Пролетта е тука вече, ходи февруарското човече! (30)

 Карли,при нас най-голямата драма,е че не иска да казва татиии,Жоро е в траур тука,аз се опитвам да я науча и постоянно й го повтарям но не,държи го в напрежение баща си  Иначе забелязвам,че много от нещата които говоря ги разбира
 Далче и аз това си мислех,поне ще си си с Бо днес
 Слънчи стискам палци за училището.
 Любезна едно тирамису и за мен хапниии 

Далче, какво става в този Сливен, то направо като във филм   Добре, че си успяла да се прибереш снощи!

Съни, споко, като гледам Диманка колко будно и усмихнато детенце е, скоро-скоро ще те изненада и ще започне да щъка насам-натам. Бях чела някъде, че децата като започнат да усвояват някое умение, цялата им енергия е насочена натам и другите умения ги загърбват - ето твоята кукла бърбори и то толкова много, че ми скрива шапката направо. Мойто пък откакто се научи да ходи, думички нови не иска да повтаря (иначе разбира, ооооо, колко добре разбира малкия хитрец   , ама се праЙ, че не чува).

По въпроса за черпенето: не виждам какъв е проблема просто да се обърнат към майката и да попитат: "яде ли такива неща? да дам ли?" Толкова е просто.

За яслите, точно вчера ходих да подавам документи, като се надявам догодина по това време евентуално да ни приемат. Ако стане - стане, ако - не, ще му мислим. Хубаво ми е да си гледам детенцето, но от др. година трябва да се връщам на работа, а нямаме кой да помага.  

Връщам се да допиша.
silvery,  нашата драма е същата: "тати" не казва. Казва мама, баба, бебе, мими, биби и разни други негови си. Иначе ако му кажа "къде е тати?" веднага го поглежда, сочи или отива при него, "занеси на тати" - също носи. На въпроси като "къде е топката (книжката, мишока или др. играчка)" отива в целия хаос от играчки, намира и носи.  

Любезна, хубаво изкарване - капучинота, еспресо, тирамисута, спагети, пица, разходки, шопинг -наслади се на всичко 

ДУ, лейдис!

Любезна, лек ти път, макар че то не е утре туй, ами другата седмица, та пак ще ти се пожелае! Аз лично ако бях на екскурзия, не бих си губила времето в пазаруване/пазарене, но хора разни...

Далчеее, айде малко почивчица и за теб, душа, че много изстрада ти напоследък.

Аз забравих да кажа, че ще съм на сметанова торта, че не си падам по шокото.

Също така да ви се оплача, че Халюша мноо се е разлигавила и просто едвам я изтрайвам. Това ако някой ми го беше казал преди 2-3 години, щях да го натикам в кучи задник, но ето че ми дойде до глава. Нищо, трябва малко или много да я отстраня от баба й и може и да стане от нея човек, че иначе с баща й по-добре да фащаме гората.

Относно децата и яслите. Ми, различни са детищата, естествено, но основната причина да дадеш дете на ясла не е контактът с други деца, а необходимостта да се бачка, била тя финансова, емоционална или каквато и да е... Поне според мен. Тъй че, да не ми разправят кое било най-добре.

А вече едно дете над 4 години, което си остава у дОма, е способно да те изкара извън релси, поради фактора скука. Тъй че, тяхното място е в ДГ-то, сред другите деца, да вилнеят, да се занимават. Аз тук не мога и при най-добро желание да й осигуря на Халята и 1/100 от обстановката и условията, които получава за развитие. Първо, щото тя не е от децата, дето като кажеш, хайде да рисуваме, ще запърха радостно с крилца. Напротив, тя казва, не искам, няма, не ми се рисува и отива да върши нещо небогоугодно. И второ, щото сестра й не ме оставя на мира, та да мога да обърна внимание на каката. Пък двете засега не предат. Ще чакам да видя кога ще стане и туй чудо.

Е, в интерес на истината, заиграват се вече за кратинко. Та ги оставям до 15 мин, докато не чуя алармата, Люсилския кански вой. Кака й ту нещо й е взела, ту иска да я натика в некой шкаф, ту иска да я завие през глава, ту е наченала да я души с некой кабел, абе...

Навънка пА ептен не мога, ето туй щях да ви разправям. Онзи ден Калина не позволи на Люс да заспи, а това ми беше надеждата. Едната да заспи и да се оправям криво-ляво с другата. Да, но не би. Е, пуснАх Люс от количката да ходи, но Калина я хваща за ръка и я води в калта... По едно време леко се разсеЯх за секунда, че нали съм поуморена -- Калина клекнала да се изпишка и о, чудо!, успя да намокри до половина и двата си крачола. Такова майсторство надали някой друг притежава.

Дотук добре, звънЪ на баща ми да слиза бързо със сух панталон, за да не ги катеря и двете, че Люс веднъж пусната, не мога да я застопоря в количката, а двама дзверове, плюс самостоятелна каляска ми идат в повече. След малко баща ми пристигнА, аз пак нещо се разсеЯх, да погледна кво носи, що носи. През туй време Люс се навела и взела от треволяка нещо (с периферно зрение заключих, че бАклюк ще да е, не друго), което стиска в юмруче.

