Хърватия

И ние предпочитаме плащане в местната валута.
Иначе по магистралите плащахме с дебитна карта (на мъжа ми се води международна). След като се върнахме и проверих разпечатката, курсът се оказа по-изгоден отколкото бяхме купили куните от Тавекс. Така или иначе си носехме купени от БГ куни и евро, ако няма терминал някъде.

     Малко и аз да попиша в темата. Пък и дума съм дал да повдигна пердето и да осветя някои не толкова бели черти от хърватската „народопсихология”.
     Преди това обаче, гледам интересни разсъждения за финансово поведение. По-напред бях писал за това. Явно не е четено. Носете си евро и местна валута. Не е толкова рядко явление в България. Курсът в лева е около 0,27 лв/куна. Може да се намери и за 0,26 – 0,265 лв. Зависи от времето на покупка и количеството. Сега особено, както е паднала куната до 0,258 лв. е напълно възможно. През 2013 г. въпреки сравнително високият централен курс купих доста валута, при това на средна цена 0,264 лв.
     На място е предпочитателно да се обменя евро и то само в банки. Там курсът на еврото е почти твърд - 7,5 куни за евро. Банките превалутират на цени около 7,47 – 7,48 куни за евро. Приемлива цена. Менячниците сменят при курс „купува” – 7,30, най-много 7,35 куни за евро. Е, това е „трънския курс”. Въпреки това, ако сменяте до 500 евро може да се преглътне загуба от около 60-80 куни. За повече обаче трябва да сте на голям зор, за да предпочетете менячниците.
Където има „пос-терминали”, плащанията с карта са на цените на банковия курс, така че е все едно как ще плащате. Лично аз предпочитам кешови плащания с местна валута. Едно, че обитаваме малки населени места и въпреки, че има навсякъде терминали, не искам да съм зависим винаги от тях. Друго, че нашият разход за дневни нужди е сравнително малък и като се натрупат много транзакции, пък и информацията идва след три-четири дни, става доста трудно да следя движението. Опитах веднъж, но се отказах. Навсякъде трябва да пазя „рачуна” /касовите бележки/, а май нямам много желание точно през почивката си непрекъснато да следя движението по картата. Ние с около 1000 куни покриваме дневните си разходи, така че, плащам и забравям. 
     Но, думата ми беше за ДРЕБНИТЕ МУШЕНГИИ !
     То, откъдето и да почна, все те.
     Хайде от началото.
     На първо място. КАЧИХА МИ НАЕМА. С ЕДНО ЕВРО. Ни да се засмееш, ни да ги наругаеш, ни да махнеш с ръка. Все едно ме наплюха, ама с половин плюнка. Викам си, абе хора, с едно евро ли ще си решите финансовите проблеми. Защо си пъдите постоянните клиенти. Цял свят сваля цените за тях, вие ги качвате – С ЕДНО ЕВРО.
     На второ място. Регистрираха ни на третата седмица. Режима в Хърватия изисква чуждите граждани да се регистрират адресно в срок от 24 часа от преминаването на границата, ако до тогава не са напуснали страната. Все е имало известно време да забавят, но никога толкова много. Глобите, ако ви проверят са страшни, и за чужденеца и за местните, които са ви настанили. В хотелите това няма как да стане, но в частните квартири се практикува доста често. По този начин се пести туристическата такса. И тъй като бюджета е зависим изцяло от туристическите приходи, държавата не си плюе два пъти на ръцете, когато глобява за укриване на туристически такси. При това го правят показно. Трудно могат да ни хванат, но една съвсем рутинна проверка на пътя, и ще лъсне. Рискът е много голям и изисква много силна мотивация, за да е оправдан. При това и никак не е трудно да се установи разминаването. Като се засече информацията за плавателните съдове с нощувките, жална им майка на хазяите. Щото те ще платят и моята глоба. За това, че някой ще спести пет евро, нямам намерение мен да ме брулят като ноемврийска мушмула.
     За значимостта на тези приходи съдя и от това, че статистиката отчита не само брой туристи, а и брой нощувки. Тези данни се публикуват всяка седмица в нарастващи числа.
