Сабиха и децата първо отиват да видят как е Гюлшен....Тя похвали Мемо, че не се е уплашил, а е тръгнал да търси помощ....След като Гюлшен и Сабиха останаха сами Гюлшен бърза да сподели новината която научи от съседката....за Рухсар и Кемал.....След като научи за какво става въпрос, Сабиха се смее.... Тя не вярва....не може да е истина....Гюлшен обаче сериозна, казва защо да не е възможно....и двамата са ергени....Гюлшен не може да попита Кемал, но ще се пръсне от любопитство....Така, че Сабиха да попита Рухсар......
След хубавия пикник Галип има неприятна среща с Нурсел в сградата на холдинга....Нурсел вече е пристигнала, а и в сградата няма други хора.....Срещата е в една от стаите, но не в кабинета на Галип....Нурсел седи и чака....Галип влиза без да поздрави....
Нурсел: Защо ме повика в неделя тук, от където ме изгони.....
Галип: Защото не искам да се срещам с теб у дома или другаде....Нурсел.....Казвам ти го за последен път.....И без пукната пара да остана, ако ще и сто години да продължи, не ме интересува – ще се разведа с теб Нурсел......Знаеш това ....нали......
Нурсел: Успокой се......
Галип: Как да съм спокоен.....Не ме интересуват нито парите, нито нищо....Дойдох с едно палто и така ще си тръгна.....Ти ме познаваш добре....Нали така Нурсел.....
Нурсел: Тихо Галип.....Млъкни....Моля те не ме засрамвай......
Галип: Стига вече.....Отдавна не знаеш какво е срам.....Отдавна......Много отдавна.....
Нурсел: Ще се разведем и ще изчезна от живота ти....Само това искам.....
Галип: Това вече съм го чувал.....Говориш едно, а правиш друго.....След две седмици имаме дело....Изплюй камъчето....Какво искаш от мен....Какво.....Затова те извиках тук....Какво.....Говори открито и да вземем решение.....
Нурсел: Нищо не искам.....Не искам нищо от теб.....
Галип: Нищо не искаш, а на партито се появи и ни направи за смях....Какъв ти е проблемът....Не разбирам....Какъв.....
Нурсел: /смирено/....Прости ми Галип....Извиних се и на Кюршат....Ще се извиня и на Сабиха.....Ще поискам прошка от всички.....
Галип: Виж....Не произнасяй името на Сабиха.....Това, което направи беше много грозно и евтино Нурсел...наистина....
Нурсел: Исках да те върна при себе си.....Само това....И ти го знаеш.....Но вече разбрах, че....отдавна съм те загубила и няма да се върнеш....Никога няма да ме погледнеш така както гледаш Сабиха.....
Галип: Никога.....
Нурсел: Добре тогава.....Няма да създавам трудности....Чакам делото.....После ще си тръгна.....
Галип: Дай боже.....Не мисли, че ще повярвам на думите ти преди разводът да приключи.....Готов съм за всичко..../става и си тръгва/....За всичко.....
Нурсел: /той вече е на вратата/....Обещавам ти.....Обещавам, че ще се отървеш от мен.....Ще се отървеш.....
Галип: /от коридора/......Ще видим след две седмици......
Сабиха вече е при Рухсар.....Рухсар е с ролки на главата и оправя маникюра...
Сабиха: Ееее....как прекара с приятелките си.....Не можахме да си поговорим.....
Рухсар: Ами как.....посмяхме се....пийнахме.....беше много приятно....Остави това....По добре ти разкажи.....Твоето е по-интересно....Офис партита, чифлици.....
Сабиха: Ще ти разкажа, но първо искам да чуя теб.....Рухсар...онази вечер сама ли се прибра.....
Рухсар: /изгледа Сабиха страшно/....Що за въпрос....Естествено, че сама.....
Сабиха: Добре тогава.....Съседите нещо са се объркали.....
Рухсар: Кой ме е видял.....
Сабиха: Защо.....
Рухсар: Амииии.......Хм......Амииии......Кемал ме изпрати с таксито.....Господин Кемал ме докара с таксито до вратата и после си тръгна....Пък и беше се напил.....Спа в колата....Тоест спал е в колата.....
Сабиха: Историята става все по-интересна....Значи Кемал е бил пиян....И те е закарал до вас.....Той е карал колата....Така ли.....
Рухсар: /вече става нервна/.....Не скъпа....Аз карах.....
Сабиха: Ти ли.....
Рухсар: Сабиха престани вече.....Нали не си мислиш, че между нас има нещо.....
Сабиха: Хубава работа.....Има неща, които са невъзможни нали.....Разбира се скъпа....
Рухсар: Всичко хубаво Сабиха.....Хайде тръгвай....Хайде......
Мелек и Саадетин все още са в къщичката....Пропуснали са да вземат вода за пиене....Той ще отиде да вземе...Мелек седи като кукла....Не се захваща с нищо....Не й харесва на Мелек такъв живот.....Тя иска друго.....Да живее в разкошната къща на съпруга си, но.....ако е възможно със Саадетин.....Тя иска любовта на Саадетин и багатството на съпруга си.....Когато остана сама Мелек се обади на някого по телефона. През нощта дойде една кола, тя остави писмо на възглавницата до Саадетин и се измъкна тихичко.....Със събуждането Саадетин вместо Мелек видя писмото....Мелек пише „Връщам се у дома.....Не мога така... Прости ми.....”




