Не, от абсолютно непознати не взема. Обяснено му е, че храна и/или вещи не трябва да приема от никого, който не е виждал преди това. От близки и по-далечни познати, т.нар. от мен "паркови" така и така не взема нищо за ядене, защото обикновено почерпката се изразява в забарени за него храни. Близките ни знаят за тази специфика и не предлагат изобщо.
Виж целия пост
Взима ли детето ви почерпка/храна/ от други хора?
- Публикувана: 8 апр. 2011, 10:50 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2011, 18:17 ч.
# 61
2 май 2011, 21:22 ч.
Веднъж взе на едно хлапе сникерса 
Просто и неочаквано го дръпна.Хапва от познати солети.Веднъж,минавайки по един тесен мост се размнахме с една жена и децата и .Тя явно е държала в ръката си малка кифличка,а моя я е сканирал.В момента в който се изравнихме диването дръпна кифличката като зоопарков маймун и си я пъхна в устата 
Голям срам брах тогава...
До сега пред него никой не е демонстрирал подобно поведение.Правя всичко възможно по силите си да упражнявам контрол. От доста време говоря и обяснявам,но детето още не е узряло за да попие казаното от мен
Виж целия пост
Просто и неочаквано го дръпна.Хапва от познати солети.Веднъж,минавайки по един тесен мост се размнахме с една жена и децата и .Тя явно е държала в ръката си малка кифличка,а моя я е сканирал.В момента в който се изравнихме диването дръпна кифличката като зоопарков маймун и си я пъхна в устата Голям срам брах тогава...До сега пред него никой не е демонстрирал подобно поведение.Правя всичко възможно по силите си да упражнявам контрол. От доста време говоря и обяснявам,но детето още не е узряло за да попие казаното от мен
# 62
2 май 2011, 23:19 ч.
Оф това 'черпене' 
, винаги отказвам всичко, дъщеря ми не може да се изкаже, още не ме разбира, че не се взема нищо от непознати... онзи ден докато купувах плодове продавачката и тикна една ягода в ръцете - от добри чувства го направи, ама не е редно без да ме е питала! 
Виж целия пост
, винаги отказвам всичко, дъщеря ми не може да се изкаже, още не ме разбира, че не се взема нищо от непознати... онзи ден докато купувах плодове продавачката и тикна една ягода в ръцете - от добри чувства го направи, ама не е редно без да ме е питала! 
# 63
3 май 2011, 13:39 ч.
Да ти е живо и здраво детето! Има силен инстинкт за оцеляване .
Моят син като види Зайо Байо направо се разтреперва. Аз не купувам и като види, че някой на площадката яде веднага се нарежда с един тъжен поглед и пита " Мооооже ли?". Не му забранявам, но му казвам да си вземе 2-3 и край. Случвало се е доста пъти да го черпят без да ме попитат дори. Той ако иска си взема. До момента не съм успяла да го науча, че не се взима от непознати. Все говорим, говорим, ама файда йок.
Виж целия пост
Веднъж взе на едно хлапе сникерса Просто и неочаквано го дръпна.Хапва от познати солети.Веднъж,минавайки по един тесен мост се размнахме с една жена и децата и .Тя явно е държала в ръката си малка кифличка,а моя я е сканирал.В момента в който се изравнихме диването дръпна кифличката като зоопарков маймун и си я пъхна в устата Голям срам брах тогава...
До сега пред него никой не е демонстрирал подобно поведение.Правя всичко възможно по силите си да упражнявам контрол. От доста време говоря и обяснявам,но детето още не е узряло за да попие казаното от мен
Просто и неочаквано го дръпна.Хапва от познати солети.Веднъж,минавайки по един тесен мост се размнахме с една жена и децата и .Тя явно е държала в ръката си малка кифличка,а моя я е сканирал.В момента в който се изравнихме диването дръпна кифличката като зоопарков маймун и си я пъхна в устата Голям срам брах тогава...До сега пред него никой не е демонстрирал подобно поведение.Правя всичко възможно по силите си да упражнявам контрол. От доста време говоря и обяснявам,но детето още не е узряло за да попие казаното от мен
Да ти е живо и здраво детето! Има силен инстинкт за оцеляване .Моят син като види Зайо Байо направо се разтреперва. Аз не купувам и като види, че някой на площадката яде веднага се нарежда с един тъжен поглед и пита " Мооооже ли?". Не му забранявам, но му казвам да си вземе 2-3 и край. Случвало се е доста пъти да го черпят без да ме попитат дори. Той ако иска си взема. До момента не съм успяла да го науча, че не се взима от непознати. Все говорим, говорим, ама файда йок.
# 65
3 май 2011, 17:24 ч.