     Една вечер минаваме с жена ми през съседното село, викам, дай да вземем цигари, че мръква и докато се приберем може и да затворят нашия „хоремаг”. Гледам на етикета – 21 куни. Вземам пет кутии и давам 105 куни. А, вика, още десет куни. Как бе пич, аз ли не мога да смятам. То, вика на етикета пише така, ама цените са стари. В „компютъра” са по 23 куни. Бе ти казвам, в „компютъра”  може и 23 евро да пишеш. То таван няма. За мен етикета е офертата. Така е и по цял свят. Напиши го на етикета, пък аритметиката си аз ще си я направя. Така, ама – 23 куни. Купих, но на другия ден проверих още три магазина. Вярно – 23 куни. Минах вечерта, гледам, взел химикала и ги оправил цените на етикета. Ама не сменил лепенките, ами, с химикала отгоре. Ей на това се вика икономия. Да пестиш от самозалепващите етикетчета.
     По-напред във форума казах, че не сядаме на кръчма ами си поръчваме храната и се храним в къщи. Една вечер жена ми вика, вземи ми и една бира с вечерята. Добре. След два три дни – пак. Този ресторант го ползваме почти три години. Дето се вика, знаем биографиите и на дядовците си. Какво да правим. Волю-неволю, докато чакам, бъбрим си. Викам на чорбаджийката, не ми таксувай бутилката, заранта ще ти я донеса като идвам на магазина. И като последен глупак, наистина я връщам. Абе прави ми впечатление, че цените не са това, което очаквам. Нещо не е както трябва. Обикновено, в това заведение цените са на 0 или на 5. А като взема и бира, току завършват на 3 или на 8. Чак толкова не се заничам, но споделих. А единия път и рачуна бях взел. Жена ми гледа, гледа, абе вика, тая ти е взела и три куни за биреното шише. Добре, ама като го връщам, не ми ги връща. Навремени, в един великолепен български филм „Оркестър без име” имаше една култова реплика на Антон Радичев: „Абе Велко, защо мене ще ме цакат с топла бира, бе”. Пък мене ме цакаха с бирени шишета. Ей на това се вика кебапчийски номер.
     Та от такива мушенгии бая бях набрал. Пуша отвсякъде. Спряхме веднъж в едно градче на материка, разхождаме се, тя по едно време вика, едни джапанки да си купя. Мери тези, мери онези, хеле отдели два чифта. Цени – 100 куни чифта /около 27 лв./. Пита ме, кой от двата чифта да взема. Казвам, ами като ти харесват – и двата. Обаче, мааалко и за моето удоволствие ще се погрижа. На продавачката, младо момиче, казвам – или единия чифт за 90 куни, или и двата за 140. Мисли, мисли – 140 куни. Обаче изглеждаше така, сякаш първото мляко дето го е засукала и е вкиснало в корема, та оттогава е кисела. Ей тая физиономия леееко ми просветли живота. Пита ме – вие отколко време сте в Хърватия. Мило, казвам, достатъчно, за да знам как да постъпя. А като решите да правите дребни хитрини, да знаете, че винаги ще има някой далеч по отракан от вас. На мен търговията ми е в кръвта и това, което виждам тук е и смешно, и тъжно, и обидно. Мога да ти извия ръцете преди да се осъзнаеш на кой свят си. Не го правя без нужда, защото уважавам хората и труда им. Когато обаче ме пощипват по задника, не винаги се обръщам, но ако се обърна, тежко му на последния. Жена ми казва, да не мислиш, че ще те разбере. Грешиш, казвам, точно този език – на парите, го разбират брилянтно. А това, че не винаги си показвам зъбите, не означава, че ги нямам. Дето се вика, аз съм писал азбуката на търговията, а това сега се опитва да я срича пред мен.
     Явно наистина много бях събрал, защото направих и още една демонстративна покупка. Само предупредих жена ми да не се обажда, докато се пазаря. В Риека има фирмен магазин на фирма „Алдо”. Смесена швейцарско-италианска. Търгуват обувки, чанти и аксесоари. Аз поначало съм много капризен на обувките и имам завишени претенции за тях. Стоката на фирмата е хубава и доволно скъпа. Няколко години купуваме от тях и сме доволни и от качеството и от удобството. Тази година решихме пак да се пообзаведем главно с папуци. Това, това, това и онова, една работа общо около 5000 куни. Казвам на продавачката – да, това са нещата, които бихме искали да купим. За тях обаче няма да ви платя тази цена, а общо 1200 куни, като държа да са без ДДС. Сега ние ще се разходим около