Кога отивам да видя, Люсил продължава да стиска и аз с 300 зора отварям юмрука, докато дверко се спуква да ръмжи. И кво се оказва, наща си набарала едно прекрасно, добре изпеченко кучешко лайно, и си го стиска, моля ви се, добре поне, че не реши да го Еде, тогава щех жива да се закОпАм. Изпсувах наум и си рекох, леле, ся баща ми ако види... Той взе, че видя, а след туй цялата градинка научи за нашите изпитания....

Както и да е... Хич не съм на кеф и днес, но малко повече, отколкото вчера.

Иначе и аз, явно, имам нужда да обгрижвам някого нон-стоп... и постянно забравям, че съм человек, и аз душа нося.

Ето ви неколко снемки.

леле, че сте готини и приказливииии  
аз като ви чета, май сме най-назад. с 2 зъба, избили този месец и все още караме на пасирана храна. бисквити и ябълки гризе и други такива дето обича, но иска храната да е пасирана. излъгва се и с парченца вътре, ама едни физиономии правиии. с ходенето сме още на фаза вървене с ръчичка. иска да се държи и толкова. купихме й fist steps walker. с него върви сама. то е като количка с 4 колела и се бута напред и тя даже сърди ако стоиш да и помагаш. а кърменето.... с тези 5 пъти на ден, не знам кога ще се отбием. но е много културна и дискретна де, по отношение на този въпрос  .
Любезна, много обичам милано, да си прекараш страхотно! аз винаги си купувам дрехи като ходя накъде навън и после като си ги нося, винаги се усмихвам, понеже ми навяват суперски спомени.
Далче, радвам се, че от цялата тази история, поне си имаш свободен ден да се радваш на бебчо.
искам и аз да видя приказливата диманка  , тя, както изглежда, ще се превърне във форумската ни гордост
хайде оставям ви за сега, целувки

ох, Мяуче, разсмя ме, да си жива и здрава, много забавен начин на изказване имаш!  п-р-е-л-е-с-т-н-и са ти девойките!!!! чудни! да съжали човек, че няма син

Мяу,  ама не ножеш да си представиш колко добре те разбирам!
Частта с двата напикани крачола съм я преживявала и аз, акитата от тревата също 

Тука също имаме недотам скромен опит... 

А на снимкките и двете ти моми са прекрасни!  Когато се засечем, искам позволение за нагушкване на Люсил, Калина няма да ми позволи иначе с удоволствие бих нагушкала и нея 

Абе аз не разбрах нещо, нали се предаде човечеца, що пък продължавала драмата  Докато преспя децата и нещо пак стана отново заградили там 

Пфу, тъй ли, Мимс? Аз последно гледах като го чакаха да се предаде... Ей, докато не съм забравила, да си изкараш супер у миланско! 
Алексчето нанка в коликата в градината, аз учих по английски с племенника, сега той излезе да играе и имам няколко мига мир, ако Аля не дзукне, 'щото се буди вече 3 пъти за 1 час.  Нещо не му е в ред на милото, зъбки явно ще да са, въпреки, че нищо не виждам на хоризонта... Ама то и кой ли ти дава да погледнеш?!  Не иска и да яде, а това не е бивало досега.  Наобяд с 300 зора и натиках няколко лъжички яхния от грах със сухарчета, лапна 3-4 залъка сух хляб, после от немай къде дадох и 2-3 бисквитки, само и само нещо да яде и накрая я приспах. Даже и не прояви интерес, докато ние се хранехме, а иначе само до масата виси и се моли като гладно кученце. 
Вики, дано Господ бди над душиката и да помогне! 
Мяу, развесели ме пак с писанията си! То бива- бива дар слово, ама чак пък толкоз!  Тез' ваш'те кукли са чуНни! 'ма и големи дяволчета! 
Амика, и Аля е от тия, на които учичките им служат само за поставка на обичките.  Чува, разбира, дяволчето, ама се прави на две и половина и тотален  .
Слънчо, браво на Калинчето, бе!
Аля пък сутрин лежи с баща си в леглото НИ и той я пита: "Къде е твойто легло, бе, Але?" и тя сочи с пръст надолу, към нашето легло. 

