Re: Бременни майки в чужбина - 35 тема

Добре дошъл на малкия Давид! От здраве и щастие да не се отърве цял живот!   

totoven  добре дошла! 

meleean време не остана    стискам ти палци всичко леко да мине! чак ти завиждам на идеята да се разходиш до Лондон, хем сте по-далече от нас  мен всичко ме боли вече, само като походя пет минутки и корема ми става на камък, да не говорим за болката в срамната кост 

Диди не се притеснявай за увитата пъпна връв, всичко ще е наред  нали е видяно, ще го имат впредвид при раждането  а вие как така принцеса без розово?  но в интерес на истината и аз бягам от розовото, с баща и като разбрахме че е момиченце и взехме едно розово комплектче и сега майка настоява за изписване да вземе розов комплект, всичко друго е в червено, оранжево  ще е мацка с характер 

мами, моите подготвителни контракции зачестяват всеки ден  това леко ме паникьосва, че може да е по-скоро събитието отколкото се предполага..има ли някаква закономерност между увеличаване на бройката им и наближаващо раждане?
ние нищо не сме купили още  само дрехи и стерилизатор, но мъжа ми се е закучил че е рано и че ще предизвикаме съдбата и не мога да се преборя с това скорпи    имаме избрана количка, легло, матрак, но нищо не е поръчано 

  за всички

mimkis магнезият го пих до началото на 37/та седмица, имаше много притеснения относно цялата бременност, но да не навлизам в подробности, важното е че всичко въпреки предварителните изгледи мина добре..или продължава да е добре  а витамини не са ми давали, моята лекарка принципно е против всякакви лекарствени препарати  но това е друга тема 
та по същество: от снощи сме с леки болки в кръста и долната част на корема, та бях почти сигурна че днес ще раждам    и след преглед при лекарката ми днес, тя потвърди че няма да го докараме до термина    става въпрос за първият -5.04 а и слава богу, че знаете как се бях шашнала какво да правя  та сега сме в очакване всеки момент   
не ме е страх  за сега а и се  надявам до края така да остане    бебка е активна а и големичка расте та се надявам и тя много да ми помага  та такива са новостите при нас мили мамчета, да знаете скоро може и от мен да има вести 
иначе други признаци нямам..нито тапа ми е паднала, коремчето си ми е щръкнало още 
желая ви приятна и спокойна вечер 

Ех, страхотни новини!!!

Честито момченце на мама Dru4ka
Да е жив и здрав Давид, голям да порасте, да слушка, папка и спинка, и много да радва мама и татко  

Кой е наред сега?  


Пиша това от няколко дена...   Малката мушмулка не е от бебетата дето само ядат и спят, та едва намирам време да хапна, камо ли за форума... Ама пък ми е такова сладурче като не плаче   Да видим колко време ще ми отпусне днес  


Благодаря на всички ви за стиснатите палчета и за позитивната енергия за процедурата с езичето на мишленцето ми, за моя мастит и като цяло за нашето кърмене    

   Маститът отшумява - каналчетата се отпушиха преди седмица, но още пия антибиотик и много внимавам да не се случва повече. Обривът от първия антибиотик чак сега преминава   ...побърка ме тоя сърбеж.
   Приемът на Лецитин много ми помогна. Имах "конци"/"парцалчета" в изцеденото мляко, а самото мляко понякога беше с консистенцията на желе/белтък, та го цедях през цедка. Почти веднага след като започнах лецитин-а стана по-рядко и парцалчетата почти са изчезнали. Сега пия и капсули сминдух, както и чай от малинови листа - като че ли забелязвам увеличение на кърмата вече.
   Рязнаха езичето на мишленцето миналата седмица   Поизплаши се, милата, поплака, но две минути след процедурата вече се беше унесла   Нямам търпение да започнем опитите за завръяане към кърменето. Ако се чудите защо не се кърмим все още... Оказа се, че имам гъбички на зърната, т. нар. Млечница (най-вероятно от продължителния прием на антибиотик). За това така ме боляли зърната... дори от най-лекия допир на дреха, да не говорим като гушкам малката... Та и за това ми дадоха лекарство и мазило... И не искам да кърмя в това състояние, за да не се прехвърлят гъбичките в устичката на малката... Имам чувствително подобрение, откакто третирам проблема, но ще изчакам поне до края на седмицата, преди да опитаме да се кърмим...