два часа в Риека, а през това време вие се свържете с управителя, собственика или който искате и като се отбием след два часа ще ми кажете дали приемате нашите условия. Усмивки, любезности и довиждане до след два часа. Навън жена ми вика, абе ти луд ли си, що се подиграваш с хората. Ти викам, само гледай какво ще стане. Мога да ти обяснявам много, но не ми се прави. Пък и кой крив, кой прав, като минат два часа ще видиш. Аз нарочно им дадох толкова време, за да смелят идеята. Те мислят бавно и клиширано, но от пари разбират. Пък ако не те, то тези над тях знаят как се прави търговия. Това, че магазина е лъскав, не означава, че не върви пазарлък. Напротив, тук е още по-благ. Минава времето, влизаме в магазина, питам: какво решихте. Господине, казва едната, стоката е опакована, платете на касата 1200 куни и ви желая приятен ден. Тук обаче безспорно бяха по-тренирани. Няма кисели физиономии, гримаси и вдървени движения. Всичко е в рамките на благоприличието. Ето това, казвам, вече ми оправи настроението. Сега вече мога да преглътна да ме цакат и с още едно бирено шише.
     Поначало още при първото ни идване в Хърватия ми направи отблъскващо впечатление свръхкомерсиализма. Хърватите са заслепени от желанието да печелят и стигат до абсурдизъм в тази си желания. Вярно, страшно много работят. Вярно, стагнацията е голяма. Вярно, всичко лежи върху приходите от туризъм. Вярно, те ги хранят цяла година. Но не може непрекъснато да са вторачени в кесията на хората и да не виждат нищо друго. После пък си казах, ами добре. Щом като така стоят отношенията, поне са ясни. На мен това не ми пречи. Малко дразни, но пък изненади няма. На едно момиче от магазина един път не издържах, казвам и: засмей се веднъж бе момиче. Младо си, жизнено, ами покажи го тоя живец. Не стой начумерена сякаш ловиш бримки. Аз ще ти ги дам тези пари, за които работиш, за това съм тука. Пак ще ми ги вземеш, ама като ти е стегната душата и като трепериш за всяка липа, се самоограбваш. Веднъж и дали един ден отпуск и тя стои на кея, минаваме край нея, спряхме се. Казвам, как си сега, като не работиш. Ами не знам, казва. А, викам, ето за това ти говорех. Като ти са празни ръцете от работа и не знаеш къде да ги държиш. То е защото си се вторачила само в парите. Те обаче не са цел, те са средство да си направиш живота приятен. А когато станат цел, нямаш никакъв друг живот. Хайде сега викам, с нас, малко да се разходиш, малко да се отпуснеш, да видиш, че има и друг свят извън магазина и кръчмата. За съжаление, миналата година беше заминала за щатите, та не видях дали има промяна. Една скоба, хърватите са комай единствените източноевропейци, които могат да влизат и работят безвизово в щатите.
     Още един случай, и с него да приключа, че писанието ми пак стана обемно. Тази година имах доста куни, та към края остана една значителна сума. Викам, тъй и тъй времето е лошо и няма какво да правим, дай да купим евро, поне да не връщам тия вестници. Ама викам, ще купим от менячниците, защото те евтино купуват, но и евтино продават. В крайна сметка, при кръстосания курс, еврото ми излезе около 1,80 лв. Далавера. Купувах от няколко места, тъй като менячниците не разполагат с големи суми и то все на дребно, най-много до 200-500 евро на ден. Гледам курса – устройва. Вземам всички евро, които бяха събрали, смятам, смятам, не ми излиза сметката. Абе викам, нещо не ми излиза сметката. То е така, казва момичето защото ти смяташ до втория знак, а аз до четвъртия. Ама вика разликата не е голяма – 5 куни. Ей тука вече кипнах. Абе викам и тука ли „компютър” имате и нещото в него не е като на таблото. Това първо. Второ, много си малка да ми казваш коя разлика е голяма и коя малка. Сметката трябва да е точна, а не ти да ми връзваш и да ми ръзвързваш кесията. Трето, като е толкова малка разликата, защо не ми я дадеш, а ми я вземаш.
     Та, ей такива разговори си водехме тази година. Бях ги позабравил тези отношения, но писано ми било те да са модела на отношенията ни тази година. Неприятно.

На фрапиращо неизгоден курс  до -30 %.Разбира се че е добре да се обменят НЯКОЛКО  евро за пиш паузи и  толтакси.Ако там ще се плаща храна , спане или някакви други големи сметки естественото е да се плаща или с дебитни карти или ако е кеш ,  там да се обменя , чейнджове има колкото щеш.И това не е само за там , ами и за Румъния , Унгария , Чехия , Русия , Украйна и други страни със все още собствена валута.

Щото скоро не си ходил в Полша да видиш как са се комерсиализирали поляците (ако не са пияни което , за радост , рядко се случва

Здравейте!
Съвсем случайно се натъкнах на тази тема. Ако някой има въпроси за Хърватска ще се радвам да помагам,мъжът ми е хърватин а и аз самата съм събрала вече доста впечатления.
Поздрави

Някой да се сеща за цена на фери от  Бари до Дурацо или Бар  през август , че нещо се замотах по сайтовете.

Ако не ти е късно, може да ползваш този сайт
http://ferryto.com/bg/Albania_Ferries.html

Аз се интересумам за цена през май но нещо много ми се вижда

Преди всичко да благодаря за "заразителните" разкази в темата - влезнах да се информирам, но от няколко нощи се зачетох в пътеписите като в художествена литература и ...се заплесах. И понеже съм по самолетните пътувания и ми е трудно да се ориентирам с автомобил ще се осмеля да задам въпросите си направо.

Конфигурацията ни е 2ма шофьори и бебе на 6 месеца, имаме около 5 дни в средата на април (с включен пътя) и голямото желание да се насладим на Плитвичките езера. Струва ли си за толкова малко време или да го поотложим за ....кой знае кога . Какъв маршрут бихте препоръчали - за съжаление не сме от най-кротките шофьори, но ще си возим съкровището, та трябва да е сравнително безопасно. И съответно къде бихте препоръчали да се спи (освен на самите езера), където да не е върха на комерса а по-скоро спокойно, ведро с дух:)

   

reverie Да, струва си и то много, дните са достатъчни, ако направите само по една нощувка по пътя. Разстоянието не е малко, около 900 км. Това е най-нормалния път до там.....
https://www.google.gr/maps/ms?msid=205018101700109706779.0004f55 … 54af578&msa=0
Зависи какви разстояния ще минавате наведнъж, може да нощувате в.....
Белград
Ruma
Сремска Митровица
Славонски брод
Kutina
Загреб
Отнася се и за двете посоки. Познавам хотелите по пътя, ако трябва ще помагаме.

ОЩЕ СНИМКИ

Bled благодаря с този маршрут съм съвсем на полусъединител, пътували сме го от Триест за една нощ и си мисля, че с детето отново би било оптимален нощен преход. Лошото е само, че като се наспи и се "усмихне" ние ще сме взели дали, особено предвид, че мъжа ми пътува от Варна а ние от Стара Загора...Ще го мисля още малко...но пейзажите на тези снимки ме преследват натрапчиво

Здравейте и от мен
от известно време ни бръмчат главите за таз Хърватия и тази година мислим,да се разходим натам.Идеята е за майските празници,да пътуваме с една нощувка в Загреб и после няколко нощи в Риека или Опатия,иска ни се някъде близо до морето въпреки че идеята е всеки ден на някъде (тип лъчеви екскурзии),до езерата,до Пула и още някъде ще набележа (отбелязах го някъде ,но сега го загубих  ),ако е достатъчно добро времето ,може и един плаж да отнесем.
  Пакета ни е двама възрастни с две деца на 6години и на 9 месеца,направих една резервация за Загреб,но още се чудя за другите нощувки.В годините ходихме на доста места без резервации,но сега май малко ми е притеснено и съм на кантар.Като прочетох и тук съвета да си караме направо, май не ми се прави резервация предварително,обичаме да видим ,да разглеаме и тогава,но ме притеснява,че по това време и там са почивни дни и да не ударим на камък.
   Дайте ми моля Ви се мнение,дали ще е пренаселено и ще ме оставят на улицата или няма да имам проблем!?
    Благодаря Ви

             Няма да останете на улицата! Нищо, че са почивни дни. То зависи и от коя страна ги гледате. За някои са си по- работни и от делниците в календара. Още повече, че сте и с малки деца. А и до края на м. май са "евтините" дни. Е, относително де! Така че, лек път!

Благодаря ти турист за отговора 
   ако никой не ми препоръча и предложи нещо от първи очи и  ръка,мисля че ще си ходим директно и ще търсим на място.(не че не преглеждам разни сайтове  )

Много са ви противоречиви мненията за това дали от БГ да се купят куни или там на място. Къде курса евро/куна е по-изгоден. След Великден ми предстои пътуване до Дубровник и ще ми се наложи да плащам кеш всичко. Моля за съвет, за да имам време да се организирам. На Графа трябва ли да заявявам предварително куни, т.к. ще ми трябват повечко?

fatalinaМога да препоръчам теглене на куни от банкомат, но трябва да си провериш в договора за теглене в чужбина