Истанбул 4

Днес ми се отвори малко време и ще се пробвам да разкажа по-подробно за първото ми пощение в Истанбул.
Тръгнахме навреме. Автобусът не беше много нов, но пък за сметка на това запазен и не прекалено тесен. Нашата граница я минахме бързо, позабавиха ни на турската. На развиделяване бяхме в Истанбул. Градът ни посрещна с мирис на море, към обяд обаче тази миризма си беше отишла. Усетих я пак на разходката с корабче по Босфора, чак като наближихме втория мост. Времето през целия ни престой беше слънчево и топло. Цветя почти нямаше, лалетата отдааавна бяха прецъфтели, но още си седяха. Бях останала с впечатление, че Лалели е мизерен квартал, но въобще не ми се стори такъв - е, малко мръсотийка, но сутрин се почистваше, че и миеше на места. Търговци, викачи за заведенията - ми не ми пречеха. Направо мога да кажа, че ми хареса, още повече, че хотела беше на 1 крачка от бул. Ататюрк /май под кръстовището се казва Мустафа Кемал/, където беше пълно със заведения и какво ли не за ядене. Точно пред хотела имаше една малка уличка, също само със заведения. По вечерно време беше претъпкано от народ и понеже стаята ни гледаше към тази уличка, през малкото време, в което сме си били в стаята ме кефеше да зяпам какво се случва - кат първа клюкарка. Като затворех прозореца все едно бях в кошер, но на никого не му пречеше на съня. Ето ми я уличката сутрин      и вечер      Ще продължа след малко...

Пуу, какъв телеграфен стил съм докарала, че и много писала пък нищо съществено, ама аз така си пиша. Че няма да е интересно - няма, но поне да е информиращо.
Хотелът беше Айма2 - много близо до спирка Аксарай на трамвая. Чисто беше, чаршафите снежно бели, банята имаше малко мухъл, но съвсем в рамките на допустимото, пък и все пак в Истанбул си е влажно. Два дни гледахме точно пред хотела един чичка с една количка и определено предлагаше нещо за ядене, но все не ни ставаше ясно какво, защото видимо нямаше нищо. Е чак на третата вечер разбахме - гюзлеме, но толкова се бяхме наяли, чеее... Надявах се последната сутрин да пробваме, то пък него го нямаше докато бяхме там.
Акбил не намерихме, така че си купихме истанбул карт. На две от будките ни поискаха по-висок депозит, ама аз знааам - 10 лири. На третата вече всичко си беше татам - 10 лири депозит и 50 лири зареждане. После зареждахме на два пъти, но понеже мъжът ми хвана системата и последния път заредихме толкова, колкото да я занулим с последното возене. Около 65 лири ни струваше градският транспорт. Возихме се на трамвай, метро, автобуси, тунел, стар трамвай по Истиклял, фериботи и навсякъде се таксува с тази карта. На места имаше автомати за зареждане на картата, но примерно при Аквариума можеше да се зареди с кредитна карта, а на Султан Ахмет само с банкноти и то от 10 лири минимум, иначе на будките за вестници може да се зареди каквато и да е сума - може и 3.45 примерно. 

Момичета, чрез мен Смърфиетка взима своето участие в темата - тя ни чете, можете да коментирате поста й:


„Здравейте момичета! Първо искам да благодаря на Pina за страхотната тема и на всички вас за полезните съвети и информация.  Още зимата започнах да организирам екскурзия до Истанбул и благодарение на вас успяхме да си направим чудесна програма. Тъй като това ни беше първото посещение в този град, естествено решението беше да видим възможно най-много от историческите забележителности. Затова се спряхме на Hotel Adora. Намира се на много стратегическо място, на гърба му е трамвайната спирка, а Света София и Галата са на пешеходно разстояние. Хотелът е 3 звезди, но ние сме много доволни. Хубави и модерни стаи, чистеха и сменяха бельото всеки ден, богата закуска, любезен персонал, безжичен интернет в стаята. Спокойно го препоръчвам. Пътувахме с нашата кола. За всички, които избират този вариант е добре да знаят, че ако колата се води на юридическо лице или лизингова компания, освен зелена карта ви трябва и пълномощно, преведено на турски език и заверено в посолството/консулството. Пред нас върнаха хора с такова пълномощно на английски език. Магистралната такса до Истанбул е 6.50 турски лири. Все още може да се заплаща в брой. За Истанбул ви трябва и добър GPS с възможно най-последната карта на града. Ние не свалихме преди тръгване нова карта и се въртяхме близо 2 часа из сокаците, докато стигнем хотела. Преди връщането си поправихме грешката и машинката ни изкара на магистралата за няколко минути. Движението наистина е невероятно, но след като аз карах и в двете посоки, без да срещнах някакъв особен проблем – значи няма страшно.  Целта на програмата беше да видим възможно най-много места за 5 дни, тоест имахме 4 нощувки. Първият ден се настанихме по обяд, починахме малко и хукнахме. Първо водохранилището, Закрития пазар и Египетския пазар. След това хапнахме балък екмек (ако не бяха вашите препоръки, хич нямаше и да се престраша) – мнооого вкусно  . Огледахме се за разходки по Босфора (10 лири) и се прибрахме да почиваме. Вечеряхме също много вкусни неща (не ме питайте за имената им, не можах да ги запомня ) в едно заведение с изложени на витрината готови ястия на улицата на трамвая. Вторият ден посетихме Света София (20 лири), Синята джамия (безплатно, но трябва да си с покрити крака и рамене, влизаш бос вътре), Топ Капъ (20 лири за двореца + 15 лири за Харема). Света София ни остави безмълвни... От Синята джамия не сме очаровани, но мисля, че това е заради невероятно многото хора, които имаше този ден. Беше адска блъсканица вътре, задух. В Топ Капъ беше същото – невероятно дълги опашки навсякъде вътре, но ние геройски устояхме. След това слязохме на Галата за следващата порция балък екмек и докато се мотаехме там, набързо се метнахме на кораб за разходка по Босфора. Продължителността на разходката е 2 часа, отива до втория мост, на нас ни беше напълно достатъчно. Избрахме си по-голям кораб, за да не клати много, че и на мен и сестра ми ни става лошо. След разходката се качихме на трамвая (1.75 лири) до Кабаташ и оттам с фуникуляра (1.75 лири, въжено метро) до Таксим. Беше събота вечер и имаше страшно много хора. Атмосферата беше невероятна. Хапнахме от вкусните профитероли в сладкарничката Инджи (4 лири порцията), после вечеряхме на рибния пазар. Със сетни сили се прибрахме после в хотела. На третия ден отидохме до Долмабахче (20 лири е пълният билет, който включва и харема, 15 лири стандартният). Чакахме близо 3 часа на опашка, но си заслужаваше всяка минута вътре. Препоръчвам на всеки да не пропуска този дворец в програмата си. След това се метнахме на едно такси до Ортакьой. Договорихме се за 10 лири, просто не ни се чакаше автобус. Имаше големи задръствания, предполагам заради финала по футбол. Там хапнахме от печените картофи, а десертът в Мадо. След това се върнахме обратно, точно както сте го обяснили тук – с автобус 22 или 25 (1.60 лири) до Кабаташ и после с трамвая. Така и не стигнахме да си купим карта за градския транспорт, за трамвая си купувахме жетони, а в автобуса платихме на шофьора. Нямахме никакъв проблем с това, така че не е толкова необходимо да търсите такава карта. Късно вечерта отидохме да вечеряме в Кумкапъ. Атмосферата беше просто страхотна. Беше пълно с фенове на Фенербахче, които гледаха мача и след като станаха шампиони настанаха едни веселби... Имаше огромна заря, а рибата беше много вкусна.
Четвърти ден – Принцовите острови. Фериботът пътува 1.5 ч. и струва 3.50 лири. Билетът представлява жетон, който се купува от автомати пред морската гара на Кабаташ. Има и корабчета за туристи, те струват 5 лири. Като слезете от трамвая и погледнете напред към Босфора, туристическите корабчета се намират в ляво, а големите фериботи в дясно. Там слязохме на последната спирка – Буюкда. Островът ни хареса много, взехме си файтон (50 лири е краткият тур, 60 лири – дългият). След тура се поразходихме още малко пеша и обядвахме покрай морето. Цените ги има в менютата, но ако искате прясна риба от витрината – питайте за цените, защото ги няма написани. Някои от нещата се оказаха доста скъпи. Като се върнахме от разходката, си накупихме локум и баклава и разни малки подаръчета за приятелите. Починахме си и отидохме да вечеряме на една много романтична уличка, от долната страна на Топ Капъ. Там е пълно с много хубави ресторантчета. Ако някой се интересува, мога да последна за точното наименование, взех си визитна картичка. На другия ден си тръгнахме след закуската, като маршрутът ни минаваше и през българската църква, така че видяхме и нея. Останаха още много неща за разглеждане тоест причини да се върнем отново. И на тримата ни хареса страшно много, очаровани сме.  И естествено, пак ще се върнем.

