Хърватия

Да, но точно това е хубавото - че водата е чиста и пазят чисто. Нашите плажове са с пясък, но затова пък са като градската тоалетна - мръсни, с фасове и т.н. И да, определено ако се бях родила в Хърватия, а не в БГ щях да съм по-щастлива! И определено не е много по-скъпо от българските смотани курорти на мутрите.

          Не съм писал скоро във форума, но ми се ще да продължа темата за Хърватия. Колебаех се между строителството /квартирния въпрос/, който касае туристите и езика. Нека днес бъде езика, а следващото ми писане да е за туристическите квартири. За съжаление, засега компютъра води с 1 : 0 и не приема директно клипове, та не можах да кача видео, но "опитите продължават".
          СЪРБО-ХЪРВАТСКИ ЕЗИК.
          Лайтмотива е: ЕЗИКОВА БАРИЕРА ЗА БЪЛГАРИ ПОЧТИ НЯМА.
          Преди всичко, сърбо-хърватският език е самостоятелен език, за разлика от "македонския". Независимо, че лексиката е сърбо-хърватска, след отделянето на Хърватия, най-вероятно ще се получи след години съществена лексикална разлика. Т. е. тирето между двете думи "сърбо" и "хърватски" ще става мноооого голямо, докато се скъса. За щастие езика е консервативно явление и в рамките на нашия живот видима разлика едва ли ще се получи. Езика е на славянска основа, което го прави близък и разбираем за нас. Битовата терминология, която е неизбежна за чуждия турист, е много близка до архаични форми на българския език или следва някои диалектни регионални прояви на българския език. Общата славянска основа на двата езика дава възможност директно да говорите български, без опасност, че няма да се разберете. Основните туристически нужди - легло, храна, дрехи, пособия, горива и др. п. можете да заявите на български.
           Ако се притеснявате или считате, че сте неразбрани, ползвайте английски. В Хърватия младото поколение, връстник на независимостта, владее английски почти като втори матерен език. Задължителен е за туристическите бюра. Всъщност можете да ползвате всеки език, който владеете. Типично за всяка туристическа страна, Хърватия на битово ниво е смесица от различни изрази и заемки от почти всички европейски езици. Интересното е, че въпреки, че доминират немски и италиански туристи, сравнително слабо се говори немски и италиански език. Ако владеете, ползвайте и руски език. Руското присъствие в Хърватия се увеличава и този език ще се среща значително по-често. Моята първа информация, преди първото ми пътуване в страната беше, че руския език не е добре приет. Няма такова нещо. Всеки език, подсилен с достатъчно куни    е приемлив за общуване. Като смисъл и звучене обаче, руският език е значително по-далеч от българския. Което не го прави по-малко използваем, ако го владеете. Най-накрая и жестовете помагат. Там обаче внимавайте. Всяка страна си има специфика и някой жест или мимика, може да носи друго от вложеното от вас значение, така че да изпаднете най-малкото в конфузна ситуация.
         Интересното е, че Хърватия ползва латиница, но благоговее пред глаголицата. Глаголическата азбука е издигната в култ. Никъде другаде не съм виждал такова преклонение пред една азбука, която на всичко отгоре не се ползва. Паметници на глаголицата може да видите навсякъде в най-невероятни и причудливи прояви. Каменни, изсечени глаголически букви има често край пътищата, при това с височина по 8-10 м., а глаголическа азбука в сувенирна форма се предлага във всяко магазинче, от най-различни материали, включително и от полускъпоценни минерали. При все този култ обаче, една шепа са хърватите, които знаят нейния произход, а още по-малко са тези, които могат да намерят на картата България без особени трудности. Миналата година, хазайката ни ме попита: Тя, България, независима държава ли е? То, един такъв въпрос поначало е обезкуражаващ, но викам: да, в общия смисъл е независима. В смисъл, че от нея нищо не зависи. Иначе, викам, имаме си, и парламент, и президент, и правителство, съд, прокуратура и полиция. Обзавели сме се, демек, като другите държави, само дето не знаем за какво са ни. Нейсе, по-важно е, че те си знаят за какво са си. Армия, викам, вече нямаме, ама тя не ни и трябва. Иначе, генерален щаб и генерали имаме, наспорил господ.
        Но, независимо от това, какъв език говорите и как го говорите, дори и напъните ви да "хърватизирате" българския си, няма да срещнат пренебрежение или надменност. До сега само два пъти съм срещнал по-скоро ирония, отколкото пренебрежение към иноезичните. Миналата година, в болницата на гр. Крк, една младичка лекарка, явно и беше писнало от туристи, пък че беше и среднощ, вика: ти сега да не мислиш, че на хърватски ми обясняваш. Дип, че бях доста зле и изплашен, та не ми се отговаряше както трябва, та викам с кроткост: ами ако млъкна, аджеба, как ще се разберем, че ще ме и лекуваш. Тази година, на автогарата в гр. Риека една касиерка, след петнадесет минути разговор вика: ама то, това дето го говориш не е хърватски. Да бе, викам, български е. Ами защо, казва, не говориш хърватски. За мен, казвам, е по-важно да печеля куни, пък ако вие ги искате, няма да е зле малко и български да научите, лесно е. Та така. Това са по-скоро приятни моменти на езиковите неразбории. Пак миналата година, след болницата трябваше и лекарства да купувам. Питам къде има "фармация", а един хърватин ми сочи "Лекарна". Абе, викам, виждам го, ама мисля, че са лекарски кабинети. А той, лекарна е за лекове, където се продават лекове, е лекарна-логично. Та и двете форми се срещат. И колко още.
         Та, това писание няма за цел да ви научи на хърватски език, а да ви окуражи, че няма да срещнете затруднения в общуването, нито като словесност, нито като отношение. Така че, смело напред и да не ви пука.
         Още нещо. Хърватите са сдържани хора и рядко ще проявят фамилиарност или прекалена емоционалност. Дали обаче от това, че доста време сме в един регион и с основните институции и хората в тях се познаваме, дали от това, че все пак са славяни, но въпреки цялата сдържаност и бариера, която поставят между себе си и туристите, много често ставам обект на чисто човешки интерес към България, към хората в нея, към заплатите /естествено/, към качеството на живота. Започнаха и да споделят проблемите си, определено се интересуват от нас, но просто няма откъде да получат информация. Абе, хора, като навсякъде, и тях ги боли, и те се радват, и те чакат нещо по-добро. Още веднъж, не се притеснявайте за езика.

