Огромни благодарности от мен за разясненията за декларациите. Олекна ми, определено. То не, че имаше логика да подавам, но тя в работата на данъчните и законотворците рядко се свърта. Мънки, 
Виж целия пост
Мартенчета сладки с песен на уста правят ежедневно беля след беля!
- Публикувана: 9 апр. 2011, 03:02 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2011, 01:05 ч.
# 270
16 май 2011, 23:04 ч.
# 271
17 май 2011, 01:56 ч.
Мънки, нямам представа и двамата се родиха вагинално...макар че тоз големан ме поизмъчи, но пък съм доволна - почти без лекарска намеса и без упойки и медикаменти - напълно естествено и мога да кажа по-малко болезнено от първия път с окситоцина.
Елвинг, както винаги на 6 с инфото.
Шу, благодаря - Рая учудващо добре прие брат си. Гушка го, целува го по главичката, люлее го...абе....мечта е. Днес го вика да идвал да играе с нея - Беби, ла.
Като той заплаче и тя готова да ревне, или ме вика - Мами, беби пае... та сещай се - не можа да плаче той така.
През нощта, обаче е зле положението - командори ме да го оставя "там" и да ходя да си легна при нея. Та така... дано съвсем скоро свикне, че иначе ще е трудно. Но честно да си призная за 2 дни има разлика в поведението ѝ - мисля, че ще свикне. 
Дано Яна се оправи бързичко.
Роси, благодаря и на теб! Когато решите за второ детенце не се отказвайте - усещането е просто уникално като ги гледаш как се гушкат и целуват.
Завиждам ви за срещите, нали си знаете, ама гледам снимки и се радвам много на дечицата. Толкова са големи вече. Ама да знаете колко е странно да сменяш памперс на 2 годишно и на 2-дневно..
Та СЗА, и аз не съм настоятелна с гърнето, щото и Рая не го признава, ама стои по гащи и тя - та конкуренция ще имате, не се тревожи.
Виж целия пост
Я каква хубава новина съм изпуснала! 
Тони, да ви е жив и здрав големият юнак Никола! Желая ви безброй щастливи мигове заедно! Я кажи като раждала със секцио и нормално кое е по-добре според теб?
Тони, да ви е жив и здрав големият юнак Никола! Желая ви безброй щастливи мигове заедно! Я кажи като раждала със секцио и нормално кое е по-добре според теб? Елвинг, както винаги на 6 с инфото.
Шу, благодаря - Рая учудващо добре прие брат си. Гушка го, целува го по главичката, люлее го...абе....мечта е. Днес го вика да идвал да играе с нея - Беби, ла.
Като той заплаче и тя готова да ревне, или ме вика - Мами, беби пае... та сещай се - не можа да плаче той така. През нощта, обаче е зле положението - командори ме да го оставя "там" и да ходя да си легна при нея. Та така... дано съвсем скоро свикне, че иначе ще е трудно. Но честно да си призная за 2 дни има разлика в поведението ѝ - мисля, че ще свикне. Дано Яна се оправи бързичко.
Роси, благодаря и на теб! Когато решите за второ детенце не се отказвайте - усещането е просто уникално като ги гледаш как се гушкат и целуват.
Завиждам ви за срещите, нали си знаете, ама гледам снимки и се радвам много на дечицата. Толкова са големи вече. Ама да знаете колко е странно да сменяш памперс на 2 годишно и на 2-дневно..
Та СЗА, и аз не съм настоятелна с гърнето, щото и Рая не го признава, ама стои по гащи и тя - та конкуренция ще имате, не се тревожи.
# 272
17 май 2011, 08:45 ч.
Тони- като те чета и на мен ми се иска ново бебе. Как ще устискам до другото лято 
Виж целия пост
# 273
17 май 2011, 09:13 ч.
Честит рожден ден на ТаняТ! Да си много здрава, щастлива и обичана от твоите мъже! Много успехи и парички! 
