Веганството - да споделим опит (5)

Много благодаря за рецептата за бисквитките - същата правих и аз (Алегрия), но явно проблемът е в това,ч е амарантът не беше на истинско брашно....Въпреки че лесно се омесиха формички, при затоплянето във фурната всичко се разпльока като една палачинка Ще си поръчам амарантово брашно и тогава ще правя пак втори опит. Палиа - хареса ми рецептата, благодаря ти, ще пробвам тези дни, само да видя какви налични продукти имам

На село - ох, болната ми тема...В момента сме в много важен период в живота ни, предстои ни да вземем сериозно решение за бъдещето ни - къде и как ще живеем..Иска ни се да сме близо до града (все пак,с малко дете, не ми се зачуква по баирите на светлинни години разстояние от цивилизацията), но и да сме далеч от шумотевиците, мръсотията и всичките негативи на градската среда. С удоволствие бих живяла в къщичка, с градинка, то е ясно какво ще се сади в нея, но да не изпадам в мечти, че е още прекалено рано да клатя краката, без да съм се качила на магарето

Вери - "страдам" от същите желания, постоянно...Уви, не ми се получава засега, дано при вас стане промяната така, както я искате! Не звучи трудно за изпълнение де

Ние бяхме тези дни на селото на мъжа ми. Свекъра и свекървата си живеят там. Селото е много близко до град и се намира на 60км от София и 80 от Пловдив (приблизително). Има си топла вода, интернет при комшията, тв.. всичко. Само дворът не е голям, защото има голямо място заделено за кокошките, а другата част е отделена за засаждане на зеленчуци. Ходихме и на гости при баба му в друго село. Там има доста голям двор и детето доста потича из тревата. Набрахме си и 3 торби с лапад Бабата беше направила много хубава баница с кисело зеле и див чесън. Задушава се плънката с олио и после се поръсва върху печени кори с олио. Беше много вкусна.

Аз като малка нямах село. Всичките ми баби бяха от градове. Но до единия град имахме вила. И то каква Вода се взима от бунар, баня няма Подгряваш си водата отвън на огнището, за да се изкъпеш. ТВ нямаше, само едно радио и едно малко телевизорче колкото касетофон носехме няколко пъти, което работеше на батерии Тоалетната е дупка  Но има огромен двор с много зеленчуци, плодове, място за животни и още огромно свободно пространство. От години не съм ходила там, а като деца седяхме по цяла седмица. Правихме си често походи в гората

...това е страхотно! Но трябва човек да извърви пътя до там. Когато живее "навън" мисля, че е лесно - далеч от плюшкиновския манталитет, с който щеш не щеш си обременен.
Когато си в бг и баби, и  майки са скътавали нещо с годините, да има за черни дни или просто за чеиз, е сложно. Поне на мен. Не, че съм затрупана в момента от такива вещи, но се намират.
Добре, че свекърва ми има къде да си ги прибира и аз само отказвам, че имаме достатъчно...Тавана на къщата е пълен, препълнен с всевъзможни неща...Да има. И когато им потрябва нещо не могат да го намерят и пак отиват и купуват...Мен ме притеснява, че един ден това бреме ще се стовари на мойте плещи. Ще ме е жал да ги изхвърля, защото в буквалния смисъл се е отделяло от залъка, прели, тъкали са по нощите, за да приготвят нещо за децата и аз да се отнеса така безчувствено и безотговорно...Но паживьом увидим....

...за някой мечта, за други реалност, но пак не са доволни...
До осми клас съм живяла само на село и то до морето, на 20 минути пеш от морската ивица /чак ми оживяха картини от детството/ и ваканциите при баба пак на село, но на балкана. Звучи страхотно, нали...В невръстните ми детски години, да, беше супер. Буквално на морската ивица сме живяли лятото с брат ми и посинели от киснене в морето. Така беше до към десет годишната ми възраст. Започнаха промените, плажът вече не беше същият, всичко тотално се промени. Започнаха само да крадът, разбиха всичко, всички почивни станции. Пясъка мръсен, гората прогресивно намаляваща и до сега. А мястото е уникално красиво - море + гора, края на Стара планина свършва точно до морето...
Аз порасвах и ми ставаше тясно там...и подтиснато, но нямаше начин къде да живея другаде . Макар Варна да беше/е само на 40 км си беше далече - неудобен транспорт, липса на достатъно средства и т.н. И това райско кътче хич не го усещах като такова... Защото исках да пея, да танцувам, да спортувам, а там нямаше къде, а сама не съм можела да направя нищо...

Мило ми е там и сега, но не ми се ходи...само лятото на море, че е спокойно, а и защото си е моето море...
Мрачна картина  - всичко ограбено, мръсно, гората изсечена. Мързеливи, апатични хора, живеещи на автопилот с пари от поредната продадена нива на някой бъдещ бетонатор, плануващ величествен хотел на морската ивица...Това е може би единственото място поне за сега, където не са бетонирали...И въпреки това е кофти, защото българинът не е научен да вижда...