туристе,наистина ли почти никой не е чувАл за България
Винаги съм си мислИл,че поне страните от Балканите се знаят.
За езика знаем,че е доста близък,макар че има думи,които нямат нищо общо.
Ако човек седне да понаучи стотина думи,смятам че няма да има никакъв проблем
А ходил ли си в съседните държави-Словения,Босна,Черна гора.....там езика по-различен ли е?
А сърбо-хърватския по какво се различава от сръбския?

       Наистина е малка информацията. Ще ви пиша повече след някой ден.

         Вчера /29.11.2012 г./ нямах много време, та сега да отговоря на Форестер 69 /дано го пиша правилно в транскрипция, че не ми се сменя езика/. Всъщност, писах нещо, но като кликнах да го публикувам ми излезе грешка и всичко се изтри, та сега повтарям. Питанията са интересни за мен и в една друга посока, затова ще им отделя малко повече внимание. Благодаря Форестер 69 !
         Информация на средно гражданско ниво за България няма. По въпросите виждате, че средния хърватин няма представа от съществуването ни. Така е и при нас.
         Всъщност Моник 15 е права. Ние години наред летувахме на Лозенец и Ахтопол, но като застроиха и блатото в Лозенец, селото мутряса, местните съвсем се опростачиха и на мен един ден като ми писна, събрах багажа буквално за десет минути, и газ, газ, газ, докато видя море. Дори по едно време мислех да купувам нещо в Лозенец, но добре, че съм се възгечтисал. Та оттогава в Хърватия. Само че 2008 - 2009 г. беше значително по различно. Не бяха довършени всички основни магистрали, тепърва се развиваше и туристическото строителство по крайбрежието, следите от войната бяха по-видими и без днешната по-скоро музейна проява, но пак беше за завиждане.
         На правителствено ниво разбира се, че има информация за България. Тя обаче не се тиражира и не стига до средните граждани. Пък и не виждам за какво. Ние нямаме икономически или политически обмен, за културен да не говорим. Малко нещо от спорта и то по-скоро футбола, но то е по-скоро екзотика, отколкото полезна информация. Пък да не ви разправям на какви терени тренират футболистите им. Те затова като ги пуснат на равно, нямат спиране. В хърватски език "у равно" е "напред". Има защо да е така. Чух, че някой наш сериал се провалил в Хърватия. Те просто не го разбират, нито като сюжет, нито като динамика. Не че са много хубави, но като добавим и че са неразбираеми, резултата е предсказуем. Ама и ние - българска работа. Ами проучете им малко културните особености. Има защо. Пък тогава пускайте чужда култура. Трябва да ви кажа, че това, което ние произвеждаме като културна продукция, няма нищо, ама нищо общо с Хърватия. За културата ще пиша отделно, но сега ще ви кажа, че техните музикални продукции са нещо средно между стари градски песни, изпълнени в оперен вариант с тиролски мотиви. Направил съм и някои специални записи на кръчмарска музика, но засега няма как да ви ги пусна. Бе, като я слушаш ти иде да пиеш валериан, а не ракия. Сръбска няма, всичко сръбско у Сърбия. Най-много малко италианска, но по италианските ТВ канали, не в кръчмата. Редовно сиртакито го приключваха с "Унгарски танц". Ей тая комбинация ако я разберете, царе сте. Като сиртакито е нааай-живото нещо, което може да се чуе.
      Отплеснах се пак.
      Всъщност хърватския език е на основата на сръбския. Имам усещането, че това "с.-хърватски" е заслуга на Тито, нали е половин хърватин, но не съм сигурен. Сръбският език се е отделил значително по-рано и се е наложил при образуването на Сърбо-хърватско-словенското кралство - 1922 г. Фонетична разлика няма, но има някои, по моему дребни лексикални разлики. Всъщност с тях филолозите могат цял живот да си вадят хляба, но за чужденеца не са важни. Нам ни трябва легло, храна и спокойствие. Вярно е, че със сто думи можете да се оправите навсякъде, но кои. Езика е близо до някои наши архаични или диалектни форми, затова е разбираем за нас. Най-общо къща=куча, стая=соба /съществува и сега в б./, апартман и паркинг са заемки и за двата езика, казах по-рано, че диня=любеница, а пъпеш=диня /във видинско се среща/. Хляба си е хляб, но филията е "комат". Да не опростявам. Специално обаче да кажа, че картоф е "крумпир" /да ви звучи познато/. На същата основа и без езикова бариера са езиците и в Босна и Х. и Черна гора. Не пътувам оттам. Пътищата са по-зле и от нашите, пък и нямам какво да търся там. Специално за вътрешността на бивша Югославия трябва да кажа, че коренно се различава от крайбрежието. Това се отнася за Хърватия /главно Славонски брод и обл. Жупания/, за цяла Босна и Ч. гора. Черна гора има излаз на Адриатика и Будва и Котор са хубави градчета, но дотам. Босна има един технически излаз на Адриатика, но и него дължи на Султанска Турция. През 14 в. Дубровник, за да отрази венецианския натиск, отстъпва на султана една двадесеткилометрова ивица около устието на р. Неретва, та сега това е босанска територия, а Дубровник е анклав. Затова, ако пред Хърватия отидете до Дубровник, по суша ще преминете два пъти босанска граница. Избягвам пътуванията оттам. То до миналата година Босна беше и с паспортен режим.
