Мартенчета сладки с песен на уста правят ежедневно беля след беля!

Лелеее не знаех, че и в градините се шири корупцията, между другото ако ти не го беше написала нямаше да повярвам имайки в предвид кандидатсването и записването чрез системата. Като знам колко деца чакат за едно място, да не говорим, че доста от тях въпреки че са втори деца не успяват да влязат да са заедно с кака или бате
не се сърди, но ако беше в нашата яска щях да издам директорката ви какви ги върши, защото не е честно

В нашата не съм чувала да се влиза по втория начин, директорката е много стриктна, даже върна една майка, че не носела служебна бележка от работата й при записването.
Абе зле ни е държавата, ама това не го виждам само аз.......

 Шири се и още как, аз пък знам много деца, които са влезли с връзки.

И аз съм започнала на 6 години.
Докато станат те в училищна възраст, ще го променят това нещо със сигурност. Май само ние и румънците останахме в евросъюза, започващи училище на 7.

Sia, действително си е доста трудничко това нещо - с ученик и адаптиращо се дете в ясла/градина ... Аз като се сетя, когато работех и голямата ми боледуваше през седмица в градината, беше ужасно. Освен, че те гледат накриво, ами и на теб ти иде да им теглиш една майна, когато детето ти кашля, а си принудена да го оставиш... Как завиждах тогава на колежките с баби на разположение После пък в 1ви клас, то си иска внимание и време...абе не е лесно.

Eхо, аз не по темата, но да ви се оплача. Моята дъщеря я хапе жабата!?!Идва при мен и с най тъжния си глас и поглед ми обяснява че "Жабата ам ам Яна!" Много думи значат различни неща, но жабата си е жабата и така няколко пъти на ден. При това я хапе по дупето То много смешно звучи а аз редовно си се смея, но тя толкова на сериозно ми се оплаква та чак звъниме на бабите и на тях да им се оплаче и очаква искрено съчувствие

Здравейте!
За ясла сме подали молба, за от септемри, но надали ще ни приемат...Хубаво ще да е, защото е ОДЗ и вървят нагоре по групите, а не трябва да кандидатстваме пак за детска после, но Божа работа или не...стискайте другата седмица палци, тогава излизат резултатите.
Ако ни приемат, ще го пробвам, но няма и да го насилвам обаче, така и така си стоя вкъщи.
Аз също съм почнала от 6години училище, но докато нашите тръгнат колко пъти ли ще го променят още.

Сега пак да ви помоля да гласувате   за малкия в един конкурс http://xippbg.com/gallery/main.php?g2_page=1

Диде- то корупция има навсякъде. ти така го написа, че все едно сме платили.
И една стотинка не сам дала и не са ми поискали. Влезли сме през системата.
За мен е по вторият начин, затова така го казах.
 И нашата директорка е стриктна, и документите са изрядни и се спазват всички правила.
Във всяка, ама абсолютно във всяка градина може да се влезе.
Аз знам за случаи и системата да се излъже

Айде стига че ще ме опандизят за подстрекаване към корупция 

И във всяка, абсолютно всяка градина има поне 1 детенце, близко на дитекторката. Нормално е, нека не драматизираме.

Еййй, темата пак живна като че ли  Изведнъж много се разписахте и все по сериозни и важни теми 
За корупцията-то си е ясно, че я има и в градините/яслите. Това е положението. За училищата пък да не говорим. Страх ме е да си помисля, че може да не ни приемат в желаната от нас градина, въпреки, че от балкона си виждам двора.И да си кажа- ами ще направя всичко възможно детето ми да го приемат там.Надявам се да не се налага даване на пари, много грозно ми се вижда, а и не, че ги имаме, но ако намеря връзки-ще ги използвам. А не би трябвало и да се налага, но като ни е сбъркана системата...Не може да има деца, които ги водят от м...та си, от доста по-далечни квартали, а ние живеем до градината и да няма място за нас. Просто имам лоши спомени, когато кандидатствахме с Никол, беше 4-та молба по ред на подаване и накрая и в резервите я нямаше. Просто бях побесняла тогава, та още ме държи. До септември не знаех ще я вземат ли или не.Е, взеха я накрая, но направих пътека до градината( да поясня, че пари не сме давали и връзки нямахме).
Аз май нещо не разбрах- явно за яслите само обсъждате, че вие си избирате кога да тръгне?Защото за градината няма как да подам сега молба, трябва да е годината, в която навършва 3 г. и си тръгва от септември. Май не може по-рано.А и да може- тъкмо ще свикне с едни деца, които от своя страна са си вече изграден колектив, после наесен ще трябва пак с нова група да свиква.