Прилагам и снимков материал за доказателство:
https://picasaweb.google.com/106098581303095101293/Istanbul#

Май всички фирми предлагат панорамна обиколка сутринта след пристигането - абсолютно препоръчвам за всички, които не са ходили никога. Добива се някаква представа за града и все пак има екскурзовод, който разказва доста интересни неща. Нашата обиколка беше: площад Султан Ахмет с информация за колоните, обелиска и фонтанът на Вилхелм; посещение на Синята джамия, пак с подробна информация; посещение на Йеди тепе - хубава гледка към Босфора и скъпо и не добро кафе /по-добре си го спестете/; и последно българската църква Св. Стефан.
В хотела някои стаи бяха почистени, но нашата още не беше и понеже нямахме време за губене в чакане за стаята, само метнахме багажа, обухме удобните чепици и ... здравей Истанбул!
Тръгнахме пеша без определена идея дали пеша до Султан Ахмет или ще се метнем на трамвая по някое време. Минахме през площад Баязит, позяпахме окалните сгради и входа на Университета, позяпахме и хората и после без да искаме се озовахме на Капалъ чарши, та и този прословут пазар посетихме. Е излязохме от него още на първият възможен изход, но го видяхме. И така блеейки насам-натам, хапнахме симит/ммм/ и царевица/гадна беше/ и неусетно се озовахме на Султан Ахмет.  Пред Света София имаше огромна опашка и решихме да я посетим някоя сутрин рано, че установихме, че рано сутрин няма много навалица. На Водохранилището се наредихме, но там опашката вървеше бързо. Уникално място, препоръчвам с всичките си ръце и крака. Не мога да го опиша, трябва да се види, а и като е много прехвалено може някой после да остане разочарован.
От там се изкатерихме до Джаферага медресе - също препоръчвам. В справочника на Софтпрес са го нарекли Каферага, то и други имена там са написани грешно, явно който го е превеждал/писал не е имал понятие от начина на четене. И аз до скоро нямах, ама и не издавам пътеводители.
   
 После се помотахме малко из парк Гюлхане, ама съвсем малко - беше пълно със семейства с деца. После малко из двора на Топ капъ, там пихме по кафе и ябълков чай. Скъпичко, но поне беше хубово кафето. Ето и гледката от кафенето на Топ капъ  
Продължихме пеша към мост Галата иии откога го чаках този момент. Миди и балък екмеци - пробвахме няколко. Мидите бяха уникални и първия балък екмек ни беше най-вкусен. Уж нищо и никакъв сандвич с риба, а толкова вкусен.
 
 Май и някъде от там си купихме картата и се метнахме на трамвая до хотела, че трябваше и поспим като хората.
Е как успяват хората да го напишат толкова сбито и ясно?

Сори, че пиша пост след пост, но на тоя експлорър някак ми се крие края на текста и се изнервям, като не виждам какво пиша.
Вторият ден го отредихме на Азия. Отидохме на Кабаташ, за да вземем ферибот до Бостанджъ - ама йок - оказа се, че няма такава линия. Беше неделя, а аз си мислех, че е събота, а в неделя нама фериботи за Бостанджъ, ама сега го осъзнавам. Имаше за Юзкудар. Пратиха ни на Таксим за автобус или на Бешикташ за ферибот, но не знаеха разписание. Пихме по кафе на Босфора докато измислим на къде да хващаме. Между другото понеже аз обичам кафето със сметана, там беше единственото място /от всички, в които сме пили кафе/, в което ми донесоха суха сметана, никъде другаде. В най-добрият случай ми предлагаха мляко. Решихме, че ще обърнем маршрута и през Юзкудар отиваме на Чамлъджа. Започнахме да практикуваме като Пина и да питаме шофьора, в този случай той беше запомнил и на спирка Чамлъджа целият автобус започна да ни подсеща и подканя да слизаме, само че ние си избрахме следващата спирка Чамлъджа туристик. Според мен е по-близка и по-лесна за ориентация, защото като хванеш правилната улица, не можеш да се объркаш. После се върнахме от към първата спирка и като че ли походихме повече и с повече завои. Ето снимки за сравнение на гладката от Йеди тепе и Чамлъджа - втората е много по-обширна.    