      Поначало имаше информационно затъмнение за бивша Югославия. Малко знаехме изобщо за нея, а пък за съставните републики - нищо. После и с тази наша безумна политика спрямо вътрешните войни, където имаше бариера, стана стена. Облизахме гъза на американците като примерни ибрикчии и после се чудим защо за хиляда километра не знаем нито откъде да пътуваме, нито къде да отидем, нито как ще ни посрещнат.
     Като споменах по-горе спорта, та някой да знае колко медала и по какви дисциплини спечели Хърватия в тази олимпиада. Не ви провокирам, не ми отговаряйте. На ето, това ни е информацията, нито радио, нито телевизия в България за Хърватия и в Хърватия за България. Вестници на български в Чикаго има, но в Хърватия няма. То колко ли са и българите. На о. Крк само нашего брата /дано греша/. Видях и едно румънско семейство - това е. Видях някъде из форумите снимки от Малинска и толкова. Някъде обаче из форума за Хърватия прочетох, че Крк и Истрия са полуострови. Недейте така джанъм. Като тръгвате за някъде или поне го искате, погледнете поне малко от малко картата. То че са близко, близко са, ама бая вода ги дели, че и още един голям остров - Црез. Недейте така: "Англия е столица на В." Чак до там недейте стига. Всъщност, защо пък да не сте прави. А някой да ми се похвали, че си е купил карта на Хърватия от България.
     Специално за Словения. НЕНАВИЖДАМ ТАЗИ ДЪРЖАВИЦА. Паразитира на гърба на хърватските туристи. Хърватите работят като волове, словените събират пътни такси и глоби. Шейсетина километра е пътят през словенска територия от Истрия за Триест. Словения обаче е една от малкото страни с винетен пътен режим. 60 км, обаче наредени: митничар, гише за винетки и полицай. А си мръднал колата без винетка, думтара 500 евро глоба. За беда, ама точно сега, бе, няма и минута, ама седмичните винетки свършили, но пък - воала, за късмет, все още месечни има - 30 евро. За 60 км. - 30 евро. Бе тоя път с яйца да беше постлан, пак щях да начупя за по-малко пари. От Калотина до Риека стигате общо за 25 евро, ама само Словения - 30 евро. Вие само следете спора между загребската и люблянската банки за хърватските вложения в Любляна и ще видите за какво иде реч. Затова, през Словения - само умрял и /не или/ на чужди разноски. Бе, то ако пръднеш на границата, докато ти се проветри пръднята и си в Италия, ама иначе те коват със златни петали. Затуй, в Италия само с кораб. Пристанищата Пула, Пореч и Ровини имат кажи речи по три курса на ден. 40 евро за двама, два часа и - Венеция. Или отгоре - през Унгария. Словените си дават ясна сметка, че те не са цел на никой пътуващ, а са транзитна държава, та затова ти изкарват сълзи. Пък и от Германия и Италия няма откъде другаде. Те точно това го знаят много добре, та затова така.
        България няма и никакъв експорт за Хърватия. По тая причина и няма с какво да сме им познати. Главната информация е от западната преса, но там се тиражират само скандалните новини. Тази година на морето чух разговор между няколко хърватски семейства. Страхуваха се, след 01.07.2013 г. като ги приемат в ЕС да не ги начоголят румънски и български цигани. Срамна работа - и за нас и за тях. В Хърватия, ако не знаете, цигани няма /защо, друг път/. Е, не съвсем, но в цяла Хърватия има два пъти по-малко цигани от Сливен. Там са в рамките на статистическата грешка - около 10 000 по мои сметки. Макар и толкова, пак им тежат. Какво да кажем ние, с гайдите. Пък и техните цигани не са като нашите. Грамотни са, работят, не са бездомни, ама нали пак цигани - просят и това им тежи на хърватите. Да ги разцалуваш до погибел, дето се вика.
       В Хърватия следя главно местните - кръчки вестници: "Нови лист" и "Вечерни лист". Тая година хазяйката ни ме пита: бе, ти като ги четеш, разбираш ли ги. Да викам, половината разбирам, пък другата половина - по смисъл, то вестник, не е психотрилър. Информацията за България е буквално нулева. Нищожно малко са пресечните точки и на историите на двете държави. Това също е дало отражение. Макар, че в българската по-нова история поне името на Йосиф Щросмайер е останало. Там няма нито един българин. А Липовац е на 400 км от Калотина, кажи-речи половината път от София за Варна. Нещо повече, като манталитет, хърватите нямат почти нищо общо със сърбите. Чудя им се как са били толкова време в една държава.
       Та, това е Форестер 69, Балкани.
       А, като казах Балкани, че се сетих ! В Хърватия гората стига до морето навсякъде, където не е урбанизирано. Това са планински скатове, които буквално слизат във водата. И, понеже ние ходим точно на такива места, тая година жена ми вика: и ние в България си мислим, че живеем на балканите, че и на кръстопът сме били. На кой кръстопът бе алланкоолу, на наркотиците и контрабандата. Това е !
 

Апропо, много хора, които познавам смятат, че основната религия в Хърватия е мюсулманството. Явно я бъркат с Босна и Херцеговина.
Иначе лично аз смятам, че хърватските звезди са много по-свестни като цяло от родните "випове", това като им чета пресата - сп. Стори и т.н. Поне една идея по-свестни са от нашите. У нас известни като че ли стават предимно простаците. Разбира се, може и да се лъжа и просто родните известни да са ми омръзнали.

