Великден идва с шарени яйца, за ЮЛСКИ мами и деца!

Добро утро и от мен!

Хайде този път закуска от мен

Здравейте и от мен! Днес при нас е доста хладно, мрачно и ветровито.
Мъжо ми направи палачинки сутринта, разходихме се до Лидл с колата и се прибрахме.
Виждам за раждането говорите, та да споделя и аз.
Моите болки започнаха в 4ч през нощта 8 дни преди термин, няколко пъти ставах до тоалетна, болките ми бяха доста начесто, /не както по книгите бях чела през 15-20 мин., а направо през 5 мин./ но търпими. Към 6 ч станах, измих се, избръснах се /сега като си помисля незнам как съм се справила с болки на 2-3 мин./ Към 8ч се обадих на майка ми, събудих мъжа ми и отидихме в болницата. Спомням си, че имах време дори да се сложа спирала на очите. Към 9-9.30ч ме приеха в болницата с 6 см. разкритие. Водите ми не бяха изтекли. Почти веднаха започнаха напъните, които бяха доста болезнени. Докато ми правиха клизма се спука околоплодния мехур и заедно с акушерката ме вкараха в предродилна зала. В родилна зала всичко мина бързо, с епизиотомия и упойка някаква заради разреза. В 11.40ч се роди моята принцеска. За мен това беше бързо раждане, незнам второто как ще е, но майка ми мен ме е родила много бързо /второ раждане/. За малко да ме роди вкъщи.
Надявам се да не съм ви досадила 

 Подкрепям с две ръце! Както и това,че в цял свят магнезиевите преперати се прилагат само и единствено при хоспитализация!Имах една позната,бременна миналата година тук в испанско и чула,че всички пият така спряганите магнезиеви препарати,поръчала си да ѝ пратят от БГ и като разбрали лекарите тук,искаха да я пратят да си доизкара бременността в родината!!!
  С риск да ви досадя с тази тема,ето един материал за това как дейстават тези лекарства!
http://www.mama.no-meat.org/link_pregnancy/mg_contr/
За тези, които се притесняват поради някаква основателна причина от по ранно тръгване на раждането-ето статия за това ,как можете да установите дали найстина е така и ако се налага да бъдат взети мерки и прилагане на нужната стероидна терапия(глюкокортикостероиди например)за избягване на евентуални респираторни проблеми или както разговорно се нарича “за разгръщане на дробчетата “на бебето!
http://www.mama.no-meat.org/link_pregnancy/ffn/
 За чувствителната матка -аз също съм с такава,но освен фолиевата киселина и вит В12 не вземам нищо друго!Старая се  да не се пренатоварвам,но едновремнно с това да не се обездвижвам!
 Ирина,Франсето приятна среща с бебоците утре и аз има такава с бебо,кактои и с лекарският екип да видим какъв е разултата за диабета от контролният тест!Ще пиша следобед как е минало!
  На всички пожелавам слъчево време и настроение и много усмивки!     
  

Здравейте и от мен, да се похваля -болна съм , а и детето също...но от понеделник пак ще го пускам на ясла, вече е добре.Само дето аз бавно оздравявам...направо ужас!
Видях че за раждането говорите-на мен синът ми ми пукна високо т.нар .мехур и бавно взе да ми изтича вода - не знаех съвсем какво става,нямах контракции .В 13,30ч ме включиха на системи , а в 17,40ч. родих Явор  /3кг , 50 см./на рождения ден на баща ми/28,09,2009г./ и на 13тия ден в 9ти месец, много бързаше да излиза.

Добро утро и от мен! Днес съм много доволна, най-накрая се наканих и приготвих палачинки за закуска   . Хапнахме и сега домакинствах малко  , и наминавам да ви видя.

