"През юни ще сме мами на кавалери и мадами."- тема 21

makenzen: и аз пия магнезий и ми се схващат малко краката особено сутрин като се разтягам  Цаката е както е обяснила  Zzvercheto, като усетиш схващане да си завъртиш ходилото перпендикулярно мисля че контра шпиц се наричаше.
Чинче : няма да се даваш 

Ние май този уикенд ще ходим до Икеа, ей така спонтанно го решихме пък да видим ще има ли покупки за бебата.

Лека и спокойна вечер от мен, без много емоции, само положителни, аз май се глася да си почивам вече.

Аз пък просто не мога да си представя да не кажа на мама в кой ден ще раждам. Тя с първото разбра чак постфактум и знам как се е притеснявала, пък ако знае ще се притеснява, но по-различно, няма я неизвестността. Пък като знам и мъжо как ще се притеснява - да се подкрепят взаимно духом  

Аз също имам много тревоги, свързани с живота със свекърва - моята е на 73, обаче скоро осъзнах, че повечето е предрасъдъци и страхове. Обаче след разговорите тук и след много размисли, реших да не и се давам на акъла, а да и стъпя на врата за важните за мен неща, а за другите да не и обръщам внимание. Той апартамента е неин от гледна точка на това, че тя е живяла там 50 години, обаче е бил общински и мъжът ми е теглил заем, за да го купи, той плаща всички сметки и й купува лекарства - тя с 200 лв пенсия няма как да се справи сама, обаче много обича да ми прави тънки намеци и забележки, естествено в отсъствието на мъжа ми и аз досега й се връзвах, ама вече знам по-добре.  
Та, Чинче, исках да ти кажа и аз така си казах - сигурно е моя вината за много работи, обаче си казах и вече край - ние сме едно семейство - плащаме, правим, решаваме всичко заедно - аз и мъжът ми - не аз, мъжът ми и тя.
Освен това и давам да се разбере, че аз знам какво правя с бебето, знам как да си го гледам и не искам помощ или съвети за това. Да се развихря в кухнята през това време колкото си иска... то и там ще има реорганизации след 2 седмици, ама тя още не знае  
Да ви се похваля - получих си пратката от littleonesclothing - страхотни са и като гледам цените тук - доста на сметка идват - ще ги кача в албума, който иска да погледне.

Ей, да не ви изпусне човек от поглед и наваксване няма, без малко да преполовите и новата тема, която както винаги е много слънчева.

Деска да ви е жив и здрав рожденика. А за легълцето съм   с две ръце, ние сме харесали същото, ама ще го вземем след Великден. Ако се пусне чаршафа от пред като драперия няма да се виждат чекмеджетата, аз мисля така да направя.

Мама звярка аз пих тот'хема, не са гадни сладки са на вкус  . Ама да знаеш, че оцветяват а..то, и могат да ти докарат запек или растройство. Аз се вредих с първото

Чин, като чета какво ти е на главата и бяс ме хваща. Не се хаби по ремонта, лятото е дълго все ще го направите. Ама със свекито работата е сериозна. Резния я няколко пъти с изрази "НЕ, НЯМА ДА НАПРАВИМ ТАКА, ИЛИ НЕ, НЕ МИ ХАРЕСВА" И да се сърди, колко ще се сърди, като се роди бебчо ще и мине. А ти си обработвай мъжа по малко но постоянно. И слушай майка си, хубави съвети ти дава. Лошото е че ако оставиш свеки да си разиграва коня сега, после по зле ще става, като напреднат годинките и съвсем изтрещяват. Това по моите баби го виждам. Майка ми все вика и ние ли като тях ще станем да не им позволяваме

Ваче, аз твърдо бях решила да не казвам на никой като тръгна да раждам (е само на мъжа ми де), ама след това което написа вече не съм много убедена

А да ви кажа, моя мъж нещо май се навива да влиза с мен като раждам. Преди викаше че ще присъства в коридора и аз му виках ако искаш да присъстваш ок, няма да те лиша от това, ама сега като обърна другата страна, аз не съм много сигурна дали искам да е там . Вашите татковци на какво мение са?

СилверАнгел -  Ами ако раждах нормално - не го искам мъж ми при мен. Но при секцио - да. Миналия път ми беше много самотно след операцията. Исках да има с кого да споделя радостта си точно в този момент! А и да имаме общи спомени от този толкова мил и важен момент. Таткото може и да снима. Предишния път - не искаше да чуе, ама май сега се е навил, ще видим...