Мерси туристе,толкова си изчерпателен,та чак ми става неудобно
Ще коментирам някои моменти

-съмнява ме средният хърватин да не знае за съществуването на България.
Чак пък толкоз ли
Предполагам поне като разположение и име ни знаят.
Иначе подробности е ясно,че не знаят,то и тук много-много не говорят по новините за Хърватия,но това не е само за Хърватия,а за доста от страните в Европа.
Но може бе тук знаем повече неща за тях,отколкото те за нас.
Има една музикална телевизия-балканика,там пущат песни от всички балкански страни.
Пущат и хървати,които даже са идвАли на концерти тук.
За чалга не съм сигурен дали има там.

-понеже спомена за лозенец/с малка буква го пиша/не знам какво ти е харесвало там-отвратително село с много кофти голи скали по плажа.Едно от най-ужасните места на които съм бил.

-ще ми е интересно следващия път да обясниш защо няма цигани в Хърватия

-за Словения не си на 100% прав.За таксите най-вероватно е така
нооо........не е вярно,че никой не ходи там заради самата Словения.
Аз не съм ходил,но съм слушал близки,които са ходили на екскурзии.
Там били едни от най-невероятните планини и пещери в Европа.
Гледал съм и снимки.ВЪпреки че аз по принцип не понасям планини,но просто да кажа,че има какво да се види.
Освен това те също имат излаз на море.Е,не колкото в Хърватия де....
Разказвали са ми/и съм чел и слушал по тв/че Словения е най-развитата страна на Балканите,с много висок стандарт,освен това граничи с Италия и се води нещо като "Западна Европа"
А и да не забравяме,че отдавна са в Европейския Съюз.
monique 15,по едно време и аз се опасявах,че в Хърватия основна религия е исляма
Ноо който не проверява фактите,а само се води по слухове и общото мнение,не стига далеч
Проверих за какво иде реч и установих,че там са много малко турците и арабите.
Същото се отнася и за Словения.Тези две страни са друг свят в сравнение с останалите страни от бивша Югославия.

        Форестер 69, вярно е, че умишлено заострям щтрихите, но в общи линии е както го казвам. Основно ни бъркат с македонци. Вярно е, знаят, че България е там някъде на изток, но каква е, що е - не. Не казвам, че и трябва. Те си имат и други проблеми, къде по-сериозни, та не им е и до нас. Поначало там местните не общуват много с туристите. Защо, ще кажа по-нататък.
        За Словения също малко пресилих. Не са 60 км. От Умаг до Триест са 50 км, от които около 45 са словенска територия. Това им е и крайбрежието. Не съм точен, защото точно сега върви уточняването на границата със Словения и не съм много наясно къде минава. Сигурно е, че Драгония ще остане в Словения. Вярно е, че и там има много и хубави места. Мен ме дразни това мушенгийско отношение, а и не съм любител на планините. А за стандарта, той си има цена, а на мен не ми харесва, че ние я плащаме основно. Не бъркайте обаче хората. Това е въпрос на държавна политика. Ето това ненавиждам. Пък е вярно, че словените се имат за аристокрацията на Югославия. Това самочувствие също ме дразни.
        В началото казах, че ние сме свикнали със скалистите крайбрежия и това в Лозенец ми харесваше. Беше тихо, спокойно селце, с някаква замряла красота и без битова престъпност. Ако е за осеметажни хотели, като през прозорчето на кенефа може да се здрависаш с комшията от другия хотел, благодаря !
        Не казвам, че сме съвсем изолирани. То и няма стопроцентова изолация. Не ме разбирайте съвсем буквално, но една средна информираност или поне достъпност до информация няма. Щом се колебаете каква е хърватската религия.... Трябваше двама българи да влязат в затвора, че тогава да се спретнем поне да публикуваме информация за забранените неща. Впрочем мидата е страшно красива, разбирам ги, пък и не може да се скрие. И аз имам такава, и аз не знаех, че е забранена за притежание, и аз щях да отгърмя, ако ме бяха проверявали. Пак казвам, опитайте да си купите пътна карта на Хърватия от България.
       Вярно е обаче, че ние имаме по-добра информация за Хърватия, или поне някаква.
       За религията - ревностни католици. Две любопитни неща. Не празнуват Коледа, а Никулден - 06 декември /така че, ако ще пращате поздрави, вече сте закъснели/. Каменните блокове за строежа на църквата "Санта Мария салути" във Венеция, срещу Двореца на дожите, откъдето почва и "Канале гранде", са взети от римския стадион в гр. Пула и пренесени с кораби във Венеция. В Пула са запазили гнездата на каменните блокове, изнесени от венецианците.
      Турци и араби в Хърватия не съм виждал дори на снимка. Може и да има някъде за боя. Негри видях тази година, дори на плажа бяха, та и снимки им правих, но турци и араби - не.
      Умишлено някъде заострям тона на изказа си, защото ние знаем в детайли какво става в Хаити, например, но не в същата степен - за Хърватия, пък и Босна, Черна гора, Албания. Но за там като че ли има повече сведения. Не само това, новините от Турция, Гърция и Македония вървят редом с българските, но и бившите югославски републики са ни съседи, при това бая по-качествени. Има какво да купим от тях, а не го правим, ето за това говоря.
     Между другото, хърватския фолклор е приятен за слушане, а танците им са ритмични и красиви. Имат смесени хора /с ударение на последната гласна/ и доста наподобяват унгарските и словашките. Фолклора обаче няма много влияние върху съвременната музика. А за чалга, не го мисли дори , да им бръкнеш в окото, по ще го понесат. Между другото, националните им носии са повлияли много гвардейските им униформи, също са много импозантни. Тази година гледах парада на пети август, макар и сдържан, дозиран във всичките си части и със значително внушение.