От непознати никога не е взимал никаква храна. Но от познати - да. Въпреки, че и това рядко се случва, защото е много злояд.
Виж целия пост
# 66
3 май 2011, 17:37 ч.
Ох, умрях от смях! Милото детенце! Има дечица с постоянен апетит, лично аз много им се радвам, защото на моето злоядо чудо аз не мога да пробутам храна, какво остава за непознати.
Виж целия пост
Веднъж,минавайки по един тесен мост се размнахме с една жена и децата и .Тя явно е държала в ръката си малка кифличка,а моя я е сканирал.В момента в който се изравнихме диването дръпна кифличката като зоопарков маймун и си я пъхна в устата Голям срам брах тогава...
Голям срам брах тогава... Ох, умрях от смях! Милото детенце! Има дечица с постоянен апетит, лично аз много им се радвам, защото на моето злоядо чудо аз не мога да пробутам храна, какво остава за непознати.
# 67
3 май 2011, 17:53 ч.
За щастие не взима. Даже ако мен ме няма и са й предложили нещо, което обича или иска да опита, някак съумява да прояви самоконтрол и да каже, че не може да яде това.
Много ме дразни, че непрекъснато трябва да обяснявам на всеки и то пред детето, какъв ни е проблемът й защо не може да я черпят с нищо. Имам чувството, че след всяка такава случка, дъщеря ми се чувства публично унижена. Виждам го в погледа й. Но не защото не може да изяде конкретния боклук, за който и без това не й пука, за щото за пореден път й слагам етикет пред някой непознат човек.
Но няма как по друг начин да обясня на напористата майка, с чието дете моята дъщеря си играе, която държи насред площадката да си храни детето и от криворазбрано възпитание да иска да дава и на моето.
Но покрай всички тези случки ми прави впечатление как родителите като че ли умишлено насърчават децата в тотална липса на самоконтрол по отношение на храненето. Ако на детето нещо му се преяде, това е закон то да му бъде дадено на секундата. Сякаш са убедени, че то ще изпадне в истерия, ако не го направят. И като резултат наистина точно това се получава, ако случайно не успеят да му осигурят нещо веднага. ВИждала съм няколко такива случки, които напълно ме втрещиха.
Виж целия пост
Много ме дразни, че непрекъснато трябва да обяснявам на всеки и то пред детето, какъв ни е проблемът й защо не може да я черпят с нищо. Имам чувството, че след всяка такава случка, дъщеря ми се чувства публично унижена. Виждам го в погледа й. Но не защото не може да изяде конкретния боклук, за който и без това не й пука, за щото за пореден път й слагам етикет пред някой непознат човек.
Но няма как по друг начин да обясня на напористата майка, с чието дете моята дъщеря си играе, която държи насред площадката да си храни детето и от криворазбрано възпитание да иска да дава и на моето.
Но покрай всички тези случки ми прави впечатление как родителите като че ли умишлено насърчават децата в тотална липса на самоконтрол по отношение на храненето. Ако на детето нещо му се преяде, това е закон то да му бъде дадено на секундата. Сякаш са убедени, че то ще изпадне в истерия, ако не го направят. И като резултат наистина точно това се получава, ако случайно не успеят да му осигурят нещо веднага. ВИждала съм няколко такива случки, които напълно ме втрещиха.
# 68
3 май 2011, 20:18 ч.
Много ме дразни, че непрекъснато трябва да обяснявам на всеки и то пред детето, какъв ни е проблемът й защо не може да я черпят с нищо. Имам чувството, че след всяка такава случка, дъщеря ми се чувства публично унижена. Виждам го в погледа й. Но не защото не може да изяде конкретния боклук, за който и без това не й пука, за щото за пореден път й слагам етикет пред някой непознат човек.
Такъв е и случаят с моето по-голямо дете. Проблемът, че не взема всякаква храна, не произтича от моето високо самачувствие, мега желанието ми за здравословно хранене или погнусата ми от чуждия пакет солети. Причините са коренно различни. И както при вас, Елора, се налага да обяснявам понякога, а детето е вече в училищна възраст и често се чувства унижено, сякаш проблемът му е срамен...
Лично аз мразя да се храня навън. При мен поглъщането на храна е превърнато в ритуал и хапване на крак не съществува. Съответно и децата ми не са научени да консумират храна на нещо по-различно от маса. Може и да звучи префърцунено, но е въпрос на възпитание.
Недоумявам, разхождайки се из разни места за игра, какви са тези пакети солети, кубети, снаксове и пр., които са сякаш неразривно свързани с детската ръчица?
