Хърватия

Може би не съм се изразила правилно. 2 дни само за Хърватска имам предвид. Времето за път и престой в Словения са си отделно.

       На всички привърженици на Хърватия, поздрави за 2014 г.! Все още не е фатално късно да си я честитим. Доста отдавна съм занемарил темата, но … кахъри, кахъри и черни ядове!
Абе, не е съвсем така. По равно е и с мързела.
       Едно лично съобщение ме стимулира да се включа, та ето ме на линия. Не съм забравил за Хърватия, нито съм я пренебрегнал. Все не ми се случва време да съм и в настроение, и с желание. А и тая година ви обещах да пиша за „другата” Хърватия. С настоящото писание се извинявам на онези от вас, които са чакали нещо от мен, а и отговарям на личното съобщение.
Двоумя се с кое да започна. Корупцията или кебапчийските номера.
       По скоро корупцията.
       ВЕЛИКАТА ХЪРВАТСКА КОРУПЦИЯ !
       Където седнат и станат, все за нея говорят. Само дето никой не я е виждал. Насложена върху нашата, е с толкова дребен мащаб, че доста взиране ще трябва, за да я видите.
Не че я няма. Има я. Голяма е. Но не е на битово ниво. Не е дори на средно административно равнище. Корупцията в Хърватия е наистина значителна, но на високо правителствено ниво. Всъщност и голямата престъпност не е възможна без властови чадър. Държавата е уредена, с изградени отношения, които не търпят корупционни механизми в ежедневието. Това, което се вижда на битово ниво е по-скоро дразнещо, но не е вредоносно. Наложило му се на някого да купи кутия бонбони – „велика корупция”. Не му върнали ресто от 50 липи, страшно нещо.
До тази година кимах съпричастно, когато отваряха дума за корупцията, без да влизам в полемика, но последния път ми писна все от такива приказки, та реших да си отворя устата. Още повече, че така и не разбрах като какво точно имат предвид под „корупция” в ежедневието. Там не съм я виждал. Пътната полиция, болниците, училищата и пряката администрация не вземат рушвети. Не си и помисляйте да давате. Всъщност това е и обяснимо. Там където държавата е най-големия престъпник, тя не търпи конкуренция. Стремежът е да се изкорени битовата престъпност, в това число и корупцията, за да се „освободи” пространство за държавната престъпност. В това отношение се следва западния модел на корупционни практики. Не напразно, единствено Мусолини успява да ограничи и да сведе италианската мафия до дребни битови престъпления. Не напразно именно мафията осигурява първия десант на американските войски в Сицилия.
       Но, за Хърватия.
Абе викам, имам чувството, че говорите за корупция само защото не сте се облажили от нея. Демек, вредна е, ама защото на нас не ни се е случило да се облажим. Борите се, казвам, с корупцията, ама докъде сте се преборили. Поначало борбата с престъпността не е за да се пребори престъпността. Няма такъв момент. Борбата с престъпността означава да се сведе престъпността до търпими за обществото размери. Тя не може да се изкорени. Същото е и с корупцията. Това е, казвам, и своеобразен тест за „имунната система” на обществото. Наличието на малка корупция е дразнителя, който мобилизира обществената реакция и поддържа активността на обществото. Тя е като раковите клетки в организма. Тях ги има винаги. Въпросът е да не се развият до такава степен, че да унищожат обществото, или да му придадат друга функция, да не станат водещи.
     А, казвам, малко корупция е и полезна. Тя е „смазката” на държавната машина. Помага и да не скърца. Категорично е установено, че ако корупцията е в под 5 % от обема на административните дейности, държавната администрация спира да работи. Така че, вие сте си съвсем в нормата и спрете да врещите.
    Виж, на държавно ниво е съвсем друго. Показателен е примера с бившия премиер Иво Санадер. Доказано е получил 5 мл. Евро, за да продаде пакет акции от веригата бензиностанции Ина на „Хипо алпе адрия”. Съмненията бяха и за 10 млн. евро, но доказаха половината. Но затова пък той получи 9 години време за размисъл. Лятото на 2013 г. четох някъде, че един от най-големите италиански наркотрафиканти се е установил в Хърватия. Естествено, не без протекцията на властта и не без съответната „смазка”. Не напразно, след приемането на Хърватия в ЕС, а и досега, най-голяма е тяхната съпротива срещу издаването и изпълнението на европейски заповеди за арест. Точно това Иво Санадер го знаеше много добре. Той затова, като сдаде поста си и избяга в Унгария. Там го и арестуваха. Глупак, глупак, ама не съвсем.
    Между другото, тази съпротива е и една доста интересна черта от хърватската народопсихология. Ако не желаят да направят нещо, но не могат да го откажат на законово основание, толкова те размотават, че накрая сам да се откажеш. Балкански синдром. Той обаче си има и полезни страни. По този начин са си опазили отношенията чисти. Това, което не се вписва в манталитета им, но не могат директно да го отхвърлят, го изолират и капсулират, докато не се размие или осъществяването му вече е напълно безсмислено.
   Точно заради това, благоразположението на хората е от изключително голямо значение. Не желаят ли някого или нещо, спрат ли да говорят за него /те поначало не са и много словоохотливи/, вземат ли да го заобикалят и да се правят, че не разбират, ясна е работата. Ако и тогава не се усети този, към който е атаката, в един момент ще се окаже просто сам на гола поляна.
   Та, корупцията. Има я, но не тази, която те си мислят, че има. Дето се казва, грешка в предмета.
   Следващия път – за кебапчийските номера. За тези от вас, които не ги знаят, да поясня. На времето имаше павилиони „бира-скара”. Те така се и казваха. Кебапчетата ги носеха сурови и ги печаха на място. Бяха и много хубави. Но, кебапчията като ги получи, ощипе десет кебапчета с една щипка и направи единадесето. Грамажа се преследваше зверски, та не смееха повече от една щипка. Та, това е кебапчийски номер. Дребен шмекерлък. Ама много дребен.