        Макар и късно, поздрави на всички участници във форума за новата 2013 г. Пожелавам на всеки да сбъдне мечтите си, а който го е постигнал - да повтори ! Доста време имах други кахъри, та не ми беше до писане, но като гледам, няма и друга активност.
        Доста се поколебах дали да пиша за урбанизацията в Хърватия или темата за циганите.
        Надделя интереса на Форестер 69. Темата не е лицеприятна, така че ако не ви се чете, игнорирайте я  !
        Защо няма цигани в Хърватия !
        С две думи: избити са !
        Събитията са изцяло исторически, така че, ако нямате афинитет към историята, още веднъж - не продължавайте !
        През всичкото време на съществуването на Третия райх Хитлер е признавал идеологическото и духовното първенство на Мусолини при формирането на Тристранния пакт. Запитан обаче за военния потенциал на Италия, той казва: Ако Италия ни е съюзник, ще ни трябват десет дивизии, за да я подкрепяме. Ако Италия ни е противник, ще ни трябват десет дивизии, за да я унищожим.
        Единствената що-годе успешна военна операция на Италия е унищожаването на флотските съдове на Югославия, базирани в Риека.
        В края на 1940 г. Италия предприема единствената си сухопътна военна офанзива против Албания. Изцяло самостоятелно, при това, без да уведоми Хитлер. Италианската армия обаче е блокирана в района на Дуръс и не успява дори да стигне Тирана. Това налага Хитлер спешно да промени плановете си за Балканите и то във време, в което извършва усилена подготовка за нападение над Съветска Русия. Не че Балканите са били вън от интереса му, но не в този момент и не по този начин.
        Интереса на Италия е всъщност към Гърция, но тя няма военен потенциал за морски десант и затова опитва офанзива по суша, през Албания. До този момент Балканите са били в зоната на германското влияние, така че една евентуална заплаха на Германия от Великобритания през Гърция би била успешно отразена от България и Югославия. Турция е неутрална. Поради това, непремерените и несъгласувани действия на Мусолини докарват Хитлер до бяс. Незабавно е увеличен дипломатическия натиск към България и Югославия за присъединяване към Тристранния пакт, и то доста брутално. Присъединяването на тези две държави вече е наложително, за да се гарантира тила на германската армия при нападението срещу Съветска Русия  и да се освободи движението на италианската армия.
       Както ви е известно, на 01.03.1941 г. Богдан Филов, в качеството си на М-р председател на Царство България, подписва договора за присъединяване на България към Тристранния пакт. Това не впечатлява Хитлер, тъй като е очаквана реакция на царството. В тази насока един любопитен дипломатически факт. Предвидено е било церемонията по подписването на договора да стане на 01.03.1941 г. в 12,00 ч. на обяд. По същото време германските войски трябвало да навлязат в България. За церемонията Хитлер праща личния си самолет да превози Б. Филов. Самолетът обаче затънал в калта на летището в Божурище и церемонията се забавила с около два часа. Така че, германските войски влизат в България като окупатори. Този факт е бил посочен от МВнР, но не е бил използван при мирните преговори след Втората световна война. Заради бързината на совалката обаче, България успява да постигне значителни отстъпки в политиката си на съюзник - да не воюва на източния фронт и да не праща войски в Съветска Русия. Тази уговорка е спазена от Хитлер неотклонно и той не поставя въпроса, дори когато армията му на руския фронт се рекрутира от всякакви възможни човешки ресурси. Освен това България успява да прокара уговорката да участва в германската военна кампания само докато окупира съседните си български земи - егейска Тракия, Македония и Западните покрайнини.
         Не така стои въпроса обаче с Югославия. Поначало руския фаворит на Балканите не са българите, а сърбите. Поради това, за сръбското правителство на Югославия е било пределно ясно, че ще подпише договора за присъединяване, но значителна част от политическото пространство оказва яростна съпротива, дори с риска страната да бъде подложена на унищожение от германската армия /което всъщност и става/.
         В края на м. март 1941 г. официалното правителство на Югославия подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт. Няколко дни след това, военните извършват преврат и се обявяват против съюзяването с Германия. Реакцията на германската армия е светкавична и унищожителна за югославската армия. Съпротивата обаче не спира, а от разбитите части на армията и от комунистите се формират съпротивителни центрове. В Лондон се образува задгранично югославско правителство, а в самата Югославия съпротивата се поема от Йосип Тито. Впоследствие, на Ялтенската конференция задграничното правителство не получава международно доверие и единствен легитимен представител на Югославия остава Антифашисткото вече за народно освобождение на Югославия /партизанската армия на Тито/.
        Хърватия обаче се възползва от противоречивите действия на официален Белград и обявява независимост след военния преврат - мисля, юни месец 1941 г. Властта се поема от Антон /Анте/ Павелич - 1889-1959 г. и неговата организация "усташа" /от ustаnak - въстание/. Организацията възниква още през 1929 г. и има за цел създаването на независима Хърватия. Съчетава в себе си елементи на партийна структура, но със силно изразен терористичен уклон, съпроводен и с редовна военна организация - армията на Хърватия.
        Самият Анте Павелич е юрист по образование, получил генералски чин, и личен ученик на Мусолини от 1932 г. до 1941 г., когато е изгнаник, предимно в Италия. Лично възприема и по-късно провежда на територията на Хърватия националсоциалистическите идеи. Усташите имат много тесни връзки с ВМРО в България и единствено с нея, чрез Иван Михайлов, установяват близки организационни отношения. По това време ВМРО е изключително и само терористична организация, която свежда идеята за освобождение на Македония до атентати и обществена принуда.
        Една от идеите на националсоциализна, както ви е известно, е етническото прочистване. За да не влезе в конфликт с Хитлер обаче /за когото славяните са непълноценни народи/, Павелич изгражда доктрина за готския произход на хърватите. На тази основа започва и геноцид предимно срещу сърбите, евреите и циганите.
