и съм доволна.Понеже работя само 3-4 дни в седмицата имам възможност да си го оставям чат-пат вкъщи,но да ви  кажа той към 9-10 часа сутрин  започва да се върти,да мрънка иска си в детската,там е весел и си играе непрекъснато.Мен ако питаш и аз като Мама Це искам да си го гледам в къщи,но донякъде  чувствам,че го задушавам.Аз по цял ден го гоня да го прегръщам и целувам,на него май му е досадно,та....От леглото не се опитва да излиза,но той и не стои много там,само като спи през деня и вечер до средата на нощта,после е при нас.Като си играе през деня отварям ципа(имаме кошара) да си влиза и излиза.Малко ме е страх обаче като спи да оставям ципа когато спи,защото от онзи ден си отваря вратата и може да тръгне към банята,към която водят 3-4 стълби надолу обаче.Говорите за ваксините,въобще не ги знам по име.На Криси му сложихме всичко,което се полага,сега чак на 3или 5годинки има.Нямахме никакви проблеми.Даже на последната за шарка беше някаква,сестрата ми каза,че сигурно ще се обрине,нищо му нямаше.Засега е това

Здравейте и от мен!
Досега четох постовете от последната седмица, тъй като за Великден си бяхме на село, а там няма нет.
Иначе от всичко прочетено най ме впечатли изказването на Мама Цоцоланка, с което съм абсолютно съгласна. В това забързано ежедневие ( особено тръгвайки на работа) трябва да отделяме повече време на децата си, за да можем да запазим "качествени отночения" помежду си и един ден те да бъдат хора с главно"Х"! Но аз не мога да си представя да гледам по цял ден 2, 3 деца , да съм по цял ден между    и дотук да се заключава моето съществуване! Обичам детето си повече от всичко на света, но си мисля, че както то си има свой живот, така и аз си имам свой... в смисъл, както каза Вилица, мисля, че по този начин го задушавам! А къде отива моето развитие като личност?! Не че като тръгна на работа много ще се развия, но все пак социалните контакти, които ще създам, не са за подценяване, а в къщи... какво? А и нека Нели си създаде своите контакти сред децата...Така разсъждавам аз....И с нетърпение ще дочакам списъците, в които ще видя, че са приели на ясла!

Здравейте! Мамо Це, драго ми е да те видя сред нас отново!
Нека и аз да споделя мнението си за детските. Мина не ходи на ясла. Беше приета, но майка по това време остана без работа и аз предпочетох да остане с нея. Резултатът- глезено дете, което много трудно се оправяше първата година в градината. Освен многото боледуване. Но... сега тя се пазари да я взимам последна от групата за да се наиграе с децата. Просто детето има нужда от контакт със себеподобни. Колкото и да се стараем удома не е същото-игрите с мама или баба не са като с наборчетата. Жалкото е че децата нямат свободата, която имахме ние навремето. И че нас ни е страх да ги оставм сами на улицата до мръкнало. Че ще виждат животни само в зоологическата, дори кози и крави. Но важното е не колкко време прекарваме с децата си, а колко е истински прекараното. Защото ние може цял ден да сме с тях, вършеейки домашната работа, но дали това е важното? Дали не е по-важно да е 1 час, но час през, който наистина да сме с тях? И до колко ще сме им от полза вкъщи, изнервени от мисли как да платим поредната сметка и как да избутаме до следващата заплата на тати? Да, материалното не е важно, но как да обясниш на 6 годишното дете, че няма да поканим приятелчетата на рожден ден, защото мама и тати нямат пари?
Отплеснах се и аз... Щастлива съм, че до сега все съм си намирала работа 2 на 2, та имам и свободно време за децата. Дано да успявам и за в бъдеще. Аз амбиции за кариера нямам и тази работа ме устройва на която съм. И да си призная започва да ми липсва. Просто имам нужда от малко време извън къщи, с хора, които не си говорят за спане и каши.
Хубав уикенд, дами!

