Пролетта е тука вече, ходи февруарското човече! (30)

За чувалите - АЛександра я пъхам от как се е родила, че не мое какви да дебне кой, кога се е отвил и свикна и спи кат' пич, ама и окъсява нещо тоя дет' го имаме...а тука няма плюшени...по сайтовете от които поръчвам пък са до 12 месечни и Ш видим кви ще ги къдрим натам....Аз на времето съм спала с хоум мейд (казано на чист български) направен от одело...та...така ще е май за напред...мхм

Теди,честити краченца на Алекс. 

Г-жо Любезна, само ние останахме в надпреварата за последното проходило бебе. 

Ника,пробвали ли сте с Линола фет (май така беше) ,във форума много го препоръчват. А с La Roche ? Можеш да пробваш само с мостри,да ти дадат от някоя аптека и да пробваш,щото си е скъпа. Аз съм много доволна от тази козметика ,много добре й подейства на Диманка.Ползвахме Lipikar,Baume и за измиване Sydnet. Дано да се подобри Борко ! 

Ставам,че днес много се застоях нещо. 

Адаш, моля-моля, не отнемай бъдещия приз на Акулка за последно проходил!
Все още няма никакви изгледи за това и пак повтарям - не бързам.
Колкото по-късно проходи - толкова по-стабилен ще бъде и толкова повече спокойствие за майка му.
Затова, стига си мислила за това. Имаш прекрасна дъщеря, която ще проходи, когато си реши - нали ти казах - до лятото ще щъка.

Теди, честито прохождане! 

Ами, мисля,че ще ни изгонят при априлчетата ,че те и майчетата проходиха 
Може да лизаме при тазгодишните февруарчета и да се фукаме, че нашите стоят седнали 

 

Тук съм и аз. Диди се сдоби с ваксина. 

Темата определено се разведри!  Чета за проходили дечица, някои се хранят сами, други си играят вече по площадките - да са ни живи и здрави!  Ей, ама и болни има още, да му се не знае... Ай стига вече!  Пък за това, че са на двата полюса - прекалено общителни или закачени за полите ви - хич не си го слагайте на сърце, децата са различни и точно по тази причина толкова удивителни (като хората въобще, всъщност  )! 

Ника, твоята позната ме уби направо! Няма такова зомби! Ама и ти си една терца... Зорлем ще се натровиш с развалено месо. 

Съни, съжалявам за пачите яйца, на които сте насадени с мъжа ти, ще трябва някак да се оправите... Много се радвам за приятелката ти обаче!  Пина, стискам палци на братовчедка ти! 

Мяуче, кво ся? Трябва да ти пращам панталонките ли? 

Слънчи, много нахални съветниците около теб.  Много се дразня и аз на такива.

Силвъри, ти пък голяма ентусиастка - излязла на разходка с дребното и се надява да поседне на пейката. 

Бръмби, честити обички! Страхотни са! 

Чшшш, Миланото, нагушкай ги дребните на изпроводяк, пращай ги на командировка и тръгвай без капка съвест!  Дребните ще оцелеят без теб, няма начин. Пък ти така и така си се юрнала, поне си изкарай добре! 

Таньорче, не знам ти ако не прекарваш пълноценно времето си с Аля, то кой въобще обръща внимание на децата си!  То само снимките като гледам ми пада шапката, пък и сега като чета каква програма си имате, съвсем ме отвя. Аз съм малко темерут и честно казано не ми идват отвътре тия бебешките занимания. Е, пея песнички (повечето не са детски  ), показвам разни неща и по-скоро я въвеждам в нашия си свят - в резултат програмата, която изнася напоследък, е от неща от сорта "Дай пет!", слага ръка на ухото си и казва "Да?" като кажа "Кой е на телефона?" и т.н. Е, има и типично бебешки ритуали, не е без хич. 

Мен Диди от съвсем дребна ме дресира - едвам я изкарвах на разходка с количката, пък в редките случаи, когато благоволеше да не оревава орталъка, бутах количката като наказана. Известно време оплаквах наум съдбата си и се чудех къде съм съгрешила, че не мога да поседна и аз на някоя пейка като всички останали майки, които срещах, нооо свикнах. Сега естествено пак не сядам по пейките, Диди не се пуска да ходи самичка навън, пък и като се пусне съм с нагласата, че известно време ще я гоня.  Но не съжалявам за миг даже. Че то движението е здраве, бе!  И тя има предпочитания към хората. При някои непознати веднага се навира, а други само като види и реве. Но мисля, че е нормално. 

