Променихте ли се?

  • 22 751
  • 301
# 60
Темата ме накара да се замисля. И колкото повече мислех, толкова повече стигах до извода , че съм се променила, едно от самото израстване с годините и друго от новата среда. Мартеници нося и сама си ги правя, също и всяка година обяснявам защо ги нося. 8-ми март и в България съм го празнувала рядко. 3-ти март празнувам , също и повечето наши си празници, но пък празнувам и тукашните (така имам двойно повече поводи , но и помага да се адаптирам). Промяната , която отчитам като най- голяма е че точно търпимостта ми е намаляла. Развила съм даже  нетърпимост към обичайното по български оплакване от всичко и всички, без конкретни действия, просто за спорта и все да сме недоволни. И някак си като че ли прекратих отношения с много познати в България, които съм считала за приятели, защото чувам непрекъснато: "абе ти вече не ни разбираш, какво ти е на теб, имаш пари- добре живееш". Не ми се обяснява, колко ми е лесно или трудно,колко имам или как не стигат,  с какво се сблъсквам в чужбина, за носталгията, защото в повечето случаи няма как да ме разберат-всичко се свежда до материалното, но пък ги разбирам хората, от този свръх труден живот  който живеят, как да мислят за друго.
Виж целия пост
# 61
Мартеници носим всички,малки гривнички.
Но тази година ми направи впечатление,че носят
и румънци и албанци.На едно познато дете в училището
им раздали,учителката.Беше много доволен,гривничка някаква още
си я носи.

А за 3-ти март,как по точно го празнувате?
Аз обясних на синковецът какво се празнува,той каза ок и това е.
В смисъл не веем Бг знамена от балкона и не слушаме патриотични песни.
Но аз и в България не го правех.
Виж целия пост
# 62

А за 3-ти март,как по точно го празнувате?

обли4аШ си носията и отиваШ да млатиШ турците из квартала (ако имате де  newsm78)

извинете, ама е петък късен следобед
Виж целия пост
# 63
На 3-ти март говорим за историята и някои наши светли личности като Левски и Ботев. Мечтаем малко за политици, следващи техните идеи или притежаващи поне частица от себеотдайността им   (тогава може би нямаше и наум да ни дойде да скитаме по света и да се превръщаме във финансови емигранти, може би само с цел почивка, забавление или кариера). Мечтаем и за една друга България. Гледаме български новини. Свестяваме се набързо. Благодарим, че сме имали шанса и толкова. Има носталгия, точно на празниците се засилва. Където и да сме България ще я носим в спомените и сърцето си. Дано само спомените са от хубавите.
Виж целия пост
# 64

А за 3-ти март,как по точно го празнувате?

обли4аШ си носията и отиваШ да млатиШ турците из квартала

Хахахаха,на това искрено се посмях. Сега сериозно,нямам никакъв спомен някога да съм празнувала 3-ти март.Манифестации,знаменца,химни и компания са ми непознати.
Мартенички по принцип рядко слагам на себе си,но симпатизирам на традицията.
Виж целия пост
# 65
аз пък тази година от никого не получих мартенички (всичките ми бг роднини явно са ме отписали)
Досега дори не се бях замисляла, но като разчоплихте темата- щом те не ми пращат мартеници, няма нужда да се сърдят ако аз забравя Заговезни, нали?
Виж целия пост
# 66
обли4аШ си носията и отиваШ да млатиШ турците из квартала (ако имате де  newsm78)
извинете, ама е петък късен следобед

Яко,не се бях сетила.

NotApproved,явно си по малка.
Аз си има много хубави спомени.И манифестации си спомням
и разните чавдарчета и пионерчета бяхме.И сините плисирани
полички с бели блузки.Та и караули давахме пред паметниците.
Но това беше много отдавна,доста време мина от тогава.
Сега децата в България не знам как празнуват празникът.
Но в мене остана една лека носталгия по онези години,
ходех на манифестация,казвахме стихотворения после с родителите
на сладкарница Laughing А имах и от онези бели панделки,руски мисля че бяха Laughing

На синът ми не му е толкова чуждо,като му разказвах как е било.
Тук днес  е националният празник,
Гърците все още имат парад,веят се знамена от балконите.
Но като че ли не прояви голям интерес към 3-ти март.
Изслуша ме и толкова.За него България са баба и дядо.
Може би е и още малък,и приема че за него тука е в къщи.