Ще я видим тази работа, общо взето май съм решила да си свиркам, пък да правя каквото намеря за добре.   Някак си нямам нерви за тези неща, игрички не ми се играят, обичам нещата да се казват в прав текст, а очевидно на нея игрички и се играят....

За раждането - не знам дали искам да присъства. Мисля, че ще припадне, от друга страна какво го щадя- нека влиза, гледа и осъзнава какво се случва в действителност..
Утре, когато не съм толкова ядосана сигурно друга песен ще пея.

Чин, вземи сега сложи капаците и се средоточи да четеш, нищо не е станало, всяко семейство си има проблеми, вашите са бели ядове, ние от страни м много съвети можем да ти даваме, в едно съм сигурна че Слав те обича, свеки също по свой начин, но е време да споделиш малко от твоят товар ,  на майка ти спестяваш тревоги , нека дойде покрай ремонта ще ти е по леко , Слав му спестяваш много неща държиш се мъжки, пътуваш с автобусите, на свеки и мълчиш, ако на мен ми се говореше постоянно за помятане и малки бебета и ръста ми щях да полудея. Време е някой да ти помогне да сподели с теб трудностите, знам че си мъжко момиче но прекаляваш Никой няма да те поглези, ако не си поискаш особено мъжете на тях тях им е много лесно.
Ваче, Ани, Анна2 не знам какво да правя с Дани, няма особено проблеми в градината с деца или учителки. Аз съм постоянно с бонбоните и соковете и те го гледат, наистина да няма проблеми. Давам му сиропчето което Ваче ми каза, освен да стисна зъби и в момента в който се пооправи да го пускам сам да се пребори с вирусите. Много ли му се впечатлявам, за много хора на него в момента му няма нищо и биха си пуснали детето  не знам.

На раждането мъжът ми иска да присъства, първия път не му разрешиха тук в Шумен. Аз не знам дали искам. Първо, страх ме е, че ще ме демобилизира и вместо да се съсредоточа, ще се размрънкам. Второ, не знам дали искам да ме вижда безпомощна и гърчеща се. Ама пък... от друга страна, като види за какво иде реч, ще дойде на моето мнение, че повече деца няма да раждам . Абе, като ме хване големия страх, най-вероятно ще поискам да е при мене.
Аз пък днес друго се замислих. Пътят Шумен-Варна е 90 км. Да не взема да родя по пътя...

За раждането като говорите- дори не ми беше минало през ум да спестя на майка ми информацията , кога точно е събитието.  Не знам как се получава , но истината е , че през всички тези месеци тя си остава единствения човек , който  усещам на 1100% до мен във всяка една глупост , която реша да й споделя или да изкоментирам движение  , ритниче или измислен страх за нещо , свързано с бебка или бременността ми. На мъж ми някак по- пестеливо ги поднасям нещата , че иначе ще ме вземе за вманиачена.   Ще бъда някак по- спокойна  да знам ,че редом с таткото  е и майка ми  ,чакайки новината .Но тя е далеч и не знам как ще се случи в действителност- дали изобщо ще може да дойде  или да е тук поне за изписването.

Мама звярка как така по пътя ще раждаш  Една магистрала ни дели  За 1 час сте тука. Ще тръгнете по навреме, ти нали си родила вече едно дете, имаш на предствава какво те чака, едва ли ще се зачудиш дали раждам сега или не . Ако стане напечено свиркай да издействаме зелена вълна по сфетофарите

Мама Звярка, защо чак във Варна? Нали ти е второ раждане, за тия 90 км. работата може да отече, не рискувай според мен   Но ти си знаеш  

Шунка,
по повод болничният. Ние сключихме брак през Юни 2010 и аз забравих да кажа на GP-то да ми промени името на картона. Та първият ми болничен беше с моминското име, въпреки че си бях сменила всички документи и т.н. с фамилията на мъжа ми. Е, нямаше проблем с болничният. Аз също се притеснявах, но си получих парите и всичко беше ок. Не ми върнаха болничният от НОИ. ОТ ЧР ми казаха, че не е имало проблем, защотото все пак ЕГН-то е едно и също.  С други думи, винаги има начин, стига да има желание.

