Пролетта е тука вече, ходи февруарското човече! (30)

ДВ!

Цял ден ви чета, но нали ми е малкко кривинко Алето, та не мога да пиша. Ще коментирам хаотично и необстойно, за което простете, моля!

Байо, аз не работя, но също понякога имам чувство, че не прекарвам пълноценно времето си с Лекси. Особено като подхвана домакинската работа или като седна на компа за малко, вместо да играя с нея. иначе съвместните ни занимания са подаване на топка, гушкане и боричкане на леглото, пеене и играене на някои песнички със жестове като "Хей, ръчички!", разглеждане на книжки и всякакви други материали, на които има нарисувани животни и изговаряне на съответните звуци, които издават, бъркаме въображаема кашичка и се храним една-друга, люлеем се и се пързаляме вън, късаме цветя от градината... Сигурно има и още, но това ми идва наум сега. Не се кори!
Мики, дано Яворчо няма никакви странични ефекти! 
Бръм, супер яки обички! 
Ника, Бръм, ще си почакате още явно за майчинските.
Любезно Миме, много кофти това с татко ти.   
Съни скай, дано не се набутате с това поръчителство. И аз съм вързана до 2023 с такова, ама дано не си патя.
Пина, всичко да мине по вода с братовчедката и бебто!  Май и на Деси позната беше родила  - живо и здраво да е детенцето!
Далче, хвала, щом успяваш и да бачкаш, и мъже да гледаш, и да пописваш. Радвам се да те чета! 

Това запомних... Сега бягам в банята и после- при Сънчо. Лека нощ!

Аз също понякога се обвинявам, че не отделям достатъчно време на малкото си съкровище. А всичко, което иска то, е внимание и много любов 

Ето ви едно стихче:

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета.
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с: "Мамо,моля!"

Маги, разплака ме... Толкова тъжно ми стана...  Хубаво, но много тъжно е стихчето... 

Написаното от Амика важи с пълна сила за мен доста клинча от заниманията
Тински от 2-3 дни се придържа за мен само с една ръка, но се клати като патенце 
Стегнах багажа на Миото и утре ги експедирам от сега ми липсва тази иначе обявена за подла твар
Разбира се в моя чест и двете деца не пожелаха да заспят до 23.00 Дината се напика на мокета "Матин ме е събудил мамо"  той пък крещя "тата", "дада","ма" от 21,00 до 23,00 според мен толкова звуци не е възпроизвеждал през целия си сзънателен живот  Как ме усещат кога ми е напечено и защо ме мъчат точно тогава
Танче, не тъжи 

 

Мимчоо, дръж се! Хващат пеленгаторите, и още как! Ще видиш как ще ти домъчнее и ще има да ги гушкаш, кат се завърнеш в... бащината (и майчината им) къща.

Както винаги Мяу е тук,за да ме успокои    ТЪЙ Йе 

Добра вечер, дами!
Това което запомних:
Sunny9, моята декларация подадена и днес ми изплатиха остатъка от февруари. В справката се вижда, подадена, одобрена и сега е " по случая са започнали плащания". Успех и дано започнат да ти ги изплащат. То парили ли са това, но все пак е помощ.
Байо, и според мен няма от какво да се притесняваш. Аз също не работя, но както каза Танчето домакинстване, други дейности............не се обвинявай.
Amica, за съжаление е много вярно това стихче.
Жори днес така жестоко ухапа Дари, че тя заплака. Той я видя и реши да я погали или оскубе, не е стана ясно, защото Дари го блъсна, беше му много ядосана. Жори падна и си удари главата. Резултата:Дари със синьо-лилава бразда малко над гъдите, Жори със синя цицина на челото.
Иначе, към диария от вчера добавихме и кашлица и лека температура. Пие суметролим, флавамед, виброцил, за  носа и така. Каката и тя със силно зачервено гърло и три сиропа.

Момичета, защо не си виждам лентичките.

dari_geri, да се оправят бързо малчуганите, най-вече от туй вирусното!

Позната ми е историята с "ръкопашния бой", въпреки че не са стигали чак до такъв развой моите двете, ма нали уж сестрички, нежнички -- на кукуво лято. Не си знае силата ни едната, ни другата.

Най-вероятно е от сайта с лентите (може сървъра им да се е крашнал, не че разбирам), ще ти ги "пуснат" пак, не се тревожи!

