ВЪПРОСИ към хомеопати - 14

Не съм казала, че емоциите не са фактор, а че не са причина, и разликата е фундаментална. Емоциите биха могли да са фактор в някои заболявания.

Има два вида диабет - диабет тип 1, или инсулин зависим диабет, и диабет тип  две. При диабет тип едно клетките, които по принцип произвеждат инсулин (бета-клетките на лангерхансовите острови на панкреаса) са увредени и инсулин не се произвежда. затова тези хора трябва да си инжектират инсулин, иначе... умират, защото инсулина е необходим за усвояване на глюкозата от клетките.
При диабет тип две механизмът е друг, и не е много ясен: при него инсулин се произвежда, но се развива т.нар. инсулинова резистентност - клетките стават нечувствителни на него; част от магистърската ми дипломна работа е по темата, и мога да говоря много за това, не е тук мястото. Разбира се, емоционалното състояние се отразява на здравсловното състояние - емоциите са свързани с отделяне на различни хормони, и могат да повлияят метаболизма, и разбира се има връзка между нервна, ендокринна и имунна система. Например, адреналинът може да стимулира отделянето на глюкоза от черния дроб, където се складира и би могла и да се синтезира, в кръвта. Има и други фактори, но това е един прост начин като се ядосат хората да вдигат захарта. Но ако не бяха диабетици вдигането за захарта само по себе си не би било проблем.

В този смисъл стресът е фактор при много заболявания, но в никакъв случай не можем да говорим, че е причина и заболяванията се дължат в основата си на него, и едва ли не ако преборим стреса ще преборим заболяването, несъстоятелно е. Е, има психосоматични заболявания, но определено диабетът не е едно от тях;

Мултимодал, представи си че за разлика от теб някои хора се интересуват дали дадена терапия е изпитана, преди да я приложат на себе си и близките си. Ти може би предпочиташ да си правиш експерименти със здравето, но аз не.

ИМЕННО!!!  
И аз съм от тези дето им стана адски досадно. Изглежда не е ЕДИН потребител.

След като явно не намираш отговорите които търсиш тук, намери си по-надежден източник - литература. Беше насочена към автори.

Извинете, последен въпрос към begem0t_ за която няма тайни в биологията.
   Как ще обясниш това което стана с един мой познат, след много силен стрес, косата му от черна, стана чисто бяла за 1 (един) час, след като косата е роговидно вещество без нервни влакна?   

begem0t очевидно не разбира от друго, освен [евентуално] от молекулярна биология.
Ето защо е възможно с лека ръка, съвсем по "научно" му да отрече основни принципи дори на психодинамиката.

Добре би било, begem0t да се запознае с теориите и терапевтичните резултати на Адлер(за Алфред Адлер, става дума) и по специално Теория за органната малоценност и тогава да се изказва по въпроси, далеч от сферата на нейната  компетентност.

Вижте сега, аз не съм дошла тука да ви убеждавам, че медицината е по-добра от хомеопатията. Аз от не знам колко поста повтарям един и същи въпрос, а вие засипвате въпроса с реплики, и излиза, че аз спамя темата, а това съвсем не е така.

Аз питам нещо абсолютно конкретно:

Медицината не може да се справи със заболяването диабет до този момент. Може ли хомеопатията да се справи?

А. Може;
Б. Не може;

И ако може, моля да се аргументирате, защото не бих позволила на моите близки да рискуват да спрат поддържащо лечение в полза на хомеопатични лекарства. С една дума, искам да видя медицински сведения за значим брой излекувани преди да позволя да се използва.

Пък вече вие ако не се интересувате дали това с което лекувате децата си е експериментално потвърдено си е ваш проблем, ваши са си. Аз предпочитам да тествам нещата, за които не съм сигурна, върху мишки.  

Ама ти нещо централно си се объркала. Толкова централно, че.....Това е само защото не си разбрала какво представлява хомеопатията и как философската й парадигма разбира здравето, болестта и възстановяването на здравето. Ти даже не си се и опитала - от въпросите ти личи.

Вече доста отдавна ти писах, че задаваш неправилните въпроси.  

Та да ти кажа в прав текст - хомеопатията НЕ се занимава с лекуване на конкретни заболявания. Така че е безмиселно да задаваш въпроса "лекува ли хомеопатията диабет", дори да го смениш с въпроса "лекува ли хомеопатията запек" пак няма да получиш отговор. И не защото няма случаи на диабет или запек излекуван с хомеопатия, а защото въпросът е зададен некоректно.

Има хора с диабет, които са се излекували с помощта на хомеопатия, но не защото някой хомеопат си е поставил за цел да излекува диабета им, а защото си е поставил за цел да разбере човекът, който страда от диабет и да подбере подходящото ХЛ, според принципите на хомеопатията. Та поради тази причина няма статистика, защото има индивидуален подход. Статистика може да се прави с мишките. И онази медицина, която преравнява хората с мишките и се държи с тях  като такива, отдавна е загубила своята хуманност. Ти също го потвърди, включително и с последния си бисер за ролята на емоциите.
 