Иначе вкъщи Диди си беснее доволно - ходи, обикаля, пипа, прави бели, дърпа ме, иска внимание, пада, реве, става, хили се, негодува. Неуморна е. Спи в най-добрия случай веднъж преди обед по 30-40 минути, следобед макс 1 час. Но като цяло е много добричка. Въобще не ми тежи да си играя с нея и да я занимавам или пък просто да я държа под око. Като си мисля какво беше до съвсем скоро... Непрестанно носене на ръце, нощни будения... Сега е песен направо!

Между другото и Диди не признава ни одеала, ни чувалчета. Отвива си се и толкова. Ама при нас е жега, не се притеснявам. Иначе по едно време си мислех да закопчавам чувалчето на гърба ѝ. 

Явно и мен почва да ме тресе синдрома на майката на първо дете, усещам се, че от време на време прекалено се вглеждам в туй диваненце, почва и вина да се насажда, че не ѝ обръщам достатъчно внимание (като ми се увеличават външните ангажименти), но май не е голяма драма и ще го преживея... 

Ай, пак ще ви навестя по някое времИ!

Байо, то тез маймунджулъци с показването на разни неща, говоренето и т.н. стават бързо само ако си отделяте достатъчно време да ги учите. Ама ти не се притеснявай, с твоя или без твоя помощ, детенцето ти все ще проходи и проговори, е, малко по-късно, но пък ще се е научило на самостоятелност. Мен като малка са ме зарязвали цяло лято при баба и дядо на вилата, подчератвам, на вилата, не на село, щото нашата къща е в един пущинак без съседи наоколо. Та без никакви деца с които да си играя и без никой рАзумен да се занимава с мен (щото баба ми и дядо ми чоплеха ниви и градинки), пак проходих и проговорих, че и човек станах Верно, малко темерут, и до днес не мога да говоря както си трябва с непознати, но пък съм доста щастлив човек. Е, естествено, още минутка майчина обич и още една прегръдка никога не са излишни, но като обстоятелствата не ти позволяват повече, не се самобичувай толкова.

Ваня, аз пък Елица я водя в по-далечната градинка, само защото в по-близката има цели два пясъчника, и види ли другите деца да се ровичкат в тях, и тя иска. 

ДД!
Чувалчета има 3 чисто нови ,Явор отказва категорично да спи в тях 
Съни дано ви се размине този не заслужен разход 
Ванче аз без капка свян го оставям Явор да се маже наволя в пясъка  А той вярвай ми се омазва прилично ,последния път при все че беше и с чорапогащник имаш даже в памперса една цяла лопатка пясък  Еми в крайна сметка мръсно дете-щастлив дете,не мога да го държа като кукла в количката 
Днес на почит бяха локвите,скача в тях ,бърка с ръце....чак се очудих как му останаха сухи краката  По тоя повод някъде да сте виждали гумени ботуши 20 номер?
МилАното бързо да и разминава на Дината,та да заминеш спокойна 

Здравейте, скици!

Пухи, и Аля се отвива винаги. Чувалчета и ние имаме, но тя не търпи. Постоянно е отвита и аз вече свикнах и хич не се притеснявам. Даже понякога сама я отвивам, като започне да се мятка. Но ние сме на локално парно и е сравнително топло дори нощем зимата. Доскоро я слагах да спи с чорапки, но вече е босичка.
За цапането- и аз много я пазя моЙта Убостница, ама скоро ще спра.  Да се кефи там в пръстта! Вчера падна по очи в градината и сменяхме всички дрехи. Ама пусто все натам я влече.  Мики, права си- щастието на децата и мръсотията по тях са право пропорционални. 
Любезно миланско Миме, дано й се размине на Дината, че да не я мислиш! 
Теди, честити припкащи краченца на Алекс! Радвам се, че писа. Тъкмо днес се канех да питам къде изчезна.
Иркааа, как ме скастри!  Абе, аз не твърдя, че като цяло не прекарвам достатъчно време с Аля, ама понякога има такива дни, в които ти се струпват 1000 неща, пък тя иска да си играем, моли ми се, хленчи, а аз само й викам "Але, не ми се мотай в краката, мамо! Стига вися на колана ми! Играй си сама!". ЗнаЙш как е, случват се и такива дни. Иначе сме нон стоп заедно. Тя затова е и глезла, все ме търси "Мами, мами, мамуууу!" Радвам се, че бабчето ми е бивша детска учителка, та съм научена на много песнички, игри и занимавки (пък и да съм ги позабравила- има кой да ми ги припомни). Тя си ми е жива енциклопедия, 1000 начина да занимава Дребосъчка ще намери. Все й измисля забавления и игрички, златна ми е. Тя гледа Алето, като се наложи да излезем на пазар или някъде другаде за малко.
Иначе, Юхуу, радвам се, че Дидито най-после се кротна, че помня какво чудо беше и как те мореше. 