Ехе, момичета, нормално е в момента да ни идва нанагорно.....Особено с лошото време навън......Сивотата и монотонността си взимат своето от нашите нерви и сили.......Бебешкия период е много труден - и физически, и психически - много нови се случват, които носят както радост, така и натоварват много - колики, зъби, прохождане, осъзнаване.......Но.....още малко и децата ни ще дръпнат, ще стават още по-социални, ще можем да се разбираме с тях от добре по-добре, ще станат и по-самостоятелни и няма да изискват нашите внимания и грижи така както е било до сега......

Нормално е да има някакъв бунт в нас - затворени в домашните задължения и отговорности, гледане на деца, отнета свобода и стремеж към връщане към стария начин на живот.......Кой е казал,че е лесно да бъдеш майка? Кой е казал, че е песен гледането на деца? Никой не е обещавал подобно нещо........Има и силни дни, има и слаби дни, има и висоти, има и ями.......

Хубавата новина е,че още малко и това ще остане в миналото.....И отново искаме или не ще си поемем по своя стар начин на живот, ще имаме отново своите контакти, ще имаме отново свободата си.......Това няма да продължава вечно........


И....енергийни вампири има навсякъде - и в къщи, и в работата, няма никъде лесно - ни тук, ни там.......Кофти колеги, задкулисни игри, сърдит шеф.........Важно е от цялата нервност, независимо от къде идва тя, ние да излизаме разумно и съхранени. Защото понякога е много лесно да се пренесат служебните проблеми у дома и пак да не сме пълноценни.

Да, идва момент, в който децата се отделят от майката, това е неизбежно, кръговрата на живота го изисква......На мнение съм,че това трябва да стане естествено, да не страна нито едната страна, нито другата страна......И двете страни трябва да бъдат готови психически и емоционално за това.......Просто трябва да се вгледаме в децата си и да се запитаме дали детето ни е готово за тази стъпка.......

Ариел, за рожденния ден - едно парти у дома също би оставило приятен спомен в децата......Не е казано,че трябва да бъде в клуб. Да, може да е модерно там, но у дома също може да е толкова вълнуващо......Децата не изискват много - на какво се събирахме едно време - на сандвичи от пастет - маслинка, доматче и така......Семпла торта......Зависи вече какъв рожден ден се очаква.....Но и не винаги скъп рожден ден означава весел рожден ден.......Правили сме рожденни дни и у дома, и в боулинг-клуб........Ами.....емоцията е била все една и съща......Дори като растат децата купона у дома е за предпочитане. В клуба времето е ограничено, докато в къщи........Има си предимства.....Има напр. в Крокотак разни идеи - 2-3 игри могат да разнообразят рожденния ден.......

Децата по-миналата година нямаха никакви рожденни дни. Не го смятам за трагедия. Не е задължително. Бяха все пак отбелязани в тесен семеен кръг.......Тази година обаче - си поканиха по 3 приятелчета на пица и това е. Бяха доволни. Да са живи и здрави, рожденните дни са пред тях......

Просто смятам,че има и понякога някаква надпревара кой е по-по-най-......А наистина понякога най-хубавите неща са прости и не чак толкова лъскави......Често възпитаваме и консуматори от малки.......Които взимат без да дават.......И дали е необходимо да получават всичко като малки и да не им оставим нищо като за по-големи.....Та животът е пред тях.......И като пораснат животът им ще е скучен.........В стремежа си понякога за родителска грижа ние презадоволяваме децата си и после те искат още и още........Докато не се превърнем в двукраки портмонета........

А дали ще говорим само за спане и каши пак зависи само от нас........Във фейса често съм писала, че не ми е бебешко, не искам да говоря по бебешки теми(това бе и една от причините да не пиша толкова време - ами аман от бебешки теми)......Имам чувството, че в постоянното вглеждане в децата ни, ние загубваме себе си....А не трябва да е така......Хоби, помощ от таткото, малки бягства - биха ни съхранили......Не е казано,че трябва да сме роби на децата си.....Децата също имат нужда да останат насаме със себе си......Има разни приятелски плей групи, които също помагат да не се загубиш в майчинството.........Често ние сме си виновни за проблемите, просто трябва да сме спокойни,че правим най-доброто за децата си, да не се вманиачваме толкова много в отглеждането им, да им разрешаваме да дишат и.......ще е добре и за двете страни.......

