








































....айде иди спи, с тая...съвест, Сабиха....






















.....Колко ми липсваха твоите размисли за тази трудна в някои случай дори невъзможна любов - трудна, защото Сабиха я правеше такава......невъзможна - защото сякаш в определени моменти беше едностранна......Създаваше се впечатление, че само Галип е този който обича, а знаем, че в любовта винаги трябва да бъдат двама.....Колко пъти Галип й каза, че е като лудо влюбен гимназист - казваше й го с усмивка като оправдание за това, че искаше винаги да бъде до нея.....Казваше й го с вина за това, че тази му любов понякога го кара да казва неща, които може би я нараняват, казваше го като извинение......Галип винаги търсеше вината в себе си за всички действия на Сабиха.....винаги оправдаваше постъпките й, като упрекваше себе си.....Колко надежда имаше в думите му на бензиностанцията с това "Сабиха...джанъм"....и как Сабиха отхвърли тази му надежда, може би така както Нурсел с един замах на пръстите го е лишила от това да стане баща......Малко по рано, когато не получи развода, а Сабиха беше при него за да му каже тази блага вест.....Колко вина чувстваше Галип в онази вечер, когато бяха двамата в нейната къща.....Колко много той искаше този развод само заради Сабиха, за да се чувства тя спокойна и защитена.......Галип от мига в който видя Сабиха подчини своя живот на нейния.....Всичките му действия бяха с мисъл за Сабиха........Галип посвети и подчини живота си на Сабиха, но тя не искаше да види това, или не искаше да го признае.....не му се довери, не му повярва......











Препоръчани теми