И през новата година Октомврийчето лудее за двамина

И аз съм против удрянето на децата нищо че малкото зверче постояно ме изкарва до пощуряване ама само викам , но не го удрям въртя пръст, а пък и да го удариш ще те разбере ли ,според мен НЕ ,а и каде да го удариш по пампи  .Е аз така мисля  .Лека вечер.

Рони, аз съм посягала на големия. Аз също не толерирам подобно поведение, но ми се е налагало.
За единия път се сещам, че седеше и ме лъжеше в очите, другия път беше като по-малък когато изкочи пред един камион...При все това, за мен физическото насилие е израз на безпомощност и не съм горда, че съм стигала до него. На малкия - не съм.

Малко встрани от темата някак си си мисля, че си е и до личност. Някой провокират агресия, други спокойствие...

Не удрям 
Гледам и да не викам, освен ако не е опасно за живота.
Плеснах веднъж каката, като бях бременна с Марина, още не мога да забравя физиономията и, обида, разочарование, сълзи, примесени с моите угризения и хормони....ужас.
Марина и да я плясна, пак ще си праави каквото иска, така че няма файда. Веднъж я плеснах по ръчичката, ама не силно, ама много се бие това дете, като нещо не е на неговата, идва при теб и пляска.
Тия дни и двете са при баба си и дядо си, аз уча за изпити и бачкам. Та снощи се обаждам да попитам как са, и баща ми се оплаква. Марина със свален памперс по гащи щъка, докато баба и се приготвя да я къпе, и както си щъка, се изпикава и прави локвичка. Баба и пристига и с назидателен тон я пита " кой се изпишка тука, кой направи локвичка", а тя погледнала невинно и казала "дядьо"  И те понеже много се смяли, малкото явно усетило, че е забавно и от там нататък, за всяка беля казвала че е "дядьо"

Аз не пляскам, но наказвам  Голямата съм я плясвала веднъж, но си беше зорлем изкарано шамарче  Тогава се почувствах ужасно и си реших да не викам и да не удрям, само наказвам.

Както казва Еди си е до личност. Каката е доста темпераментна и доста често ме изкарва от равновесия, а малката хем я усещам, че ме бъзика на моменти и тя не може да се трае, хем така го прави, че душа не ти дава да ѝ кажеш нещо. Това не е само мое впечатление (за моите деца), и мъжа ми и бабите са забелязали разликите в държанието на децата ми. Просто Габи от малка е по-самостоятелна и чуждо мнение не приема, налага се по доста груб и безкомпромисен начин (предизвикващ наказание  ) а малката е голяма гушкалка, шупи устенца, гледа жално и в същото време си иска нейното 

И ние не бием, най -много да го плеснем през ръката, но той го приема като игра.
Но да ви се оплача от него - захапал е госпожата в градината. Тук имаме едни като дневници, който се попълват всеки ден от госпожата и седят в коридора на градината и всеки родител като си взима детето чете какво е правило днес, колко е яло, колко е спало и колко време е било навън. Вчера чета: играхме на марионетки и Сами открадна марионетката, за да я разгледа, като я поисках обратно той ме охапа  Вкъщи никога не е хапал, откъде му е дошло това на ум 
Иначе се адаптира много бързо в градината, не плаче, изяжда си всичко ( сега го учат да яде с лъжица) и следобед като отиваме да го вземем той един доволен, ухилен иска пак да се връща в групата. Вчера са имали часове за спорт и са скачали на трамплин. Чак ми е чудно как е скачал. Като цяло съм много доволна от градината, единственото, което не ми харесва е, че спят на едни матрачета на земята барабар с дрехите и обувките. Но тук навсякъде е така. Поне чаршафите ги сменят всеки ден.

kaka_dora, аз не мисля, че Сами е направил кой знае какво.
Първо самата дума откраднал, звучи гадно, какво значи откраднал 
Никол беше на 2 и нещо, като носеше играчки от детската тайно, връщахме ги, извинявахме се и обяснявахме. След 2-3 пъти, престана. А Сами е малък, привлякла му е интереса, тази марионетка, взел я е, и му е било интересно, затова е реагирал, като са му я поискали.
Ще отмине и това
Марина граби всичко, и играчки и храна, и дрехи. Как ще сем в детската не знам 

Бой ли? Ей преди 5 мин Виктория беше на път да го отнесе първия си такъв! От безсили ли от какво, но така ми идеше да я нашамаря, че......