Тони, сега се сетих, че нашият баткото плачеше, като ревне Алекс. Душички малки. И той все го гушкаше и мачкаше, видима ревност не е показвал. Сигурна съм, че и Рая ще свикне и проблеми с ревнуване няма да имате. Дано и бебо е спокоен! Иначе второто дете преобръща живота ти точно както първото. Поне при мен беше така. Мислех, че като ми е за втори път ще съм по-подготвена, но то си е една нова вселена, няма как да го "впишеш" в ежедневието си, то те вкарва в своето. И винаги ми е било чудно, помня Нагаина беше споделяла, че детето не е променило начина й на живот. Сигурно съм смотла, но не виждам как това се случва. 
Хайде сега чакаме нови положителни тестове 
, вече и разликата ще е прилична - 3г са чудесен вариант според мен
Виж целия пост
Тони, сега се сетих, че нашият баткото плачеше, като ревне Алекс.
Душички малки. И той все го гушкаше и мачкаше, видима ревност не е показвал. Сигурна съм, че и Рая ще свикне и проблеми с ревнуване няма да имате. Дано и бебо е спокоен! Иначе второто дете преобръща живота ти точно както първото. Поне при мен беше така. Мислех, че като ми е за втори път ще съм по-подготвена, но то си е една нова вселена, няма как да го "впишеш" в ежедневието си, то те вкарва в своето. И винаги ми е било чудно, помня Нагаина беше споделяла, че детето не е променило начина й на живот. Сигурно съм смотла, но не виждам как това се случва. Хайде сега чакаме нови положителни тестове , вече и разликата ще е прилична - 3г са чудесен вариант според мен
# 274
17 май 2011, 15:28 ч.
Танче, ЧРД! Жива, здрава и много щастлива!
Уфффф, какви ли ще ги споделям аз след 2-3 седмици за нашата версия на отношенията кака-братче ....
Елвинг, абе случва се. Тя, помня, че беше писала за коренна промяна. Доста хора успяват - носят си детето по гостита, събират хора у дома, само по барове и заведения не става. Но то си зависи от компанията, т.е. средата. При мен примерно се получи с хората без деца, но с тези, които имат, е по-трудно. Нашето болно, тяхното заспива по-рано, пък другото имало да ходи някъде ...... ей такива неща - става по-трудно да се стиковат. А при мен всички от компанията се с деца, че и с по 2. А и Нагаина когато пишеше, бяха още бебета нашите и беше по-лесно. Спяха си по количките, на гости, сред хора ...... И помощници ако имаш да поемат за някоя вечер - чудно. Всичко е до нагласа и среда.
Виж целия пост
Уфффф, какви ли ще ги споделям аз след 2-3 седмици за нашата версия на отношенията кака-братче ....
Елвинг, абе случва се. Тя, помня, че беше писала за коренна промяна. Доста хора успяват - носят си детето по гостита, събират хора у дома, само по барове и заведения не става. Но то си зависи от компанията, т.е. средата. При мен примерно се получи с хората без деца, но с тези, които имат, е по-трудно. Нашето болно, тяхното заспива по-рано, пък другото имало да ходи някъде ...... ей такива неща - става по-трудно да се стиковат. А при мен всички от компанията се с деца, че и с по 2. А и Нагаина когато пишеше, бяха още бебета нашите и беше по-лесно. Спяха си по количките, на гости, сред хора ...... И помощници ако имаш да поемат за някоя вечер - чудно. Всичко е до нагласа и среда.
# 275
17 май 2011, 15:48 ч.
И тук - ЧРД на Таня! Да е здрава, обичана и щастлива!
Аз да добавя за децата и начина на живот - според мен разликата между имането на 1 и 2 деца е огромна. Поне за мен. В спомените ми, когато съм била с едно дете е, почти все едно съм била без, в сравнение със сега. Може би защото при нас разликата е голяма и съответно - нуждите и интересите са им коренно различни.
Виж целия пост
Аз да добавя за децата и начина на живот - според мен разликата между имането на 1 и 2 деца е огромна. Поне за мен. В спомените ми, когато съм била с едно дете е, почти все едно съм била без, в сравнение със сега. Може би защото при нас разликата е голяма и съответно - нуждите и интересите са им коренно различни.
# 276
17 май 2011, 16:44 ч.