Извинявам се, че пускам 2 поредни поста, но като стане прекалено дълго и ми се скрива текста, не виждам какво пиша.Май имаше някакъв чалъм за това, ще се радвам, ако някой ме светне.

Та така...за тръгването на 6 или 7 г.  Лично мое мнение, но аз мисля, че е по-добре да тръгват на 7 г.  Тази една година за тази възраст си е от голямо значение.Става въпрос за зрялост, задържане на внимание и т,н. Поне за моите деца, ако мога да избирам, бих ги пуснала възможно най-късно и на градина, и на у-ще. Никол тръгна на градина на 3,5 г. и съответно на у-ще на 7,5 г. и не съжалявам. За предучилищната също бих предпочела да си я карат в градината. Те вярно, че на запад още от 4-5 годишни ходят на "училище", но надали взимат този материал, който нашите взимат в 1-ви клас например.

Сиа, в 1-ва група съвсем на чак толкова самостоятелни  Да, има деца, които се оправят сами, но те май не са болшинство.Помагат им, не ги оставят.

За промяната в живота...чак не ми се отваря тази тема, че тя край няма.Определено при мен е на 180 гр. В никакъв случай не съжалявам, разбира се за децата, но промяната си е коренна.И наистина, след второто като че ли повече я усещам.Не знам защо така се получава.Но то си зависи от много фактори.Аз дори да има на кого да я остава София, няма как да стане-вечер като се събуди няколко пъти и си иска само мама.Едвам успявам да се изкъпя( а някога и не успявам).Не мога и да си помисля да излезнем сами някоя вечер.И да викна майка ми, трябва да се приберем за приспиването.Следобяд също само с мен заспива, така че няма мърдане наникъде.Не знам, може и аз нещо да съм сбъркана и прекалено много да им треперя, сигурно може и по-лежерно да се гледат деца, но аз не мога явно.


И последно, че май много се улях  И при мен второто секцио мина много по-леко и много по-бързо се възстанових.А и съм чувала, че всяко следващо е по-леко от предищното.Познавам майка с 3 деца- родени секцио, която също го потвърждава.

SZA,гръбначното изкривяване на Криси беше потвърдено от ортопед, а той ни препрати на физиотерапевт. Отделно имахме рентгенова снимка, която параноичната ми свъкърва беше направила в Добрич (детето колкото пъти отиде на гости на баба си, се прибира със снимка - я на кръст, я на врат , но да не подхващам тази тема за разбиранията и вмешателството на свекърва ми относно лекуването на децата, че е безкрайна и ми коства доста нерви).
За 6- или 7-годишните първокласници: и аз съм на мнение, че не бива да се избързва - цял живот ще учат, защо да ги лишаваме от още една година игри и безгрижие. Аз даже се замислям дали да не запиша Криси в художествена паралелка - не че може да рисува кой знае колко добре, но е хубаво да има повече часове, в които да се разтоварва и да развива фантазията си. Другите възможности са паралелки с математика, информационни технологии и български език - еми нямам грам амбиция да я правя капацитет по традиционно важните предмети. Аз бях на времето, и това абсолютно нищо не ми донесе. Искам да съхраня живеца й и детската й любознателност максимално дълго, а другите знания ще си дойдат в допълнение.
Никита, и Мони е скачена за мен, но само когато съм в къщи. Ако я оставя на друг (баща й, съседката, бабите, един наш приятел, който идва да я гледа в екстремни случаи....) няма никакъв проблем. Само веднъж не беше спала следобяд при комшийката, но не беше фатално; даже вечерта си легна приятно рано.