Момичета,
накарахте ме много да се замисля за моята майка. Отностно казването аз нямам избор. Моята живее на долният етаж и няма начин да не разбере. И да искам, няма как да и го спестя. А аз честно казано не искам, защото тя ми е най-добрата приятелката. Както Чин каза- тя е ЕДИНСТВЕНА. Въпреки, че обичам съпруга си и той се грижи за мен, знам че тя е единствената, която ще ме обича винаги с цялото си сърце и ще ме подкрепя, каквото и да се случи.   

А на раждането, моят мъж не искам да присъства. Той е много .... емоционален и нетърпелив човек.  Най- много да набие някой доктор, ако види че ме боли, а никой не ми обръща внимание.  Случи се веднъж с негов племеник- бебче на 2 години с 40 градуса температура. Накараха ни да чакаме и той така се панира, че направи голям цирк. Цирка с нищо не помогна, разбира се. Само изнерви и мен и сестра си. Така, че  !

Аз по принцип не съм суеверна, но някак си вярвам в това , че ако майката на родилката не знае че в момента ражда, раждането минава много леко. Понеже първото ми раждане мина така, супер бързо , леко, и без усложнения. Веднага след като родих се обадих на майка. Поради късния час тя си помислила че и се обаждам да й кажа че влизам да раждам. А аз я зарадвах че вече съм родила. Е , не мога да ви опиша радостта й. Просто в първия момент някак си не можеше да повярва че всичко е минало и че аз съм добре. А тя си е спяла през цялото време. А като я знам каква е притеснителна, сигурно ако знаеше докато родя можеше тя да се разболее. Сега дори не ме пита кога ми е термина. Знае че е юни, но повече от това не иска да знае. И както е в началото просто няма да има време да се притесни и да се чуди , а бе днес дали вече не трябва да родя...  Ние много често сме заедно, и може да се случи така че да разбере че тръгвам за болницата, но ако пак е през нощта , определено ще и спестя.


Днес гледах и леглата на Бертони. Ми то всичко е ПДЧ. А и след като видях тези на Мебел Джен, Бертони не ми се виждат дори и толкова красиви. Но ПДЧ определено не искам. Така че решено: Лина на Мебел Джен. Ваче ще има да те споменавам за идеята. Никога нямаше да се сетя да погледна там. Щях пак да обикалям варненските магазини.

Харесах си стъклени шишета на dr.Brown's. Някой има ли отзиви за тях?

Мама Звярка, ще прецените на момента дали имаш време за път.

Аз на моята майка пак ще й кажа, като тръгна да раждам. Свекърва ми предния път искаше да не й казвам на майка ми  (поредното суеверие), бях много бясна от това, даже ме приеха с доста високо кръвно да раждам. За мен е абсурд да пазя от майка ми такава новина, тя така и така ще се притеснява, ама поне мен да поуспокои.

Честно казано, за болничния вече не се притеснявам, ще нагласят нещата, но съм много разочарована от друго. Този, който уж щеше да ме замества, е повишен в моята позиция, реорганизира ми цялата работа... И тъй като в момента работя от вкъщи за допълнителни пари, които смятам, че и за в бъдеще ще са ми нужни, очаквам следващата стъпка да е - да пренасочи моята работа към други хора и да остана без тези средства. За качеството пък няма да говоря, че то вече спада...  Не мога да кажа и че съм изненадана, защото очаквах такова развитие. Но за момент шефовете ми замазаха очите.

Аз също не бях казала, че раждам. Бяха ме приели за преносване в болницата и се чухме сутринта. После като се почна казах на таткото /защото дойде да ми носи нещо и нямаше как да изляза/. Като мина всичко се обадих наред. Спомням си, че в нас баща ми вдигна и каза "Ами чакаме тука..." После му честитих внучето /и адаш/  и той нищо не можеше да каже и даде телефона на сестра ми. Майка пък беше отишла до магазина без телефон и разбра последна
Не си го представям да им звънна, само за да стоят на нокти и да се чудят какво ли става. Ако чакат в коридора и има кого да питат да, но да са на 500 км и да чакат до телефона 

 Mama Anelia колко е доставката от littleonesclothing, май бързичко дойдоха ,няма много избор, но ако са добро качество бих си поръчала.
Не знаех за това поверие за майка, моята беше отпред с мъжа ми пред болницата, аз знам че за секцио не се казва на коя дата ще е, може нещо с това да е свързано
Аз не мога да заспя ще си будувам, сина ми е с температура и го проверявам през 15 минути
На вас спокойна нощ.