        Още в началото на лятото през 1941 г. на о-в Паг се създава първият концлагер. Впоследствие обаче, лагерното строителство се пренася в централна Югославия - край гр. Ясеновац. Там се създава и най-големия концлагер на Балканите. Територията, на която е разположен е 210 кв. км. Това не е единен строеж, а по скоро комплекс от няколко  по-малки лагера, обединени от обща функция и охрана. Лагерът в Ясеновац, освен най-големия и заради това - главен лагер, става и своеобразно административно-управленско звено на другите по-малки лагери, пръснати из територията на Хърватия.
        Условията в лагера и отношението към затворниците са зверски. Такива, че италианската армия пренебрегва заповедите за ненамеса и образува звена за гражданска защита на цивилното население. В резултат на обществен натиск, Хитлер два пъти праща инспекция на лагера, за да намали изстъпленията в него. Германците са били шокирани от действията в лагера и признават това още през време на войната. В Ясеновац е образуван и единствения в Европа концлагер за деца.
        В лагера са избити между 300 000 и 600 000 сърби. Някои сочат числа и до 700 000 сърби. Избити са и между 25 000 и 35 000 цигани. Числата не са точни, тъй като архивата на лагера е унищожавана два пъти, а и много от лагерниците са избити още преди вписването им в регистрите. При унищожаването на лагера са избити всички затворници. От единия лагер успяват да избягат малко под 500 души, а от другия - едва 11 души. При влизането си в Ясеновац, сръбската армия заварва само руини и трупове. Постепенно местното население отнася строителните материали на лагерните сгради, а като се добави и това, че местността на лагера поначало е блатиста, от лагера не остава и следа.
       Под обществен натиск, през 50-те години на миналия век, Югославия извършва препогребване на намерените мъртви и изгражда сегашния музей и мемориал. Те обаче нямат нищо общо с автентичния лагер. От него не е останало нищо.
       Анте Павелич успява да избяга от Югославската армия. Той е един от създателите, ако не и главния, на "Аржентинския канал" за бягство на военнопрестъпниците. Сам обаче не се възползва от него веднага. Първоначално се укрива във Ватикана и получава покровителство, заради заграбените от православната църква богатства. Не е малко обаче и имуществото, заграбено от цивилното население. Съюзните сили са знаели местонахождението му, но заради покровителството на папата не са предприели действия по арестуването му, за да скандализират католическата църква. Впоследствие, когато присъствието му в Рим става нетърпимо, все пак емигрира в Аржентина. Там, през 1957 г. срещу него е извършено покушение, но оцелява, макар и тежко ранен. Покушението се приписва на сръбските тайни служби. Ранен, Анте Павелич отново емигрира в Европа, и, мисля, че умира в Мадрид от усложнения от раните си, през 1959 г.
       В лагера Ясеновац са избити и около 100 000 евреи, като числото е със същата условност като другите етноси. Специално посочвам евреите, тъй като те са гонени на територията на Югославия както от усташите, така и от германците. В Ясеновац са ликвидирани обаче не само югославски евреи, а и депортирани от Унгария и, мисля и от Полша, включително и от окупираните от българската армия Македония и Западните покрайнини.
      Специално по отношение на тях.
      В момента много се спекулира, че България не спасява македонските евреи и заема пасивна позиция към тях, за разлика от българските евреи. Не споделям това. България никога не дава статут на български граждани на населението от Македония. Окупираните територии на Югославия никога не стават част от българската държава, за разлика на населението и територията на егейска Тракия. Териториите от Югославия остават само "под българска администрация", но са със статут на германска окупационна зона и това е по изрично настояване на Германия. Заради това и българските окупационни власти са само проводник на германската политика в Македония. Коренна е разликата от българските евреи, които са със статут на български граждани. Впрочем, тяхното физическо оцеляване се дължи на българските индустриалци и крупни собственици. След присъединяването на България към Тристранния пакт, в Царството се приемат, под натиска на Германия, редица явно репресивни закони. Еврейският въпрос е поставен в Закона за защита на нацията. Срещу него скачат всички видни обществени фигури. При това, жълтите звезди и гетоизирането на евреите не са основния проблем. Закона предвижда, редом с другите мерки и еднократен имуществен данък върху еврейските имоти, в размер на 25%. Този текст избожда очите на повечето депутати. Техните аргументи са железни: Ако ние обложим сега еврейските имоти с данък, само защото са еврейски, с какъв аргумент ще се борим срещу комунистите, които искат да ни унищожат само защото сме богати. Скандалният текст е отменен, въпреки заплахата от Хитлер. По този начин се ангажира цялата общественост с еврейския въпрос, общественото внимание е заострено, и по-късното физическо спасяване на евреите е плод на цялостна обществена нагласа. Прочее, защитата на българските евреи е изключително хуманен и безкористен акт. Във време на война се защитават част от българските граждани, без в този акт да са преплетени политически, военни или други цели. Единствената държава, защитила по сроден начин своите граждани е Белгия. Но там, границите се затварят за бежанци и те остават на произвола, докато България, макар и малко, но приема и дава статут на български граждани от окупираните територии, долу-горе при режима на сегашната натурализация.
        Та по-този начин са ликвидирани циганите в Хърватия. Предполагам, че при започване на гоненията срещу тях, една значителна част са мигрирали, но нямам дори приблизителни данни. Сегашното циганско присъствие в Хърватия е около 0,2%, което при население от 4,7 млн души е около 9500 цигани. Да речем, че някои са се асимилирали по пътя на смесените бракове, та затова посочвам число около 10 000 души. Има смесени бракове. Изключение са, но не са единици.
        Между другото, усташката организация оцелява, но вече като нелегална и изключително терористична организация, в Хърватия е забранена. Макар че всяка нейна проява е преследвана жестоко, има доста атентати с нейно авторство. Някъде из интернет четох, че взривили бомба в Статуята на свободата.
        Та, това е! Писанието ми излезе доста обемно /дано вече сте свикнали/, но това е, всяка нация има моменти в историята си от които се срамува.   