Живеем на малка уличка в центъра. Отиваме до магазина и малко да се разходи детето. Тя си бута количката с куклата вътре и си бърбори, пее, смеем се. Уличката не е много оживена, но тротоар няма - паркинг е станал. Като се зададе някоя кола се качваме между колите и после слизаме. Качваме се така на едно място и има няколко метра дето можем да ги минем горе. Аз се оглеждам далии има коли за да слезем долу и продължим. Обръщам се към нея и казвам "Хайде Ви....... Викторияяяяя!" Нея я няма!!!! Сърцето ми спря! Изчезна детето... първо на пътя поглеждам- няма! Викам си... а добре.... значи поне няма да я отнесе някоя кола.И в този момент ми минаха едни хиляди други мисли през главата...... Почвам да я викам, обаче и аз се чувам че звуча истерично. А тя да вземе да се шмугне между паркираните коли и да ми изскочи 10 метра по-надолу между колите и ми се хили.
Е в тоя момет хем ми светна, хем откачих..... Незнам дали ви се е случвало да го усетите това чуство. Просто.... запазих някакво спокойствие и обясних как така не се прави, как можеше да се загуби и тн, но вътрешно исках да я посиня цялата..... За първи път ме докарва до такова състояние и се моля да не се повтаря просто!

Досега ако съм я удряла, то е било по дупето но.... дупето става барабан и свирим на него. Не е с възпитателна цел, а по-скоро игра.... сега нямам време да ви обясня точно, но всяка част от тялото си има звук и понякога "свирим" така, а за целта се пошляпваме (аз нея и тя мен) лекичко и пеем. ох... ще го обясня утр или по-късно.... сега нямам време

Грешката е моя - не пише че я е откраднал ( voler) a поискал ( vouloir ) Просто аз не съм догледала нещата, днес пак прочетох и усетих разликата. Днес за първи път Сами тръгна сам да влиза в групичката, даже без да чака да му сложим пантофите и да свалим якето. Ама голям мерак...

Аз "Не"-кам и заплашвам с пръст ... няколко пъти съм го шляпапа през ръцете, но ефект нямаше и спрях. Сега сме с баба вкъщи и той се държи като друго дете .... затова когато започне да се тръшка, оказа се че  много добър в това, го слагам да си реве и пищи в леглото.

Здравейте!
ЕЛена мен ме вдигна в тъмни зори, още не мога да се събудя, а тя кипи от енергия и все иска да си играем двете...Нещо е станала мнг мрънкаща напоследък...
За удрянето - случвало се е да я шляпна по дупето, но тя въобще не е наясно кво значи това  По-скоро се ококорва и заслушва ако повиша тон и я гледам строго...Разбира, че е направила нещо нередно...Вчера например успяла да докопа десерта от кухнята, как е отворила бурканчето не знам, но докато отида до тоалетна и се върна, беше го изсипала на пода и го размазваше доволна с една мокра кърпичка 
Муундрийм, представям си как  си се стреснала...Аз като извеждам Елена никакви колички за кукли и играчки не нося, хващам я за ръка и вървим, но тя си слуша навън, винаги ме държи за ръка, усеща се като минават коли да спираме и да ги изчакваме да минат ако сме на тясна уличка.
Кака Дора, браво на Сами, че се адаптира толкова бързо. А условията и гледането в градината звучи супер, нищо че спят с дрехите и обувките 
Едиии, страхотен е Пресиян....мнго сладка физиономийка е направил, а снимките ти са супер, много им се кефя аз и във фейсбук
Още нещо щях да пиша, но ме дърпат за крака да ставам ...Хубав ден на всички