Хубаво да има отдушник, дрога, наркотик, които да ти разнообразяват живота.....И да не позволяват да затъпееш......Откакто се е родил Сами помагам от къщи на мъж ми в работата му, не съм спирала да му помагам с каквото мога, поддържам връзки със старите приятелки - и с деца, и без деца, просто всеки трябва да си намери оазис, където да бяга от ежедневието за да не експлоадира........

При една добра организация и желание, една майка може да е и поддържана, и  по женски да излезе, и да не допуусне да стане лелка.......Таткото също трябва да се включи в гледането на децата(но не гледане само по снимка) и да облекчи майката в задълженията и.......

Да, не е лесно......но тогава пак имаме избор - да нямаме деца........Ако пък и в децата виждаме само бреме и спънка - ще се оплакваме независимо от всичко, което се случва около нас - било от домашните задължение, било от служебните........

Големият син тръгна на детска на 4г. и 3м. Справи се отлично, никакво боледуване, социализация - перфектна. До тогава бе гледан и от мен, и от майка ми.......Не смятам,че е глезен, но пък и като е едно дете искаш или не - то става в някаква степен глезено.....И няма как да е иначе - то е едно, парите са за него само, времето е само за него, мама е само за него и т.н. Децата ми са били едни от здравите в градината, нямали са никакви проблеми, тръгвали са след 3г. възраст и са се справяли отлично. Пък за взимането последен - това е нормално. Искали са да бъдат взимани, когато на смяна е добрата госпожа, и са искали първи - когато е лошата госпожа.......

Ще има време и за наше време, и за социализация и приятелства на децата ни, животът не спира на 2г.......Просто понякога май искаме да пораснат прекалено бързо.........

Честно.....като си гледам големите магарета, ми се иска Сами да си бъде колкото се може по-дълго до мен........По цял ден на училище, кръжоци, като се приберат домашни.......Може би пък и остарявам.....Знам ли......А и нашия живот не спира до тук.....Ехе....да сме живи и здрави - времето е пред нас, животът също, време има за всичко под това небе..........

Като бях по-млада разсъждавах като вас - не случайно прехвърлих майчинството за Вили на майка ми, когато той бе на 10м. и си го взех, когато бе на 2г. и 10м. - бях вече бременна с Рая......Работех, изкарвах пари, свобода, заведения по нощите......Но...и това омръзва, и това е до време.........

Простете......за размислите на една възрастна мама.........

Да сигурно е от времето. Налегнали са ме едни такива мрачни мисли... И понеже няма какво да правя точно сега
Мамо Цоци, да ти кажа важни са рожденните дни за децата ни. За мен вече не са, но като се сетя с какъв трепет ги чаках навремето... А майка обикновенно се оправдаваше, че няма пари да каним деца. И се събираха със семейството на вуйчо ми. Аз умирах от скука, а те имаха повод да пият по ракия. Съучениците ми от друга страна канеха целия клас и ни беше много весело и аз така си мечтаех да ги поканя в нас.... Мина от цяла година все за това говори, кой иска да покани, какви подаръци сигурно ще й донесат. Вълнува се. В нас е абсурд да го направим-ужасно е тясно, а ремонт не е правен от над 10 години, неудобно ми е да каня хора. От друга страна не мога да си позволя и нищо странично, много от децата ходиха на ски, Мина беше старшно разочарована, че не отиде. Много е разочароващо за децата, колкото и да казват, че няма нищо. Не мисля, че ще гледат на нас като ходещи протмонета, но уви всичко е свързано с пари. Аз до ден днешен помня екскурзиите от училище, зелените училища, единствения лагер на морето, на който съм била. От дрехи не се интересувах, не съм завиждала за якета и рокли, но ми беше страшно мъчно, че не ме пускаха на лагер на морето и че не можех да си поканя класа на рожден ден. Не казвам, че като тръгна на работа нещата ще си дойдат на мястото, парите пак няма да стигат.
От друга страна ми се иска Тони да е още бебе и да мога да я гушкам колкото и когато пожелая. Но истината е че дори сега нещата са различни-в парка си играе и не ме търси, вкъщи предпочита компанията на кака си, аз вече съм на заден план. Мога да я заведа на разходка, но щом види люлките и парзалките, забравя за мен. Мога да я приспивам, но не мога да я гушкам защото тя вече не иска. Да, още не съм ходещото протмоне, но осигурявам разни удобства като храна и сън или люшкане и пързаляне. А щом и баба го може... Истината е че вече не съм на трона-единствената важна за нея. И съм разочарована. И започвам да си мечтая за още едно бебе.
Е сега вече се олях в размисли и страсти... То сигурно времето е виновно.