Здравейте туриста,

Желая да обиколя колкото се може повече от Хърватска, като същевременно да съчетя "плажове, гмуркане и  история"..

Тъй като не познавам изобщо страната, бихте ли препоръчали градче/населено место, което да бъде удобна отправна точна за много еднодневни екскурзии и .. приключения.

Ще бъда благодарна за споделени кооординати на макли хотелчета (препдочитам да се подготвя с резервацията..ако все пак някое ви е направило впечатление)  и съвети за интересни места извън споделените от съфорумките...

  

        Здравейте Божура !
        Извинявам се, че не ползвам Вашия инициал, но не ми се сменя езика.
        Намирам, че не мога да Ви бъда изцяло полезен по начина, по който очаквате.
        В този форум споделям впечатленията си, характерните за Хърватия отношения, народопсихология, условия за туризъм и др. п. Не ми се ще обаче и няма да се ангажирам с препоръки от естеството на очакваните от Вас. Аз харесвам едно, Вие друго. Ако Ви вкарам в моя модел на почивка, рискувам да проваля очакванията Ви. Макар да съм се обозначил като "туриста", не съм турист в прекия смисъл на думата. Ние предпочитаме да останем много време на едно място, да не сменяме местоположението си, и буквално да следваме настроенията си. По-скоро имаме скитнически, отколкото туристически маниер. Като се намързелуваме "до оригване", боднем пръст в картата и: тука ходи ли ни се ... ходи ни се, тръгваме. Ама било село, дето и магаретата го заобикалят, ама било една голяма глаголическа буква, струпана насред полето, ами това е, там ни се ходи. Чуя случайно на морето изтървана дума, и: жена да проверим ли, тръгваме. Колко ще се бавим, за какво ще ходим, няма такова обсъждане. Ходим там, където искаме, толкова, колкото искаме и тогава, когато искаме. Ние разполагаме с много време и нямаме никакви ограничения. Поначало избягвам места, определени като "туристическа дестинация". За Ваше сведение, докато съм бил в Хърватия не съм ходил нито до Дубровник, нито до Плитвице. От България - да, но от Хърватия - не. Римския стадион в гр. Пула съм го виждал само отдалеч, но затвора в Пула за мен беше главната атракция. Много хърватски висши политици обмислят бъдещето си там. Хубав, як затвор. Два дни прекарахме в Радио Риека, защото ми беше интересно защо няма сръбски предавания в Хърватия и как ги заглушават. Специално се качихме на ретранслатора в Истрия, е, до там, докъдето може. Няколко пъти специално минахме през тунела "Мала капела". Десетки пъти минавахме по едно междуселско пътче, наречено "черната змия", невероятно е. Имам филми, но ..., казах вече, ако мога ще ги кача. Ходили сме до ловни стопанства, параклиси, църковни концерти, летни балове, манастири /ама в един мен не ме пуснаха, щото беше женски, а пък жена ми не щя сама да влезе/.
         Няколко години жена ми все ме преследва да филмирам моста на о-в Крк, а аз и викам - има картички, по три куни, вземи си колкото искаш. Едва тая /пардон, вече миналата/ година, съвсем случайно и непреднамерено стана един невероятен филм, при това от автобуса. Ами, имала е късмет. Та, ние не търсим "приключения", те като че ли ни намират отвсякъде. Вече Ви казах, че мен ме интересуват хората, отношенията между тях, ценностите на това общество. Другото го има "на картички". Нищо повече от това няма да видите, ако преследвате само "традиционните маршрути". Аз заради това "върло мразя" организираните почивки. Образно казано, докато не видя на едно общество "задния двор", няма как да разбера защо така е подреден "предния двор".
         За нас лично, къде да се насочим реши митничарката на Липовац. Влизам в Хърватия, едно младо момиче на митницата. Викам, маце, накъде - на Крк или на Истрия. Категорична беше - на Крк. Не съжалявам. Е, и на Истрия бяхме после, но Крк си ми остана любимо място.
         Заради това не ползвам и хотели. Една от причините е, че искам да живея между местните хора. Колкото и да са сдържани, в един момент няма как да не започнат да споделят. А пък то няма и какво да крият.
         След този преамбюл, мога да Ви дам само някои ориентации, но не и конкретни напътствия.
         Струва ми се, че сте си поставили амбициозна задача, море, история, екскурзии и др. п.
         За това Ви трябва доста време, дано го имате.
         За това, което очаквате, струва ми се, че имате две възможности: централна Хърватия или Истрия.
         Като отправна точка за тръгване вземам София. В рамките на един ден можете да отидете до района на Задар и Велебит. Не препоръчвам минаване през Босна, а през Загреб.
         За централна Хърватия можете да минете по магистралата за Риека, но без да влизате в самата Риека, а около 50 км. преди това се отбиете по локалния път през Фюжине и Хрелин. Има табели след Делниче. Отправна точка Ви е Смрика. От там се качвате на панорамния път през Криквеница /Червенаково/, за Сени, докъм Стариград или Привлака. В него район можете да се установите, където пожелаете. Предпочитано място е Привлака, но аз предпочитам малките селца. Наоколо бъка от острови, като най-големия е Паг. Разстоянието от София до Привлака е около 1200 км., приемливо пътуване за един ден. В радиус от около стотина километра са националния парк Велебит и Плитвице, района е великолепен за море, плаж е навсякъде, където спрете с колата и водата опира до сушата.
         Втората дестинация лично на мен ми е слабост. Премантура. Намира се южно, на около 50-60 км. от Пула, в п-в Истрия, крайното южно селце на Истрия, югозападно от Медулин, но без да влизате в самия Медулин. Вижда се на сателитна карта с голямо увеличение. Предимства, спокойно място, като в радиус от около 150 км. са всички градове на Истрия - Пула, Пореч, Ровини, Опатия и др. Близо е до Словения и Италия, в рамките на дневен преход можете да посетите Постойна или Венеция. Разстояние - около 1300 - 1400 км. Повечко е за един ден, но не е непреодолимо. Пак до Загреб, оттам до Риека, но без да влизате в самия град, а по околовръстната магистрала, продължаване до Истрия, а оттам - по табелите.
         При първия вариант минавате по най-красивия панорамен път на Хърватия. Макар че пътят от Фюжине до Хрелин е труден и с много завои, избягвате една адска подкова - Риека, Бакара, Кралевича. Първия път като минах оттам, почнах да заеквам от страх. После свикнах. Но една година жена ми не можа с пушка да ме накара да мина оттам втори път. Споменах обаче, че нощувахме в Бакара. Невероятно селце, обаче аз само като знам какво ме чака, ходех с изтръпнали крака цял ден. Пътят излиза на около 300 м. височина буквално над морето. На всичко отгоре - на най-курвенското място /без извинение/ 13 градуса наклон - ж. п. прелез. Ако нямате здрави нерви, не тръгвайте оттам. Така че, каквото и да Ви говорят за Фюжине, имайте предвид и по-лошото.
         Подводен спорт - навсякъде. Ако не си носите екипировка, има в по-големите градчета под наем, ведно с еднодневни курсове, но без акваланг. За акваланги Ви трябва по-специална подготовка и ако я нямате - не опитвайте. Поначало, ако нямате специална подготовка или здравето Ви не позволява, не слизайте под 10 м. дълбочина. Дори и в Адриатика, под 12 м. дълбочина се получава отрицателна плаваемост. Ако плувате без акваланг, всякак Ви трябва цял костюм, водата долу е много студена. Обозначението с бяло-червен бакен е задължително. Не влизайте без него, защото лодки и круизни кораби има навсякъде. Във всеки град има магазини за лодъчни и водноспортни принадлежности. Скъпи са. Можете да ползвате кану /пластмасово, двойка, тройка или четворка/ или лодка под наем, ако нямате собствена. Канутата се предлагат окомплектовани с жилетки. Не пречи да ги ползвате и с малки деца. Товарите ги с цялата багажерия и, дано съпруга Ви или друг мъжки мотор, да има здрави ръце. Ако пък е нефелен в ръцете или го мързи /оправдано е/, има малки моторчета по 0,5 до 1 Квт, чудни са за такива цели.
         На място можете да се купите и надуваема лодка. Евтини са. В зависимост от размера са от 250 до 600 куни. По евтини са от България. За тях няма и режим на регистрация и пускане на вода. Не дължите и пристанищни такси, но само ако лодката е с меко дъно и е до 2 м.
         За предварителна резервация има много възможности. Наберете "хотели в Хърватия" и в който и сайт да влезете, избирате си местоположение, време на престой, има снимки, цени, абе всичко има. Избирате си, резервирате и в зависимост от изискванията плащате "он лайн". НЕ ВИ СЪВЕТВАМ. Запалете си колата и тръгвайте. На пътя няма да останете, гладни няма да умрете, неразбрани няма да останете. Всеки ще Ви е благодарен за куните, които ще му платите, при това много по-малко от туроператорите. Пък и това, което ще видите на снимките, може и да не Ви хареса. Всяка къща край морето предлага квартири, при това на къде-къде по-ниски цени от тези по сайтовете. Разликата в едни и същи категории е от 15 до 35 евро дневно. Ако сте и за повече време, още по-благи. Е, малко театър може, но малко. Първия път и мен ме работиха. Питам, една соба къде има. Големи проблем! Е, големи, големи, колко да е големи, един телефонен разговор - 15 сек и къщата отсреща отвори щироко врати за 30 евро на ден, на кея /казах вече/. Вече не мърдам и крачка повече от 10 м. от морето. Проблемът не е да си намерите квартира, а дали ще намерите собствениците, защото повечето къщи, особено ако не са на брега, са празни. На тях обаче има изписани телефони за връзка, така че и така става. Няма разлика между хотелите и частните квартири, освен в цената, при това в полза на квартирите.
        А пък и ако чак толкова Ви мързи или считате, че няма да се оправите, покрай пътя, подобно и на българското черноморие има "табеладжии" с предложения за квартири. На бензиностанция да питате, няма да Ви върнат. На пазара, в магазина, в туристическите бюра, абе навсякъде.
        Така че, успех!
         
