SUPERNATURAL – ‘Demons are just ghosts with an ego’

Може пък Дийн да е решил само да й намести контактните лещи  Или да й прави стоматологичен преглед и затова да е спуснал облегалката 

Ех, Сити, ех, младост, ех, спомени ...

Ама вие какво си помислихте? Може пък Дийн да е решил само да й намести контактните лещи  Или да й прави стоматологичен преглед и затова да е спуснал облегалката 

даааааа бяхме млади и игриви ....

А сега сме опитни и игриви .

  Розееее само не и това    В моята глава какво продължение има, думи нямам да го опиша 

А, да, точно това искам да прочета : ‘Диййн се надвесва над Симонка, а тя, милата, опиянена от аромата и топлината му притваря блажено очи и разтваря устни, за да поеме целувката му. Той е вече толкова близо, че дъхът му навлажнява лицето й и изведнъж: ‘Ммда, и лещите и зъбите са ти наред.’ Пали колата, която само това чака , и се понася напред. А Симонка, започната и недовършена , лежи и преглъща на сухо .'

- Ттттова беше той – запелтечи тя с ококорени от ужас очи.
- Кой? – направи се на разсеян Дийн, макар че знаеше много добре за кого говори Симона. Просто му се искаше да я държи малко по-далеч от тези неща.
- Монахът...искам да кажа мумията... – отвърна със свито гърло тя, трескаво оглеждайки пътя пред, зад и встрани от колата.
- Така ти се е сторило – каза той, твърдо решен да я накара да мисли друго. – Изкара ми акъла, аз не видях никого.
Тя седеше трепереща до него.
- Сигурна съм, че имаше някой на пътя…и това беше той…
Дийн се наклони към нея и с върха на пръстите си отметна падналата пред лицето й коса.
- Май си доста напрегната, а? Разкопки, артефакти, каталози….кога за последно си почивала пълноценно?
Симона го погледна и усети как се разтапя през зеления му поглед. Край на маските и пазенето на приличие, реши тя.
- Май си прав – промърмори тихо. – Доста съм напрегната.
- Мога да се погрижа за това – прошепна Дийн в ухото й, докосвайки го с устни. Ръката му хвана лоста на седалката и само след миг облегалката беше спусната почти до легнало положение заедно със Симона. Той огледа набързо пътя наоколо и като не видя никого се приведе над младата жена.
В това време Сам пиеше бира с Боби и обсъждаше с него книгата. Та лежеше на масата между двамата загъната в кафяв хартиен плик, до който бяха оставени два чифта гумени ръкавици и два чифта тъмни очила.
- И какво се оказа? – изпъшка Сам, отпи голяма глътка, бира, преглътна и отпи още веднъж. – Цялата работа е доста сериозна. Защо на проклетите археолози им е трябвало да копаят в Гранд каньон?... Това нещо трябваше завинаги да си остане скрито от света.
- Все някой щеше да намери книгата. По-добре, че е в нашите ръце, а не в ръцете на някой, който би злоупотребил – отвърна поучително Боби. – Важното сега е да разберем дали на някого е подействала.
- Искаш да кажеш на някой друг, освен археолога, който е опитал да я чете ли? – изгледа го въпросително Сам.
- Това също. Но имах предвид дали някой, който я е разглеждал с предпазни средства, е имал халюцинации. Както се оказа книгата действа и по този начин. Това е заради заклинанието за защита, което от братството са направили върху нея. Така са се застраховали, че винаги ще могат да помогнат на някой, който има добри помисли и иска да я унищожи, а не да я ползва.
- Аз нямам халюцинации – повдигна рамене Сам и отново залепи гърлото на бирената бутилка за устните си.
- А Дийн? – попита подозрително Боби. – Вие двамата най-дълго време сте я разглеждали…
- Не ми е споменавал. Сега ще го питам…
С тези думи той измъкна мобилния си телефон от джоба и набра номера на брат си.

Гааааалеееее, няма ли да ни зарадваш с твое продължение на това което се случва м/у Дийн и Симона   ???????

Дръж се !