Re: Бременни майки в чужбина - 35 тема

Писах, писах и си затрих писанието.  Сега пак се разписах и какво щракнах и пак поистрих всичко.   

Kalalily,
На някои мами фитнеса е разрешен (лек) след 6-тата седмица, на други - след 6-тия месец. Зависи много от раждането не го мисли отсега по старому няма никога да стане, защото човечето иска много внимание аз без фитнес (забранено ми беше до скоро) на 10-тия месец на бебето бях 5 кг под теглото от преди забременяването, търчането е голямо. Има мали дето и две-три години след раждането си "пазят" едни 5-10 кг

А на мъжа ти му кажи да взима количка, какво е това "няма да трябва в началото" хихихи трябва си!

Боби аз не се притеснявам за фигурата ми толкова колкото ,че като ходя на фитнес после се чувствам психически и физически по- добре.По-енергична съм и настроението ми определено се подобрява.Ние така или иначе плащаме семеен план и в него влиза и ясла докато мама и тате тренират та мисля да се възползвам.Дано и доктора ми мисли така А моя само си говори то е ясно ,че ще купим количка купуваме какви ли не глупости та това ли ще спестим

Ами ние се преместихме преди месец и купихме перета ама там някакви ефтини, че тук като съмне в 4:30 и се събуждаш.  Тези уж са по плътни, по скъпи, по хубави ама за мен са излишни пари За това казах че за бебето нищо не взехме, ама за пердета дадохме сума ти пари.

За количката и ние се ослушваме, ама определено ще е 3х1.  Каква обаче още не съм оглеждала.  Те всички черни, така че...

За фитнеса когато се почувстваш добре.  То ако кърмиш едва ли е можеш да тичаш на пътеката или да се потиш на степера.  Ама знам ли

Можеш, можеш  . Аз се върнах във фитнеса 9-10 седмици след раждането и оплаквания от кърмачето не съм имала 

Благодаря ти Juturna аз и сега ходя но не вдигам тежести по-тежки от 13 кг и вместо да тичам на пътеката ходя.
T_e_A и ние трябва да се местим и затова дома съм го оставила на заден план,че не знам какво ще ми трябва за новото жилище ,а и за бебо не знам къде да ги слагам тези обемни неща още та затова се глезя с покупки за мен  Иначе нямам търпение да изрисувам бебешката стая имам хиляди идеи в главата и много свободно време
Дарка я няма и днес

Нали знаеш - след 13 г.с. никакви упражнения лежейки по гръб  .

Hirsen радвам се да помогна с моите наблюдения. 
Аз винаги съм била фен на намаленията (като типична жена) - ако нещо е на наистина супер цена и дори и малко да ми трябва, съм много трудно удържима, макар че винаги пресмятам и цепя цента на две.
И аз мисля да погледна последните намаления (заплюла съм си някои неща от няколко магазина, но не замене, че аз докато не се възтановя няма какво да пазаурувам за мене), ама тогава ще съм вече с количката и двата бандита вътре. 

T_e_A аз съм много доволна от на Marks&Spensеr дрешките за бебоци - 100% памук и супер качество и ценаи без намаление. При намаление са направо...
За плетените неща и плетачките. Ако не ти допадат плетените неща просто си кажи, а иначе ако има мераклии може да помислиш какво могат да ти направят и да си поръчаш точно определени неща, като одеялце, шапки, жилетки, чорапки/терлички. Модели можеш да почерпиш от Нета. А за материята специално кажи да е само 100% памук иначе няма да приемеш нещата.
Ако искаш мога да ти пратя няколко интересни, спорд мене, идеи за плетене, само ми прати някой мейл на лични, за да ти ги пратя.

Аз като се сблъсках с проблема за 100% памучни чорапки съветвам от сега да си ги потърсите от някъде -БГ или намясто.

shemet_neveroiaten напълно съм съгласна относно непотребността на гащи, ританки и камизолки. Струва ми се, че първата година, а и втората, ще сме на цели неща, че бебоците с разпасват постоянно от дрехи в две части.
аз съм зиморничева (особенно тази зима ми беше ужасно студено, не като при нормалните бременни да ми е горещо) и мисля да поърся и 100% памучни чорапогащи, но май и това ще е малък проблем. 