Loreley, ще взема да ги потърся тези млечни ферменти, че този Gripe Water май нещо вече не действа и имаме проблеми с изхождането. А за торбичката - аз скоро бях виждала пресни череши при нас (внос от Чили), но май са преминали, че нещо не намирам сега. Ще поръчам от и-бей ако не намеря. Чудя се дали да не проверя в Whole Foods  първо

Tony_st, много ти благодаря за информацията, и най-вече че спомена за Лецитин-а   - потърсих повече инфо, купих си и веднага видях голяма разлика     Понеже питаше - храним се на поискване, но все още само с изцедена кърма. Понякога на час и половина, понякога на 2, рядко на 3. Като се завърнем към кърменето се надявам да ме изцежда още по-добре малката.

Ели, стискам палци всичко да е наред със следващия тест   А ти не го мисли толкова - както казва Нелинка - много жени са така  

totoven, добре дошла  


mimkis, и аз така общо взето   Добре, че докторът ми не е мрънкал, че "преносвам" и не даваше зор за предизвикване.

LadyDiDi, дано се отвърти малката  


Момичета, щеше ми се най-сетне да разкажа за раждането, но пак не остана време - Кими се събужда   Хайде следващия път ще е

Прегръщам ви и стискам палци за тези, за които е наближил големия момент  

Дами, да ви се похваля/оплача от днешния преглед. Този нашият мъж ще е голям май...имам още близо 2 месеца до термин, а той е 2 кила и половина и по всички други параметри върви с 2 седмици напред. Главичката му от сега е 8,7 см, та малко съм се ошашкала как ще го раждам този дангалак. За сега чета за раждането и специфичните упражнения за по-лесно раждане и се опитвам да се настроя позитивно, ама да видим. Рая се роди лесно и бързо, ама тя си беше с манекерски размери, та дано и този път е така.

madlene, айде очакваме хубави новини и от теб.

Zоie, много се радвам на доброто развитие на нещата при вас. Прекрасно е, че малката е понесла добре манипулацията с езичето. Надявам се, след завръщането към кърменето да нямате затруднения повече.
Хубаво е, че се храните на поискване и с малки интервали. Ако Кими приема изцедено мляко, би могла да обмислиш варианта за връщането на гърда по-скоро.  Кърмата съдържа антибактериални съставки и куп други полезности. Предвид, че млечницата е налице и се лекува, твоят организъм произвежда антитела и съответната защита, които Кими приема дори и с изцедената кърма и това също я предпазва до голяма степен. Би могла, ако желаеш да обсъдиш и с лекуващият те лекар ситуацията. "Конците/парцалчета" в изцеденото мляко" не би трябвало да са притеснителни, защото това си е мляко, което е лишено от водното си съдържание и не би следвало да е различно като състав. Бих се радвала да помогна, ако имаш допълнителни въпроси и да пишеш пак как се развиват нещата при вас.

хоп, пак съм при вас  

за магнезия - поне 3 доктори от 3 европейски държави ми казаха, че приемът през устата е със съмнителни качества за спиране на контракциите (виж, венозно е друга бира). Така че колкото и да сте пили - май все тази, просто един полезен елемент

Zoie, радвам се, че манипулацията е преминала добре и ти си окей с мастита. При Мартин много ефикасен срещу колики беше масажът на коремчето с крем с кимион (на немски Kümmelöl, на латински кимион е cuminum), както и едни хомеопатични свещички на Wala (Carum carvi). Сега съм се запасила пак, свещичките не сме ги ползвали още, пазя ги за тежка артилерия, ама кой знае може да се разминем без тежки колики   Иначе кремчето ако и да не помага, поне не вреди и затопля корема. Иначе в Германия също препоръчваха много чАЙ ОТ fenchel (fennel на англ., на бг не го знам), kümmel и anis (анасон) - на бебето и на майката, която кърми. На мен ми е неприятен вкуса на първото растение, иначе на Мартин съм давала по няколко лъжички от това чайче, не знам колко е ефикасно

winy, само спокойно, ти си вече към края (и аз бях в подобна ситуация, та знам какво ти е, важно е наистина да се успокоиш   )

Тони, браво на вашия Крали Марко   Няма страшно, ще излезе все някак си

madlene, стиснати палци за леко раждане

Ели, следващият тест ще е окей, мила, пращам положителна енергия  

Ние сме добре - Нора засега е относително спокойно бебе...или може би ние сега сме по-спокойни родители. Естествено има периоди - например преди да се развали времето, може би заради промяната в налягането ли, щп ли, ама е доста нервна. Правихме тук задължителния преглед за луксация и я теглиха, та с гордост отбелязвам наддаване от малко повече от 1.5 кг за 7 седмици   Дано и занапред да си наддава добре   Иначе най-големия ми страх е вирусоносещия батко от училището, но какво да се прави. Той милият е мнооого щастлив, пее, помага, фука се наляво и надясно със сестра си и така  

Иначе са ме нападнали от офиса с едни уж спорадични молби да им помогна с това и онова, ама те молбите май си станаха редовни и съм много ядосана и май скоро ще ги отрежа Ама какво да правя като съм добра душа, а и знам на какъв хал са нещата там...та утре половин ден бач  ...добре че майка ми е на гости...макар и понякога да общуваме трудно

Zoie, малката Кими на аватара ти е просто страхотна! 

