Постави се на мястото на мъжа: женен си с дете на 4г., работиш и не ти остава време за друго, помагаш в домакинството, готвиш, гледаш детето, не само ти, но и ти го правиш, опитваш се да помогнеш на жена си още повече и извеждаш детето за по няколко часа с надеждата тя да си отпочине, а тя не го прави; и най-важното, дотук си мислиш че е нормално, все пак дете имате, обаче въпреки старанието ти те наказват и отблъскват и няма и секс. А ти си се старал, обаче жената си прави каквото тя си иска и ти вече си мислиш, брех аз какво ли не опитах, а от среща явно хич вече не ме обичат. Защо ли съм такъв идиот да се трепя, да се старая, и пак на сухо да седя, и да не ме обичат? Защото става дума за години, а не за месец-два.
Я се постави в това положение и кажи какво мислиш?
P.S. Става дума за някаква справедливост все пак, а това че жената тук май не обича мъжа си се вижда отдалеко. То просто се вижда, и това е основния проблем.
И това, което аз разбрах, е, че колкото се старае той, толкова работи тя. 
А, сега излезе, че тя не го обичала?! А той сигурно мноо я обича, щом може да й говори така? Има право да изисква, ако дава нещо в замяна, и то далеч не само готвене, извеждане на детето и мрънкане.
П.П. И моят мъж тогава извеждаше децата, но това не ми пречеше постоянно да мисля в тях и да се притеснявам дали няма да настинат, дали са облечени, дали това, дали онова. И да искаш, не можеш да си починеш. Когато си в такова положение, с тях - зле, без тях - още по-зле, щото не са ти пред очите.