Та мисълта ми е как в тази действителност аз да се вместя хармонично и спокойно, на село близо до природата. Където си хвърлят боклука в реката и гората, в селото на баба даже нямат контейнери...Където да крадеш е прието почти за нормално, знаят си ги кои са, но ....
Да, то не е отрязък от нещо, а малка картинка на голямата мрачна картина наречена Абсурдистан, в която живеем...


За да живееш на село трябва да си се наситил на града, да си извървял своя си път и да си усетил необходимостта...Иначе е бреме, тежко, свързано с недоимък и къртовски труд...

ох, колко мрачна направих хубавата ни тема 

Вълнуваме наистина този въпрос, но мисля, че хора направили тази стъпка трябва да споделят как съчетават нещата. Детска градина, училище, работа, интернет има вече навсякъде почти... Или както гласи една източна мъдрост, "когато ученикът е готов учителят идва', т.е. когато сме готови за подобна промяна нещата ще се подредя...

''Та мисълта ми е как в тази действителност аз да се вместя хармонично и спокойно, на село близо до природата. Където си хвърлят боклука в реката и гората, в селото на баба даже нямат контейнери...Където да крадеш е прието почти за нормално, знаят си ги кои са, но ....
Да, то не е отрязък от нещо, а малка картинка на голямата мрачна картина наречена Абсурдистан, в която живеем...''

Не всички села са така. В това на мъжа ми има даже контейнери за разделно събиране Не се краде. През деня вратите не се заключват. Хората работят в близките градове, а градинката гледат в свободното си време. Има проблем май с безработица и улиците без главната са с разбит асфалт, но другата седмица ще оправят нашата и още няколко, за колкото им стигнат парите..
Има и училище, и детска градина.

Брашно от амарант има в магазин Здравословен (до Южния парк) на ф-ма Хелас:
http://www.-spam112-/magazin/hrani/brashna/brashno-ot-amarant-ol … uten-bio-192.html
http://www.bio-magazin.eu/hlqb-brashna-i-suhari/177--350.html - тук също

Четох една книжка, сигурно сте я виждали:
http://star05.net/e-books/za.doma.semeistvoto/zdrave/p.sarkar-fi … etarianstvoto.pdf
- Философия на вегетарианството (консумира се мляко тук)
Има някои интересни неща вътре:
- Децата до 5 години било желателно да не ядат въобще месо и яйца.
- Най-пълноценни белтъчини (говорили сме го и преди) били "бобови с ориз, пшеница, царевица, ядки, сусамено семе. фъстъци с ориз, пшеница, царевица, овес. Соя с пшеница, царевица или сусам. Зеленчуци с ориз, зърнени продукти или сусам." (има и за млякото).
- Да не се ядат едновременно няколко различни видове храни (което малко противо речи на предходното).
- Алкалните храни (зеленчуци, супи, плодове, ядки (без фъстъци), соя) трябва да бъдат поне 60-70% от менюто за деня, не киселинните (чай, лук, нишестени, захари, туршии, оцет, бобови,...).
- Интересно ми стана, че препоръчват гладуването да става с минимален (почти без) прием на течности.
- гладуване и луна (доста популярно)

Аз бих живяла на село, но не някъде далеч от цивилизацията. Големият град дава много повече възможности, а и ще видим по-нататък, но едва ли ще ми се иска детето да учи в местното училище. Всъщност родителите и на двама ни с мъжа ми живеят в села до съответните градове и е страхотно. Едното  вече го направиха малко градче. Има си училище, детска градина, транспорт, повечето улици са в прилично състояние. Но пак с малко дете, ако си без кола, е неудобно.

На мен ми харесва сатилитния модел - град-център, където е съсредоточен обществения живот и я има цялата цивилизация и около него села-сателити - тихи, кротки, само къщи с градини и удобствата на цивилизацията, но без излишества. За този модел си трябва местно проектиране и много добри комуникационни връзки - организацията на транспорта е ключова, иначе всичко ще потъне в смог от коли, а градът ще се задръства ежедневно.
Аз съм градско чедо - и двете ми баба живееха в центъра но София... Всички ваканции съм прекарвала тук или по курорти. Село видях доста късно в живота си... Но прабаба ми имаше апартамент в друг град с голям двор към сградата и градина за всеки апартамент - та там съм виждала домати, кратавици и ягоди как растат, и плодни дръвчета На 13 г. за пръв път се сблъсках с решението "тоаелетна в довара" - на гости при едни хора, които бяха вдигнали къща на три етажа като малка прогимнация! И когато попитах къде е толалетна, ми показаха една скована "кочинка" в края на двора с обяснението "няма да си пикая на къщата, я!" 