Winy, спокойно, още малко остава и ще киприш принцесата в розово 

Тони, нали знаеш, че не трябва да се разчита на тези мерки и теглилки, може пък да си излезе нормален накрая. То и ние уж вървим с почти 2 седмици напред, ама ще видим скоро дали са познали

Loreley, браво че си хапвате добре и растете бързо, все така да продължавате! А пък офисните грижи ги остави на някой друг, който си нямам бебешки грижи на главата 

Аз днес съм на преглед, стискайте палци да сме се размотали.

А пък май чакаме Meleean с щъркелови новини, беше писала, че са и изтекли водите, ходи в болницата, ама я върнаха с идеята на следващия ден да отиде пак. Много странна тактика, но дано всичко е наред 

Ето го и моето разказче, един месец след раждането  

Терминът ми по последен цикъл беше на 22-ри февруари, но моят цикъл е нередовен и обикновено поне 35 дена, та знаех, че няма да е това датата. Освен това си водех календар, мерех базална температура и т.н., та имах 2 възможни дати на зачеване. Според едната терминът беше на 27-ми февруари, а според другата - 3-ти март   Според ехографските измервания бебка през цялата бременност отговаряше точно на термин 22-ри февруари, та доктора не искаше да сменя датата. Но накрая като подминахме 22-ри взе моите калкулации по-насериозно  

В неделя, 27-ми февруари, с бъдещия татко окончателно привършихме с чистенето и подреждането (бях казала, че няма да раждам докато не свършим нещата, които си бях наумила   ). Вечерта седнахме доволни от свършената работа да гледаме Оскар-ите и казах на малката, че е добро дете задето ни изчака и че вече може да излиза  
Рано сутринта на 28-ми (към 4:30) започнаха да ми изтичат водите. В началото не бях сигурна дали са водите, защото изтече съвсем малко, но в следващия час и нещо продължиха да изтичат и стана ясно, че ще раждаме   Таткото беше убеден, че мишленцето ще се роди на първи март - беше го решил още преди термина и даже бяхме обещали на близките си, че тогава ще е. И съответно като започна раждането толкова рано на 28-ми бяхме леко разочаровани че не сме съвсем по план   Знаех, че докторът ще ми каже да отиваме към болницата (по принцип така се процедира с изтекли води) и реших да се приготвя преди да му се обадя. Взех душ, досъбрахме багажа, аз измих чиниите от вечерта   ...с все още изтичащи води - заявих, че не тръгвам преди това   Та чак към 7:30 се обадих на доктора и тръгнахме към болницата.

 Имайте предвид, че водите са много (повече, отколкото си мислех) и обикновено не излизат с едно голямо изплискване, а малко по малко. Та си сложих нощна превръзка и взех хавлиена кърпа да си подложа в колата за всеки случай. Също така да кажа, че водите ми бяка с много блед розов отенък, та леко се притесних. След бързо търсене в нета видях, че е нормално и се успокоих. Извинете за графичното описание на тези неща, но мисля, че е добре да сте подготвени ако ви се случи.  