Елвинг,моля те ела кажи на моя това за разликата,плииийс! 
Леле,много се радвам за малките бебоци (вече появили се и предстоящи),много се умилявам като ги видя.
Да знаете,че гледам да ви следя от време на време и много ви прегръщам всичките!
Виж целия пост
Леле,много се радвам за малките бебоци (вече появили се и предстоящи),много се умилявам като ги видя.
Да знаете,че гледам да ви следя от време на време и много ви прегръщам всичките!
# 277
17 май 2011, 16:51 ч.
И от децата си зависи най-вече, според мен. Моите и двамата като бебета бяха страхотни ревльовци. Аз навън понякога не исках да излизам, с Алекс особено, защото не можех да го успокоя, какво остава да го водя на гости или по заведения. С Ивайло съм била по-смела де, ходех и по форумски срещи сама с количката и метрото примерно, сега не бих се наела без кола. С него имам и спомени за две-три злощастни излизания, даже бяха на открито заведение, доста криви погледи събрахме, а и на мен удоволствието ми беше нулево, та с Алекс си пестях нервите и силите. И така - мнооого се радвам, че пораснаха.
Виж целия пост
# 278
17 май 2011, 19:06 ч.
Благодаря на всички за хубавите пожелания! Ето да се почерпите за мое здраве:
По темата - при мен и едно дете доста промени стереотипа, а и обвързването с Ицо преди това - аз обичам да ходя по гости или да ми идват гости, докато Ицо е домошар и не му се излиза много, а с Митко съвсем не можем да окъсняваме.
Виж целия пост
По темата - при мен и едно дете доста промени стереотипа, а и обвързването с Ицо преди това - аз обичам да ходя по гости или да ми идват гости, докато Ицо е домошар и не му се излиза много, а с Митко съвсем не можем да окъсняваме.
# 279
17 май 2011, 20:00 ч.
ТаняТ, честит рожден ден
Ние си бяхме всеизвестни хаймани, сега и тук сме със същата репутация С малко усилия не се лишаваме чак толкова от социален живот, особено аз и буболец сме на всяко местно събитие - мерудия, знаят ни от тукашните медии даже 
Но че буболец обърна живота ни (за добро) - точно така си е. Основно моят 
Виж целия пост
Ние си бяхме всеизвестни хаймани, сега и тук сме със същата репутация
С малко усилия не се лишаваме чак толкова от социален живот, особено аз и буболец сме на всяко местно събитие - мерудия, знаят ни от тукашните медии даже Но че буболец обърна живота ни (за добро) - точно така си е. Основно моят 
# 280
17 май 2011, 23:27 ч.
Честит Рожден ден, Таня!!!
Желая много здраве, обич и късмет! Бъди щастлива и сбъдвай с лекота всичките си желания!
От есента някъде не бях се интересувала от детски обувки в нашите магазини и днес като ходих да разглеждам се отчаях адски. Всичко е розово! А което не е или е с брокат или е с разръфано накрая, (или подобна екставагатност ) или е 100 лв.! Ужас , ужас, ужас!
Зеленко, яслите са ви без дворове ли в такъв случай?
Виж целия пост
Желая много здраве, обич и късмет! Бъди щастлива и сбъдвай с лекота всичките си желания!
От есента някъде не бях се интересувала от детски обувки в нашите магазини и днес като ходих да разглеждам се отчаях адски. Всичко е розово! А което не е или е с брокат или е с разръфано накрая, (или подобна екставагатност ) или е 100 лв.! Ужас , ужас, ужас!
Зеленко, яслите са ви без дворове ли в такъв случай?
# 281
17 май 2011, 23:41 ч.
Ха здравейте и от мен.
Танче и тук много здраве и щастие ти желая и оная работа със жилището дето те мъчи, скоро да се оправят нещата
Аз си мисля, че за да вмъкнеш едно или две деца в ежедневието си и това да не ти се отрази или трябва да живееш детски съобразно, тоест да не излизаш на места неподходящи за деца и да си лягаш в 9 и ставаш в 6 или просто да мъкнеш децата навсякъде с теб и тяхните капризи и неодобрения да не ги забелязваш. Не мога да повярвам, че на един млад човек, който е имал своето време, забавления, хобита и тн. едно дете не му е променило по никакъв начин живота.