Виж целия пост
Много ме дразни, че непрекъснато трябва да обяснявам на всеки и то пред детето, какъв ни е проблемът й защо не може да я черпят с нищо. Имам чувството, че след всяка такава случка, дъщеря ми се чувства публично унижена. Виждам го в погледа й. Но не защото не може да изяде конкретния боклук, за който и без това не й пука, за щото за пореден път й слагам етикет пред някой непознат човек.
Такъв е и случаят с моето по-голямо дете. Проблемът, че не взема всякаква храна, не произтича от моето високо самачувствие, мега желанието ми за здравословно хранене или погнусата ми от чуждия пакет солети. Причините са коренно различни. И както при вас, Елора, се налага да обяснявам понякога, а детето е вече в училищна възраст и често се чувства унижено, сякаш проблемът му е срамен...
Лично аз мразя да се храня навън. При мен поглъщането на храна е превърнато в ритуал и хапване на крак не съществува. Съответно и децата ми не са научени да консумират храна на нещо по-различно от маса. Може и да звучи префърцунено, но е въпрос на възпитание.
Недоумявам, разхождайки се из разни места за игра, какви са тези пакети солети, кубети, снаксове и пр., които са сякаш неразривно свързани с детската ръчица?
# 69
3 май 2011, 20:29 ч.
Ами аз мога да обясня за храненето по градинките. Лятно време, когато взема децата от ясла директно отиваме в градинката. Където седим поне 2-3 часа. След ясла те са озверели от глад и по никой начин не могат да издържат още 3 часа докато се приберем. А ми се вижда глупаво да губим от най-хубавото време да ги прибирам вкъщи, събувам, храня, обувам, обличам и тогава да излизаме. Това ще ни "изяде" поне 1 час от времето навън. И без това стоят по цял ден затворени в яслата. На мен също ми е неприятно храненето по градинките, но не виждам начин да го избегна. Поне гледам да не нося боклуци, да ги нахраня бързо със сандвич, домашна пица или баница или нещо подобно и след това да си играят спокойно. Но това е причината за яденето по градинките - всички деца след ясла или градина са умрели от глад. За гледаните в къщи е друго.
Виж целия пост
# 70
3 май 2011, 20:36 ч.
savina_33, разбирам мотивите ти, още повече, че си майка на близнаци 
, но едва ли би те затруднило да нахраниш децата си преди пристигането на определеното за игра място? Не вярвам да е належащо това да става на детската площадка, въпреки че сигурно и гладът и желанието за игра са еднакви у децата.
Виж целия пост
, но едва ли би те затруднило да нахраниш децата си преди пристигането на определеното за игра място? Не вярвам да е належащо това да става на детската площадка, въпреки че сигурно и гладът и желанието за игра са еднакви у децата.
# 71
3 май 2011, 20:44 ч.
Например къде? Да застана на ъгъла на улицата и да ги храня ли? Пък и не виждам защо е нужно. При положение, че всички други деца в градинката ядат предпочитам моите да имат за ядене собствен сандвич, за да не посягат към снаксове и чипсове. А към нашите сандвичи, така или иначе рядко някой проявява интерес, не са атрактивни явно.
Виж целия пост
# 72
3 май 2011, 20:48 ч.
Според зависи настроението и доколко им е симпатичен даващият. По принцип взимат като им дават, а малката и да не й дават пак си взима.
Виж целия пост
# 73
3 май 2011, 20:48 ч.
Наистина ли няма къде? Жалко, че е така неустроен жилищният комплекс, който обитавате. При нас има пейки пред входовете на кооперациите.
Няма значение. Щом площадката е подходящо място за хранене, нека махнат поне пързалките, че е много трудно да ядеш и да се качваш по стъпалата.
Виж целия пост
Няма значение. Щом площадката е подходящо място за хранене, нека махнат поне пързалките, че е много трудно да ядеш и да се качваш по стъпалата.
# 74
3 май 2011, 21:11 ч.
Аз ги взимам с кола. Трябва специално да спра някъде, да паркирам, да ги сваля, да ги нахраня, да ги кача пак, да ги дакопчая.... Не виждам абсолютно никакъв смисъл от това. Единственият ефект ще е, че отивайки на площадката вместо да си ядат техните сандвичи ще ядат чуждите чипсове. И колко мислиш, че изяждат децата на площадката? Не мисля че 10-15 гр. е чак такава трагедия. А за пързалката не си никак права. На мойте не им е хич е трудно да се катерят с парче баница в едната ръка и сок в другата. Справят се чудесно. И аз пак не разбрах какъв е проблемът в това да си храня собствените деца в градинката? Аз не пъхам в устите на чуждите деца, дори не им предлагам, освен на 2-3 много близки с чиито майки сме се разбрали по въпроса. 
Виж целия пост
Препоръчани теми