Таничка на зъби ми мирише при Алечка  Явор се държи така,когато се здават зъбчета 
Днес успях да надникна в устата му и още един кътник е пробил,белее едно ръбче.Уж кучешите ги дават най-трудни ,ама като гледам 3 кътника колко време прорастват си мисля,че те са по тежки.Другите 2 пробиха преди повече от месец,но не са съвсем излезли.Единя има 3 ръбчета,другия само 2  Бая големи зъби са 
С прохождането на децата,вече друга въпрос вълнува темата  ,а именно проговарянето!Аз не се притеснявам ,пък и ми се струва че Явката се развива добре в тази посока.Можем да проведем прост разговор ,знае нормалните "мама","тати","ба"(което е баба) и "ка-ко"(кака),на кучето казва "ги" и как казва "бау".По интересното е че казва ясно и отчетливо цвете  ,защото имаме тапети на цветя в стаята  И сутрин водим дежурен разговор  ,със ставането започва да сочи към Дентокинда и Флорните таблетки и нарежда "дай бо,дай бо" и така докато не си получи бонбонките   

Аз да се оплача. Правих до преди малко пита - хем да я търкулнем за прощъпулник на Митко, хем да я изядем че днес ни е въглехидратния ден. Ми то стана като козунак бре .. да го Ева... На външен вид е много зле че нито в оформянето съм добра, пък я и препекох малко, мирише иначе на козунак, а на вкус още не знам как ще, но ще се мъчим, няма начин.

Бръм, дай насам козунака!  

Любезна, аз си мислех, че днес-утре заминаваш. 

Слънчи, стискам палци за школото! 

Аз съм гроги, Диди и мъж ми са оцелели някак. 

 

Гледам на Лорчето таткото по НТВ в стани богат! Много е духовит този човек, бе! БРавоооооо!

 гледах го и аз Владко,супер ме накефи,само дето яко ме хвана яд,как позна въпроса за 10000 ама беше вече прекратил участието си  

 Бръм,то Великден наближава   ако е Убав козунака тъкмо ще кажеш рецептата  

Ех, това "татко" и при нас е мираж. По едно време казваше тата, обаче мнгоо бързо го забрави, сега колкото повече баща и се опитва да изкара заветната думичка от устата на малката, толкова повече тя се запъва. Стиска устни и гледа едно закачливо-нахално-дяволито.

Любезна, и аз се записвам да изядеш една лазаня    от мое име. Много ми се хапва, и от време на време се чудя дали да не си направя една по мой вкус, но все се разубеждавам .Откакто Ели се роди, таквиз сложни манджи ям само ако някой друг ми ги наготви.

Като гледам как всички започнахме да ти поръчваме какво да ядеш, от шопинг туризъм ще го обърнеш на кулинарен май Добре, че човек като пътува в чужбина (за кратко), каквото и да хапва, не му се лепи (не знам дали сте го забелязали тоз феномен ).

Ох, заспа ми съкровището навреме, но е неспокойна... Мятка се, буди се, мърка...  Дали е от зъбки, дали от таз' пуста ваксина, не знам.  Леко повиши температурката днес- 37,1. Дадох Нурофен в 15ч. Вечерта преди лягане нямаше, дано и да не вдига! 

Ех, изтървала съм на Лорчетота татко й! Пу!

И аз да ви споделя нещо готино- Инспектор Енджой днес беше в нашия малък градец и моят късметлия Ники спечели в играта. Поздрави ни с Алексчето- беше много мило!  Наградата не знаем каква е, но няма значение... Сега участва директно и в тегленето за Шевролет-а в понеделник- Шевролет Орландо, 7-местен   . Та ще караме нова кола от другата седмица, така да знаете.  Не ме мислете за откачена- просто мисля за хубави неща и вярвам, че така има по-голяма вероятност да ми се случат. Старата каруца е на 18 години, раздрънкана, очукана, Ники повече за работа я ползва, та определено има спешна нужда от смяна.  Вече си ни представям в сребристото ни возило- натоварили челядта  и поемаме по пътищата вечни на България.    Току-виж и аз съм прошофирала на хубавата колца!    Хайде стиснете по едно палче да го изтеглят Никчо в понеделник, пък който е стискал- после ще го повозим! 

Иринка, благодаря ти и тук за файлчето с Пилатес-а! 

Бръмчи, ай' не й се ядосвай на козуначената пита! Каквато-такава! Като не я харесвате- мятай насам- аз тесто не връщам, особено пък сега.  И все забравям да коментирам поста ти, дето писа, че ни смяташ за лееекинко луди  , че се наемаме да отглеждаме две бебета наведнъж. Ами, сигурно има някаква лудост в цялата работа. И аз имам притеснения, но би било ненормално, ако ги нямах... Вярно е и това за бременностите в различните възрасти- сигурно се изживяват различно- но аз не се отказвам и от една по-късна бременност на 30+.  Предполагам, че гледането на дечица с такава малка разлика има своите недостатъци, но се надявам да успея добре да възпитавам децата си, пълноценно да ги обичам и да изживявам всички важни мигове с тях! Ще ми трябва само малко повече търпение и спокойствие и се надявам да успея да се приуча на тях, докато дойде време и за второто, ако е рекъл Господ. Иначе много бих се радвала да растат почти паралелно, като приятелчета, с еднакви интереси, желания и грижи. Смятам, че за тях би било добре винаги да имат другарче- връстник под ръка. 

Брей, доста многословна станах тая вечер. Айде, оставям ви и отивам да си гушкам неспокойното душиче! Лека ви нощ!