Ех, дойде нова година по старому и се пораздвижи темата. Браво! Много благодаря на "туриста". Разказите Ви са много увлекателни и полезни. Никога не съм била в Хърватска, но направо разпалихте въобръжението ми и желанието ми да я посетя. Реших тази година да отидем с децата за една седмица и започнах да събирам информация. Опита и споделеното тук в темата са направо безценни. Много благодаря! Искам само да попитам как стои въпросът с паркирането? Ние се спряхме на един семеен хотел на о-в Крк в селището Климно, хотелчето има паркинг, но понеже искам да разгледаме другите селца на острова, Загреб, Риека, Опатия и ако има време и Пула, къде може да оставяме колата, само на платени паркинги ли?

Да се изкажа и в тази тема: от пътешествието ми в Хърватска миналата година мога да кажа, че популярните в България места като Крк и Плитвички езера и Дубровник бяха за мен разочарование. За сметка на това открих други райски кътчета, в които ще се върна:

Сплит е един от любимите ми градове. Открихме и едно място, което не знаехме - казва се Примощен. Препоръчвам и едно хотелче близо до Сплит:

http://www.booking.com/hotel/hr/apartmani-gabine-kaa-tel-a-tafil … 48aa921478;dcid=2

Трудно го намерихме, ударихме колата във високите бордюри, но си заслужаваше - чисто нов апартамент, тераса с изглед към морето, спокойствие и чистота. Вечер седяхме на каменистия плаж и гледахме светлините на Сплит.