Нашето колело дойде, страхотно е! Сега остава да сваля Боян от него и да накарам Яна да се качи
Много му се зарадва сънена като го видя, се качи, даже поиска да излезе на вън, качи краката на степенката и в момента в който се наклони, това дете като писна, малииии, половин час рева на вън и ми вика да го махам 
Сега тича да бие батко си като се качи на него но сама не ще и да го пипне Пожелайте ми успех, че много искам да го подкара и да се забавлява.
Лека вечер на всички
Виж целия пост
Танче и тук много здраве и щастие ти желая и оная работа със жилището дето те мъчи, скоро да се оправят нещата
Аз си мисля, че за да вмъкнеш едно или две деца в ежедневието си и това да не ти се отрази или трябва да живееш детски съобразно, тоест да не излизаш на места неподходящи за деца и да си лягаш в 9 и ставаш в 6 или просто да мъкнеш децата навсякъде с теб и тяхните капризи и неодобрения да не ги забелязваш. Не мога да повярвам, че на един млад човек, който е имал своето време, забавления, хобита и тн. едно дете не му е променило по никакъв начин живота.
Нашето колело дойде, страхотно е! Сега остава да сваля Боян от него и да накарам Яна да се качи
Много му се зарадва сънена като го видя, се качи, даже поиска да излезе на вън, качи краката на степенката и в момента в който се наклони, това дете като писна, малииии, половин час рева на вън и ми вика да го махам Сега тича да бие батко си като се качи на него но сама не ще и да го пипне Пожелайте ми успех, че много искам да го подкара и да се забавлява.Лека вечер на всички
# 282
18 май 2011, 02:09 ч.
Роси исках само да споделя, че според мен болката не е толкова от това, че матката не е била в покой,а просто има хора, на които една такава интервенция се отразява много по тежко от на други. Много мой приятелки почти тичаха след това а други ревяха със седмици. Аз лично и двата пъти почти родих преди да ме режат и втория път още с дренажа в една торбичка тичах по етажите, че тя беше на 12ти а аз на 7ми, а исках да я кърмя. Болката е голяма, но радостта е по-голяма !:)
Виж целия пост
# 283
18 май 2011, 08:47 ч.
Здравейте,
засърбяли са ме ръцета да пиша.
За болката- мен много ме беше страх да родя секцио, защото трудно се възстановявам от операции. Иначе раждах без упойка. Много се надявам и с второто да е така.
Сега се колебая относно една операция. Предлагат ми във ВМА безкръвно да вкарат някакви тоци в носа и да свиято носната лигавица. Но гаранция, че ще се оправя е 50 на 50. Операцията, която си е с пълна упойка и болничен престой, дават гаранция поне 90 на 100. Обаче ме е страх от упойката, от болката след това. Направо ми е едно
С тези Пукита и мен запалихте. Само дето не знам Елия колко ще се качи на това.
За промяната в живота- ми как да я няма. Преди всичката ми заплата отиваше за мен. Сега първо за Елия, после за мен. Докато беше бебе ходехме по гости, сега пак, но в 21ч най- късно сме си тръгнали. В повечето случай предпочитам вкъщи да събирам народ.
Иначе да са ни живи и здрави бабите, всяка седмица ходим с Илия някъде- дали на кино, дали вечеряме навън. Просто така дваната или с още едно семейство. Трябва си и почивка малко.
А чисто емоционално промяната е драстична. Никога не съм си представяла, че мога да съм толкова спокойна при разхвърляни играчки, бели и т.н или толкова притеснена, когато се закашля. Да не говорим, че за Елия и човек убивам.
Хайде приятен ден, аз ще поработя
Виж целия пост
засърбяли са ме ръцета да пиша.
За болката- мен много ме беше страх да родя секцио, защото трудно се възстановявам от операции. Иначе раждах без упойка. Много се надявам и с второто да е така.