Приеха ме към 8:30, потвърдиха, че наистина ми изтичат водите, оказа се, че нямам грам разкритие, нито пък контракции... и скоро започна да се говори за Окситоцин... Бях против, но докторът ме убеди, тъй като с изтекли води трябва да родя в рамките на 24 часа, иначе много нараства опасността от инфекция... (аз имах и положителен тест за Стреп Б, които започнаха да третират с антибиотик) и тъй като започвах съвсем от нулата и нямах никакви други признаци за раждане, трябваше да действаме, защото нямаше много време... съгласих се в крайна сметка и ми пуснаха система с минимална доза. С времето постепенно увеличаваха дозата, появиха се контракции, които ставаха все по-болезнени. От разказа на Ремедиос бях останала с впечатление, че 8мл Окситоцин на час е много силна доза (тя беше получила пълно разкритие с такава доза за 2 часа), та съответно като ми го увеличиха на толкова си мислех, че и при мен така ще подейства, но уви - не. По някое време следобяд се оказа, че имам само 1 см разкритие... и ми сложиха вътрешен монитор на тоновете, който измерва и силата на контракциите (външния монитор измерваше само честотата им). Оказа се, че си имам сериозни контракции, вече и наболяваше доста по-сериозно. Съответно можете да си представите, че бях доста разочарована, че след повече от 6 часа бях само на 1 см. Много исках да мина без упойка и вкарах в действие техниките на дишане, които бях научила от ДВД за раждането. Продължиха да ми увеличават дозата Окситоцин, като по едно време се стигна до 14мл на час... Вече доста си болеше, аз полагах всички усилия да се концентрирам в дишането и да игнорирам болката. Но след може би почти още 6 часа се оказа, че имам само 2 см разкритие... В крайна сметка 2 см за близо 12 часа... и доста сериозни болки (оценявах болката като 8 от 10, а аз много търпя на болка). Това доста ме разочарова и гледайки прагматично на нещата прецених, че въпреки, че мога да издържа на още малко болка, няма смисъл да се мъча повече. Беше ми ясно, че както вървят нещата едва ли ще устискам до 10 см и после напъване без упойка, та прецених, че няма какво да чакам повече и като ми увеличика Окситоцина на 16мл/час си поисках упойка. Първо исках да пробваме с някаква леко упойваща (не помня как се казваше), която обирала само най-силната част от контракциите и действала 3 часа. Наистина контракциите станаха доста по-поносими и аз бях доволна, че за сега епидуралната ми се е разминала. След като мина действието на упойката си поисках още, но този път почти не подейства и си усещах всичко... Контракциите ми бяха на минута и половина, много болезнени... и в крайна сметка към 1-2ч сутринта си поисках епидурална. Сложиха ми я и ми олекна - просто всичко се проточи много дълго и бях изморена от болката, а имах още толкова "път" пред мен до раждането... 20 часа след началото, към 3-4 часа сутринта, се оказа че имам 3-4 см разкритие... Освен това лекарите и сестрите бяха притеснени, че тоновете на малката падаха много с всяка моя контракция. Започна да се споменава Секцио като вариант... Дадоха ми още малко време - караха ме да сменявам позицията да видим дали ще се хареса повече на мишленцето, но тоновете все така падаха при контракциите. Съответно докторът ми каза, че не може да позволи това да продължава и че трябва да действаме. Аз въпреки болката и всичко, бях относително спокойна до този момент, но като се взе решение за секцио и ме обзе някаква необяснима за мен паника... Просто се разтреперих неконтролируемо... сигурно защото не си ги представях така нещата.

Преместиха ме в операционна и ми увеличиха епидуралната. Имах завеси пред себе си и не виждах какво се случва, а и не усещах абсолютно нищо. Нито дори усещане за рязане, вадене - нищичко! В един момент просто чух малката да плаче и аз се разревах от облекчение че всичко е наред. След малко ни я показаха и вече бяхме най-щастливите хора на света   Таткото каза, че като я носели към нас (преди да я видя) съм му казала нещо и тя се е обърнала към мен   Познала ми е гласа, душичката    

Опитахме да се кърмим веднага, но не стана - с тези плоски зърна и тази малка устичка просто не се получи. Гушнахме се кожа до кожа - невероятно усещане!!! Толкова беше мъничка, че ме беше страх да не я счупя. Не можехме да откъснем очи от нея  

Докторът каза, че пъпната връв е била усукана два пъти около вратлето и, освен това е минавала покрай ушенцето и, което означавало, че нямало никакъв шанс да родя нормално. Тъй като пъпната връв е била разположена така, тя е била притискана между главичката и таза ми с всяка контракция, и съответно достъпът до всичко, което малката е получавала чрез пъпната връв, е бил прекъсван с всяка контракция и затова са и падали тоновете   Обясниха ми, че е нямало как да получа разкритие в тази ситуация без да навредим на малката, така че рано или късно пак сме щели да стигнем до операция. Това ме успокои, че реално нищо друго не е могло да се направи. И докторът, и сестрата, която беше покрай мен нон-стоп, знаеха, че много исках естествено раждане и ми съчувстваха че се е стигнало до там, но ме похвалиха, че съм направила всичко възможно - и аз знаех, че е така. Накрая сестрата дори ме прегърна, което много ме разчувства. Страхотен екип бяха просто, много съм доволна от тях. В крайна сметка най-важен беше крайния резултат, който беше нашето прекрасно момиченце  

Да ви кажа и за името. Бяхме го избрали преди още да е зачената Ким   Много, много искахме момиченце    Името на таткото започва с К, а моето - с М, съответно К(той) и М(аз)= КиМ  

Така на 1-ви март, в 5:51ч сутринта, се появи нашата малка прекрасна Ким  

Zoie разказа ти е много трогателен.  Почувстах се все едно, че го гледах... Особенно момента, когато са ти я сложили на кожата.