По отношение на магнезия, аз много не съм съгласна, че нашата медицина изкривява нещата! Истината е, че нашите лекари са по-добри, но работят в доста по-лоши условия, което също спомага да са по-добри! Лично за себе си, съм на ясно, че ако бях в чужбина въобще нямах шанс да забременея, камо ли да износя бебче. Имам повишени НК клетки, тромбофилия, нисък прогестерон, т.е. до 12 г.с. не бих до бутала без фраксипарин и прогестеронов препарат. Отделно, смятам, че щом са ни изписали магнезий така трябва да е. Моя приятелка АГ беше възмутена, че в Испания на нейна пациентка при ФМ не са установили, че има проблем с бебето и то несъвместим с живота. Така, че аз хич не харесвам чуждестранният опит. Там ако прокървиш, прокървиш... ако се задържи, задържи! Е ми не съм съгласна  с това!

Иначе за раждането, при мен ще е секцио - както казва мъжа ми "...ти няма да раждаш бе мило само ще те срежат!...". Просто се водя рискова бременност и никой лекар не би искал да рискува нещо да се обърка!
 

Здравейте 
Ели,много си се разпалила относно темата за магнезия:) Доколкото аз разбрах публикувания материал-риска от интравенозни вливания е по-висок,отколкото ако се пият хапове.А ако тръгнем да се ровим в нета за всяка добавка ще намерим доста противоречива информация...Като тази например.Вярно,че здравеопазването ни не е на ниво,но все пак съм решила да слушам лекарката си-за добро или за зло...
Иначе-за стероидната терапия съм чела,добре че не можем да си я самоназначим и нея:)Лошото е,че обикновено се започва при вече тръгнало раждане и рядко процеса може да се задържи достатъчно ,за да се направи цялата...
От сърце желая на всички(със и без терапии) щастливо развитие на бремеността през оставащите месеци!
Отивам да похапна,че съм закусвала само веднъж днес 

забравих да споделя нещо,което ми се струва полезно,дано не ставам досадна!
обезводняване и контракции
кратунка - съгласна съм с теб - понякога не можем да разчитаме само на майката природа:(
Ели ,благодаря за споделената информация!Хубаво е да я имаме,а кой как ще се възползва от нея после... Всеки има право на избор

Нещо напрежение ли усещам в темата или се лъжа...

 Не мисля,че става въпрос за напраежение,просто няма как 150 жени и то бременни да сме на едно и също мнение!Аз уважавам правото на личен избор на всеки,наясно съм,че по време на бременността всяка от нас би направила всичко,за доброто на бебето и бихме спазвали стрикто лекарските съвети!Тук сме за да спопделяме и да си помагаме,да преодоляваме труднте моменти и да се радваме на прекрасните трепети!Не искам да упреквам никого,не ме разбирайте погрешно моля,но просто изразих мнение че “профилактичното“вземане на каквито и да е лекарства от при бременност и в останалите случай са прекалени!Съжалявам,не исках да влизам в конфликт с никого,но Кратунка ужасните грешки и в България изобилстват,не е въпроса в това къде се е случило,а е тъжно ,че въобще се случват такива неща за съжаление!Аз няма да давам примери от родната медицинска практика,тъй като един друг подфорим в който пиша, изобилстава с такива меко казано нелепи тъжни истории!А за случайте с проблеми за които говориш,процедурата и надлюдението са съвсем  различни!
  Задрави и щастливи бебета в обятията на всички ни на термин,момичета!  

 Мока,целият блог е пълен с много полезно инфо,преди малко публикувах в ФБ още една интересна тема от там за едем по време на бременност-ще я пусна и тук,дано да е полезна на всички,които имат този проблем -аз го забелязах днес при мен ,дано не се задълбочи
 http://www.ivf.no-meat.org/pregnancy/edema/

Привет

Ние днес с мамчето сме се отдали на яко чиестене на апартамента, че нали след някоко дена се изнасяме и дами помогне, да не ми се стовари всичко на един път

Довечера ще ви погледна пак , че сега мам дава зор да тръгваме за у тях да ядем

 

Ели  , на мен досега всичките ти постове са ми били полезни и се надявам всяка от нас,която чете нещо свързано с бременноста и грижите за бебето да качва тук  .
Раждането е много дълбоко, разтърсващо преживяване за всяка жена. Съзряващото в нея дете, част от нейния организъм се откъсва от утробата  и започва чудото на новия живот…

Раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. За съжаление, у нас в акушерската практика все още много от психологическите компоненти, влияещи върху раждането не се взимат предвид. Затова и рядко можем да чуем позитивни отгласи за протичането на този толкова важен в живота на жената момент.

Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането.

Психологическата подготовка за раждането е основана на няколко принципа:

Първият е идеята, че тялото притежава цялата мъдрост, цялото познание, които са му необходими за едно естествено раждане, без чужда намеса.  Необходимо е само да се направи свръзката с тази вътрешна мъдрост, да се придобие увереност и решителност, доверие към собственото тяло.

Второ: основният проблем, който пречи на тази свръзка е страхът от раждането и от болката, която го съпътства. Психиката обаче може да се подготви така, че да превърне раждането в един позитивен и  трансформиращ процес, в едно прекрасно изживяване, такова, каквото природата го е създала да бъде...

За да разберем как точно психологическата подготовка може да повлияе хода на раждането, нека мислено се пренесем хилядолетия назад, когато човек е трябвало да оцелява в една доста сурова среда. Какво би станало, ако една раждаща жена от пещерната ера внезапно съзре пред себе си диво животно, гладно и опасно? Ще може ли тя да се спаси живота си и това на детето си при тези извънредни условия? Природата се е погрижила тя да може да забави родилния процес чрез включване на т.нар. механизъм “борба или бягство”, който може да забави, дори да спре родилния процес, докато жената не намери някое по-сигурно и защитено място. Как става това?

Страхът активира нервната система да произведе адреналин , с чиято помощ се изпомпва кръв към ръцете и краката за бягство или борба, а нивото на окситоцина, отговарящ за засилването на контракциите спада, за да се даде възможност на майката да намери някое защитено и сигурно място, където да роди своето дете.

Поради това другите органи, сред които и матката, остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Освен споменатото неутрализиране на окситоцина, естествено отделяните ендорфини, чиято функция е предимно болкоуспокояваща, също спират своето отделяне. Така тялото забавя, дори спира естествения процес на раждането. Страхът също така учестява дишането, прави го по-бързо и по-повърхностно, което съкращава достъпа на кислород за майката и бебето, кръвното налягане се увеличава и отгоре на всичко целият този процес изразходва много енергия, тъй необходима за напъните и изтласкването на бебето. Това при гореспоменатите условия на опасност е оправдано, но не и ако опасността е само въображаема – както е в повечето случаи на проточилите се  раждания, при които страхът се поражда от съвсем други фактори. Включително и това, че раждащите жени се оставят сами в предродилното отделение, без никой близък до тях, в една изцяло непозната и не особено дружелюбна среда.

Днес жените раждат в болници, където родилния процес е режисиран така, че да е максимално удобен за лекарите и минимално удобен за жените. Раждащата жена се намира в чужда, непозната и не особено уютна среда, не може да се движи както и показва инстинкта, а трябва да лежи и да ражда легнала по гръб нагоре с краката, което е напълно противоестествено, че и унизително. Близките и не се допускат до нея, не и се оказва никаква психична подкрепа, грижата на персонала е насочена изцяло към тялото, но не и към психиката. За много жени  раждането е продължително и травмиращо, такова е и за появяващия се човек.

Да бъдем оптимисти - това са стари похвати, които вече започват да отмират в началото на новия век. Във все повече страни се въвежда практиката жената да се движи така, както и показва инстинкта, както по време на контракциите, така и по време на раждането, да ражда в удобна за нея поза при това  с помощта на гравитацията. Дори и да нямаме късмет това да ни се случи на нас – кой знае кога в България това ще стане възможно, важното е да запазим положителното си мислене и ако нещо не съвпада с очакванията и желанията ни по воински да го приемем и да си кажем, че това е най-доброто, което може да ни се случи в този момент и да се съсредоточим върху раждането. И после върху забравянето J ...