          Здравейте Цветче !
          Климно е едно хубаво малко село, където можете да прекарате чудесно. Имайте предвид обаче, че източното крайбрежие на о-в Крк не е много за предпочитане. Стръмен е и морето е по-бурно от западното крайбрежие. Те затова и повечето големи градове на острова са разположени по западния бряг. Това е чудесно място за спокойна почивка. Ядранския канал обаче е натоварен с тежък морски трафик. Доста често е и ветровито.
          В тези малки селца има големи и безплатни обществени паркинги. В Климно пристанищната алея е и безплатен паркинг. Към хотела ви задължително трябва да има и собствен паркинг. Ако нещо се обърка обаче, оставете си колата на кея.
          Във всички градове има места за безплатно паркиране. Те обаче са сравнително далеч от центровете и затова предпочитам платените. Не следва за цялото време на престоя ви да плащате и за паркинг. Залива на Климно е чудесен и имате невероятна панорама към материка.
          Желая ви приятно прекарване.

Много благодаря за отговора! Ние ще сме за майските празници и едва ли времето ще е за плаж, затова ще поразгледаме и разучим за по-нататък . Понеже за Загреб специално разучих, че са на зони и се плаща на час като при нас в София Синя зона и Зелена зона, а на картата имаше само няколко обозначени платени паркинга, за които може да няма места като са празници и затова ме интересуваше да не е така и по другите градове и ни вдигнат колата. Това за трафика не го знаех, надявам се като не е в сезона да не е толкова зле.

Ние пътувахме 2013 година през Албания - беше едно хубаво и незабравимо пътуване 
Сега сериозно - пътувахме по следния маршрут - София, Skopie, Debar, Burrel, Milot, Shkoder, Budva. От там лесно се стига до Дубровник 
Пътят в частта Албания е хубав като цяло - няма пътни знаци в планинската част - не се знае в кой град или село си влезнал или излезнал. При морето разликата е огромна в добрия смисъл на думата. Аз лично съм доволна, че от там минахме, защото само мисълта за падналия рейс с децата и т.н - ще ше да ме държи в напрежение. По избрания от нас маршрут беше спокойно, само при Дебър има малко завои (в Македония преди границата).
Относно границата - нямахме никакви проблеми и от двете страни на Албания - държаха се съсем по европейски.
Пожелавам на всички приятно и безпроблемно пътуване 

Не мога, защото това ни беше първото пътуване в тази посока 
Нямам почти никакви забележки за пътя. Няма остри и натоварващи завои, освен при Дебър, но са малко и за кратко. Пътувахме с детето, което издържа геройски - така че определено го препоръчвам като маршрут посока Черна гора и евентуално Дубровник.

И аз преди време препоръчах този маршрут на много хора, които не искаха да минават през страховитите дефилета, въпреки че и през другия гледките си заслужават.....поне веднъж.
Ето го:
https://maps.google.com/maps/ms?msid=205018101700109706779.0004e … 192ce11&msa=0

Bled, ако говориш за този си пост:



то аз го въприех като препоръка да не се минава през Албания?

Много си е хубаво през Албания! Минавала съм, после съжалих за притесненията, които съм имала.

Не само в този пост, никога не съм казвала да не се минава през Албания.
Тук също завършвам с...
Вече 4 пъти минаваме или ходим до там и сме нямали проблеми, но винаги имаме едно на ум. Други пък имат едно на ум когато са в България и където да е.
Така, че спокойно Bliss, ако си тръгнала натам, доколкото разбирам и пътя вече е оправен. Ние като минавахме имаше доста лоши отсечки, написала съм и това......

Не успях да видя целия ти пост от първия "цитат" защото не си го дала.

Точно защото ми се видя противоречие между сега казаното и това което съм чела преди от теб по темата те попитах.

T.e. въпреки "No comment" и "другия вид страх", пътя "няма проблеми"? Просто не разбрах в крайна сметка по отношение на сигурност от всякакъв тип и лекота на пътя по-добре ли е през Албания според теб или не е? И какво значи "винаги имаме едно наум"?

И да.... Будва, Котор, Дубровник и Плитвички езера за ни цел за тази година.

внимавайте с GPS картите!

При пътуването от Плитвички Езера до Риека и Опатия ние плюс още много чужденци (предимно с немски коли) пътувахме по един много тесен планински път, наоколо гори и отстрани табели, че в горите има необезопасени мини и да не слизаме.
Беше вълнуващо за нас, но все пак леко страховито