И аз същото щях да кажа. Това непреодолимо желание за мама и при нас го има само когато съм там. И при бабите, и при лелята, която го гледа, когато се налага никакъв проблем няма със заспиването, яденето и т.н. Даже при лелята и на гърне сяда, а при мен отказва категорично. Тези дни се е научил да казва "не искам". Преди казваше само "Не!", а тази сутрин като ми каза - не искам! щях да падна...

Аз нямам преки наблюдения върху материала от у-ще сега. На мен лично, като започнала на 6г, не ми е било трудно или не съм го приемала като край на детството. В смисъл - че не ми е попречило кой знае колко да си изживея щастливо времето. Не знам дали има значение и фактът, че не съм ходила на ДГ и може би ми е било нужно вече да имам соц. контакти с връстниците си. Другият мотив ми е, че при 12г обучение, се завършва средно образование на доста сериозна възраст. Ако реши и да учи още човек, става...   Иначе не знам кога и как може да се прескочи 1г при сегашния начин на прием, освен в годината, когато направи 3г, да го премести човек от яслата за няколко месеца в 1ва група и от септ. да почне 2ра   Но и не искам да подлагам децата си на стрес - да са свикнали с едни учителки и приятелчета, и после да ги местя.... Може би преди е било по-умно - като са се разделяли на полугодие. Все пак децата, родени през януари имат цяла година разлика с тези, родени през декември... Но сигурно щях да съм недоволна от с-мата и ако имах декемврийче  
За дг - ако не бяха ги приели може би бих търсила връзки, признавам си  

О и на мен в никакъв случай не ми е повлияло отрицателно по-ранното тръгване на училище. Изживях си чудничко детство. Проблемът беше, че и аз не съм стъпвала в градина, баба ме гледаше. И после в първия срок на първи клас бях толкова стресирана, че още го помня като кошмарът на живота ми . Просто недоумявах защо искат да ме оставят там. После смениха училището ми, нещата се успокоиха и винаги ми е било интересно в училище с по-големи от мен . Докато сега Валентина например, ужасно се срамува, че е най-голяма в класа, защото заради тия разлики в системите, ходи на училище с 1 г. по-малки от нея /4 клас тук и 4 клас в БГ са с разлика в годините/. Та със София незнам как ще стане, тя е януари и като че ли съм по-склонна да я изпратя по-рано на училище, отколкото да има година в повече от връстниците си ..

Никита, за мое безкрайно учудване буболец вчера спал в яслата. Да не говорим, че от тази седмица е "с храна" и твърдят, че яде. Изглежда смяната на средата и примерът на останалите дечица дават своя принос.

Бебето преди Марти го загубих декември 2006г, щеше да е пак мартенче и щеше да се казва Даниел, пълно отлепяне на плацентата като вашата Маруся, но аз си бях в офиса, та едва мен ме спасиха Казвала съм ви го в началото, затова не се записах в групата като бяхте бремени, записах се чак Марти като беше на 6 месеца и бях сигурна, че е истински, реален и прескочил трапа 

За училището - вярно е, че на Запад тръгват на 6г., но там материала е съобразен с възрастта, иначе за мен физическото и психическото развитие може да даде отражение! Аз съм тръгнала на 6 и половина на училище, но не съм усетила нещо смущаващо! Още повече, при деца, които могат вече да четат, смятат, пишат им е доста скучно в училище! Сега си има и предучилищна, така че е по-уравновесено!

За Марти много се притеснявам! От есента тръгва на ДГ във Френския Лицей (кака му е също там) с набор 2008г. Нали е роден на 29 декември 2008г, но трябваше да е роден на 1.март! Така че тръгва с големите! Имаме съседче родено февруари 2008, ми то 2 глави по-голям от наш Матюша!
Френската система е такава и няма нещо, което да направим, като му изпишем рожденната дата и системата слага директно в съответната група! Ако го запишем догодина, директно ще бъде разпределен във втора група, а ние ще сме изпуснали една година френски! Голяма тъпня!
Но ще се пробваме, де! Но лятото трябва да сваляме спешно памперса - а той дори не иска да се приближи до гърнето или тоалетната този разбойник!