Уфф, моята Ина днес три пъти ми изключва компютъра...   От както откри копчето ON/OFF да не види някой седнал пред него. Днес тъкмо започнах да пиша още един пост и ... "бастър копчИ", както се казва...  
Благодаря за пожеланията към братовчедка ми!   Непременно ще й ги предам, тя ни понаглежда от време- на време, "да влизала в час"  
За мен всяка минута прекарана с детето е ценна! Пък макар и не пряко, в смисъл такъв, че мога да не пея детска песничка, да не търкалям топки или пък да не съм седнала на земята и да строя кула, а само да й се усмихвам и да повтарям с нея звуците и думичките, които си дърдори, дори " се съгласявам" с това, което ми приказва, пак е общуване.   Но... всяка майка си има вътрешно чувство, спрямо своето собствено дете. Ако ти, Байо, не се чувстваш удовлетворена от това, което детето ти дава в замяна, демек, развитието си, промени нещо. Може минимално да е, но промени, и съчетай така работите, че да ви е весело и на двете - ти, докато работиш, и тя, докато опознава света! Нагушкай я, нацелувай я, и не се кори толкова!  
Предполагам да ме разбереш правилно какво искам да кажа, това не е укор! Просто съвет, споделям аз как чувствам нещата... И аз понякога имам угризения, че не съм пълноценна майка, но гледам да елиминирам всички дразнители и да правя, това което мисля, че е добре за децата ми.
Олях се в разсъждения, извинете...
За цицините - вчера Ина така нацели дръжката на шкафчето за обувки в коридора. Порева си бая, и вечерта като я къпах забелязах, че на горния клепач на лявото око има раничка.   Милата ми, тя! Пък как се катери смело и безотговорно...   Моя мъж вика, че съм забравила, че и Преслав е бил така. Ужас просто, наистина се очертава по- голяма бандитка, ма то май жените станахме по- така от мъжете, а...  
Мики, дано Явката понесе леко ваксината!  
Бръм, много хубави обички! И аз ти пожелавам да допълниш комплекта с пръстен, а защо не и герданче?!  
Съни, много кофти с поръчителството!   Е как вие ще плащате, я го търсете тоя човек и да се взема в ръце! То на никой не му стигат парите, ама да плащаш чужди дългове... айде благодаря!!!   Аз затова не съм поръчител на никой, не че и някой ме е питал, де, ама ... не обичам аз такива работи, нито да имам да вземам, нито да имам да давам!  
Любезна ни Миме Миланска, аз не разбрах кога точно пътуваш, но ти пожелавам да си изкараш много хубаво У Италията! Набесней се на концерта, хапни, пийни, каквото ти душа иска, разходи се, понапазарувай си туй- онуй, пък ... после като се върнеш ще го мислиш другото!!! И лек път да ти пожелая, също!  
Моята свекърва пак лееко ме дразни, ама съм я игнорирала съвсем вече, хич не я отразявам, че е тук, дори. Само малко ми е мъчно за мъж ми, че трябва да ни гледа така да не си говорим и да си яде тя отделно, но все пак май малко вина има и той, че допусна да се стигне до това положение!  
Доста написах, ама да си кажа всичко сега, че през деня имам много дразнители и дали ще успея да се включа незнам.
Хайде, лека нощ, момичета!  

И теб, и себе си, дам!

Лека ви нощ, премествам датата на календара напред, напускам дискусията, провеждам си вечерния тоалет и ако не съм заспала на мивката, ще изгледам 1 епизод на Добрата сУпруга!

П.П. Това с гасенето на пецето е ужасно, Люс го прави отдавна и честно казано мноо ме дразни, а уж не се дразня от такива работи, ма... променила съм се явно (тя гаси и телевизора, когато сестра й гледа филмче и тогава просто ми иде да се гръмна и око ми да не трепне). Приятели ни дадоха идея да обърнем кутията обратно, ама още не сме, щото ни на мен, ни на лъв ми ни се завира в кучи задник да пускаме и спираме компютрото.

Мяуче, благодаря.
Както казваш, не си знаят силата. Дари винаги е била много кротичка, искаше само да му покаже, че е ядосана, но............. После пък като започна да ме гушка и да вика"Мамо, извинявай, не исках да го блъсна така." Много тъжно ми стана, че той нали малък, ама  що не я целуна, ами я ухапа. Случката беше, аз подреждам дрехи в чекмеджето на леглото на Дари, а Жори вдига крак да влиза вътре, аз не му разреших и той се ядоса и какво да направи, ами да ухапе кака му.

Добър вечер от мен мили дами. Отдавна не съм писала и за четене даже не ми оставаше време.

Ние сме добре. Аз си намерих работа и започвам от 01.04 на 6 часов работен ден. А тоя месец помагах на мъжа ми с един проект от вкъщи, та съвсем съм набрала скорост.
Дани още няма място в ясла и затова баба му е при нас за известно време. Ще се наложи да остане до август сигурно (тогава имаме надежда за яслата).