Стеф, аз ходя на йога и да потичам малко след работа. Тъй като йога е късно от 19:30, като реално с физически действия се започва от 20:00, хапвам нещо по-засищащо около 18 ч. - примерно филия с тахн или ако е останало нещо от обяда. Да тичам ходя от 17:00 ч. така че преди това само някой плод мога да хапна. После докато приготвя вечерята и то станало 19:30...

Аз изпитвам ужас от шофиране и никога не искам да карам кола - и това ми е голяма пречка занапред, ако се преместим извън града...неудобство си е, ужасно голямо - сега е лесно, че детето е малко, дори да ходи на градина, и там има градини ( и то какви, хубави, чисти, нови) - обаче за училище е друго...и въобще, трудно е когато човек свикне с удобствата на големия град, изведнъж да се лиши от тях. Не че винаги ги е имало де, има си една приказка - "има свик, и не свик"  

Фотина - много мил разказ, макар и тъжен...

Искам публично да се оплача от био бял боб на Крина - няма такова нещо безвкусен, ама ви казвам - ядеш, и все едно нищо нямаш в устата...за да не изхвърля цяла тенджера с боб, се наложи да му добавя неща, които ме ужасяват и не съм слагала от много време в храната ни...Този път съм сигурна, че проблемът не е в мен, а в боба - сготвих го както винаги досега, но за първи път готвя от него. Никога повече няма да купя...

Мег - благодаря! Ти сериозно си активна, браво - не че съм се съмнявала де

.

М_Ник, много благодаря за синтеза!!
Аз знам, че не е нерад нашата диета, ама е хубаво от време на време и отвън да го виждам и да виждам накъде трябва да се промени - реално 60% от храната ни за деня са зърнени и бобови и едва 40% са зеленчуци, плодове, ядки... Имам нужда да видя наживо тази по-различна кухня (с много зеленчуци и ядки), защото само с теоритята ми трудно ми се получава...

Някой от вас ще ходи ли на семинара на 1май?

Здравейте момичета,

от доста време ви чета, но сега реших и да се включа, ако позволите. 
Насочила съм се към веганство от няколко месеца, захраних и дъщеря си така и сега си имам едно малко веганче вкъщи, за мъжа ми и голямото дете обаче готвя отделно 

Много интересна тема гледам сте подхванали 
И у нас вече се задръстихме, имам идея дори да организирам импровизиран "garage sale", но мъжа ми нещо се дърпа, според него преувеличавам. И аз като Щастливата, най-много се дразня на детските играчки, децата ни са направо презадоволени от "подаръци".

Да споделя и аз моята мечта за живот на село, но с топла вода и интернет, разбира се. Живяла съм до пълнолетието си в едно такова село, което обаче вече е град, на морето е, и съответно се презастрои отдавна 

Ла мамма, много се радвам да те видя тук 

Солей, аз имам голямо желание да отида, но трябва да се договоря с мъжа ми да гледа детето и чак следващата седмица ще знам със сигурност... дано да има още билети до тогава...

M_Nik, благодаря ти за споделеното за амарантовото брашно.
Честно казано, аз бях сигурна, че там няма...защо така - не знам... Както и да е.

Иначе на мене тази книжка ми е любима. Имам си я в хартиен вариант, откраднах я от леля и не бих я върнала за нищо на света.
Комбинациите между храните са представени хубаво и нагледно.
Всъщност аз оттам започнах да правя едни пълнени чушки с ориз и червена леща. Преди това ги правех само с ориз, моркови и лук - постния вариант. Обаче след това вкарах лещата и стана любимо на всички.

Ла мамма - добре дошла!  

Мег, това, което казваш за града и наоколо - селца (а защо не просто вилни зони) и аз много го харесвам като идея. Затова преди време много се бях замислила за Банкя. Близо е до София, но климатът е съвсем различен. И не само това.
Едни приятели живеят там, дори по бТВ правиха репортаж за тях, тъй като си бяха организирали целия двор според идеята на пермакултурата. (Юксел Кадриев им стана съсед и явно доста го вдъхновиха ) Та те стигат доста бързо до София, а си живеят на едно много тихо, чисто и спокойно местенце.
Обаче пък те не са доволни, искат да се местят някъде пак в (около) Банкя, но да си направят нещо като комуна.  Понеже съседите им постоянно им съботират чистата продукция с нон стоп пръскане по техния двор, при което всичко отива и в другия двор, и още хиляди глупости...
Бистрица и Железница също не са зле. Има и едно друго - Рударци, което също ми е голям фаворит. Абе...не е като да не съм заплюла разни работи...

Фотина, наистина детството ти е било много хубаво. И наистина след това ти е било много тежко. Ужасно е да гледаш отстрани как се съсипва всичко това, но още по-ужасно е, когато си имал и спомени там...
Иначе знам, че има много хора, които живеят около морето, но не всички изпитват такава нужда, това ми е направило впечатление, не знам какво е точно, нужда ли, какво, но морето много, много ме успокоява. Вълните, звукът, хоризонтът...