Ооо....усещала съм го и още как...не е никак приятно. Но добре си постъпила
За пляскането- онзи ден на детската площадка видях една майка, която си пляскаше детето меко казано, а то пищи и врещи и удря и то. Ужасно беше , малко беше да отида и да я нашамаря аз нея така. Направо се разтреперих. Та по въпроса- НЕ. Не удрям децата си, но наказвам

Да не забравя и аз да честитя на новозабременелите мами   Лека бременнист и здаво бебче на термин    

Дам, и аз няма да забравя една случка в Карфур. И аз щях да ям бой, беше преди няколко месеца, аз с Никол и Марина, пазаруваме.
Една майка и баба с едно момиченце, видимо около 1-2 клас. Вървят, а майката непрекъснато се кара на детето и го удря отзад по тила, много грозно, сякаш е някакво...не знам и аз. Даже веднъж го дръпна за косата. Не помня за какво квичеше, но не ми се видя съществено, но речника и беше убийствен. Всички хора гледаха странно, а детенцето даже не ревеше (ударите хич не бяха леки). Винаги съм си мислела че при такава ситуация, ще направя грандиозен скандал, ама не успях, само каза "Как не ви е срам" или нещо от тоя род, леле тая като викна, няма да изброявам с какви думи ме нарече. По принцип имам голяма уста, ама с децата не посмях. Още ми тежи на съвеста. 

Здравейте 

Мууни знам как си се почувствала  Почва да ти пулсира главата и усещаш, че паниката те обзема  Така докато бяхме при наще в САЩ миналия месец, докато се моткахме в един магазин Андреа както си "редеше" по рафтовете а аз си зяпах в един момент поглеждам към мястото където тя редеше и ...... нея я няма  леле ошашавих се, почнах да я търся по редовете, ха на този ха на другия - няма я  На всеки магазин на входа сложени едни хиляди снимки на изчезнали деца и малко или много действат на психиката та и аз се вкарах във филми тогава  В един момент ѝ чувам гласчето как си "брои"- "нооо, дееее, тиии, четииии, пет" и ми олекна, скрила се в купчина играчки и си играе и то близо до мен, но от паника сигурно не съм я чула 


Моята глезла се научи да "клевети"  Ако някой ѝ направи нещо тя идва и веднага ми казва  Примерно кака ѝ не ѝ дава нещо, веднаха тича с рев и почва да ми "обяснява" на нейния си език  Веднъж Габи ей така от емоция с двете ръце я пошляпнала по бузките- малката тича и ми сочи с ръчичките как кака ѝ я е шляпнала  Голям смях падна 

Ох, тези снимки на изчезнали деца и на мен много зле ми действат на психиката. В неделя изчезна 3 годишно момченце аутист, което така и не намериха, само като се сетя и ми се свива сърцето.
Пази боже от такива неща ама мен много ме е страх. Докато не ми се приберат децата вкъщи ми е все едно такова....свито.

Муун, много неприятно, но не мисля, че би ме избило на агресия спрямо детето. Аз лично съм на мнение, че ние сами сме си виновни. Аз се разхождам само с количка! Вързан Поп, мирно село! Докато не се научи да слуша, да върви за ръка и кое е опасно и кое не, то ще седи вързан в количката и ще гледа! Това разбира се е мое лично мнение и практика! Като отидем в парка да тича и да се разхожда колкото си иска, но по улицата -Не. Тук условия бол, но винаги може да изкочи на улицата. Не го приемай като упрек, просто споделям моята практика. Не казвам, че е правилна.

Малкото заспа и ставам да оправя къщата, защото цари пълен хаос!