агресивно поведение при двегодишно детенце

съгласна съм и с двете ви, нещо ще се прави, неискам да отгледам побойник, толкова дълго време го чаках да се появи..............и накрая................

Липсата на агресия у едно малко дете е притеснителна, а не наличието й.
Всяко нормално дете в един момент показва агресия. Въпросът е тя да не се толерира.
Това, че 2-годишното удря, не означава, че е расте побойник .

дано да е така

Показването на агресия е едно, а радостта от нея в детето когато вижда че отсреща му има болка и сълзи е друго. Още по-лошо влияе на детето чувството за безнаказаност и противодействие.

Бени, ти дали прочете, че става въпрос за 2-годишно? И дали ти е ясно, че ако накажеш чрез бой или пошляпване това, че то е ударило Иванчо на площадката, то поведението ще се повтори и то целенасочено и умишлено?

БЛАГОДАРЯ И НА ДВЕТЕ ВИ ЗА МНЕНИЯТА.

Садистично?  Детето на две и да иска не би могло да е садистично, защото е егоцентрично, т.е. останалите за него са като играчки и не е способно на емпатия. Детето вероятно се радва, защото "играчките" плачат или правят странни мимики след като ги удари, но не би могло да бъде, защото осъзнава, че им причинява болка. Много важно е  и всеки път, всички гледачи на детето да постъпват по един и същ начин.

Нормално поведение за две годишно. И въпреки това, за да не се пренесе проблемът на този етап в следващия е редно да се предприемат действия. Досадно и трудоемко е, но родителят или гледачът трябва да са неотлъчно до детето, когато е сред други деца. Предотвратяват се ударите, обяснява се напоително защо не се удря, а ако детето продължава се отстранява за по- дълго или направо се мести на друго място, най- добре у дома. Идеята не е да се наказва, а да не се фиксира върху ситуация, в която владее емоциите и на мама, и на останалите. У дома по същият начин- важно е да не става цирк с много емоции, а детето да се спре, да удря нещо неодушевено или да се заиграе с нещо. Иначе става омагьосан кръг. Наказанията, шамарите и прочее имат дълготрайни негативни последствия, но дори и за приемащите ги е хубаво да почакат до възраст, в която детето помни по- дълго, разбира защо го наказват и тн. Тогава, пък детето ще е съвсем разумно и пак няма да са нужни, но това е друга тема.

Проговарянето и порастването ще спомогнат тези мерки да доведат до постоянно туширане на физическата агресия.

много хубави думи, благодаря

Бени, според мен си наговорила пълни глупости на жената. Какъв садизъм у двегодишно, бе жена?! Моето дете допреди месец се радваше, като шляпваше батковците си, които пък му се смееха и той реши, че това е много забавно. После започна и по силно да шляпа, като всеки път му се обясняваше, че не трябва така. И после му мина този период от само себе си. Така че не мисля, че е нещо толкова фрапиращо, стига не позволявате да бие други дечица.
А за мученето, моето и то така, ама направо му се дразня вече. Но поне разбрах, че го прави, защото му е по-лесно. Когато при една забавна за него игра с броене до три му казах да каже "три" като иска да го повдигнем, той започна да вика "ти, ти, ти", т.е. може, когато иска. Но да знаеш, че и на мен ми е на грижа проговарянето и все ми се иска да е по-скоро. Дано и нашите слънца скоро започнат да бърборят.

Дано, дано!

Добър ден и моят син, който е на 2 години и 3 месеца напоследък много посяга на децата в яслата и на нас с баща му в къщи.Аз лично много се дразня от този факт и не знам какво да предприема.Той го приема като игра и изобщо не мисли че другите ги боли.Моля дайте съвет как да подходя.

Когато започнахме периода на удрянето и хапането беше лято. За мен беше идеален момент да го отуча. Никога не е посягал на дете два пъти. Т.е удря и това е. Сякаш го наказва. При такова поведение го прибирах на пейката до мен. При следващо у дома. Твърдо и без промяна. За не повече от 1-2 седмици му дойде на ум защо не играе с другите. Но едно нещо спазвах на 100%.  Ако кажа "ще те прибера ако удариш дете", то ако се случи си го прибирам. Никога не подвеждам, защото ще се научи, че може и иначе. Сега вече гоним 7, но знае, че предупредя ли за прибиране, няма да ми мигне окото и ще го прибера.
Винаги трябва да сме последователни и твърди в отношението си към децата. И за хубавите и за лошите неща. Започнем ли да се  отмятаме си гарантираме проблеми.
Иван проговори късно. По - скоро пропусна периода на думите. Когато започна да говори редеше цели изречения. Да си призная и аз като вас чаках с нетърпение да проговори. А сега ми се ще поне за малко да мълчи 

Искам да кажа, че всичко мина от само себе си.Явно е бил такъв период - Саши вече започна да говори и нещата се оправиха - няма бой, няма агресия.Спокойно - ще мине и на твоето детенце.Аз бях много стресирана, но ....мсичко мина.

skakale4ka, радвам се, че всичко онова, което ти написах е така.
Агресивността често се поражда от неспособността им да общуват вербално. Просто период.
Бъдете здрави!

да, така беше наистина - бъдете живи и здрави всички.