     

Благодаря 

                 Както писа по-горе "Диамантче": "Побууут, хубавата тема!"
                 Пълна тишина. Никой ли няма пресни впечатления. Никой ли не изкара Великден по на запад от Сърбия.
                 Ако чакате информация от мен, ще я има, но по-после. Не съм забравил темите.
                 Преди месец се обзаведохме с една голяма джипка /защо пък да не се похваля/ , та покрай нея не ми остава много време. Като се прибавят и постоянните кахъри, изобщо не ми остава време за форума.
                 Ако ви е "трайко" името, почакайте още малко.

Великден предстои 

Ще чакаме нови "отчети" 

Здравейте. Регистрирах се специално за да благодаря на Туриста за изчерпателната информация, която дава, увлекателния начин по който пише, и времето , което е отделил за темата.  И да добавя - можеш спокойно да си отвориш блог, в който да разказваш по този интересен и на места изненадващ начин за патуванията ти.
Към темата - предстои ни патуване за пръв път до Харватска в началото на Юни и бих бил благодарен ако удариш едно рамо за избора на маршрут и дестинация. Мислим си за Пула или наколко, но все още не сме се спряли на точно селище. По-свежи плажове и поне малко пясък са предимство за нас. Обичаме хубавите гледки по пътя, мразим еднообразните магистрали, но ги ползваме, няма как. Колко да приготвя за таксите по магистралите в прочем?
Препоръчай и някоя тамошна манджа...

Аз ти препоръчвам да посетиш (ако не си все още) град Пиран - Словения , въпреки несправедливата винетка която искат.
Ще съм благодарен на помощ.