Иначе Дани вилнее и дивее. Всъщност, за да съм честна не е от най-дивите деца. Разглежда книжки, реди кубчета... Доста е прибран - всички камъчета и листа гледа да прибира в количката си
Хич не може и не иска сам да се занимава. Особено в къщи. Само ме дърпа за ръка и ме води насам натам. А ако ме види на компа, веднага почва да мучи, за да го гушна.
Забелязала съм обаче, че в повечето случаи на чуждо място е много по самостоятелен. Оставя ме и тръгва на някъде.. да изследва и направо забравя, че съществувам. Много ме учудва, защото е пълен контраст с държанието му у нас.

И така... горе долу това е от мен.

Много целувки и лека нощ.

 Здравейте!

 Влизам аз да споделя за първия си работен ден или по- скоро за поведението на дребната през този ден. Държала се е много добре, не е плакала, не ме е търсила, яла е, спала е, играла е. Дотук всичко е прекрасно. А аз умрях от притеснения, даже не смеех и телефон да звънна, защото бях убедена, че ще чуя плача й и още толкова ще се разтроя. Дано нямам проблеми и за в бъдеще.

 За поведението на децата- коренно различни са ми. Кристиян беше много усмихнато и контактно бебе. Не забелязваше липсата ми, на първата срещната жена да го бях подала, хич нямаше и да ме потърси. Израстна си такъв- прекалено доверчив и дружелюбен, което от една страна е добре, от друга не ми харесва. Опитвам се да му обясня, че в живота, когато порастне, не всички хора ще имат същите добри помисли с каквито той подхожда , и даже може би някой ще го нарани или излъже, но той май на този етап не го осъзнава това. Явно трябва да се убеди сам.

 Елия е точно обратната. Влюбена е в мен, рядко се отделя от ръката ми или аз полезрението й, търси ме, не допуска непознат човек до себе си, рядко се усмихва на други, ясно изразява чувствата си- какво/кой й харесва и какво не. Това дете ще стане оправно. Отначало ми беше криво, че е толкова дръпната към другите, но пък после си казах, че е по-добре за нея така и в крайна сметка не е клоун, за да прави представления на останалите. Мисля, че така е по-добре подготвена за бъдещите й контакти в живота.

 А времето за децата- то никога не стига. Ето сега аз колко страдам, че тръгнах на работа, а искам всяка секунда да съм с малката. Обаче и "всяка секунда" не върши работа, защото неизбежно се уморявам, затъпявам, изнервям...Така че, Мяуче, ти ще се окажеш един доста добър разбирач на човешки души.     
                                                 
 Лек ви ден!

 Упс, да добавя- Любезна- само хубави емоции в странството да имаш!

 Упс, пак се връщам . Забравих да ви благодаря на всичките за успокоителните  и окуражителните думи от онзи ден, в който за мен все едно се свършваше света! Благодаря ви, че мислите за мен, момичета!

ДУ,кафе за съжаление така и не се научих да сервирам,но...
мога да ви сервирам Алина в поредния конкурс в който лудата и майка пак я е боднала  
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1746744746225&set=o.1 … 642034&ref=nf преди това трябва да се хареса страницата http://www.facebook.com/KoleviKolev Blagodarq (това лощо време само с глупости се занимавам май )
Друго какво да ви споделя...таз моята девойка сега реши да си връща за цялата си 1-ва мирна година...от както и тръгнаха 2 кътника направо пощуря..освен че почти не яде и спи по 1 час на ден е започнааха да се тръща и крещи като онези деца на площадките които сте виждали и сте си викали:Дано моето не е от тези   ...е да ама не-моето се оказа баш от тези...решава да тръгне на някаде или да всеме нещо и в момента в който тръгна да я гушна за да я спра започва диво крещене,гънене,реване,тръшкане...абе ужас ви казвам   Забелязах че започна да посяга и на деца леко леко...особенно като види някое дете в количката и тича при него и почва да ръкомаха и да се опитва да се накатери при него в количката чак(да и е по-удобно явно)вчера така на 2 пъти разрева едно комшийче и ми стана много тъпо   Дали това е пеериод и ако пък не е...Моля особенно мамите минали през това да ме посъветват ако мога да спра тия работи в зародиш...Това за сега,че змейчето е будно и ще се метне от леглото...

П.П Другото за което се сетих е че на вън направо си ходи,докато вкъщи иска все някой да я води(страх я е сама)и е залепена за мен Буквално...