Хи-хи- хи ,  и ние сме от още непроходилите- много си пазим кожичката
Но чувалчето за спане е любим атрибут и много си го обичаме. Аз също търся в английските сайтове голям размер но за сега не намирам , сигурно и аз ще шия нещичко за другата зима.
Сега сме на вълна голямо плискане по време на къпане във ваничката   , аз го къпя всеки ден , но без главата.Другото огромно удоволствие е да " кара БУ- то" , тоест да го оставя на предната седалка в колата и той да държи кормилото и да вика бу-бу-буууу.  

Момичета,благодаря за подкрепата!  

Само да ви кажа,че днес ми дойде...Съответно номер 2 се отлага засега.   Но по дяволите какви бяха тези адски болки и повръщане?! Ако е така занапред направо не знам!  

п.с. какво е това чудо - идва свекъра да остави ключовета за колата и вика ''утре ще мина да взема малкия! '' И аз викам 'не знам,ще се чуеме'',а той ''ааа,ще дойда!'' . Аз ''ми ела пък ние може да не сме тука...''
Е,добре може ли да етолкова нагъл?!  А като си спомня ,че първите му думи,когато разбра ,че ще имаме бебе бяха ' ' И как ще се оправяте сега?'' 

Отивам да ви чета! 

 

До 1 годинка Йони спеше успешно с чувалче, но му умаля, пък и те са до 1 годинка чувалчетата, т.е. за бебета и съответно и затова няма по-големи размери по магазините  . Моят човек се въртеше много, когато се научи да се обръща и тогава го използвахме по предназначение. Сега вече спи по-спокойно и дори да се обърне през нощта, не се отвива, а и да се случи не е фатално  . Големи са вече.

Аз не съм в настроение тези дни и затова не пиша много. Да не кажа, че направо съм кисела...
Прегръдки за всички!

ДД!  
Живи сме и мърГаме след полу-развалените крилца.   Е, на мъжа ми му спестих тая подробност, щото психиката при него е голяма работа, та си ги хапна с кеф и не усети нищо нередно.  
Невинна, стегни се бре, кви са тия мисли.   Нямам определено време за децата /в смисъл на час по 10 минути или нещо подобно/. Максо се занимава чудесно сам и като има нужда от моята компания идва и ме дърпа, та тогава го гушкам и правим нещо заедно. Като го видя, че се е улисал сам, въобще не му развалям играта.   Циркови номера и той не знае кой знае колко, не ми иде отвътре да го уча на такива неща.  

В пясъчник още не съм го пускала, просто така се е случило, иначе бих го пускала без проблем. Люлки и пързалки обаче не подминаваме и при опитите ми да го сваля от там следва едно гневно: "Не, не, НЕ!" и лягане по земята. 
Рали, има и големи чувалчета, Борис има /но вече не го иска/.  
Дано бързо ти премине кривото.  


Макси не може да спи в чувал, затова по цяла нощ си спи отвит.  

Пеперудке, честито ти оцикляне!  
Миланско Миме, хич не им се връзвай на сополите!   Не знам на коя баба ще я оставяш, но все едно почистване на носа и някой сироп ако се наложи ще могат да и дадат.   И Макси е от обидчивите - крие си лицето когато му се скарам.  

Ралинка, гушкам те силно и ти пращам малко ведринка! 

Рали, поогледай по магазините, спални чувалчета се произвеждат до ръст 104 или 110 см, не съм сигурна, но имам до този размер от Софи останали.  Не са плюшени, но има зимни и летни, с и без ръкави... учудвам се, че няма. Обикновено е някаква басма материята.  
Щеше да е хубаво да ги ползвам, ама Калина не ги търпи, та затова я завивам по 438573295329 пъти на нощ, а като добавим и няколко кърмения, не бих казала, че се радвам на здрав нощен сън  

Пеперудчице, не си го слагай на сърце, миличка  
Таньорче, макар че гледам уж по по-сухи и не кални места или вкъщи да сме, това не пречи талантлива Калина да я прообличам поне по 4-5 пъти, ама здраве да е  
Теди, честити ви крачета! Много да нацелуваш малката къдричка  
Любезна  

Калина заспа, отивам да релаксирам и аз! Хубав следобяд !