Ариел* това е тъжно, което пишеш.....

Сетих се за портокалите и бананите по Нова година от времето на соца......И до сега  за хора от моето и по-старо поколение Нова година не може да дойде без портокали и без банани на масата.....Същото е напр. и за родителите ми - за тях белия хляб е въпрос на престиж - защото те са нямали възможност едно време да си го позволят и са яли главно черен и е било мечта да ядат бял хляб.

Но......Аз също не съм си празнуувала рожденния ден у нас - по разни причини, а аз съм ходила на цялата махала по къщите - също като теб........

Какво мога да те посъветвам......Имах една позната - тя казваше така - Има разлика между мръсно и разхвърляно......Та....независимо,че не сте правили ремонт и че е тясно у вас.....Не лишавай децата си от рожден ден  у вас. Достатъчно е да е чисто и подредено. Последното, което забелязват децата е дали е правен ремонт в последните 10г. Нека си покани Мина най-близките приятелки.....Направете заедно гирлянди, нека има много балони, децата не хапват много - едни банички, сандвичи, дребни сладки, сок и ....купона е осигурен.......Не е казано,че трябва да бъде лъскаво........

Първият и вторият рожден ден на големия син с класа уу нас бе точно преди една поредица от ремонти, които правихме у нас. Беше толкова смотано тогава, но........на никой не му пукаше, всички се забавляваха и след това са казвали, че искат точно такъв рожден ден и те. И се зареди една поредица от домашни рожденни дни, никой не искаше заведение........Та важно е настроението. Децата не са капризни.......

Писала съм и преди -- моите деца по параноични причини на майка им не са ходили на ексурзии с класа - изкл. такива за 1 ден. Но пък ние пътуваме и поне със Северна България са запознати много добре и част от Южна.........Екскурзиите няма да им избягат........Има различни безплатни кръжоци, на които ходят от училище....Лятото като има безплатни училища също ходят.....Миналата година от Детския център тук бяха осигурили богата програма и моите ходиха всеки ден. Та има и такива начини за забавление.......

Аз лично труудно преживях трудно емоционалната раздяла с децата си.......Като усетиш,че те имат вече своя свят, своите преживявания, своите приятели и т.н.

Признавам си,че аз се лишавам от определени неща, но пък и децата ги уча вече да си правят сметка. И тримата си спестяват от закуски, рожденни дни, нова година ако искат нещо по-така за себе си - и тримата имат поне по 50лв. по този начин........Най-малкото ще имат представа за цената на парите и да ги ценят. Да си правят сметка и те. Не смятам,че е лошо това.

Хубаво би било да не живеем в лишения.......Но...тогава дали бихме оценили истински това, което имаме? Че често приемаме нещата за даденост......

Нека бъдем оптимисти, вярвам,че и на нашата улица ще изгрее слънце........

И на мен ми е малко смотано-пари за ремонт по апартамента май няма-та затова.Я да ви питам в тази връзка някол получи ли майчинството за март?