Kalalily зависи от раждането - колко шева и как си раждала (секцио). В най-лошия случай след месец и половина най-много.
Ти си била талант! И аз обожавам да рисувам! 

Няма проблем да си тичаш - единствено знам че при физическо натоварване се отделя някакъв хормон, който променя вкуса на кърмата и може детето да се отбие - Juturna не му е дала много време на детете да свикне с вкуса на кърмата без този хормон та вероятно за това не е имала проблем   

Аз предния път качих 21-22 кила и ги свалих без грам усилие за 6 месеца (като от болницата излязох без изменение - хем бебето вече не беше в мен барабар с околоплодни води и плацента  ), сега ще видим как ще стане номера, че не съм много по фитнеса и другите физически натоварвания .

За плетивата не знам аз май никога не съм си падала по тях.И аз като Ирина обичам памучните дрешки и не мога да понасям нищо изкуствено.Изпотявам се цялата само докато ги пипна. Да имам бакалавър по рисуване,но в момента ми е само хоби.
Дано не се отбие бебо пък и как ако не му предложа друга алтернатива харесва му или не ще трябва да яде.Шегувам се не знам не бях го чувала до сега това за отделянето на хормони

Здравейте мамчета.Бях се записала по напред в темичката,но доста време нямах възможност да ви чета и да пиша та, ето ме сега.Успях да изчета всичко,честито на родилите мамчета- да са им живи и здрави малките ангелчета и да ги даряват с хиляди усмивки
Много полезни неща прочетох....добре че ви има ,друго си е когато има някого да сподели опита си особено полезни за начинаещи бъдещи мами като мен,които имат още многоо какво да учат
Ние с бебчо сме добре,развиваме се нормално,до момента не сме имали никакви проблеми,дано до края бременноста ми да бъде така приятна и лека.И раждането също.Бебчо си ритка много,дори в момента прави еди пируети....и ме прави толкова щастлива
За покупките напредваме и с тях,взели сме доста неща,когато харесаме нещо го вземаме.Не съм суеверна и затова не оставям всичко за последния момент.Август ще съм в 9 месец и в тези непоносими жеги едва ли ще ми е до обиколки по магазините.После когато се роди бебчо ще сме изцяло заети с грижите около него,и затова сега е момента,обикаляме харесваме и купуваме,и съм толкова щастлива гледкам си всички бебешки неща които имаме и ми става едно толкова приятно и хубаво
Доста се улях в писането май пак Лек и усмихнат ден желая на всички ви