Материалистичното ти мислене няма да ти даде разбиране за хомеопатия, но ти май и не търсиш такова. Така че ти остават мишките...

За мишките и хората...

begem0t пак повтарям въпроса си към теб:

 КАК?

Ама интересувай се, кой ти пречи?! На малко ли въпроси ти отговориха тука, малко книги ли ти препоръчаха? Какво още искаш!? Не намери ли достатъчно доказателства, че хомеопатията е шарлатанщина??

Когато аз преди години започнах да се интересувам и да търся инфо, не тръгнах от презумпцията, че хомеопатията е плацебо. А и не ангажирах никого да ми търси доказателства, а четях.. при това с огромен интерес.. Повтарям ти за сетен път, че никой тук не ти е длъжен - лекувай се както намериш за добре, ваксинирай се и т.н. и престани да досаждаш.  

е какво, да не би да има ограничен брой въпроси, които някой потребител може да отговори?

в нито една книга от тези, които ми препоръчаха, няма клинични изследвания за ефекта от хомеопатията - затова питам.

не се опитвам да докажа, че хомеопатията е шарлатанщита, ами да видя, че не е и всичко е подкрепено от емпирични доказателства, както казахме в началото "хомеопатията е емпирична наука". в емпиричните науки няма скрито-покрито; хубаво, описано е да се провеждат експериментите в хомеопатията, но дали се провеждат, дали се спазват тези правила остава неясно.
----

Мая, не знам, ти как ще го обясниш?

Лъжеш - или тук или в блога си.  


Никой не ти пречи да търсиш каквито и да било доказателства, само не знам защо ангажираш всички пишещи в тази тема със собствените си търсения..   Това, което търсиш, не се намира по форумите, не знам за кой път да ти го напиша...  
Определено ставаш досадна.

begem0t, какво по-голямо доказателство, от потребителите които пишат тук и са жив пример, че хомеопатията действа!?
За мен беше достатъчен само един такъв, за да се доверя "сляпо" на хомеопатията. Първо "тествах" върху себе си, а после върху детето си....и с радост установих, че "работи"!  

И при нас действа, а от днес включих и водорасли (след дълго колебание и размисли)

ами значи не е никаква емпирична наука, както каза в началото: доказването или опровергаването на дадено твърдение, например "хомеопатията лекува" включва статистически анализ; ако такъв е невъзможно да се направи, нищо емпирично нямаме тука - всичко опира до това да пробваме дали на мен ще помогне или не, но няма никакво основание да се счита за универсално работеща. емпирично до някъде може да е доказването на симптоми - но това, че нещо причинява симптоми не е ни най-малко основание да се смята, че би лекувало същите симптоми в безкрайно разреден вид.




Даинди, да, и аз това си помислих - виж колко хора казват, че им действа; но ако прочетеш по-назад в темите се оказва, че много от потребителите, на които им е "подействало" не са ги лекували изобщо според хомеопатичната философия, и най-вероятно се касае до потискане.

Плюс това нали ХЛ са индивидуални, как това, че дадено лекарство за дадени симптоми е подействало при теб е основание да считаш, че друго ХЛ за различни симптоми ще подейства при детето? Все едно да реша, че понеже на мен пеницилин ми е подействал за гнойна ангина, на детето със сигурност ципрофлоксацин ще помогне за бронхит (примерно). От едното не следва другото ?!

Понеже, се доверих на лекуващия ни хомеопат, който пък има безброй пациенти, повечето от които са с различни симптоми и се налага, за всеки поотделно да поработи, за да установи точното лекарство. Т. е. има опит.
За мен, ако лечението не върви, има 2 възможни причини:
1. Некомпетентен "хомеопат"
2. Непослушен пациент - който, не е бил коректен на първоначалното интервю, или не спазва ограниченията, които хомеопатът му е препоръчал.

Оф, не смятах да го пиша . След операция имах проблем с хемороиди. С две вагинални раждания и две бременности не съм имала проблем, сега изведнъж хоп....ужас. Може би от срязванията и залежаването (почти месец лежах главно). Мъката беше голяма, не боляха, не кървяха, но се усещаха отвратително. Мазах ги с какво ли не - плюс пих Флебодия и още едно нЯщо, кремове всякакви  - ми не и не. Пих една капка х.лекарство - вечерта излязоха още повече и се уплаших не на шега. Бях решила на другия ден да ходя пак на лекар. На сутринта като се събудих нямаше и спомен от тях - така и не излязоха отново. След две седмици ходих на хирург, след преглед каза, че не напипвала нищо Само че разбира се не мога да го докажа документално.