. 

май е готов но и аз като Кльончето по-лесно ми е с цицата 
, а за вредните „постижения”, като слагането да сяда на тази крехка възраст и евентуално стремежа по-нататък да проходи по-рано (в 6-ти месец примерно). Естествено че всяка майка иска да сподели радостта си и да си похвали детето, ТОВА е най естественото нещо, но да не забравяме че човешката биологията ни ограничава в много неща и по-добре да се съобразяваме с това
, за да няма последствия по-късно (защото никой не може да ме убеди, че дете на 4 месеца САМО без помощ ще се надигне от абсолютно хоризонтална позиция до седнало положение). И! Да допълня , че НИТО ви завиждам, нито съм депресиран и мога да отбележа че някои от вас имат доста по-груб тон от мен
.
С първото си дете бързах за всичко-да прояде, да проходи, да проговори. Сега като погледна назад доста съм го юркала
Бях горда като прояде кисело мляко на 6 м. (така ме посъветва личната му докторка). Сега с второто не бързам за никъде, наслаждавам се на всеки един момент. Виждам го, че е щастлив и усмихнат и това ме радва най-много, всичко др. ще стане когато му дойде времето, а дали ще е по-рано или по-късно за мен няма значение!
С първото си дете бързах за всичко-да прояде, да проходи, да проговори. Сега като погледна назад доста съм го юркала
Бях горда като прояде кисело мляко на 6 м. (така ме посъветва личната му докторка). Сега с второто не бързам за никъде, наслаждавам се на всеки един момент. Виждам го, че е щастлив и усмихнат и това ме радва най-много, всичко др. ще стане когато му дойде времето, а дали ще е по-рано или по-късно за мен няма значение! 



.
.
Препоръчани теми