Аз днес бях на ФМ. Бебоците са добре, но са изостанали с една седмица, поради моята настинка и липса на апетит тези 10 дена. Ще си имаме момиче и момче!



 

Zоie, ти си герой! Не знам аз дали бих издържала. Искрено ти се радвам за това, че въпреки затрудненията гледаш положително на всичко, което ви се случва. Ким е щастливка с такива родители! Бъдете много щастливи!

Zоie разказа ти ме разплака    справили сте се блестящо с малката Ким и въобще не се обвинявай, че не си я могла да я родиш както си искала, важното е че сте живи и здрави и се радвате една на друга  аз не бях разбрала, че този сладур на аватара ти е малката принцеса! прекрасна е, пу пу 

IrinaB чудесна новина  ще наваксат бебоците, не се притеснявай

дано всичко при Meleean  да е наред и да имаме новини скоро 

тука има ли мами, които са раждали или мислят да раждат без епидурална и във вода? 
аз не че съм толкова смела да раждам без епидурална, но имам много тежка операция на гръбнака (в Бг биха ми направили секцио без дума, но не и тук) и за да ми се сложи епидурална трябва снимка да се направи преди да настъпи раждането  но мен ме е страх от облъчването и помолих да стане максимално късно и да съм влязла вече в 9ти месец, но пък вече почвам да си мисля дали въобще искам епидурална   

winy и аз искам да раждам без упойки и във вода. Мъжът ми каза, че съм се размечтала. Аз ще оглеждам болницата чак през Май и да видим на кои мои желания ще са съгласни. А при тебе като разбирам положението е сложно, но съм сигурна, че докторите ще направят най-доброто за бебчо и за тебе.

Ето я и новината:


Zoie, трогателен разказ, разплака ме... вие сте герои и двете с Ким!   
Ирина, честито момченце и момиченце  Да наваксват бързо грамчета!
Winy, отказаха ли ти секцио тези хора?! Кошмар!

При нас всичко е нормално засега, пъпната връв се е размотала, вървим си с две седмици по-едри, вече сме около 3 кг, а имаме още минимум 3 седмици (поне се надявам на толкова). С тези темпове на растеж май ще сме гиганти, но разчитам, че тези мерки и теглилки не са адекватни на 100%.

Поздрави на всички   

   Честито бебче на Meleean! Бързо възстановяване и желая
    Zoie, не се обвинявай, важното е, че сега се радвате една на друга , хубав разказ

Zoie разказа ти е много интересен,милата толкова дълго време си се мъчила.Но пък малкото съкравище Ким е била голямото ти възнаграждение!Да ти е жива и здрава малката принцеска!

Честито синче на Meleean .Да и мноси много радост и положителни емоции!

При мен положението е много тежко,не мога да спя,имам страшни болки в една точка на гърба и на никаквъастрана не мога да легна.Много ме боли!Отделно и киселините много ме мъчат,направо последните дни ми се виждат истински кошмар.Има още 10 дена,дано бебо да си появи вече

Meleean, честит ти малък мъж! Да е здрав и да расте щастлив! На теб бързо възстановяване и само хубави емоции от сега нататък. 

IrinaB, много хубава новина - момиченце и момче - честито! Не се притеснявай - ще наваксат малките сладури.

winy, аз първия път раждах без упойка. Падна ми тапата сутринта към 9 ч. Звънях на докторката ми, каза че е тръгнало раждането, но да не бързам да ходя в болницата и така откарах до вечерта в къщи... чак към 6 тръгнах за болницата и след зловещо задръстване стигнахме към 7. Приеха ме в 7 и 20 с почти 5 см разкритие. Ама и аз нали съм си шубе, казвам на акушерката че си искам упойката, а тя се смее и казва - "то раждането наполовина минало ти сега се сети за упойка". Та късничко било и не ми сложиха. Ми не съжалявам...след 2 часа Рая се роди, като само 15-20 мин. преди да излезе ми сложиха окситоцин и не съжалявам, че бях без упойка, пък макар и да не раждах във вода. Виж сега ще си искам водното раждане - тук също има такава опция и мисля да се възползвам.