Здравейте момичета!
Дойде и моя ред да разкажа за раждането на моето малко момиченце Aurora. Ако има някое по-чувствително момиче, нека да не чете надолу. Бебка от самото начало растеше по-големичка и всички очакваха, че ще се роди преди термина ми на 25.05, но тя имаше определено други планове и една седмица след термин аз все още нямах бебе и никакви признаци за раждане. На 30.05 (понеделник) влязох за предизвикване, сложиха ми тампон с гелче Прогес и в ранната сутрин на 31.05 започнаха контракции, които обаче не доведоха до нищо. Същия ден ме оставиха да почивам и не ме предизвикваха с нищо повече, на следващия (1.06) отново пробваха с тампон сутринта и към 9 часа вечерта започнаха слаби контракции, които към 1 през нощта си бяха на две-три минути и след преглед се установи разкритие 4 см (болката беше съвсем поносима, дори успях да поспя малко). Свалиха ме в родилно, аз се обадих на мъжа си през това време да пристига и раждането започна. Към 7.30 сутринта бях с разкритие 6 см, след това в 9.30 вече беше 9 см и в 11.30 ми казаха да напъвам, защото съм с 10 см, и бебка ще се появи всеки момент. За съжаление след час напъни нямаше и помен от бебка, мен ме бяха заболяли ребрата и всичко, което може да ме боли от напъване (раждах без никакви упойки) и се разбра, че бебка не може да излезе без чужда помощ. Дойде консултант и ме накара да подпиша документи за риска от форцепс, вакум и цезарово и с бясна скорост ме затикаха към операционна, защото аз вече изпадах в безсъзнание от умора и болка. За ужаса на форцепса и епизотомията не искам да разказвам и се радвам, че само форцепс се наложи...След като изплака милата бебка ми я сложиха така мокра и беличка на корема и ние с мъжа ми просто се разплакахме от облекчение, че жива се е родила. Премериха я и я почистиха и ни я дадоха обратно да и се наслаждаваме и разглеждаме, а докторите се заеха с плацентата, която усещах как се излива буквално от мен. След десетина някъде минути дойде една от лекарките и ни каза, че плацентата не иска да излезе и трябва да ме сложат под цяла упойка за да могат с ръце да я изгребат от мен..Няма да ви описвам какъв ужас беше това за мен и мъжа ми, защото това означаваше загубени първи часове с бебка и едва ли някакъв шанс да мога да я кърмя. Упойката ме отпусна след два часа някъде, дадоха ми бебка кожа до кожа и това компенсира всичкия ужас, който и тримата бяхме преживяли само преди няколко часа. Докато съм била под упойка и в операционна мъжа ми е гушкал бебка и и е пеел песни, дори и сега реввам като си помисля и той през какво мина. Изкарах нощта в интензивно и на другия ден ме преместиха в следродилно и ми заповядаха едва ли не да започвам да се движа и че не е нормално за „нормално”родила да се залежавам. Хубаво, обаче на мен ми е лошо, вие ми се свят, тупти ми сърцето...за тях обаче това е нищо. През нощта ме оставиха да се грижа сама за нея, да ставам от леглото, да я храня, преобувам и т.н. и аз се чувствах като абсолютна бездарница, не можех да си събера силите и акъла да се справя и сълзите ми течаха отгоре над ревящото бебе цяла нощ. На другия ден мъжа ми дойде и остана при нас целия ден и аз пак по заръка на докторите се движех, къпех, грижех се за беба докато не дойде един момент, в който както лежах, изгубих всякакъв цвят, подух се зверски и почнах да не си усещам ръцете, измериха ми кръвното и се разтичаха доктори от всички етажи да ме бодат кой където свари да ми слагат системи още в родилно. Веднага ме закараха в интензивно и ми преляха 4 банки кръв за цялата нощ заедно с още други неща. Разбра се, че повреме на операцията съм загубила много повече кръв отколкото те са предполагали и хемоглобина ми е паднал на 5, при норма 12 и дори докторите са се чудели аз как съм се движела и грижела за бебето 24 часа. На другия ден пак ме оставиха в болница за наблюдение и след няколко теста хемоглобина се качи до 7.6, което обаче не беше достатъчно за тях да ме изпишат на 05.06 и се заговори за нова трансплантация на кръв и още дни престой в болницата. Това просто вече ми дойде в повече – аз в стая с още 6 жени и техните ревящи бебета, плюс беба, за която трябва да се грижа нон-стоп (не дадоха да я изпишат без мен) и подписах, че си тръгвам и ще се възстановявам в домашни условия. Сега десет дни след изписване се чувствам прекрасно, шевовете от епизотомията ми минаха, срамната кост почти не ме боли, болката от натъртените органи от ваденето на плацентата минаха, опитвам се да стимулирам кърма да дойде и давам на бебка около 20 мл. кърма три пъти дневно, а другото е АМ. Тя е голяма душичка, роди се 4.440 гр, изписаха ни 4.120 гр, а днес при тегленето беше 4.460 гр. Тя само плаче като иска мляко, иначе си заспива самичка в кошарката, не мрънка, дава да я къпем с голямо удоволствие, нощно време ни дава 4 часа без да иска мляко, иначе на три часа и шишето трябва да е готово, иначе става ужас. Правилно казват, че като погледнеш очите на детето си и забравяш за целия свят и за цялата болка от раждането – травма ще ми остане както на мен, така и на мъжа ми, но важно е че и двете сме живи и здрави и се гледаме вкъщи.
Прегръщам ви всички и ви желая раждане, далеч по позитивно от моето, но дори и като моето да е – преживява се и си струва всеки миг болка.
  

winy,много ти благодаря за разказа  
Справили сте се страхотно!Бързо възтановяване и много щастливи мигове с малката принцеса

winy твоят разказ днес беше точно това, от което имах нужда в момента да се опомня, че само мъничетата са важни, другото са дреболии

 winy, милата какво си изтърпяла , как може да не ти обърнат внимание като не си се чувствала добре Гушкайте се сега с бебка и я слагай често на гърдата да си "поръча" млекцето