Включването на механизма борба-бягство е в основата на всеки вид страх – както споменахме, нервната система не прави разлика между страхът от въображаеми неща и страхът от реалния тигър, появил се внезапно в джунглата. И в двата случая страхът рефлектира по гореописания начин.

Така страхът от болката по време на раждане усложнява неимоверно работата на матката, която не може по естествен път да получи необходимото разширение. Стягането прави болката още по-голяма, страхът съответно нараства и така омагьосаният кръг е готов .

И обикновено тук се намесват лекарите, които инжектират окситоцин за да усилят контракциите и съответно разширението, което пък съответно увеличава и болката, после идват и болкоуспокояващите, които обаче с появяването си в химическия състав на кръвта спират отделянето на естествените болкоуспокояващи хормони, възможността за напъване рязко спада поради обезчувствяване на долната част на тялото и така цялата ситуация се усложнява и излиза от своя естествен ход .

А как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

Релаксираното дълбоко дишане е предпоставка за доставянето на достатъчно кислород и за майката, и за бебето, което от своя страна спомага отделянето на окситоцин и естествените ендорфини. Когато тялото е отпуснато и релаксирано, енергията се съхранява и се използва по предназначение. Силното тяло е релаксираното тяло, а не стегнатото. Съответно и жената ще има нужда от много по-малко напъни, за да изведе детето си навън...

Когато матката не среща съпротивата на стягането от обграждащите я мускули, контракциите са значително по-ефективни и целият процес протича значително по-бързо. Когато раждането не е нарушено от изкуствени вещества и хормони, с напредването му се отделя и релаксин – хормон който отговаря за отпускането и разтягането на мускулите участващи в раждането, като така се спомага по-лесното излизане на бебето от родилния канал.

И още един аспект по тази тема – от гледна точка на бебето. Преди пъпната връв да бъде срязана, то е все още част от майчиния организъм и преживяванията на майката пряко рефлектират в него. То не знае какво става, за него света свършва – притиснато отвсякъде в доскоро уютната утроба, то преживява не само смъртта на единствено познатия  свят, но и страданията на майката чрез всичките хормонални и химически посредници, отделяни от нейното тяло.

Колко по-различно би било ако майката е подготвена за това, което я очаква и съумее да овладее страхът и стягането! Мисленото свързване с бебето и изпращането на положителни образи, както и  мисленото „превеждане” по пътя навън, също може да повлияят благотворно за успешното и бързо раждане.

                 Какви са начините за преодоляването на страха и превъзмогването на  болката? Възможно ли е да има безболезнено раждане?

Болката при раждането за разлика от обичайната физическа болка, която ни предупреждава, че нещо в тялото не е наред, е друг тип болка. Тази болка не е индикатор за нещо нередно, а е част от един механизъм, който не е задължително да се изживява като болка. Дори да боли, тази болка е временна, тя се появява и изчезва напълно, тя е в реда на нещата. И дори само това осъзнаване е достатъчно, за да се справим със страха и да приемем визията за бърз и позитивен изход.

Физиологическият смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Природата се е погрижила да създаде индикатор, който да съобщи на тялото, че нещо трябва да се предприеме. При раждането обаче, нещата не стоят точно така. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори. Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира ниско долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Спасението е едно – отпускане. Но обикновено става точно обратното – страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение и вместо да се отпусне, жената напротив – се стяга. По този начин тя поражда съпротива на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – така майката сама удължава процеса, който всъщност я плаши и за по-бързото приключване на който, тя би дала всичко на света в този момент.

Напоследък някои психологически проучвания сочат, че болката при раждане е до голяма степен културологично обусловена. За някои примитивни народи тя не е позната и не се изживява като такава. Има изключения и в нашата културна среда – жени, които раждат без болка, но те са по-скоро изключения, отколкото правило. Нещо повече, има и жени, които дори твърдят, че са изживели най-вълнуващия оргазъм по време на раждане. Физиологически това е напълно възможно, но...