И снимки от самия хълм    
Пак пълно с народ, но основно местни. Някои си носеха храна и се бяха разположили по полянките, други като нас - на масичка. Хапнахме кумпир и гюзлеме - и двете много вкусни. Бая време изкарахме там. Имаше една обща каса, на която си плащаш това, което искаш да консумираш и после с бележката от касата отиваш на съответното павилионче и си взимаш нещото.
От там пак с автобус до Кадъкьой. Там удостоихме с внимание сладкишите в една климатизирана сладкарничка, чеее голяма жега беше.   Поразходихме се из този квартал и малко към стадион Фенербахче. Голям купон беше заради мача за купата  
За съжаление отпадна от програмата Баъдад джадеси, но поокъсняхме, а Таксим, Истиклял и кула Галата ни чакаха. На Кадъкьой хапнахме пак балък екмек - по-евтин беше, но на Еминьоню беше по-вкусен. Взехме ферибот, който спираше на Еминьоню и на Каракьой. Повозихме се на тунел ина стария трамвай до Таксим и тръгнахме обратно по Истиклял. Е такова море от хора няма. Следващият път ще отделим повече време за зяпане тук и там по тази колоритна улица. Влязохме в Чичек пасажа и рибния пазар. Естествено миди и случайно кокореч. Мидите на еминьоню са по-вкусни. Кокореча и той беше много вкусен, оказа се ,че е май от агнешки чревца, ама мнного интересно го кълцаха и трябваше да знаем какво е. Естествено и профитероли в сладкарница Инджи - не съм фен, ама да се пробва.  

 Докато се мотаехме и изпуснахме кулата, затвориха я под носа ни. Надолу към трамвая също много колоритно, въпреки ремонтите,  мале какви стръмни улички.

РОНГО, Смърфиетка   . С удоволствие четох и гледах снимки!

Брей, как няма да има ферибот от Кабаташ до Бостанджъ?    Гледам, имат ново разписание, и в неделя наистина няма ферибот до Бостанджъ, да не е било неделя? В събота има на рядко. През седмицата - повече. Ето разписанието, дано излиза
http://www.ido.com.tr/en/hrt2/index.html

Значи, момичета и момчета, всички които четете тук, защото четящите са много повече от пишещите - проверявайте си разписанията най- много седмица преди заминаването. Не разчитайте на информация от случайно споменаване в нечий разказ, който не се знае в какъв сезон е бил там и преди колко време. Промените в Истанбул са много динамични. На първа страница са сайтовете на двете фериботни компании и на целия останал транспорт - трамваи, автобуси, метро, лифт, фуникуляр и друго, ако има друго.

РОНГО и смърфиетка, благодаря за разказа и снимките.
Беше ми интересно да прочета вашите впечатления и отново да "се върна" в Истанбул.
А как ми се приядоха пак пълнени миди! И едни сочни бюреци мернах някъде, мммммммммм!!!!! Вкусно!

Дали да не организирам едно пътуване наесен? Искам да е по-спокойно, като през април.
Сега оставам с впечатлението, че е голяма лудница и жега. На мен сега във Варна ми е топло, пък не искам да си представям там как е!

Таня67, и твоят паралел във времето ми хареса!

divna_, Съжалявам, за неприятната случка, но това може да се случи на всяка една фирма. Когато не ходя с колата в Истанбул, винаги ползвам Караджъ турс, само за транспорт и нощувка и съм много доволна. Последния път ни казаха хотела в който ще спим, чак като се качихме в автобуса, но това не беше проблем, защото бяхме платили за хотел 3*, а ни настаниха в 4*. 

Таня67, благодаря за интересното пътуване във времето 

Истанбул е много бързо развиващ се град. 

РОНГО и смърфиетка  Благодарение на вас в мислите и чувствата се върнах отново в Истанбул
Търся екскурзия до Гърция, но ми се ходи в Турция, това е истината

Ле ле момичета, страхотни разкази.
Много ми харесаха и снимките.
Така да ми се ходи пак в Истанбул.
Лошото е, че аз първо ходих и после зачетох темата.
И сега разбирам, че имало още толкова много неща за гледане и опитване.
Надявам се някой слънчев ден....

Аз имам още за разказване, но дано утре имам време.
Пине, и аз проверих разписанието преди да тръгна, но на място се оказа друго - събота беше.
Таня, познах в едната снимка сладоледаджията и стръмната уличка към Джаферага медресе. Колко по-пусто и различно е било преди само 10 години.

Ле-ле, чак сега осъзнавам, че е било неделя, като сме искали да хващаме ферибот от Кабаташ до Бостанджъ, ама аз и тогава си мислех,че е събота. Ами да - неделя беше. Колко съм отнесена! Поправих се горе.

Ронго, Смърфиетка, Таня67, Зok teşekkьr!

Моля пак за помощ.
Кой от тези два хотела е с по-добра локация?
1.  http://www.booking.com/hotel/tr/de-luxe-golden-horn-sultanahmet. … b32a843aeda48c02#
2. http://www.booking.com/hotel/tr/galata-istanbul.bg.html?aid=3231 … 2b32a843aeda48c02

Зависи за какво търсиш удобство. Първият хотел е по-нагоре , ако мога така да се изразя , в историческия квартал, по-близо до Капалъ чарши, но от друга страна, много удобно до транспорт, чеиндж бюра ,има и паркинг наблизо. Вотирят е по-близо до морето и моста Галата.