Много хубава тема сте подхванали
и Мама Це се завърна с хубавите си дълги постове, пълни с много истина 
Моето мнение по отношение на детските заведения и социализацията е че за децата е най- добре до третата си година да са вкъщи и да са близо до мама. Като гледам двете си деца и виждам как Александър на 3 вече беше готов да отиде на градина и се социализира доста добре. За разлика от него на малкия му е много трудно да се адаптира и като тръгнем и той започва да плаче. Просто децата не са готови да се отделят толкова рано 

Деница, синфлорикс е ваксина, за децата родени края на 2009г. не е задължителна, но е безплатна. Ако според педиатъра ви не ви се полага, можете да се свържете с РИОКОЗ, там имат някакво писмо. Не е късно и сега за тази ваксина, може да се сложи до 2 години, дори тази схема е по-щадяща - само 2 имунизации са.
Виола, аз си получих майчинството още миналия вторник.

Аз винаги съм била на мнение, че за децата е добре, когато е възможно да срастат в домашна среда първите три години. Но... ето, че ми се падна дете което напълно опровергава тази ми представа. Той, ако има деца около него изобщо не се сеща за мен. Като сме си само двамата полудява, колкото и да се занимавам с него.  Та, нещата са относителни, зависи и от детето и от майката.
 На мен пък ми е чудесно да си се гледаме, не ми е омръзнало още. На работа не ми се връща, но ще се наложи. Мисля да се възползваме от програмата към бюрото по труда и майка ми да го гледа, някой запознат ли е?
За ясла нямаме шанс, но и да имахме, все ми се струва малък за да го пускам. Да почне поне малко да говори, да си казва като иска нещо, ще го  мислим.

Ариел, тъжен ми е разказа ти, но и донякъде познат. Съгласна съм с Мама Це, на децата не им трябва много. Дори по парче торта и сокче стигат, и купон да става. Игрите са най-важни, останалото са подробности. Мина кога има РД? Ако е през лятото мога да ти предложа един вариант. Има до нас нещо като паркче, оградено е и много удобно за празненства. От типа на Патиланци е , плаща се на дете но не е с ограничено време и за разлика от другите подобни не ти съдират кожата. Не съм съвсем наясно, знам че е 4лв. на дете и ограждат част от пространството според бройката, има и къде да се седне, да се пийне по нещо, може да си носиш торта. 

Ние бяхме малко селски по празниците, починахме си страхотно.  Дребчо цял ден тича бос, на воля по двора , кеф голям! Видя кончета, крави, козички... но селскостопанските машини бяха най голямата атракция. Хубаво нещо са празниците!

Лека нощ!

Добър вечер и от мен.
Влязох да видя, дали някой се е разписал, а намирам 2 изписани страници, изпълнени с много емоции, може би съжаление и направена равносметка.
За отглеждането на децата: каката я гледах до градината, социализира се за 2 дни и стана душата на групата. Родителите ме срещаха и ми я хвалеха как помагала на техните деца да се приобщят  Синът живот и здраве мисля да го гледам до градината пак. Под наем сме затова не се заричам. Ще трябва мъжът да поема всичките работи, като аз ще му помагам в работата, разбира се както правих и досега  Разбира се ако нямаме възможност ще го дам на ясли, но ако свързваме двата края държа да го гледам в къщи. За мен най-добрият вариант е детето да се гледа от майката. Та аз още съм целият свят за него.. Като изляза да свърша работа, след това не мога да го откъсна от мен, въпреки че го оставям на кака му, която почти по цял ден е с него.
Мамо Це  И аз гледам да се нарадвам на малкият и искам да прекарам възможно най-много време с него, защото навремето много се вживявах в нещата с дъщерята-не я вдигах на ръце, за да не се научи, оставях я да плаче в кошарата, да не се разлигави... и т.н. и сега гледам да наваксам със сина  въпреки че тя ми израсна много оправна в резултат на това и неведнъж са ми я хвалили  Защото времето ще мине и той както и сестра му ще тича да търси приятелите му да си играят  , а аз ще прекарвам целият си ден на работа и ще почивам само в неделя. А през другото време няма да имам време да им обърна внимание, защото ще съм уморена 
Та общо взето имам време за работа. А дете ще гледам за последен път