за повече информация: http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm

За съжаление, страхът от болката е дълбоко заложен в нашата култура. Необходимо е да разберем, че този страх е само пречка. Той не помага за преодоляването й, а напротив – усилва я още повече. Болката и страхът от нея са следствие от това, че се идентифицираме напълно с тялото си. Когато казваме Аз , имаме предвид тялото си. А всъщност сме нещо отвъд него. И досега с това друго развива Наблюдателят вътре в нас. Успеем ли да погледнем през Неговите очи, болката загубва доминиращото си значение. Тя пак съществува, но вече не тя е господарят.


Раждането - реалности и перспективи

         От началото на човешко раждане до  неотдавна- 19 и 20 век, раждането е протичало в домашна обстановка с помощта на опитна роднина или  акушерка. Жените са поддържали жените, които са раждали. Голямата промяна на този толкова важен акт се извършва през изминалия 20 век, когато раждането се прехвърля в болниците, под надзора на мъже, далеч от дома и подкрепящата сила на семейството. Малко статистика - в  Съединените щати 1939 година е повратната точка, когато повече бебета са родени в болниците отколкото в къщи и скоро това се случва и в Европа и в целия "цивилизован "свят. От тогава, процентът е станал приблизително 95%. Постепенно акушерството в неговия първоначален вариант е изтикано от медицината, която започва да доминира . Намесата на лекарите и все по-честото прибягване до оперативни намеси дори когато това не се налага, упойващи вещества, хормонални интервенции и пр. постепенно довеждат жената до загубата на нейното доверие в естествения ход на раждането, до загубата на връзката й със своето тяло, като така значението и качеството на раждането са радикално изменени.
Психологичните проблеми, създадени от този нов път на раждане, растат все повече, както за детето, така и за майката. Бебетата раждани в болниците след девет месеца вътреутробен живот в тъмнина и относителна тишина, във водна среда, изведнъж се оказват в една доста неуютна околна среда сред силна светлина, апаратури, множество непознати хора, суетящи се наоколо, без почти никакво отношение към новопоявилото се същество.Отношението на персонала към бебетата, раждани в болница е рутинно, програмно, като към парче месо, те се изолират  от техните майки, като така се лишават от досега им с единственото им познато нещо в този свят и вместо да засучат от майчината гръд, на много места им се поднасят шишета с биберон. Медицинските приоритети често са различни и в конфликт с тези на майките, бащите и бебетата. Преобладаващо вярване сред  медиците професионалисти е, че бебетата нямат възприятие за болка, не изпитват човешки чувства и нямат ум да интерпретират случващото се - все предположения, които поставят бебето в ролята на под-човек, преди-човек, но не и човек , чиято нужда от близост и приемане е по-силна от когато и да било по-нататък, имайки предвид, че раждането за бебетата е като изживяване на смъртта - психологическа зона на преход. Гореспоменатото вярване  стои все още в основата на медицинското обслужване , независимо че се появяват все повече доказателства в полза на обратното. От бебетата не се очаква да чувстват, да регистрират и да се учат от начина по който ги третират, като се казва, че те не чувстват, не помнят и съответно могат да бъдат подлагани на  болезнени процедури (имаме предвид преждевременно родените).
Раждането разкрива много пренебрегнати психологически измерения на перинаталния опит - както за майките и техните новородени, така и за бащите и цялото семейство.
Дори самият период на бременността е третиран едва ли не като болест, като психологически жената е подтиквана да търси авторитети, лекари, да да не се доверява на себе си и своето тяло, на своята естествено вродена способност да износи и роди здраво дете. Много лекари подтикват своите пациентки към Цезарово сечение без това наистина да се налага, като така лишават жената от възможността да изживее кулминацията на акта, за който тялото и се подготвя девет месеца и който има много важно психологично значение.
В съвременните технологични култури,  властта над раждането е иззета от медицинските авторитети, като така  жената е лишена от какъвто и да било избор - за заобикалящата я среда, за присъстващите хора, дори за начина на раждане. Парадоксално, но дори и позата за раждане тя няма право да избира. Днес жената трябва да ражда легнала по гръб, с вирнати крака, противно на всякакви природни закони,  според които съществува и закон на гравитацията. Всеки знае, че ако иска да извади нещо от някакъв съд, просто трябва да го обърне с отвора надолу. Но на жените не се дава свободата да избират по-лесно раждане, само и само за да бъде удобно на лекаря...Психологически това е един добър начин за доминиране на патриархалния модел, който се е намесил дори сред най-женското от всички тайнства и който е направил жената зависима и неспособна да се довери на тялото си. На раждащата жена се гледа не като на личност и основен участник, а като обект на медицински манипулации. Но човек не е само тяло, а и психика. Тази психика е особено уязвима в граничните състояния, каквото е раждането например. Истинското акушерство би трябвало да е изкуство, което цели не само раждане без травми, но и физическо и психическо здраве. Имайки предвид всичко казано дотук, върху основата на перинаталната и пренатална психология, можем да кажем, че една от най-важните задачи, стоящи пред обществото е формирането и развитието на пренаталната култура, която да даде основа за идването на ново поколение и която дасе отнася към раждането на детето като естествено и радостно събитие в живота на семейството, а не като на процес, изискващ обезателно медицинско вмешателство.