Извинявам се на авторката за отклонението.
Виж целия пост
# 67
По мое време нямаше вече пионерчета и чавдарчета,но си спомням,че братовчедки имаха сини и червени шалчета.Толкова бяха ентусиазирани,че и аз покрай тях чаках с нетърпение да порасна,за да имам такива.
Те пък взеха,че ги махнаха.Коя година става това всъщност? newsm78
Виж целия пост
# 68
не шалчета , а връзки. ужас, колко сте малки, значи:)
Виж целия пост
# 69
По мое време нямаше вече пионерчета и чавдарчета,но си спомням,че братовчедки имаха сини и червени шалчета.Толкова бяха ентусиазирани,че и аз покрай тях чаках с нетърпение да порасна,за да имам такива.
Те пък взеха,че ги махнаха.Коя година става това всъщност? newsm78

Aз тръгнах в 1 клас през есента на 1989 г. Раздадоха ни сините връзки на тържество в "двореца на пионерите" (преди и сега Семинарията) и след има-няма 2 месеца ни ги взеха и ни инструктираха да казваме на другарката "госпожа". Simple Smile Това става малко след 10 ноември;-)
Виж целия пост
# 70
Някои са малки,други не чак толкова Laughing

Спомняте ли си: 'Основните правила на поведение на чавдарчето?'
И книжки ни раздаваха Laughing

http://bg.wikipedia.org/wiki/Пионерско_движение
Виж целия пост
# 71
обли4аШ си носията и отиваШ да млатиШ турците из квартала (ако имате де  newsm78)
извинете, ама е петък късен следобед

Яко,не се бях сетила.

NotApproved,явно си по малка.
Аз си има много хубави спомени.И манифестации си спомням
и разните чавдарчета и пионерчета бяхме.И сините плисирани
полички с бели блузки.Та и караули давахме пред паметниците.
Но това беше много отдавна,доста време мина от тогава........


Чакайте тогава националния праzник беШе 9ти септемврти и праzнувахме освобождението на България от фаШистко робство Wink тогава бяха манифестациите, чавдарските и пионерските връzки. Трети март стана национален праzник след 1989г.  
Виж целия пост
# 72
обли4аШ си носията и отиваШ да млатиШ турците из квартала (ако имате де  newsm78)
извинете, ама е петък късен следобед

Яко,не се бях сетила.

NotApproved,явно си по малка.
Аз си има много хубави спомени.И манифестации си спомням
и разните чавдарчета и пионерчета бяхме.И сините плисирани
полички с бели блузки.Та и караули давахме пред паметниците.
Но това беше много отдавна,доста време мина от тогава........


Чакайте тогава националния праzник беШе 9ти септемврти и праzнувахме освобождението на България от фаШистко робство Wink тогава бяха манифестациите, чавдарските и пионерските връzки. Трети март стана национален праzник след 1989г.  

ааа, няма такова неЩо  Peace
3ти март винаги си е бил празник.
след '89 (година, в която съм излязла аз), направиха 1_2 други, 22 септември, ми се струва и не помня какво друго  newsm78
Виж целия пост
# 73
От къде тръгнахме и до къде стигнахме....В което няма лошо.
3 март преди 89 си беше работен ден.
Виж целия пост
# 74
По мое време нямаше вече пионерчета и чавдарчета,но си спомням,че братовчедки имаха сини и червени шалчета.Толкова бяха ентусиазирани,че и аз покрай тях чаках с нетърпение да порасна,за да имам такива.
Те пък взеха,че ги махнаха.Коя година става това всъщност? newsm78

Aз тръгнах в 1 клас през есента на 1989 г.

И аз тогава,но нямам никакъв спомен за връзки.Но си спомням перфектно как другарката /от втори клас минахме на Госпожа/ ме удряше с пръчка по лявата ръка,за да ме отучи да пиша с нея.
И майка ми на какъв акъл е допуснала тази мизерница да ме тормози...идея си нямам.Явно времената тогава са били много калпави.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия