Хърватия

?????
Това сериозно ли ?
Ами аз от плажове на Словения и Хърватски острови се връщам за пореден път.....

                Ето че на "светлия празник", от който навремето започваше социалистическото летоброене и нашето пътешествие завърши. Можело, значи! Можело да бъде и блестящо. Е, тази година малко компенсира миналогодишните ядове. За почивката ни тази година мога да говоря само със суперлативи. Дай боже, всеки му такава!
                Сетих се за притесненията на родителите с малки деца - да ги водят ли да не ги ли водят в Хърватия, къде ще играят, как ще се грижат за тях. Нищо, че неведнъж съм изразявал мнение. Сега мисля да бъда по-убедителен. Та, затова съм събрал доста информация в тази посока. Хайде, да тръгне ежедневието, та тогава, полека-полека, през дългите зимни вечери ще си спомняме слънчевия Адриатик. Дълги, дълги, ама аз от няколко години се навивам и за една зимна почивка по Нова година. Десетина дни, най-много две седмици. Тази година обаче споделих гласно тази си идея. Стопаните викат: "Ами то тогава няма жив човек!" Анджак де, казвам, аз това искам. Е, като го искаш, обади се ден-два напред да отворим кучата и идвай. Разбрахме се, ако няма много сняг в Сърбия, ще обсъдим още веднъж идеята, с нагласата да се сбъдне. Ха дано!

Нахлувам с малко глупав въпрос  , но...
предстои ми кратък престой в Загреб и искам да попитам задължително ли е да обменя куни или може и в евро...

     Дълго време се чудя откъде да започна. Тази година, освен изключително приятните моменти, почивката ни беше доста различно организирана от други години. На първо място, пуснахме котва на о-в Крк и не излязохме от острова през цялото време. Дори до Риека не ходихме. Веднъж предложих с половин уста, жена ми каза: „Ааа не!” Аз като че ли само това чаках. Не повторих! В светлината на писаното от мен по-напред трябва нещо много важно да се е случило, че дори до Риека да не излезем. Случи се.
     Цялото ми време премина в лов на МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ. Но не тези, които се срещат по брега на морето и се захващат по скалите /от тях всяка година вадя и оставам без ръце от бодлите/, а един по-голям вид/, който се появява сравнително масово около 10-15 август, но на дълбочина 10-12 м. Три години ги гледам и умувам как да ги достигна без да се гмуркам, но тази година домогнах до тях. То, правилно, че ние мъжете си оставаме големи деца и като ни гледа от страни човек на какво се радваме, при това с неподправен ентусиазъм, трудно намира рационализъм в поведението ни. Чак аз си се учудвам като се погледна отстрани, но това е – шляпам по 2-3 часа в морето, не ме спира ни дъжд, ни студ, ни пек … и то заради пет-шест бодливи топки, които на всичко отгоре не ям, макар че са ядливи, а ги вадя само заради раковината, а пък се и радвам толкова неподправено, че чак си завиждам. Поначало нямам страст към риболова и морските спортове, обичам да се гмуркам, но без особен ентусиазъм, а и не ползвам водолазна екипировка, нямам страст и към лодъчни екскурзии, та нямам обяснение откъде ми се появи тази детска страст и ентусиазъм.
     Но за таралежите – отделно.
     Хайде най-напред новите неща.
     Най-напред една корекция на казаното от мен преди. На острова все пак има змии. Тази година за пръв път видях едно смоче, около 50-60 см. Е, биваше на толкова камънак да пропълзи и такава твар. Не се и плаши от хората, а – ха да го настъпя, попремести се половин метър и там си остана.
     Извадих и една мида, от този вид, който докара затвор на един българин преди години. Гледах я, гледах я, че беше и жива, пък рекох на жена ми – имам по-добър вариант да похарчим 1000 евро, затуй – обратно във водата. Стигат ни таралежите.
     Пътуването натам обаче беше кошмарно. Все се заричам да не тръгвам на път в събота /писах, че тръгване на 31.07. през нощта/. Хайде викам, ще тръгнем около 2-3 ч., че да пътуваме по-яваш, но като зациклихме на хърватската граница – 5 часа. Всичкото ми спокойствие отиде на майната си. Турци, турци, турци, като марокански скакалци. В 19,00 ч. влязохме в Хърватия, в 22,00 ч. бяхме в Малинска  - 500 км плюс Загреб. Нямаше поражения. Тя и полицията имаше много друга работа, може това да ни е отървало.
     Общо взето промени в стандарта няма, с някои изключения. Храна и квартира – както преди. Скъпите цигари – с една куна нагоре, от 25 на 26 куни. Не се намират обаче навсякъде. Продават се главно местни марки, а от вносните – предимно малборо. Гледам и алкохола без промяна. Хляб, месо, риба – както миналата година. Една стока обаче ме хвърли в потрес. ПЪПЕШИТЕ. Цена – дивашка: 20 куни/кг. Обикновено са около 12 куни/кг, но тази година без изключение, всички пазари – 20 куни. Изгнилите – 15 куни/кг. Събра ми се погледа. То, вярно, човек не си стиска съвсем кесията, когато е на почивка, ама 5,40 лв/кг и за мен поражда колебание. Пък и аз ги ям повече от магаре. Намерихме му обаче лесното. Зарязахме селския магазин и почнахме да пазарим от големите вериги. Не само по тази причина. Там вече нещата си дойдоха на мястото. 10 куни/ кг в деня на доставката, а от следващия ден – по 7 куни до следващата доставка. Като качество не бяха по-лоши. Нарочно купих няколко пъти и от пазара, за да сравня, дори в магазините бяха по-пресни и не отстъпват на вкус, най-малкото защото не се задържат. Защо обаче е тази ценова разлика – нямам обяснение.
     Прочее, започнах да се заглеждам и по топлите витрини. За друго не, но топлите гарнитури – печен зарзават, мариновани чушки, задушени гъби и печени картофи, определено си струват. Другото не ми хвана окото, но това е определено по-добро от ресторантите. А и нищо чудно и ресторантите да се снабдяват оттам. Че то откъде другаде.
     Тази година обаче ЗА ПРЪВ ПЪТ ВИДЯХ ЕДНА И ДВЕ ЛИПИ. На два пъти се заинатих и настоях да ми върнат една липа. До този момент не ги бях виждал в обращение изобщо. Викам, защо тогава обявяване цена на …99, като не можете да я защитите. Хеле ровиха,  ровиха, върнаха ми …. За сувенир. НО В ЕДИН МАГАЗИН ЗА ДРЕХИ МИ ВЪРНАХА ЕДНА ЛИПА, БЕЗ ДА НАСТОЯВАМ. Не повярвах на очите си и специално се върнах да благодаря. При това покупката не беше такава, че едната липа да е забележима. Сега остава само да намеря в обращение най-голямата купюра – 1000 куни. Не съм виждал такава банкнота, нямат и в банките, въпреки че съм искал. Е, виждал съм я като описание на таблата, но не и реална банкнота.
     Открих и едно страхотно свинско филе. Не зная как съм го пропуснал досега. То така и се казва – свински лунгич. Ако го видите някъде, не го пропускайте. Надхвърля одожака /чевермето/ в пъти. Не мога да си обясня как точно аз не съм го надушил до сега. Нейсе. Виж, чорба и тази година не съм вземал. Нямам нерви за такова изпитание, все пак отишъл съм и да си поглезя душата, защо да се насилвам.
     Открих и някои други нови и доста интересни неща, но -  едно по едно. Засега толкова.
   

      Няколко снимки, които снощи не успях да публикувам:
окото на бурята залез на о-в Крк
гарваните
панорама на Климно

Добре дошъл на Туриста! От кога чакам тези разкази .... И аз на Климно си бях харесала, но така и не стигнах за съжаление. Но нищо, ще й дойде реда и на Хърватска. Като гледам времето, няма нужда да чакаме зимата за повече разкази, ами давай като ти дойде музата

     То да давам, ама откъде да почна!
     Толкова много преживелици накуп не съм имал отскоро.
     Първо обаче, едно извинение!
     Получил съм две лични съобщения, на които не съм отговорил. Не че не съм обърнал внимание, но не съм ги забелязал. Едва сега ги видях, а е толкова късно, че отговора ми се обезсмисля. Искрено се извинявам на тези от вас, които са очаквали информация, а не са я получили.
     Все пак – фиордите не са от Башка! Западното крайбрежие на о-в Крк, на около 15 км северно от Валдиска. Като се замислих върху питането по-после, описанието, което съм дал отговаря точно на проявите в Башка, но мястото не е там. Дето се казва – грешка в предмета. Много е правилна мисълта на Имануел Кант, че мозъка разбира само това, което е създал по собствен път, писал съм напред, макар и по друг повод.
     Имам една позната от Ямбол, с която сравнително често се виждаме. Та, като седнем на раздумка, пък ни върви и приказката, разказвам, показвам местата, на които сме били в Хърватия. Тя гледа, цъка, уж вярва. Тази година обаче, по линия на някаква тяхна художествена изява, в края на м. май ходили в Загреб. И, домакините, в обема на „културните прояви” ги развели по крайбрежието. Къде, къде, най-близо е Риека, но тя не става за възхищение, та на о-в Крк. Посетили гр. Крк /естествено/ и Башка. Едва сега, вика, взех да вдявам за какво ми говориш. Ами така е, казвам, трябва да го видиш. При това, казвам гр. Башка и гр. Крк съвсем не са най-красивите места на острова. Характерни, но тривиални. Има къде, къде по-емоционални и красиви места. Обадих и се непосредствено преди да тръгнем. Аман, заман, намери ми някакъв конак – квартира, хотел, каквото прецениш. Е, в чудо се видях. Не че няма, обратно, толкова са много, а и аз, колкото и да сме приятели, знам ли какво ще и хареса. То, дома е като обувките, почне ли да ти стяга душата и всяко нещо да те дразни, каква почивка. Накрая капитулирах. След 15.08 и се обадих и викам, що не си вземеш мъжа и децата, да отделиш една седмица, хайде нека са поне десет дни, па елате на място, ще ви посрещнем, вие да си избирате. Ей заради това не мога да соча обиталища и адреси.
     Та, думата ми беше, че колкото и да говоря, докато не се види, няма как да се разбере. Нещо като вица за чукчата, дето отишъл на екскурзия в Африка, а като се върнал, събрало се цялото село, да пита как е там, какво е видял. „Видях, казал, слон. Ейй, рекли, ами какво е това. Това, рекъл е едно животно, ама как да ви обясня…Абе вие, северен елен нали сте виждали. Даа!, Ами това е, същото е, но носът му е много дълъг, до земята. Цъкали те, цъкали, ами какво друго видя. Видях, рекъл, жираф. Ами това, питали пък, какво е. Ами, пак е животно, ама как да ви обясня… Абе вие, северен елен нали сте виждали. Даа!, Ами това е, същото е, но вратът му е много дълъг. Пак зацъкали, ами какво друго видя. Видях рекъл, крокодил. Ами това какво е! Пак е животно, рекъл, ама как да ви обясня… абе вие север елен нали сте виждали. Даа! Е, няма нищо общо!”
     Прочее, гр. Башка има особено значение за Хърватия! Там е открита т. нар. „Башчанска плоча”, най-старият открит надпис на кирилица в Хърватия. Заради това, целият град е осеян с буквите от славянската азбука, оформени като паметни плочи, а на върха на планината, откъдето започва спускането към града има една огромна буква „А” на ъглестата глаголица. Не я показвам, защото май я нямам на самостоятелна снимка, но ще потърся пак. На тези кадри, които имам, сме се курдисали до буквата с булката ми като на годен циганин брат му, та не са много за  показ. В този град се заражда и хърватската туристическа концепция, мисля, през 1904 г. В града има и паметник на идеолога на хърватския туризъм /името обаче ми се изтри от ума/.
     На 05 август тази година Хърватия отбеляза и 20 години от края на войната със Сърбия. Вече почват да стават видими реалните последици от икономическите промени. Писах по-напред, че огромната част от всичкото ново строителство е на кредит и е градено около 2000 -2005 г., като този период на строителен бум общо взето приключва около 2010 г. Е, колкото и да са много туристите, те не са в състояние да налеят такива приходи, че да осигурят стабилен доход на всички. Все повече стават надписите „Продайе се!” От кучи, до апартмани. Не че досега ги е нямало, но сега тенденцията е друга. Освен количествените промени, продажбите вече не са само и единствено в резултат на обичайното движение на собствеността. Тези собственици, които не могат да си обслужват дълговете, бързат да изпреварят кредиторите. Все още недвижимите имоти държат и цена, около 1500 евро на кв.м., но и те ще паднат до нормални рамки. Моите прогнози са до около 700-800 евро за нормален имот.
     Редом с това, все повече се отваря ножицата на социалното неравенство. Затова тази година мисля да попиша малко за „двете Хърватии” – на богатството и бедността, на съзиданието и разрухата. Не ме разбирайте погрешно. Не правя аналогия между тях, не свързвам богатството със съзиданието и бедността с разрухата. Просто това са двата критерия за тенденциите в развитието на обществения морал. Не съм забравил и темата за жените в Хърватия. Сега обаче съм заснел значително повече материал в тази посока.
      Усещам обаче, че се вписвам в пейзажа на обществото. Вече не ни приемат изцяло като чужди. Един малко комичен случай! Казах кога пристигнахме в събота на 01 август. Чакаха ни хората, а и аз като препатих на границата, не се и обадих по път, че да не стане нещо и пак да ни измени организацията. Имахме време вечерта само да стоварим партакешите, по един сапун, и в леглото. Сутринта на следващия ден слизам при хазяите, викам – нека да платя. А, утре, може и накрая, като си тръгвате, имаме ви доверие. Хем се повъзгордях, хем се озадачих, като им знам отношението към парите. Е, защо, казвам, утре. Какво му е на днес. Ами … неделя е! Досмеша ме, а и ми дойде на ума вица за равина, ама него само на жена ми го казах. Говорили един абат, един ходжа и равин за чудесата божии. Абата рекъл, тръгвам към катедралата, по пътя рукна силен дъжд, а аз – без чадър. Помолих се на бога и … чудо, чудо! Отляво дъжд, отдясно дъжд, над мен – слънце. Ходжата рекъл, тръгвам аз към джамията, излязох от града и изведнъж, пред мен – вихрушка. Нито да се върна, нито да бягам. Помолих се на Аллах и … чудо, чудо! Вихрушката се раздели, отляво вихър, отдясно вихър, над мене – ясно небе. Равина казал, събота, тръгвам към синагогата. Гледам, на земята – 100 долара. Бре, събота! Помолих се на Господ и … чудо, чудо! Отляво събота, отдясно събота, над мене – петък!
     Та, така! За доверието казвам, сърдечни благодарности, но това е скъпа стока. Трудно се изкарва, а лесно се харчи. Все пак, в понеделник оправихме сметките. Не че има някакво значение, но този и няколко други малки примери ми дадоха ясна представа, че можем да се смятаме за приети. Иначе, пак си ни регистрираха след три седмици, но наема не вдигнаха. Е, хвала и на толкова!
     Специално време обаче ще отделя на „войната на таралежите”. Ей, голяма краста ми беше.
Хайде, стига засега, че хем нищо не казвам, хем много приказвам!
     Две уточнения обаче!
      ето, това е най-тясната улица в Европа - "Кланчич" Има и други снимки на цялата улица, но тях - по-после.
      все питате, къде да сменям валута, какъв е курса. Ами ето го - трънския курс.

     Все се каня да споделя нещо и все го отлагам!
     Гледам, че напоследък само аз списвам във форума, та ми е малко притеснително! На никой нищо ли не му се случи, подходящо за споделяне! Да не би тази година полюсите тотално да са сменили местата си. Миналата година на мен не ми беше до писане, сега пък всички останали млъкнахте! Тотална абдикация!
     Притеснително ми е да не би да започна сам да си приказвам! То, всички сме малко психо, та поне гледам да не стана и шизо!
     Думата ми е, че всяка година като се върнем от Хърватия, поне 3 – 4 дни ходим по „нашето Черноморие” /поставям го в кавички, защото то май стана вече мръсна дума/. Три са причините за това. Искам да видя дали все пак нещо не е тръгнало към добро – не би и тази година. Искам да се уверя, че правилно съм напуснал България за морска почивка и че всяка куна похарчена в Хърватия е оправдана, дори ако е излязла от джоба ми по непочтен начин.
     Та, разбрах, че тази година, през м. август плажа на с. Лозенец бил затворен, защото бил осран. Пардон! Как беше модерния израз – „залят от фекални води”! Виж, виж, каква папищашка дума /по израза на Чудомир/. За едните лайна и помия, какво благоприличие!
     Какво да кажа – крайно време беше. Не злорадствам! Обратно, болно ми е, че нашите управници все още не са разбрали една елементарна истина – че природните закони не подлежат на обжалване. Образно казано, не може да се разреши на всеки клон гнездата да са повече от листата, а да не се счупи дървото. Ами, като са допуснали такова застрояване, биваше да помислят, че макар прозвището му да е станало „Луксозенец” (!!!), лайната и помията нямат лице. На времето във в. „Литературная газета”, който минаваше за проводник на либералните идеи в СССР имаше едни крилати фрази, от които съм запомнил за рекордьорката краварка Дуся, която успяла да надои 3 л. мляко повече, отколкото кравата може да даде.
     Немалко обаче за ситуацията е допринесла и алчността човешка. Виж, тя вече има много грозно лице! Ами, да си ги сърбат …, каквото са си надробили. Лошото е, че и на нас се отразява. Черноморието за мен отдавна е станало мръсна дума, но ми е болно, че за един уикенд да решим да отидем някъде … няма къде. Една година, преди много години, се върнах от Поморие с дизентерия. Тогава си помислих, че е от храната. Сега, като връщам събитията и си спомня случая – не е било от храната, страх ме е дори да изрека от какво е било. Тогава спрях да ходя в Поморие – жалко, защото е хубав град, после спрях да ходя в Ахтопол, след като едно от децата се върна с хепатит „А” /донякъде тогава и това беше за мен обяснимо за деца/, после спрях да ходя и в Лозенец. Та така ме изпъдиха и от България. Да, израза е точен, изпъдиха ме. Нямаше да напусна нашето море, ако не бяха безумните събития по него и, които за жалост все още продължават.
     Подигравателно ми прозвучаха думите на Великия Наш Градоначалник, че „нашето” Черноморие било по-чисто от турското. А, не, щяло да стане, след като вече открили супер-, свръхмодерна пречиствателна станция в Созопол. Иде ми да кажа в смисъла на социронията: Ами „вашето” Черноморие може и да стане чисто, но моето няма да стане. Освен ако турците не се напънат, та да си осерат крайбрежието повече от нашето. То, от това нашето няма да се изчисти, но тяхното ще мирише повече. Е, не са безумци като нас.
     Всъщност, имам усещането, че доста отдавна ние море нямаме, а една огромна, блудкава помийна яма. Трябваше ли Слънчев бряг /с извинение/ да стане колкото Пловдив, че тогава да се сетят, че тези хора пикаят, с.., че и повръщат вече. Така и с другите комплекси и градове по крайбрежието. Като че ли само Албена и Златни пясъци запазиха донякъде облика си, но ние нямаме афинитет към комплекси и към северното крайбрежие.
     Иначе безумията продължават и в друга посока. Гледам, в … село ли е, град ли е, вече и аз не зная – в Черноморец строят ново пристанище. Хубаво, и то модерно, и то голямо. Такова, че са си преградили единствения залив, на който плажуват туристите им. Сега вече ще изпъдят и най-упоритите от тях. За 50 – 60 лодки ще си задраскат единствения останал им плаж. За Вромос не говоря. Докато се натуткат чий е и какъв е, и него ще осерат. Тогава цяло село ще грабне лъжиците и ще накляка край брега да си сърба последиците от безумията.
     Несебър и Созопол – отчаяна картина. То там отдавна, освен европейските лумпени, добре се чувстват само една дузина псевдозографи със съмнителна хигиена и няколко десетки дузини амбулантни търговци на кичозни стоки и на … рахат локум. Жалко, старият Несебър беше едно от местата, на които ходех с удоволствие. Известно време ходех там само през зимата, но сега вече и през зимата няма да отида.
     А, ходих и до Шкорпиловци! Един час!!! Толкова ми издържаха нервите. Не зная вече в мен или около мен е дефекта. Вярно, доста съм се откъснал от такава среда, защото не вярвам чак до такава степен да се оциганим. Все трябва да има нещо стойностно. Лошото е, че не го виждам. Отблъскващи нрави, отвратителна обстановка, убийствена мръсотия. Нямам предварителна нагласа, не градя очаквания, но това което видях, като че ли ми е малък мащаба да го вместя.
     Та, това е! Не променим ли манталитета си – жална ни майка!
     То, същото е и навсякъде. Сега обсъждат санкциите за пътните нарушения. Каквито и да са – няма да помогнат без да се изгради култура на движението. Някои шофьори имат поведение на маймуна с картечница. С какви санкции ще ги спрат. Всичко започва и свършва с манталитета и възпитанието, а той се гради само и единствено с образование. Тогава няма нужда санкциите да бъдат зверски. За жалост съм срещал, и то не като изключение технически неграмотни абитуриенти. За тези от вас, които не знаят какво означава това, пояснявам – не знаят да пишат и да четат, не познават буквите и не могат да си напишат името. Буквално. Страшното е, че не са единици. Отвореното писмо на дванадесетте професори за състоянието на образованието е за жалост не само вярно, но и доста меко като изказ и тон. Действителността е далеч по трагична. В един момент започвам да мисля дали процеса на профанация на нацията е станал необратим. Защото тези неграмотници ще възпитавам своите деца. Вам оставям да откриете как. Между две ракии в неделя вечерта бащата ще подвиква на детето си: „Четеш ли бе! Защо ти е? Я ме виж мене, буквите не зная пък имам средно образование!” Нищо чудно това да е и повод за гордост. Впрочем имаше един цикъл фейлетони на Станислав Стратиев – „Неделно училище”. Ако ви остане време потърсете ги – показателни са, а и великолепни като литература. Все още зная наизуст повечето от тях, а и като ми остане време ги чета отново и отново, за да се уверя колко прозорлив е бил Стратиев.
     Та, това исках да споделя.
     И понеже ми остана тягостно чувство, хайде, следващия път, ако имате интерес ще пиша ЗА ДЕЦАТА В ХЪРВАТИЯ. Те са и най-нетърпеливи, а и за нас – родителите, грижата за тях е най-важна. 

Аз все още не съм посетила мечтаната Хърватия, но пък следя с интерес темата. Напролет ще съм кандидат-гимназистка (с щерката, но все едно и аз ще кандидатствам   ) и до тогава имам вето на почивките в чужбина. Затова тази година ходихме до Черноморието - на палатка, с две деца и куче на к-г Смокиня. За съжаление Туриста е много прав за нашето Черноморие, но мен все ме гони носталгията. Май тази година ни беше за последно. За другата година ми се иска да направим една двуседмична обиколка на Хърватия в края на август, но все още е само мечта   За сега ще продължавам да следя темата и чакам "За децата в Хърватия"

Тази седмица съм в Загреб, може ли да ми кажете интересни места, които мога да посетя.

За съжаление за разходка имам само половин ден в събота и ми се иска да не изпусна нещо интересно

     Седнах да пиша! Писах ден, два, три … пет. Погледнах го, абе не е това. Нещо много нравоучително ми се видя. Заприлича ми на изказване за профсъюзно събрание. А и доста се колебах кое е по-важно по степен. Ами то, когато говорим за деца, всичко е важно. Този форум е и за удоволствие обаче, а пък аз …   , че кой, че откъде, че как! А пък то от просто по-просто:
     ДЕЦАТА В ХЪРВАТИЯ !
     Ами същите са, като навсякъде. Малко по-тихи и скромни, малко по-срамежливи и по-затворени, но деца. Всъщност, отношението към децата НА ХЪРВАТИЯ, определя и отношението към децата В ХЪРВАТИЯ.
     Преди всичко обаче, един бърз поглед и върху семейството.
     Няколко официални констатации.
     Хърватия е една от държавите в ЕС с най-малко извънбрачни деца. Това означава, че семейството като ценност и семейният морал са запазили значението си. Обществената нагласа е насочена към изграждане на семейни отношения. Не се гледа негативно на фактическото съжителство между родителите, но не се предпочита. Стремежът е към създаване на семейство /независимо в църковния или цивилен вариант/. Светският брак е началото на семейството, но в социален план също толкова важен е и църковния.
     Миналата година течеше обществения дебат за разрешаване на еднополовите бракове. Допуснаха ги все пак, въпреки безусловното им отрицание от църквата. Персонално хърватския кардинал изрази негативната позиция, както своята, така и на църквата относно разрешаването на еднополовите бракове.
     Въобще, доста консервативна институция е семейството в Хърватия, а и в доста пуритански вариант.
     Това определя и отношението им към децата. Възлов приоритет, възпитанието образованието и публичното поведение на децата са от изключително значение. Впрочем, както навсякъде. Обяснимо защо. Отношението към децата не се селектира на местни и чужди. Може би малко по-голяма е търпимостта към поведението на чужденците и толеранса към тях е по-голям. Само че и децата на чужденците пристигат в Хърватия с овладяно поведение и доста детайлно инструктирани за отношението си към околните в игрите и общуването. Най-шумни естествено са италианците, а най-невъзпитани определено са германците.
     Пак ще подчертая, много сериозно е влиянието на църквата.
     От външна страна грижата за децата е завидна. По отношение безопасността и здравето им няма компромиси. Обществената дисциплина е на завидно ниво. На местата, където се очаква голямо детско присъствие /водни спортове, културни прояви, масови обществени събития, независимо „за деца”, „със деца” или „от деца”/ организацията е завидна. Нямам предвид засилена охрана, повишен контрол или видимо присъствие на ангажирани с безопасността на децата служители. Просто обществото така е организирано, че на такива инцидентни или организирани прояви видимо личи завишената обществена отговорност. Смешението на нации, възрасти и социални групи не оказва влияние. Критериите за обществена ангажираност са еднакви без оглед на това дали са местни, чужди, малки, големи, с родители или без. На всички се осигурява еднакъв комфорт.
     Най-значимата отлика обаче, по мое мнение е, че децата не се делят като възрастова група от възрастните. Всички обществени и масови прояви за възрастни не са в строго определени възрастови групи.
Няколко примера.
     Като морска държава, през летния сезон Хърватия организира много и различни регати, главно ветроходни. В екипажите на равни начала участват възрастни и деца. Но има и специфични забавления за деца. Там възрастните просто няма какво да правят. Задължително през лятото се организират групови почивки за деца от рода на нашите летни лагери, но в малко по-различен вариант. Това са деца в различни възрастови групи, смесен състав, до около 30 души, с няколко възрастни, които им осигуряват бита и дневните ангажименти. Ползват се училищните бази, но имат и собствени морски съдове и транспорт. Такива летни почивки се организират и от църквата отделно от светските ангажименти.
     Всичко, за което говоря обаче е относимо за деца над 7 години. Смята се, че до тази възраст грижата за живота, здравето и игрите на децата са само на родителите и тяхна е 24 часовата грижа за децата им. Затова няма и детски площадки и специфични за най-малката възрастова група забавления, места за отдих или игри. Счита се, че отделянето им от родителите на тази възраст асоциализира децата и ги превръща в отделна категория, на което не се гледа с добро око.
     На местните деца в Хърватия се гледа и като на пълноправни членове на семейството, включително и с нужните отговорности към него. Тези родители, които имат собствен бизнес неотклонно ангажират и децата си в него. Възрастта няма значение. Доста млади хора пораснаха пред очите ми в дюкяните на родителите си. Дори и по къщите, семейните хотели и ресторантите децата се включват пълноценно в ангажиментите на семейството. Обществото толерира създаването на трудови навици и дисциплина от ранна възраст. Няма помпозни изказвания за експлоатация на детски труд и др. п. Има време за игри и за сериозни занимания. Прочее, моите лични адмирации са в същата посока.
     Обратното обаче, също е вярно. Всички занимания за възрастни са подходящи и за деца, при това, в някои сфери децата определено имат предимства.
     Малко снимки в тази посока.
     И, понеже са за деца, ще ги публикувам в едър мащаб, без да пестя място:

разговорите с приятели. При това децата имат безспорно предимство. Между тях няма езикова бариера, няма значение на какъв език говорят или си говорят. Блестящо се разбират.
плажът

"тихите игри"

колективно селфи


"спа процедурите" - лагуната на Солине
"риболовът"
"сиестата"
а за този бебок ви говоря няколко години. Та, дойде ред да ви го покажа. Той сигурно вече е тръгнал на училище.
     Тъй като със сигурност много неща съм пропуснал или недоизрекъл, питайте и ще ви отговоря.

      Гледам, че аз съм приключил с писанията си старата година, а за новата 2016 г. активността отива под нулата. Хайде, хем да побутна темата, хем да кажа нещо различно от досегашното. А пък и като ме напъва отвътре.
      Думата ми е за таралежите. Морските таралежи.
      Преди всичко обаче! На всички участници във форума де е честита Новата 2016 г. Желая ви здраве, неизчерпаеми идеи и желания, много мечти и упорство да ги сбъднете.
      Условията по крайбрежието на Хърватия са идеални за развитие популациите на морски таралежи. Твърдо дъно, липса на мощен прибой и на силни морски течения, сравнителто силно насечена скала, с много „каверни”, подходяща за закрепване на тези черупчести мекотели. По крайбрежието гъмжи от тях. Малки, черни, бодливи топки, главно в плитките води, с остри бодли по цялата раковина. Закрепват се в малките скални ниши и когато полипа расте, с въртеливи движения разрушава скалата около себе си и увеличава „гнездото” си. Бодлите за захванати за крехка черупка и имат само защитна функция. Изчистената от бодли и вътрешности раковина обаче е невероятно красива и като форма и като цвят и като симетрия. Ядливи са и доста често се приготвят като деликатес, но лично аз не съм ги опитвал. Всяка година жена ми ме кара да и вадя таралежи, тя си ги почиства от бодлите и оставя само раковините. Вадил съм стотици за един сезон. При най-малката опасност обаче, бодлите се късат и остават забити в кожата. Всяка година съм вадил къде от себе си, къде от жена ми значително количество бодлета. Казват, че са леко токсични и може да предизвикат сериозно възпаление, но досега не сме имали никакви проблеми. Лошото е, че като влязат в кожата, бодлетата се чупят и връхчетата остават в кожата. Не могат да се извадят с игла, тъй като острието се плъзга около тях.
      Намерихме му цаката.  Моите ги вадя още във водата, веднага след убождането. Тогава не им оставям време да прекършат върховете си. Ако все пак нещо остане, вадя ги с игла, но не с остието, а с ухото на иглата. С острието се отваря прохода на убождането и с ухото на иглата се вади едно мъничко, черничко връхче, което всъщност може да направи големи поразии. Иначе се препоръчват оцетени компреси и тем подобни щуротии, за да се стопи връхчето, защото то си е чист калций, но ние нямаме такава възможност. На едно влизане във водата, понякога съм вадил по 16-18 бодлета, по ръце, по крака, по гръб, по корем, само където не съм се опрял, там съм нямал. Пък и жена ми, колкото и да се пази, все ще се набоде поне десетина пъти по ръцете.
      Тези таралежи обаче са в плитките води, те не се движат и са лесни за вадене. Не за тях ми е думата.
      Преди четири-пет години забелязах по дъното на заливите, обикновено масово се появяват след 10 август, едни други таралежи. Те са значително по-големи, не се захващат за дъното, пак са черни, но върховете на бодлите им са бели и не са остри като игли, а са леко пречупени в самия връх. Бодлите им играят ролята на псевдокрачета и с тях се придвижват, макар и бавно по дъното. Затова им трябва равно твърдо дъно, по възможност варовиково. Идеалните условия са дъната на заливите. Точно там се срещат около и след средата на м. август масово.
 
      Ето за тези таралежи говоря.
      Същият вид още на "плажа"
  отдолу
отгоре
      Най-напред си мислех, че са един и същ вид с тези по крайбрежните скали, които след като нарастнат достатъчно, се откъсват от скалите и падат на дълбокото и равно дъно, но се оказа, че са съвсем различен вид.
      Но са на голяма дълбочина – около 8 -15 м.
      Понякога бурите и вълненията изкарват някои от тях на по-малка дълбочина – 2-4 м. и оттам инцидентно съм ги вадил, затова ги зная. Преди три години сериозно се замислих, как да ги извадя без да се гмуркам.
      Та, тази година успях.
      То, решението, като всичко гениално се оказа много просто.
      Преди всичко съоръжението трябва да е метално. Тъпи, тъпи бодлите им, но са си бодли, късат доволно бързо продаваемите кепове. Рибарските живарници не стават, защото не са с твърда форма, а и са големи и трудно се управляват от повърхността на дъното. Обикалям и търся, но тази /пардон миналата/ година намерих. Една домакинска цедка, с достатъчно тежести и два дълги кабела, за да се управлява. Всичко друго е майсторлък. Изпедепцах технологията за около седмица, че като се запалих. Повече от три седмици всеки ден цамбурках да вадя таралежи от дъното.


горният таралеж вече изчистен. Понеже това е най-голямата раковина, която съм вадил, ето как изглежда


съоръжението
      А, извадих и няколко такива миди, та които не им зная дори името. Ще се радвам, ако някой ми го каже или ме насочи къде да го търся

Здравейте, дава ми 15 часа път от София до Хвар, че и повече. Как се пътува и можете ли да ми кажете къде можем да спим по пътя - град или хотел ако имате. Никога не сме пътували по този път и ни е непознат. 

Choke
Първо трябва да изберете как/от къде/ ще пътувате, вариантите са 3-4.
Като най-дългия път е най-лек и обратно.
Като времето, макар и с много повече километри е почти еднакво, поне 14-15 часа.
Като зависи и от времето, начина/от къде/ за прехвърляне на острова.
После хотелите...

Избрали сме си вила на острова, трябва да вземем фери от Drvenic. Пътя минава през Чачак, Ужице, Мостар. Или да изберем през Белград?