Източник: Пренатална йога
   
 

Това горното го прочетох в една друга тема и много ми хареса 

Днес голямо затишие в темичката...

Аз имам да домакинствам, ама такъв мързел ме е налегнал   Хич не ми се започва, ама трябва.

сгодена-омъжена, да оздравявате бързо с детенце  

Сега ще се опитам да превъзмогна мързела си и да взема да свърша нещо полезно, че цял ден търкаляне по дивана не е на добре.

П.П.: Дарато, писали сме заедно - интересни неща си пуснала, сега чистенето се отлага отново, за да ги изчета   

Пете благодаря ти за съвета и аз така ще направя.
 Сега се сетих че миналата седмица получих един голям пакет от застрахователната здравна компания.
 В него има много полезни неща .
Имаше протектор за матрак, щипка за пъпчето на бебето, марли, спирт, козметика за бебе и най-важното за мен - много големи следродилни превръзки + найлонови гащи. Сега се замислих че евентуално ще използвам тях в случай че се спукат водите в колата.

smyrfieta, tzveta33, сгодена-омъжена, Darato много ви благодаря за това че споделихте как е минало при вас раждането. Беше ми много полезно.  

IrinaB. аз пък си мислех че тук в Холандия е най-зле положението с резултатите от изпитите.
 Ами ще чакаме то и без това друго не ни остава .
А това което си писала за антибиотиците е напълно вярно.
 Аз съм живия пример  за това. Като малка много често съм боледувала.
 Била съм лекувана само с антибиотици - един след друг.
 В резултат на това от пет годишна започнах да ходя по зъболекари. Родителите ми разбраха грешката си, но доста късно.
Цвета като спомена" Матриархат" и се сетих, че много отдвна не съм гледала български филм. Само един път да ми минат изпитите и се мятам - ще направя филмов маратон. Обожавам българските филми, никога няма да ми омръзнат.

kaloqnis2007 благодаря ти за вкусната баничка - не мога да я откажа ще си взема едно парченце. Rakkaus и от твоето кафе ще пийна.

Елинка душко много ти благодаря за полезните статии - наистина не се бях сетила че контракциите може да се появят и от обезводняване.
Що се отнася до магнезия - тук също не го изписват. Прилагат го само за болнично лечение - чрез венозни инфузии.
Ей нещо ми се губи Хоупчето - надявам се че си добре мила.
Ох аз да свършвам с писането и да залягам пак над ученето че почти не остана до 13-ти.

darato  
Сгодена-омъжена,дано се оправите бързо с Явор!
Рита,ще се справиш,сигурна съм!На Фейт майчето ѝ беше на гости и каза,че прекарват времето си заедно!Надявам се да е добре!
Rakkaus,аз имам още задачи за днес,но няма да се натоварвам,ако не успея днес-ще довърша утре !Заела съм се с вадене и прибиране на обувки,че тук си е за джапанки!