Сега се колебая относно една операция. Предлагат ми във ВМА безкръвно да вкарат някакви тоци в носа и да свиято носната лигавица. Но гаранция, че ще се оправя е 50 на 50. Операцията, която си е с пълна упойка и болничен престой, дават гаранция поне 90 на 100. Обаче ме е страх от упойката, от болката след това. Направо ми е едно
С тези Пукита и мен запалихте. Само дето не знам Елия колко ще се качи на това.
За промяната в живота- ми как да я няма. Преди всичката ми заплата отиваше за мен. Сега първо за Елия, после за мен. Докато беше бебе ходехме по гости, сега пак, но в 21ч най- късно сме си тръгнали. В повечето случай предпочитам вкъщи да събирам народ.
Иначе да са ни живи и здрави бабите, всяка седмица ходим с Илия някъде- дали на кино, дали вечеряме навън. Просто така дваната или с още едно семейство. Трябва си и почивка малко.
А чисто емоционално промяната е драстична. Никога не съм си представяла, че мога да съм толкова спокойна при разхвърляни играчки, бели и т.н или толкова притеснена, когато се закашля. Да не говорим, че за Елия и човек убивам.
Хайде приятен ден, аз ще поработя
# 284
18 май 2011, 08:48 ч.
Хаха, звучи ми доста познато. Мислех, че Мони проявява инатите на баща си, но явно е нормално за възрастта. Мъжът ми цял живот е в такъв период Дори когато вижда, че не може да се справи с нещо - не чете упътвания, не слуша съвети и не се отказва (козирог, какво да го правиш).
Там, за оная класация с памперсите - и нас ни бройте в графата "Дърто магаре с памперс"
За раждането - трудно е да се сравнява болка, а и всеки има различен праг. По принцип казват, че възстановяването след секцио е по- бавно, не знам. Аз мога да споделя, че първия път бях с епизиотомия и много се измъчих, докато зарастне, а втория път си имах само естествени разкъсвания, които минаха много по-бързо. При всички положения смятам, че най-важното е крайният резултат - живо и здраво бебе. Заради това съм готова да понеса всичко. Защото за мен най-голямото изпитание не беше раждането, а диагнозата на Мони.
За промяната след появата на децата - при мен я има не само в начина на живот, но и в начина на мислене и възприемане на света. И за мен втората промяна е много по-съществена от първата и определено смятам, че е положителна. Сякаш покрай децата и аз порастнах и се превъзпитах в някои отношения. Сега се чувствам по-зряла и пълноценна. Иначе по думите на наши приятели ние сме пример за хора, които успяват да не променят драстично социалния си живот, но аз си знам, че винаги имам едно наум, когато съм с децата.
Виж целия пост
Ако, например, аз направя нещо, което е искала тя да направи, го връща в първоначалния вид и после го прави сама... пълно безумие е, но гледам да не се ядосвам много много и да се радвам на самостоятелността и борбеността и
Дори когато вижда, че не може да се справи с нещо - не чете упътвания, не слуша съвети и не се отказва (козирог, какво да го правиш).Там, за оная класация с памперсите - и нас ни бройте в графата "Дърто магаре с памперс"
За раждането - трудно е да се сравнява болка, а и всеки има различен праг. По принцип казват, че възстановяването след секцио е по- бавно, не знам. Аз мога да споделя, че първия път бях с епизиотомия и много се измъчих, докато зарастне, а втория път си имах само естествени разкъсвания, които минаха много по-бързо. При всички положения смятам, че най-важното е крайният резултат - живо и здраво бебе. Заради това съм готова да понеса всичко. Защото за мен най-голямото изпитание не беше раждането, а диагнозата на Мони.
За промяната след появата на децата - при мен я има не само в начина на живот, но и в начина на мислене и възприемане на света. И за мен втората промяна е много по-съществена от първата и определено смятам, че е положителна. Сякаш покрай децата и аз порастнах и се превъзпитах в някои отношения. Сега се чувствам по-зряла и пълноценна. Иначе по думите на наши приятели ние сме пример за хора, които успяват да не променят драстично социалния си живот, но аз си знам, че винаги имам едно наум, когато съм с децата.